Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2019 21:31 - КАНТ и свободният избор (4)
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4046 Коментари: 15 Гласове:
7

Последна промяна: 15.02.2019 21:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ЗА СМЕЛОСТТА

Веднъж Кант станал неволен свидетел на неприятна сцена между двама мъже които се карали и обиждали пред сградата на университета. Единият ругаел другия и му нареждал да се махне и да отстъпи, а противникът му размахвал ръце предизвикателно и настоявал да премерят смелостта си в честна битка или двубой. Назрявало все по-голямо напрежение, но никой от събралата се тълпа не посмял да се намеси, докато не се обадил Кант:

– Откъде имате кураж да говорите за смелостта, страхливци? – провикнал се той и двамата се спрели за секунда.

В този миг няколко мъже от околните ги сграбчили, за да не се сбият наистина, тъй като въпросът на философа сякаш ги ядосал допълнително.

– Защо пък да сме страхливци?

– Защото се държите като безразсъдни деца, при това по своя воля, а не защото сте такива. Познанието е спасението на човека от това инфантилно поведение, в което доброволно е затънал – както вие, защото вместо да подхождате разумно, вдигате врява глезени момченца. Това е резултатът от неспособността да мислиш самостоятелно и пълноценно. А в дъното на това не стои проблем или спънка – единствено има липса на смелост и решителност да се държиш като мислещ човек. Пожелавам ви смелост и ви нареждам да прекратите това незабавно…

И Кант отминал, оставяйки зад себе си тълпата. Пуснали двамата мъжа, но те не продължили да се разправят. Вместо това всеки поел по пътя си с наведена глава.


ЗА ЩАСТИЕТО

Един ден студентите говорели с Имануел Кант за проблемите на щастието и за условията за случването му. Всеки изказал по някакво предположение:

– Нужно е човек да е спокоен! – казал един.

– И осигурен… – допълнил друг.

– И здрав…

Кант поклатил глава:

– Това са специфични прояви на други фактори. Освен това спокойствието, парите и здравето сами по себе си, без посока и крайна цел, просто като безсмислено преминаване през живота, твърде скоро ще ви докарат до лудост. Тогава коя е тази цел, която би го осмислила?

Студентите този път мълчали. След кратка пауза професорът продължил:

– Не знаете? Добре, а кои тогава са основните понятия на моралната философия?

– Добрата воля и дългът – отговорил един младеж.

– Да, и имено съобразяването на човека с ценностите на тези понятия е условието за самоосъществяване като разумно и свободно същество. Но не забравяйте, че не конкретно щастието на човека, а тъкмо това самоосъществяване е истинското практическо предназначение на разума.


ЗА КРАЙНОСТИТЕ

Една вечер Кант бил поканил на трапезата си двама близки свои приятели, които обаче не се познавали дотогава и едва на масата станало ясно, че имат непреодолим конфликт – единият бил политик, а другият – банкер, и се скарали шумно относно някои въпроси:

– Изобщо не разбирам как някакъв си политик, без капка ум в главата, си позволява да дава оценки на банкови решения! Какво разбира вашата глава от това? – ядосвал се банкерът.

– Повече от вашата, която само знае да ограбва и да разорява клиентите на банката!

– Как? Аз съм почтен човек, цял живот съм учил професията си!

– И аз това съм правил, но поне в нещо съм успял!

– Ха! Това ли е успех за вас? Да ви мразят хората? Странно разбиране имате…

– Няма да седя тук, докато ме обиждате! – и политикът понечил да стане, като преди това потърсил погледа на Кант за подкрепа.

Но философът не казал нищо.

– Нима така ще завърши вечерята ни? – попитал политикът.

– Така избрахте вие – отговорил Кант и направил знак на госта си да седне обратно на мястото си. – Грозната сцена, която току-що разиграхте пред очите ми, за пореден път ми доказа едно – голямото честолюбие винаги е превръщало благоразумните в безумци. За доброто на човека е препоръчително да съблюдава и постига умереност по всички въпроси, дори по тези за личното му его. Това би било ползотворно не само за физическото и душевното му здраве, но и за безупречното му представяне пред отолните и за чувството за добра самооценка. Уви, страхувам се, че нашата вечеря се превърна в арена на страсти с противоположни нагласи. Да, така ще свърши събирането ни. Крайностите винаги са лошото решение, а вие и двамата изпаднахте до тях. Не виждам как бихме могли да възобновим баланса, а в такива случаи винаги е най-добре да си пожелаем всичко най-хубаво.

