Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2018 18:22 - ВЕЛИКАТА УТОПИЯ
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4192 Коментари: 15 Гласове:
5

Последна промяна: 12.09.2019 09:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Фридрих фон Хайек

Несъмнено мнозинството стопански дейци в демократичните страни, които искат да наложат централизирано управление на всички икономически дейности, все още вярват във възможната комбинация между социализъм и индивидуална свобода. Обаче много мислители навреме осъзнаха, че социализмът е най-тежката заплаха за свободата.

Сега хората рядко си спомнят, че в ранната си фаза социализмът беше открито и явно авторитарен. Той започна като откровена реакция срещу либерализма на Френската революция. Френските писатели, които положиха основите му, не се съмняваха, че идеите им могат да се осъществят само от силно диктаторско управление. Първият модерен плановик Сен Симон предричаше, че които не се вслушат в неговите предложения за планиране, ще бъдат “третирани като добичета”.

Никой по-добре от великия политически мислител Алексис де Токвил не можа да прозре, че демокрацията е в непримирим конфликт със социализма. Още през 1848 г. той заяви:
“Демокрацията разширява сферата на действие на индивидуалната свобода. Тя придава на всеки човек възможно най-голяма цена, докато социализмът прави от всекиго прост изпълнител, обикновена бройка. Демокрация и социализъм нямат нищо общо, освен една дума – равенство. Но забележете разликата: докато демокрацията търси равенството в свободата, социализмът се стреми към равенство в ограничението и робията”.

Опитвайки се да намалят всички съмнения и подозрения, и да впрегнат за своята кауза най-силният от всички политически мотиви – копнежът по свободата – социалистите започнаха да обещават някаква “нова свобода”. Социализмът щял да донесе “икономическа свобода”, без която политическата свобода “не си заслужава”.

За да звучи благовидно този аргумент, социалистите измениха значението на думата “свобода”. Преди това тя означаваше свобода от принуда, от произволна власт на човек над човека. Сега й се придаде смисъл на свобода от необходимост или нужда, освобождение от принудата на обстоятелствата, които неизбежно ограничават обхвата на избора за всеки от нас. Свободата в този смисъл е, разбира се, само друга дума за власт или богатство. Искането на тази нова свобода се превърна в друго име на старото искане за преразпределяне на богатства.

Мнозинството от изследователите на този проблем постепенно започнаха да се отказват от твърдението, че плановата икономика би произвела съществено по-голямо производство, отколкото конкурентната система. И все пак именно тази измамна надежда повече от всичко друго ни тика по пътя на планирането.

Макар че нашите модерни социалисти обещават по-голяма, истинска и искрена свобода, в последните години наблюдателите един по един се стъписват от непредвидените последици на социализма, от неговото извънредно сходство в много отношения с  “комунизма” и “фашизма”. Както писателят Питър Дракър се изрази през 1939 г., „пълният крах на вярата, че  свободата и равенството са постижими по пътя на марксизма, принуди Русия да извърви същия път към тоталитарното общество на несвобода и неравенство, по който Германия вече крачеше. Не че комунизмът и фашизмът са еднакви по същество. Фашизмът е стадий, който се достига, след като комунизмът се е оказал илюзорен, а той се оказа такава илюзия в Русия, каквато беше и в Германия преди възшествието на Хитлер.”

Не по-малко показателен е и интелектуалният поглед към редовите членове на комунистическото и на фашисткото движение в Германия преди 1933 г. Относителната лекота, с която един млад комунист можеше да се превърне в нацист и обратно, е добре известна, най-вече на пропагандистите от двете партии. Комунистите и нацистите много по-често влизаха в стълкновения помежду си, отколкото с други партии, просто защото се състезаваха за надмощие над хората с еднаква умствена нагласа, и защото запазваха едни за други омразата към еретика. Практиката им доказа колко близки са двете партии. И за комунистите, и за нацистите, истинският реален враг, човекът, с когото нямаха нищо общо, беше либералът от стария тип. В същото време за комуниста един нацист, както и за нациста един комунист, а и за двамата социалистът бяха потенциални кандидати за вербуване , притежаващи подходящите качества. Но и комунистът, и нацистът знаят, че не може да има компромис между тях и онези, които наистина вярват в индивидуалната свобода.

