БОС В СНЕГА
[…]
През май 2008 г. с жена ми посетихме известният замък Каноса в Северна Италия. Беше хубав и слънчев пролетен ден. Там проведох едно непланирано интервю с Марио Бернабей, автор на книгата „Mаtilde e il Castello di Canossa“ (Матилда и замъкът Каноса). Той подчерта някои подробности за връзката между графиня Матилда от Каноса и папа Григорий VІІ, както и за унизителния начин, по който папата се е отнасял към Хенрих ІV, краля на Германската империя.

За разлика от приятното време, на което се радвахме, Хайнрих ІV отишъл там през зимата на 1076-1077 г., една от най-студените в този район. След като обидил папата и се разбунтувал срещу него, папата го обявил за отлъчен от църквата и свален от престола. Знаейки, че папата е на посещение в замъка, кралят отишъл при него да моли за прошка. Вместо да го покани на топло, папата го оставил да стои три дни – 26-28 януари 1077 г. – отвън на снега, да пости бос, с непокрита глава и скромно облекло. След това жестоко покаяние папата накрая допуснал краля вътре и му дал опрощение.

През вековете Каноса е признат като символ на претенциите на Римската църква за светско върховенство и за признанието на това от един могъщ държавен владетел. Но какви други поуки можем да извлечем от този инцидент? Някои хора подчертават разликата между Григорий VІІ, горд и високомерен претендент  за глава на християнството, и Христос, смирения и милостив истински  водач на църквата. Можете ли да си представите какво би станало, ако Христос се отнасяше с нас така, както папата се отнесъл към крал Хайнрих?

Каквито и да са греховете ви, помнете, че няма грях, който да не се вписва в обещанието от 1 Йоан 1:9: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“. […] Но красотата на библейското евангелие за спасение по благодат чрез вяра е, че нито един грях, за който сме се покаяли и сме изповядали, няма да остане непростен!