Кант се изправил, сбогувал се сърдечно и с двамата и се оттеглил в кабинета си, докато прислужникът му Лампе изпращал онемелите гости.


ЗА ДЪЛГА И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА

Попитали веднъж Кант за дълга и задълженията в живота на човек и какво ги свързва. Философът отговорил така:

– Свързва ги солидарността, понеже чрез нея сме способни да прозрем как да разширим кръга на съчувствието си и това ни позволява да открием нови неща – и тъкмо така логиката на морала ни пренася от чувствата към дълга. Това усещане подсилва моралното съчувствие. Ако днес съм имал ужасен ден и искам единствено да се затворя необезпокояван в кабинета си, но вече съм пое ангажимент към вас, чувството ми за дълг ще ме застави да постъпя морално.

– Не е ли достатъчно просто да го правите, защото изпитвате симпатия към хората, пред които сте поели ангажимент? – попитал един студент.

– Тогава то не би било достатъчно – усмихнал се кант, – а и се боя, че далеч не храня толкова големи симпатии към вас, за да наруша навиците си заради тези симпатии. Не, не е достатъчно. Има и друго, кое?

Студентите мълчали, а Кант продължил:

– Ето това е дългът. Дълг е необходимостта на една постъпка от уважение към закона. В морала има както ценности, които сами желаем, така и задължения, които не само че не произтичат просто от нашите предпочитания и склонности, но и дори могат да са насочени изцяло срещу тях, да са в пълна тяхна противоположност. Но ако те отсъстват, етиката няма да има своята възможност да защити всички онези ценности, които са основни, есенциални за живота. По този начин се създава кръгът от задължения, които не са подвластни на желанията и настроения та индивида и стоят над тях.


ЗА ПО-ДОБРИЯ ЖИВОТ

Един следобед Кант и негов приятел лекар отпивали от чашите си кафе и разговаряли по разнообразни теми. Философът обичал компанията на различни хора, за да може да обогатява познанията си във всяка една област. През този ден разговорът им се завъртял около разнообразните оплаквания, които двамата мъже чували всеки ден.

– Изумително е как всеки ден при мен идват хора, нехайни към здравето си – заговорил лекарят, – но и в същото време се тревожат и страхуват от болести. На тях всеки ден се опитвам да обясня, че най-сигурно се отплащат дългогодишните грижи, а не закъснялата и ненужна тревога.

Кант се съгласил и рекъл:

– И аз се сблъсквам често с тези хора: разпознавам ги, понеже по същия начин са безотговорни и към собственото си щастие а после търсят начин да го върнат в живота си.

– Винаги им препоръчвам да започнат да живеят по-умерено, да съблюдават внимателно храната си, съня си, да се разхождат винаги, когато могат, и да изоставят вредните си навици. Това, като първа стъпка, ми се струва повече от достатъчно. Но макар и да не изисквам много от тях, малцина се връщат после, за да надграждат вече постигнатото и да се наслаждават на здраве. Не, повечето се предават, съвсем затъват във вредните си навици и по този начин доброволно избират да се погубят.

– Хората, които ме търсят, за да се научат на по-добър живот – казал Кант, – също рядко слушат.

– Какво им казваш?

– Казвам им, че за по-добрият живо тима едно много просто решение.

– Колко просто? Какво е то?

– Изключително просто и лесно: да постъпват само съгласно тези правила, които биха желали да видят като всеобщ закон. Ако намират дадена постъпка за грешна или неморална и не биха искали светът да я възприема като норма, просто да не я извършват. Не е ли изключително просто за разбиране и изпълнение?

– Прав си – звучи като лека задача. Но защо тогава малцина се опитват да го правят? – попитал лекарят.