Това, което ни се обещаваше като „път към свобода”, в действителност се оказа пряк път към робия. Защото не е трудно да се предвиди какви ще бъдат последствията, когато демокрацията поеме курс към планиране. Целта на планирането ще бъде описвана с такива неясни думи като “общо благоденствие или благополучие”. Няма да има истинско съгласие по отношение на преследваните цели, а ефектът от съгласието на хората, че трябва да има централно планиране, без те да са постигнали съгласие за неговите цели, ще бъде такъв, каквото ще е, ако група хора тръгнат заедно на пътешествие, без да са се споразумели къде искат да отидат: резултатът ще бъде, че те всички може да направят пътешествие, което повечето от тях въобще не са искали да предприемат.

Демократичните общества или групи не могат да функционират като планови агенции. Те не могат да постигат съгласие по всичко – цялото пренасочване на националните ресурси – защото броят на възможните действия може да бъде безкраен. Демократично събрание, което гласува и поправя един всеобхватен икономически план точка по точка, така, както би правило при обсъждането на обикновен законопроект, всъщност не прави нищо значимо.  Дори да е възможно парламентът да постигне стъпка по стъпка съгласие по някаква схема, в крайна сметка това няма да задоволи никого. Да се изработи икономически план по този начин е дори по-малко възможно от планирането на успешна военна кампания чрез демократични  процедури. Неизбежно ще се наложи изработването на стратегия да се възложи на експерти.

Дори и по такъв начин демокрацията да  успее да планира всеки сектор на икономиката, тя все пак ще трябва да се справи с проблема, как да интегрира тези отделни планове в единно цяло. Исканията правителството или някой отделен индивид да получи правомощията да действа на собствена отговорност, ще стават все по-категорични. Призивът за диктатор в икономиката е характерен етап от движението към планиране.

Това ще ограничи  реалните правомощия на законодателното тяло до избор на лицата, които ще имат практически абсолютна власт. Цялата система ще се ориентира към плебисцитна диктатура, в която главата на правителството от време на време си осигурява легитимност чрез народен вот, но същевременно има на разположение всички правомощия, за да е сигурен, че вотът ще бъде в желаната от него посока.

Планирането довежда до диктатура, защото диктатурата е най-ефективното оръдие за принуда и като такова е от съществено значение, ако трябва да се постигне централно планиране в широк мащаб. Няма никакво оправдание за широко разпространеното схващане, че ако удостояването с власт е извършено с демократична процедура, то не може да бъде произволно; не източникът на властта ще я предпази от това да бъде деспотична; за да се освободи от диктаторски качества, властта трябва също така да бъде ограничена. Една истинска “диктатура на пролетариата”, дори ако по форма е демократична, ако тя се залови централно да насочва икономическата система, по всяка вероятност ще унищожи личната свобода толкова пълно, колкото която и да е автокрация го е правила някога.

Индивидуалната свобода не може да се примири с върховенството на една единствена цел, на която цялото общество е непрекъснато подвластно. До някаква определена степен ние самите изпитахме на собствения си гръб този факт по време на войната, когато почти всичко се подчиняваше на непрекъснатата и належаща нужда, и това беше цената, на която запазваме свободата си. Модните фрази, че правим това в името на  мира, са много подвеждащи, защото си струва временно да се пожертва свободата, за да се гарантира съществуването й в бъдеще. Съвсем различно е обаче, ако свободата трябва непрекъснато да се жертва  в интерес на плановата икономика.

Онези, които са наблюдавали отблизо как се извърши преходът от социализъм към фашизъм, са наясно за връзката между двете системи. Реализацията на социалистическата програма означава разрушаване на свободата. Демократичният социализъм, великата утопия на последните няколко поколения, остава просто една недостижима цел.

