2. radostinalassa
3. varg1
4. wonder
5. mt46
6. iw69
7. kvg55
8. laval
9. zahariada
10. kunchev
11. reporter
12. djani
13. getmans1
14. leonleonovpom2
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. iva971
10. vesonai


Автор: Тончо Краевски, conservative.bg
Време за четене: 3 мин
Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на църковния хор и по неговите собствени думи, за един миг сърцето му било докоснато и той повярвал в Бог. Едно вътрешно преживяване – съвсем простичко, ала мистично, само мигновено, но всъщност вечно – преживяване незримо за страничния наблюдател. Трудно е дори да си представим да изпитаме нещо такова днес.
Блясъкът на олтара не е същия, когато го пречупим през камерата на смартфона, нито пък ангелогласният хор е така убедителен, когато литургията се стриймва на живо. Сякаш нещо изпада по пътя, нещо замира преди да е прекосило дистанцията между храма и нас. Една дебела и бронирана изложбена витрина ни дели от Нотр Дам; катедралата е експонат в големия музей на Париж, а ние посетителите стоим от другата страна.
Неусетно е преобърната цялата древна логика на храмостроенето – катедралата да бъде огромна и сюблимна, а ние да бъдем малки и смирени в нейното подножие. Сега ние сме великаните, а тя е в краката ни. Нищожна в обективите и екраните, опитомена зад изложбеното стъкло.
Случилото се онзи ден в Париж предизвика надпревара между обикновени хора, кой ще изкаже по-голям потрес и съчувствие; между богаташи, кой ще дари повече пари за възстановяването; и между политици, кой по-напред ще предложи помощта си на френския президент.
След отлива на вълната от же-сюи-шарли патос, започна спорът дали е уместно толкова много пари да се даряват за някаква стара сграда, когато по света гладуват деца. От другата страна скочиха ревнители, които изтъкнаха ловкия и предпазлив аргумент, че катедралите и културното наследство въобще носят огромна икономическа полза като привличат туристи.
Тази дълбоко профанна дискусия отразява нашето стопанско-туристическо отношение към културата.
Когато за последно бях в Париж, аз не само не успях да усетя нуминозната тръпка, която Клодел е усетил в Нотр Дам, но бях сащисан от това колко отчужден е станал Париж, най-вече в околността на туристическите обекти. Терминът “културно наследство” сякаш вече е загубил социалния си смисъл и е добил вместо това строг гражданскоправен смисъл.
Културното наследство е буквално съвкупността от имоти, които парижани са получили от праотците си и които сега отдават под наем на туристите, за да се препитават. Аристократичния и религиозния дух, който е построил сградите, сега има за правоприемник някакъв буржоазен рентиер без капка въображение. Културата вече няма сакрално значение, има само икономическо. Месата, която все още се провежда в катедралите като Нотр Дам е просто част от атракцията.
Няма да се изненадам, ако някой ден престанат да идват молещи се и затова културното министерство реши да плати на статисти, които да правят възстановка на меса – да не се изгуби от стойността от обекта. Изобщо, ако бях катедрала в днешен Париж, сигурно и аз щях да се запаля.
Нямам какво да кажа по повод на спора за даренията. Мога само да си представя какво би направил Исус Христос с тях. Вероятно би ги натрупал на купчина и би ги запалил. “It’s about sending a message” Но и христомразците, които оправдават омразата си с “гладуващите деца”, не ме трогват. Европейците имат отчаяна нужда от възстановяването на Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник. Онова което изгоря беше черупка, станиол, папиемаше.
Мога само по повод причините за инцидента с ирония да прибавя към работните версии на полицията и поне една метафизична причина за пожара: симулакрумът, който днес представлява Нотр Дам е бил толкова спаружен и изсъхнал, че е пламнал от близостта до светлата и искряща същност на храма. Може би затова огънят е подминал олтара, кръста и трънения венец.