– Защото е трудно и изисква дисциплина – отвърнал Кант. – Но никой не е постигнал добър живот без усилие.


ЗА ГЛУПОСТТА

Един професор от университета не можел да понася Кант – завиждал на отдадеността и успехите му и не можел да преглътне, че каквото и да направи, никога няма да успее да задмине славата на колегата си философ. И макар да бил учен човек, в яда и неудовлетворението си не успявал да се овладее и все по-често говорел пред околните какъв самовлюбен странник е Кант.

Една сутрин, докато за пореден път осмивал недолюбвания си колега пред останалите преподаватели, Кант се появил на прага и неволно чул част от подигравките:

– Аз, премъдрият Имануел Кант, ще ви покажа правилния живот – говорел с престорен глас професорът. – Но само в точно указания час, защото нищо в моя делник не е случайно и никога не нарушавам педантичния си график. Специален съм и затова ми е дадено всичко да зная и от всичко да разбирам.

Публиката вече била видяла, че Кант е в стаята, затова никой не реагирал. Щом професорът замлъкнал, в помещението се възцарила тягостна тишина. Усетил, че има нещо нередно, преподавателят се обърнал и срещнал погледа на противника си.

– О, Кант вече се промъква и като котка – добавил с подигравка, без да изглежда ни най-малко притеснен или засрамен от постъпката си.

– Благодарен съм, че още мога да впечатля някого с движението на старото си тяло – казал с кротка усмивка кант. – И в знак на благодарност бих  желал да отговоря на кратката ви глуповата сценка. Ако успеете да извлечете правилната поука, то тогава ще повярвам, че не е била чак толкова безсмислена.

– О, ама разбира се, та нали тук е Кант, онзи Кант, който винаги може да на прави нещо повече, винаги ще те научи на нещо ново! – продължил завистливецът през смях.

– Да, приятелю – отвърнал Кант, пренебрегвайки подигравката. – Такъв човек се нарича философ. А онзи, който никога не може да прави нещо повече, от когото нищо не можеш да научиш, защото само подражава на другите и ги имитира, той се нарича глупак.

След което кант напуснал стаята и се отправил към студентите си.


ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Случило се така, че при Кант попаднал студент, който се представял лошо по всички предмети и привидно нехаел за слабите си резултати.

Една сутрин професорите обсъждали поредните разочароващи оценки, които младежът бил получил.

– Нямах друг избор – обяснил един от професорите, –  не просто беше неподготвен, но и не е присъствал нито веднъж на мое упражнение от началото до края.

– Правилно сте постъпили, колега – съгласил се с него друг преподавател. – Аз сторих същото, след като отново се забави с изпълнението на възложената му разработка. Дори не ми предложи извинение! Какво възпитание само, прибавено към ужасяващата липса на знание!

– Впрочем – добавил трети, - узнах, че младежът е син на фермер? Ако е така, защо изобщо се учудваме на тромавия му подход към науката!

Кант се намесил и се обърнал към тримата си колеги:

– Намирам, че го съдите прибързано – нали и аз му преподавам. Да, несъмнено има още много какво да се изисква, но най-наложително е у него да се култивира правилното усещане за средата, към която вече принадлежи, за да се настрои и разумът, че от него се очакват труд и старание. Нима ви се струва лесно да се подменят толкова години живот и възпитание във  ферма само с един семестър в университета?

– Ако няма желание, вероятно е трудно. Ако има, не би следвало да ставаме свидетели на неговата неподготвеност – студено възразил един от професорите.

– Когато влиза на моя лекция, виждам, че се старае, и това ми е достатъчно, за да съм убеден, че той ще постигне напредък при правилен подход от наша страна. Но като ви слушам, не се учудвам, че с вас младежът не успява да се сработи…

– Какво имаш предвид?

– Много е лесно. Човек може да бъде възпитан единствено от хора, които също са били възпитани. Ала доброто възпитание, изглежда, е нещо, което липсва и на вас. Жалко, че твърде късно да го получите.

И Кант се запътил към поредната си лекция, оставяйки колегите си в неловка тишина.