Превод: Йорданка Чакалова
Публ. в ЛИБЕРТАРИУМ, октомври 29, 2016 

Виж още:

ЗАЩО ЛОШИТЕ ДОСТИГАТ ВЪРХА
http://nbrakalova.blog.bg/politika/2019/09/12/.1673992

Фридрих фон Хайек
Фридрих А. Хайек (1899-1992). Роден във Виена. Под ръководството на Лудвиг фон Мизес работи в Австрийския институт за изследване на стопанските цикли, а от 1929 до 1931 г. е преподавател по икономика във Виенския университет. През 1931 г. Хайек е назначен за професор по икономически науки и статистика към Лондонското училище по икономика и политически науки, а в 1950 г. получава предложение за професура по социални и нравствени науки към университета в Чикаго. През 1974 г. става лауреат на Нобелова награда за икономика. Сред книгите му са Чистата теория на капитала (1941), Пътят към робството (1944), Контрареволюция на науката (1952), Конституция на свободата (1960), Фаталната самонадеяност 1988). 



Гласувай:
5



1. germantiger - ...
27.07.2018 09:12
Хайек трябваше да си остане при икономиката

Абзаца му в който споменава и част обяснява пътищата по които кинали германия и русия е боклук.

Боклук, зщаото не казва изречение, дори една дума не отронва за западната вина, западния подтик да се изминат тези пътища и западната "демократична" задкулисна игра с народите.

В този ред на мисли, аз със своите превисоки критерии и изисквания моментално се отвращавам от една груба неистина, та ако ще бол други истини или обяснения да са казани или написани нейде.

Разбира се, че прочетох Хайек, но от уважение към теб Надежда, към автора изпитвам органично отвращение и ярост - аман от полуистини и витиевати "йезуити".
цитирай
2. krumbelosvet - Това е
27.07.2018 10:22
АПОЛОГИЯ. Анти-соц и анти-ком апология. "Философски" обобщения, в които само липсата на конкретност е "философска". С тоя "метод" може да се "докаже" всичко. И банкстерите "доказаха", че комун= фаш. Това "случайно" напълно съвпада с банкерския интерес да се оплюе височайшия МОРАЛЕН АВТОРИТЕТ на СССР и Сталин след ТЯХНАТА ПОБЕДА над нацистка Германия. Тая Германия, която прегази Франция като селска бара и прогони англичаните отвъд Канала КАТО ПЛЪХОВЕ, мокри плъхове. А СССР беше извършил НАЙ-СТРАШНОТО престъпление. ЕДИНСТВЕНОТО престъпление, което САЩ не са вършили - национализира банките...
Дълга и широка тема, беднадеждна за хора поразени ЕМОЦИОНАЛНО с ЛЮБОВ КЪМ АМЕРИКА от американската пропаганда. Знам й ВСИЧКИТЕ "доводи", тия картонени кули...
цитирай
3. nbrakalova - Към germantiger - 1
27.07.2018 18:34
germantiger написа:
Хайек трябваше да си остане при икономиката

Абзаца му в който споменава и част обяснява пътищата по които кинали германия и русия е боклук.

Боклук, зщаото не казва изречение, дори една дума не отронва за западната вина, западния подтик да се изминат тези пътища и западната "демократична" задкулисна игра с народите.

В този ред на мисли, аз със своите превисоки критерии и изисквания моментално се отвращавам от една груба неистина, та ако ще бол други истини или обяснения да са казани или написани нейде.

Разбира се, че прочетох Хайек, но от уважение към теб Надежда, към автора изпитвам органично отвращение и ярост - аман от полуистини и витиевати "йезуити".