20.04.2019 18:38 4756 преглеждания 33 коментар/а
http://glasove.com/categories/kultura-i-obshtestvo/news/notr-dam-no-ne-onazi-koyato-izgorya-v-ponedelnik
Източник: "Консерваторъ"Тагове:
Така е, но няма как да не е заучено. Млади са, няма приемственост. Модата влияе и в суетното демонстриране на уж убеждения или вероизповедание. Но може интересът на някои да е искрен.
Имаше интересен дуел в писма между Тончо Краевски и Евгений Дайнов, който скоро не съм проследявала.
тези като тях са водени стърува ми се от два мотива - нарочна лъж а с манипулация или просто невежество и "толкова си може"
защо написах по-горното ли
защото ако този тончо и подобните нему бяха истински тончовци, истински бели европейци и истински десни
ЩЯХА ДА ЗАПОЧВАТ И ЗАВЪРШВАТ С ЕДНО - ВИНОВНИТЕ, КОЙ, ЗАЩО, КАК, КОГА
ВИНОВНИТЕ ПАК И ПАК - СМЪРТТА, УДАРА, УБИЙСТВОТО НА КУЛТУРА И ЕВРОПЕЙСКО
а тончо не сочи виновници, тончо не пише твърдо, ясно и без маниерничене, при него всичко е маниер, както правилно е споменал нкф - поза
01.05.2019 12:21
Но не мога да не си дам сметка (накратко), че:
- Младостта рядко може да бъде със СЕБЕ СИ. Тя симпатизира, влияе се, съблазнява се да кокетира в своята още неизраснала увереност (ако въобще тя настъпи)… Знаем, че има значение кой и какво е в основата на увлеченията й (искрени или не) в изграждане и стабилизиране на възгледите и преценките й; кой и какво оформя вкусовете й, та като израсне до мярката на самостоятелно мислене, да дойде в състояние поне отчасти да стане и да бъде наясно със себе си. Ако въобще е възможно някога човек пълноценно да е наясно със себе си.
- Невежеството съществува не само когато липсват интереси, но и когато изворите са погрешни или тенденциозни. Отговорът (отговорите) на ОСНОВАТЕЛНИЯ въпрос за „виновните, кой, защо, как, кога“ се формират в голяма степен (ако не основно) от философско-житейската гледна точка и въз основа на нея, те са различни, многобройни, с тълкувания, вариращи от политика, икономика, интереси до „пророчица“ Ванга… Вярно е, че повече се кръжи около тях, но без да се задават и коментират, още по-малко да им се отговаря.
Не съм и нямам намерение да бъда адвокат на Тончо Краевски. Не мога да преценя степента и съотношението между искреност и поза, но съм съгласна с усещането духа на времето ни и това е причината, поради която споделям текста. Кое и защо ни вълнува в случая Нотр дам… – съдбата на едно забележително място на поклонение на Един творчески авторитет, или съдбата на един забележителен паметник на културата, отразяващ човешкия творчески гений. Без да пренебрегваме разликата между тогавашно и днешно отношение, фундаментално различна в тогавашното и днешното време.
Няма да оспорвам мнението ви, че коментарът ми е повърхностен.

2. Н.В. Цар Симеон ІІ - личен сайт
3. Царство България
4. Изгубената България
5. За стария български правопис
6. Клуб "Един завет" - потомци на офицерския корпус на Царство България
7. Стара София
8. Европейски кралски династии
9. Das Herzogliche Das Herzogliche Haus Sachsen-Coburg und Gotha
10. Н.В. Цар Симеон ІІ - генеалогия и...
11. tretrooper
12. bolg
13. kordon
14. sulla - Ъплоуднати постинги за делитване
15. Консерватизъм
16. Музикалните хроники на един немузикален човек
17. Петър
18. deathmetalverses
19. Национален светоглед
20. Блог „Аристокрация БГ”
21. Относно царските имоти
22. Велики учени за вярата си в Бога
23. Погубените 1945. "Народният съд" - непубликувани фотографии на Т.Славчев
24. Декомунизация
25. Владетелски двор на Третото Българско царство
26. alexanderherzdorf
27. Славимир Генчев
28. tvmreja