ЗА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ УМА И МЪДРОСТТА

Един колега на Кант се прославил като голям подмазвач, който не признавал никакви граници, стига да може да извлече максимални изгоди от хората и постовете им. Успял бил дори да получи място в  журито на престижен конкурс, и то само с уменията си да се хареса на правилните хора. Зад гърба на тези хора той говорел непристойно и постепенно цялата академична общност добила представа за уменията и средствата му за домогване до успеха. И съвсем естествено, всички се отдръпнали от подлизуркото.

Един ден отритнатият лицемер потърсил сметка защо не е поканен на личното тържество на негов колега. Домакинът – възпитан и образован възрастен мъж, усетил ужасно притеснение да изрече в лицето на мъжа какво е всеобщото вярване за него. Възцарила се неловка тишина, която единствен Кант дръзнал да наруши със следните думи:

– Дали този, който сам се превръща в пълзяща твар, може след това да се оплаква, че са го сгазили?

Ядосал се подмазвачът и излязъл, без да отговори. Колегите се събрали около Кант, поздравили го за дръзката и правилна забележка и един от тях рекъл:

– И все пак не може да му се отрече, че е умен и находчив! Не спирам да се чудя как такива хора успяват да попаднат в капана на собствените си глупави желания!

– Да – кимнал Кант, – който знае как да удовлетвори желанията си, е умен. Ала само който знае как да ги победи, е мъдър. Науката е организирано знание, а мъдростта е организиран живот. Едното не може да е пълноценно без другото.

Из: София Петрова. Кант и свободният избор. millennium, 2017 

Използвана литература и източници:

Имануел Кант, Критика на способността за съждение. София, изд. АИ Марин Дринов.

Имануел Кант, Критика на практическия разум, София, изд. АИ Марин Дринов.

Имануел Кант, Критика на чистия разум, София, изд. Издателство на БАН.

Immanuel Kant: The Metaphysics of Morals (Cambridge Texts in the History of Pholosophy), 1996.

Immanuel Kant, Lectyures on Philosopnical Theology, 1986, Cornell University Press.

https://plato.stanford.edu/entries/kant/

https://www.britannica.com/biography/Immanuel-Kant

http://humaig.blogspot.bg/2008/11/blog-post_16.html

http://www.puikdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=252:2008-10-14-12-17-23&catid=56:2008-10-14-12-12-42&Itemid=84



Гласувай:
8



1. germantiger - ...
14.02.2019 10:17
ПЪРВОТО Е ВОПИЮЩА ГЛУПОСТ

- двубоя, викането, перченето е заложено в човешката и НЕ САМО В човешката природа

- психологията обяснява кога това "перчене" или желание за конфликт дори е продуктивно

- ако един от тези беше ошамарил Кант можепше да му каже:

аз съм инфантилен, а ти философе си бит

А сега си представи, че това бе станало пред жена или дете ако такива имаше кант
цитирай
2. germantiger - +
14.02.2019 10:18
самия кант вероятно е бил страхливец, във всеки случай е бил родоотстъпник

когато през седемгодишната войн а руските войски влизат в прусия и в кьонигсберг, той е сред бележитите граждани подписали и засвидетелствали угоднически признание на новата руска власт и заявили, че с епоставят нв нейна услуга
цитирай
3. germantiger - финално
14.02.2019 10:24
кант допуска фундаменталната грешка и заедно с това арогантното самомнение и издигане в култ или безгранична вяра в зананието, доводите, разума

живота лесно ни доказва обрантното:

има хора с които не моеш да говориш, хора пред които аргументите нямат значение - има хора с които само можеш да се сбиеш или не с думи, не с приказки, не с философстване и не с доказателства ще се оправиш - има хора които не разбират от доводи, разум или дискусия и тези хора в живота въобще НЕ са малко
цитирай
4. germantiger - финално
14.02.2019 14:59
и така

ако в този случай става дума за двама празнословци, за елементарна човешка крамола - кант несъмнено е прав посочвайки им в колко дребни човечета се превръщат

внушението като извод от тази история обаче е неправилно и грешката е в него - внушението след един частен случай, че е добре да сме кротки, разумни, смирени, в противовес на другото обрисувано като жалко

...

