Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2019 22:55 - Ерих Фром – Деструктивността е резултатът от неизживения живот
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1335 Коментари: 3 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Ерих Фром (1900–1980) е един от най-блестящите мислители на XX в. в областта на психологията, философията и социалните науки. Роден е в Германия, следвал е в университетите в Хайделберг и в Мюнхен и в Института по психоанализа в Берлин. След като напуска Германия през 1932 г., чете лекции в Съединените щати — в колежа „Бенингтън“, в „Йейл“, в Мичиганския щатски университет и в Нюйоркия университет. Неговите книги – “Душата на човека“, „Бягство от свободата“, „Здравото общество“, „Анатомия на човешката деструктивност“, „Изкуството да обичаш“, „Да имаш или да бъдеш” са класика в областта на психологическата и психоаналитичната литература и до днес продължават да бъдат бъдат сред най-превежданите и преиздавани заглавия в света. Според Ерих Фром притежателната нагласа тласка света към екологична и психологическа катастрофа и единствено спасение той вижда в повсеместното приемане на нагласата да бъдеш, да обичаш, да действаш, да израстваш духовно.

 

  • Любов — това е единственият разумен и задоволителен отговор на въпроса за смисъла на човешкото съществувание.
  • Любовта е съюз с някой или нещо извън нас, при условие че се запазва отделеността и цялостността на нашата собствена личност.
  • Любовта не е просто връзка със специфичен човек; тя е отношение, ориентация на характера, която е определена от връзката на личността със света като цяло, а не по отношение на един „обект“ на любовта.
  • Парадоксът в любовта, че две същества стават едно и въпреки това остават две.
  • Да обичаш някого не е въпрос само на силно чувство, а решение, преценка, обещание.
  • Да даваш е висш израз на сила. В самия акт на даване аз чувствам своята мощ, своето богатство, своята власт. Това изживяване на възвишена виталност и сила ме изпълва с радост, чувствам, че душата ми прелива от щедрост. Да даваш е по-голяма радост, отколкото да получаваш, защото актът на даване и израз не на лишаване, а на жизнеспособност.
  • Доколкото всяко човешко същество има капацитет за любов, нейната реализация е едно от най-трудните наши постижения.
  • Способността ни да избираме се променя постоянно, заедно с жизнения ни опит. Колкото по-дълго време вземаме погрешни решения, толкова повече закоравява сърцето ни; колкото по-често вземаме правилни решения, толкова по-чувствително става сърцето ни – или по-точно оживява…
  • Човекът е единственото животно, за което собственото му съществуване е проблем, който трябва да се реши и от който не може да избяга.
  • И сънищата, и митовете са важни съобщения от нас за нас. Ако не разбираме езика, на който са написани, пропускаме страхотна възможност да разберем какво знаем и казваме на себе си в тези часове, когато не сме заети с манипулирането на външния свя
  • Главната задача на човека в живота е да се роди, да се превърне в това, което потенциално е.
  • Колкото по-дълго някой вярва че неговия идеал и цел е извън него, над облаците, в миналото или бъдещето, той ще излиза извън себе си и ще търси осъществяване там, където не може да бъде намерено. Той ще търси решения и отговори навсякъде, с изключение на там където могат да бъдат намерени – в себе си
  • Да умреш е жестоко, но идеята, че ще умреш без да си живял, е непоносима.
  • Деструктивността е резултатът от неизживения живот.
  • Вярвам че никой не може да „спаси” своя приятел човек правейки избор вместо него. За да му помогне, той може да му посочи възможните алтернативи, с откровеност и любов, без да бъде сантиментален и без илюзии. Знанието и осъзнаването на освобождаващите алтернативи може отново да събуди индивидуално всички скрити сили и да го постави на пътя, избирайки уважение към „живота” вместо към „смъртта”.
  • Вярвам че основната алтернатива за човека е избора между „живот” и „смърт”; между продуктивност и деструктивно насилие; между реалност и илюзии; между обективност и нетолерантност; между братство-независимост и господство-подчинение.
  • Колкото по-дълго някой вярва че неговия идеал и цел е извън него, над облаците, в миналото или бъдещето, той ще излиза извън себе си и ще търси осъществяване там, където не може да бъде намерено. Той ще търси решения и отговори навсякъде, с изключение на там където могат да бъдат намерени – в себе си.
  • Вярвам че единството на човека в противоположност на другите живи неща произтича от факта че човекът има съзнание за себе си.Човекът има съзнание за себе си, за бъдещето си, за своята смърт, за нищожността си, за безсилието си; той усеща другите като други; човекът е в природата, подчинява се на нейните закони, дори когато излиза извън нея чрез собственото си мислене.
  • Не човекът, който има много, а човекът, който е много, представлява истински ощастливеният и осъзнал се човек!
  • Сънищата на древния и на съвременния човек са написани на същия език като митовете, чиито автори са живели в зората на историята… Вярвам, че символичният език е единственият чужд език, който всеки от нас трябва да научи. Разбирането му ни дава достъп до един от най-значителните източници на мъдрост… Наистина и сънищата и митовете са важни средства за общуване между нас и нас.

• Праведният живот вече не означава само изпълнение на нравствена или религиозна повеля. За пръв път в историята физическото оцеляване на човешкия род зависи от коренната промяна на човешката същност. Подобна промяна е възможна само при условие, че настъпят резки икономически и социални преобразования, които дават на човека възможност, смелост и широта да го стори.