СТРЕМЕЖА НА ЧОВЕКА ДА ПРОБВА И ИЗПИТА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ СИ ЧРЕЗ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО Е СТРЕМЕЖ ЗАЛОЖЕН В ЧОВЕКА ХИЛЯДОЛЕТИЯ

този стремеж не трябва да се отрича с едно внушение след някаква си реална или дори нереална случка с участието на философа
цитирай
5. nbrakalova - Към germantiger - Далеч съм от мисълта да адвокатствам на Кант :)
14.02.2019 20:22
Коментарите ти са в рамките на темата за свободният избор и ги прочетох с интерес, ала и с известна изненада.

Според мен постулативно нищо не се отрича (не само предизвикателството като стремеж). Това е само гледната точка на Кант и реакцията му според нея. Сам казваш „има хора, които…“ и “има хора, които…“ И всеки от тях има правото на свободния избор да реагира според личната си философска гледна точка. Всеки човек е отделна индивидуалност и тази индивидуалност предполага различен свободен избор. За едного изборът му може да е верен, за другиго същият избор може да изглежда глупост, трети да остане безразличен.

Може да се разсъждава по това кое в човешката природа е заложено, кое не е, кое се възпитава, кое се оставя и още в тази насока, с множеството житейски зависещи и независещи фактори. Въпреки че тук не е най-подходящо, но ми идва наум, не е ли смисълът на обучението в посока човешката природа да се облагородява? Психологията обяснява много неща, но обясненията също зависят от гледната точка на психолога и тук отново влиза в сила правото на избор в кого да се вслушаш. Това обаче според мен е друга тема, а именно кое е правилно и кое не е правилно. Тук се третира свободният избор, а не кое е правилно и кое – не. Поне така го възприемам аз.
цитирай
6. germantiger - +
15.02.2019 09:25
спорно е дали това е гледната точка на кант, защото

- случките са като "притчи" - поучителни, изчистени и в тях кант е категоричен победител така да го наречем

- в случките няма години, място, конкретни хора с техните имена има рядко, няма продължение, защото много хора не остават с ахнали уста дори пред най-големия мъдрец или фокусник, когото видят, камо ли пред аскет като кант

- в случките УЖ нищо не се отрича, но това е маниера, "тактиката", ВНУШЕНИЕТО - има достатъчно хитър и мек, а не директен начин да се отрече едно и да се внуши друго и тези хитри начини НИКОГА не са директни и честни в опозицията си

- това, което наричаш облагородяване е често пъти подчинение и слабост, повтарям и подчертавам - не винаги, но често

- кое е правилно и кое не е, често се определя от конкретния случай, а не е практика и постулат изведен в господстващ ако трябва да сме правилни, обаче именно в различни "системи" на обучение се е възптавала агресивност или кротост
цитирай
7. nbrakalova - Към 6. germantiger
15.02.2019 21:41
germantiger написа:
спорно е дали това е гледната точка на кант, защото

- случките са като "притчи" - поучителни, изчистени и в тях кант е категоричен победител така да го наречем

- в случките няма години, място, конкретни хора с техните имена има рядко, няма продължение, защото много хора не остават с ахнали уста дори пред най-големия мъдрец или фокусник, когото видят, камо ли пред аскет като кант

- в случките УЖ нищо не се отрича, но това е маниера, "тактиката", ВНУШЕНИЕТО - има достатъчно хитър и мек, а не директен начин да се отрече едно и да се внуши друго и тези хитри начини НИКОГА не са директни и честни в опозицията си

- това, което наричаш облагородяване е често пъти подчинение и слабост, повтарям и подчертавам - не винаги, но често

- кое е правилно и кое не е, често се определя от конкретния случай, а не е практика и постулат изведен в господстващ ако трябва да сме правилни, обаче именно в различни "системи" на обучение се е възптавала агресивност или кротост


Ето едно, може би основно, разковниче:
„…в различни "СИСТЕМИ" НА ОБУЧЕНИЕ се е възпитавала агресивност или кротост“.
Като за мен „агресивност“ и „кротост“ са твърде ограничени, за да обхванат съответната система.

Да, случките са като притчи. Редно беше да цитирам източниците, от които е черпила информация авторката, за да изведе тези притчи, което направих.

Позволявам си да имам по-разширено виждане върху облагородяването, без да пропускам подчертаното от теб „не винаги, но често“.
цитирай
8. germantiger - ...
15.02.2019 22:11
Разбира се, че 1-2 определения или квалификац ии на сложни механизми, строежи ио процеси като тези, които представляват системите са недостатъчни.

Но тук е блог и място за коментари - тук матрицата не позволява да правим пълна картина или параметри на някакваи системи и поради тази причина аз изведох разликата и ВНУШЕНИЕТО

внушението и нещо повече - смелия извод от тези притчи до голяма или дори ПРЕОБЛАДАВАЩА степен е това, което посочих аз - фетиш разума, фетиш довода, фетиш аргумента, фетиш дискусия или МИСЪЛ, но не сблъсък в естествения му вид, не инстинкт, не активност в яркия й вид

именно за това ти харесват тези текстове съзнато или несъзнато от теб - аз наблюдавам в теб този ртвой избор години наред и винаги противпоставям на него другата гледна точка изразена и до голяма (но не единствено) присъща на мен

не иде реч за ограниченост, а за същност

СЪЩНОСТТА НА ТЕЗИ ПРИТЧИ и преоблдаващия или дори постоянен твой избор (НА КОЙТО ИМАШ ПРАВО) е твоя избор към реда, кротостта, съобразяването, често пъти пасивността, въобще казано на пега - казармата и вътре в църквата :) така изглежда в моите очи, разбира се допускам в нещо да греша, може да има още много детайли в теб, но това превалира без съмнение

и моя коментар не осъжда твоя избор

НО ПОСОЧВАМ ОГРАНИЧЕНОСТТА, именно ограничеснотта на тези притчи като внушение
цитирай
9. nbrakalova - Към 8. germantiger - ...
16.02.2019 21:18
germantiger написа:
Разбира се, че 1-2 определения или квалификац ии на сложни механизми, строежи ио процеси като тези, които представляват системите са недостатъчни.

Но тук е блог и място за коментари - тук матрицата не позволява да правим пълна картина или параметри на някакваи системи и поради тази причина аз изведох разликата и ВНУШЕНИЕТО

внушението и нещо повече - смелия извод от тези притчи до голяма или дори ПРЕОБЛАДАВАЩА степен е това, което посочих аз - фетиш разума, фетиш довода, фетиш аргумента, фетиш дискусия или МИСЪЛ, но не сблъсък в естествения му вид, не инстинкт, не активност в яркия й вид

именно за това ти харесват тези текстове съзнато или несъзнато от теб - аз наблюдавам в теб този ртвой избор години наред и винаги противпоставям на него другата гледна точка изразена и до голяма (но не единствено) присъща на мен

не иде реч за ограниченост, а за същност

СЪЩНОСТТА НА ТЕЗИ ПРИТЧИ и преоблдаващия или дори постоянен твой избор (НА КОЙТО ИМАШ ПРАВО) е твоя избор към реда, кротостта, съобразяването, често пъти пасивността, въобще казано на пега - казармата и вътре в църквата :) така изглежда в моите очи, разбира се допускам в нещо да греша, може да има още много детайли в теб, но това превалира без съмнение

и моя коментар не осъжда твоя избор

НО ПОСОЧВАМ ОГРАНИЧЕНОСТТА, именно ограничеснотта на тези притчи като внушение


За матрицата сигурно си прав – не съм се замисляла за каквато и да била; за цензура – да, там където ми идва в повече, губя интерес или напускам сайта.