 

• Егоизмът, който поражда системата, кара лидерите да поставят личния си успех над дълга пред обществото. Нищо не шокира повече от това, че политически ръководители и представители на деловите среди взимат решения, които лично ги облагодетелстват, а в същото време са вредни и опасни за обществото. И наистина, ако егоизмът е един от стълбовете на съвременния морал, защо да постъпват другояче? Те очевидно не знаят, че алчността (както и подчинението) кара хората да оглупяват, дори когато съответства на собствените им реални интереси, какъвто е интересът към собствения им живот и към живота на техните близки. В същото време обикновените хора са така погълнати от собствените си проблеми, че рядко обръщат внимание на онова, което излиза извън обсега на личните им интереси.

• Можем ли да имаме любов? Ако можехме, любовта трябва да съществува във вид на нещо – субстанция, която човек може да има, да притежава, да владее. Истината е, че няма такова нещо „любов“.

• „Любовта“ е абстракция, някакво неземно същество, богиня, макар още никой да не е виждал тази богиня. В действителност реално съществуващ е единствено актът на обичането. Да обичаш, е продуктивна дейност, която предполага да се грижиш, да познаваш, да откликваш, да проявяваш чувства, да се наслаждаваш. Любовта може да бъде насочена към човек, дърво, картина, идея. Тя създава и засилва усещането за пълнота на живота. Това е процес на самообновяване и самообогатяване.

• Независимо дали са се оженили по любов, или както в миналото по сметка, защото така е било прието, съпрузите, които истински се обичат, са изключение. Условността, обичаят, взаимният материален интерес, грижите за децата, взаимната зависимост или взаимната омраза и страх съзнателно се преживяват като „обич“ — до момента, когато единият или и двамата партньори не признаят, че не се обичат и никога не са се обичали. Днес можем да забележим известен напредък в тази насока — хората започнаха да гледат на живота по-реалистично и по-трезво. Мнозина вече не смятат, че сексуалното привличане означава любов или че приятелските, макар и не толкова близки отношения са израз на любов. Това ново виждане води до по-голяма откритост, но и до по-честа смяна на партньорите, което пък от своя страна не означава, че любовта възниква по-често. Новите партньори могат да не се обичат истински, както и предишните.

• Дори една-единствена постъпка не подлежи на пълно описание. Можем да изпишем стотици страници, опитвайки се да опишем усмивката на Мона Лиза, но усмивката, запечатана на картината, така и ще си остане неуловима, но не защото е толкова „загадъчна“. Загадъчна е всяка човешка усмивка (освен ако не става въпрос за заучените, изкуствени усмивки от рекламите). Никой не е в състояние докрай да опише израза на оживление, въодушевление и жизнелюбие или на омраза и самовлюбеност, които могат да се съзрат в очите на друг човек, или многообразието от изражения, походки, жестове и интонации, характерни за хората.

• Само когато започнем да се отказваме от притежанието, което е начин на небитие, т.е. когато престанем да свързваме безопасността и чувството си за идентичност с това, което притежаваме, вкопчени в собственото си Аз и в собствеността, само тогава се появява възможност за новия начин на съществуване — битието. „Да бъдеш“ — това предполага отказ от егоцентричността и себичността, или ако си послужим с думите на мистиците — да станем „празни“ и „нищи“.

• За повечето хора обаче е твърде трудно да се откажат от притежателната ориентация. Всеки подобен опит ги изпълва с висока степен на тревожност, сякаш се налага да се откажат от сигурността; все едно, че ги хвърлят в океана, а те не умеят да плуват Хората не знаят, че като захвърлят патерицата на собствеността, могат да започнат да се движат сами. Онова, което им пречи, е заблудата, че ще пропаднат, ако не се опират на онова, което притежават.

https://magnifisonz.com/2019/05/16/ 



Гласувай:
9



1. valdor1355 - Някои цитати за мен са много пров...
17.05.2019 00:55
Някои цитати за мен са много провокативни като например гледните му точки за любовта, егоизма и притежанието. А други от от тях напълно покриват светогледа ми. Поздрави за целия материал. :)
цитирай
2. nbrakalova - Благодаря за интереса и коментара, valdor1355.
18.05.2019 22:04
valdor1355 написа:
Някои цитати за мен са много провокативни като например гледните му точки за любовта, егоизма и притежанието. А други от от тях напълно покриват светогледа ми. Поздрави за целия материал. :)

В книгите на Ерих Фром, които съм прочела, силно съм била впечатлена от негови точни и сериозни прозрения. Но материалистично еволюционистичното му мислене има за мен своя специфичен просвещенско-хуманистичен „таван“, който личи и в един от настоящите негови цитати. Както и други видни личности, той вярва и търси решенията за промяна и въздействие върху "човешката същност" в подобряване на жизнените условия и среда.
• "Праведният живот вече не означава само изпълнение на нравствена или религиозна повеля. За пръв път в историята физическото оцеляване на човешкия род зависи от коренната промяна на човешката същност. Подобна промяна е възможна само при условие, че настъпят резки икономически и социални преобразования, които дават на човека възможност, смелост и широта да го стори."
цитирай
3. troia - Здравей, Наде!
22.05.2019 21:29
Много хубав постинг. Прочетох мисли, които някак си ги знам, но сега ги осъзнавам.
Поздрави!:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1749406
Постинги: 502
Коментари: 1643
Гласове: 5886
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031