„…внушението и нещо повече - смелия извод от тези притчи до голяма или дори ПРЕОБЛАДАВАЩА степен е това, което посочих аз - фетиш разума, фетиш довода, фетиш аргумента, фетиш дискусия или МИСЪЛ, но не сблъсък в естествения му вид, не инстинкт, не активност в яркия й вид“ ---

Хората имат различни влечения. Едно от моите прави избор. И ако в случая под негово въздействие за пореден път съм се спряла на текстове, насочващи внушения и изводи към разум, довод, аргумент, дискусия, мисъл то е, вероятно защото ми липсват. Колкото до инстинктите предпочитам да ги държа под контрол и ако това изглежда като слабост или пасивност, нямам нищо против как ще го възприемат другите. Това е също вид човешка активност, но на друго ниво, чиято яркост отвън не може да се види. По въпроса за естествения вид на нещата, не само в аспекта сблъсък, съм си задавала множество въпроси, с които съм го разширявала. Разсъжденията ще спестя.

Но ако изборите на това мое влечение в годините те карат да възприемаш „реда, кротостта, съобразяването, често пъти пасивността“ като „казармата и вътре в църквата“ (дори на шега) показва, че „ъгълът“ или „прозорецът“, от който гледаш, ти дават… фалшива, подвеждаща информация. И то не за първи път, както бе написал един път. Да, харесва ми редът отвътре и редът отвън. Освен това, лъжат се онези, които остават с впечатление, че библейското християнство е малодушие и пасивност, особено в един покварен свят.

Другата гледна точка, която квалифицираш като противопоставяне, не я възприемам като такова. Тази различна гледна точка (например в случая активност) е част от виждането на една или повече преобладаващи индивидуалности, от което обаче не правя обобщаващи изводи.
цитирай
10. germantiger - ...
17.02.2019 10:35
слабост е не да "завурташ" нещата наричайки пасивността самоконтрол

слабост е някой да напляска момче възпитано да се обяснява с думи и аргументи

слабост е да си римски войник и като християнин да откажеш бой, а след това да те подгонят по бойното поле и да те колят с братята ти, щото си се обезоръжил самоволно като вярващ

вярата ти налага обобщаващи изводи без значение дали осъзнаваш или не това, дали го признаваш или не го признаваш, целия светоглед налага обобщаващи изводи именно със своите принципи и защото се занимава със света и укрупнява освен да поглежда в частното - трябва да си забелязала това укрупняване, макар да изглежда отъ коментара ти, че имаш очи само за частното или отделния човек като съсредоточие на как с него се занимава Християнството
цитирай
11. germantiger - +
17.02.2019 10:38
впрочем църквата и казарма та имат много общо - предполагам си запозната с изторията на църквата, орденската история и военната организация на повечето от тях

оставям настрана всички други признаци разкриващи общото в служби, форма като облекло и инсигнии, мотивационни иехники (специално с тази дума ти ще се жегнеш и рагираш) така-че я замени с друга ако желаеш
цитирай
12. nbrakalova - Към 10. germantiger - ...
17.02.2019 21:47
germantiger написа:
слабост е не да "завурташ" нещата наричайки пасивността самоконтрол

слабост е някой да напляска момче възпитано да се обяснява с думи и аргументи

слабост е да си римски войник и като християнин да откажеш бой, а след това да те подгонят по бойното поле и да те колят с братята ти, щото си се обезоръжил самоволно като вярващ

вярата ти налага обобщаващи изводи без значение дали осъзнаваш или не това, дали го признаваш или не го признаваш, целия светоглед налага обобщаващи изводи именно със своите принципи и защото се занимава със света и укрупнява освен да поглежда в частното - трябва да си забелязала това укрупняване, макар да изглежда отъ коментара ти, че имаш очи само за частното или отделния човек като съсредоточие на как с него се занимава Християнството


Мисля, че е нормално да се правят паралели от частното към общото и обратно. Обобщаващите изводи приемам като нещо естествено в процеса на човешкото изживяване и мислене (не казвам женското, нито моето).
Надценяваш ме по отношение на "осъзнаваш".
цитирай
13. nbrakalova - Към 11. germantiger - +
17.02.2019 21:52
germantiger написа:
впрочем църквата и казарма та имат много общо - предполагам си запозната с изторията на църквата, орденската история и военната организация на повечето от тях

оставям настрана всички други признаци разкриващи общото в служби, форма като облекло и инсигнии, мотивационни иехники (специално с тази дума ти ще се жегнеш и рагираш) така-че я замени с друга ако желаеш


Ако под „църкваТА“ имаш предвид римокатолическата, би могло да се прави в някаква степен паралел с казарма. Но когато се говори за християнството не е коректно то да се идентифицира единствено с тази политико-религиозна система. Тя е само отделна тема в историята на християнството. Затова и не знам мотивационните й техники, с които си помислил, че мога да се засегна.
цитирай
14. germantiger - финално
18.02.2019 00:04
и аз това казвам - изводите за частно и общо са нормални, дори изискуеми, за да не са едностранчиви само в часатно или само в укпрупняване

именно обобщих, защото ти понякога според мен "бягаш" от общото

дори мисля, че понякога те подценявам, което говори зле за мен по отношение на теб

далеч не само римо-катотлическата - с мобилизация на църкви всякакви с Бог на уста се е убивало - войски били те простестанстки, католически, православни преди война, бой и убийство са молили Господа, което за мне е извращение

и до днес спортисти от всякакви вери обръщат взор и молят Бог за да излязат и пребият някого на ринга например, войници са молили госопода преди да убият на бойното поле, молили са за победа

честно казано ми идва да изпсувам и да кажа ебахти простотията, че и цъкрвите "ви"

понеже ти ще ми дадеш другия пример - отказа от убиване и оръжие с бог на уста, та затова аз ти показвам другите преобладаващи примери
цитирай
15. nbrakalova - Към 14. germantiger - финално
18.02.2019 09:52
germantiger написа:
и аз това казвам - изводите за частно и общо са нормални, дори изискуеми, за да не са едностранчиви само в часатно или само в укпрупняване

именно обобщих, защото ти понякога според мен "бягаш" от общото

дори мисля, че понякога те подценявам, което говори зле за мен по отношение на теб

далеч не само римо-катотлическата - с мобилизация на църкви всякакви с Бог на уста се е убивало - войски били те простестанстки, католически, православни преди война, бой и убийство са молили Господа, което за мне е извращение

и до днес спортисти от всякакви вери обръщат взор и молят Бог за да излязат и пребият някого на ринга например, войници са молили госопода преди да убият на бойното поле, молили са за победа

честно казано ми идва да изпсувам и да кажа ебахти простотията, че и цъкрвите "ви"

понеже ти ще ми дадеш другия пример - отказа от убиване и оръжие с бог на уста, та затова аз ти показвам другите преобладаващи примери


Не съм мислила, че бягам от общото. Дори ми се струва, че в това отношение съм склонна да прекалявам и по отношение на постинги, третиращи и настоящето, и бъдещето в цивилизованата част от света ни, но понякога човек се лъже и за себе си. Възможно е, концентрирана във впечатлението, да губя мярката по отношение на общото.

Съгласна съм със споменатите примери и повече от учудването ти спрямо тях! Точно заради противоречието между подобни действия и предхождащите ги „молитви“, човек трябва да си изясни причината. Също заради това, когато се говори за християнството, трябва да се прави разлика между библейското (оригинално) християнство, почиващо на философия и принципи, различни от тези на ПРИСПОСОБЕНОТО „християнство“, включващо не само споменатите от теб примери. Най-малкото, което е добре да се има предвид в тази насока и в полза на историческата истина, са думите на Христос пред Пилат (дори приети като легенда): „Исус (му) отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха ДА СЕ БОРЯТ да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.“ (Йоан 18:36) Разбира се, това е само маркировка, същността на която нямам намерение да развивам. Подчертаването ми на „да се борят“ не е противопоставяне на борбата, победата, защитата, справедливостта, които ти имаш предвид.

Благодаря за този ти коментар. Но за да се отговори пълноценно и се вникне в смисъла, трябва човек да започне от зората на християнството преди около 2000 години, нещо, което не може да стане с няколко абзаца, още по-малко с няколко изречения.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1624224
Постинги: 501
Коментари: 1643
Гласове: 5868
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031