Съгласна съм с гнева по отношение темата за Западната вина, независимо че тя не е обект на изложението. (Макар да не идентифицирам Хайек по като такъв, това е болезнена тема за „победителите“, която явно ще бъде избягвана и занапред. Такава е повелята на интересите, които са движеща сила в отношенията на много нива в света ни.)
За мен все пак е събитие, когато се разсъждава за социализма като утопия (особено в една от съвременните му форми – демократичен социализъм), демагогията в неговата привлекателност, успешното му използване като средство за манипулиране, за вземане на властта, в поддържане готовността на неговото винаги „обещаващо“ обаяние...
Съжалявам за предизвикания гняв. Благодаря за проявеното внимание не само към материала.
цитирай
4. nbrakalova - Към 2 krumbelosvet
27.07.2018 18:52
krumbelosvet написа:
АПОЛОГИЯ. Анти-соц и анти-ком апология. "Философски" обобщения, в които само липсата на конкретност е "философска". С тоя "метод" може да се "докаже" всичко. И банкстерите "доказаха", че комун= фаш. Това "случайно" напълно съвпада с банкерския интерес да се оплюе височайшия МОРАЛЕН АВТОРИТЕТ на СССР и Сталин след ТЯХНАТА ПОБЕДА над нацистка Германия. Тая Германия, която прегази Франция като селска бара и прогони англичаните отвъд Канала КАТО ПЛЪХОВЕ, мокри плъхове. А СССР беше извършил НАЙ-СТРАШНОТО престъпление. ЕДИНСТВЕНОТО престъпление, което САЩ не са вършили - национализира банките...
Дълга и широка тема, беднадеждна за хора поразени ЕМОЦИОНАЛНО с ЛЮБОВ КЪМ АМЕРИКА от американската пропаганда. Знам й ВСИЧКИТЕ "доводи", тия картонени кули...


Наистина темата е дълга и многопосочна. Тя ме интересува не толкова по хоризонтала, но и дълбинно.
Лъжете се, като ми приписвате любов към Америка, въпреки че има за какво и я ценя. Все пак благодаря, че сте си направили труда да се запознаете с част от мнението на Хайек за демократичния социализъм.
цитирай
5. krumbelosvet - Благодаря, nbrakalova,
27.07.2018 21:31
Благодаря, че ми отговаряте по-спокойно, отколкото аз ви коментирах.
Но тоя Хайек няма да чета. Защото НЯМА КАК да знае за какъв да е социализъм по-добре от нас. За СВОБОДАТА И ПРИНУДАТА, например, която е имал баща ми и роднините ми при капитаризма и социализма, и аз при социализма. Това не се постига със схоластически схеми. Нобеловата награда е компроментирана. И Горби я има...
И схемите на Хайек, както и ученическия "труд" на добрия човек Ж.Желев, подозрително съвпадат с интересите на банкстерите, яхнали Америка. А за какво може да бъде ценена Америка, мисла че знам, като инженер изкушен в икономикса и изследванията на научно-техническиу прогрес.
цитирай
6. nbrakalova - Към 5. krumbelosvet - Гледаме от различен ъгъл.
27.07.2018 22:53
krumbelosvet написа:
Благодаря, че ми отговаряте по-спокойно, отколкото аз ви коментирах.
Но тоя Хайек няма да чета. Защото НЯМА КАК да знае за какъв да е социализъм по-добре от нас. За СВОБОДАТА И ПРИНУДАТА, например, която е имал баща ми и роднините ми при капитаризма и социализма, и аз при социализма. Това не се постига със схоластически схеми. Нобеловата награда е компроментирана. И Горби я има...
И схемите на Хайек, както и ученическия "труд" на добрия човек Ж.Желев, подозрително съвпадат с интересите на банкстерите, яхнали Америка. А за какво може да бъде ценена Америка, мисла че знам, като инженер изкушен в икономикса и изследванията на научно-техническиу прогрес.


Социализмът и днес продължава да омайва с привидни преимущества от централизирано благоденствие и мнима свобода – в тази утопия е вникнал и говори доста знаещо Хайек, макар без да познава това „в действие“. …
Без да идеализирам, Америка се разви, давайки много на своите граждани и на света не само в научно-техническо отношение и икономика, защото САЩ бяха основани на конституция, стъпила върху индивидуалната свобода на съвестта. И в това отношение те все още са на завидно място.
цитирай
7. nbrakalova - Чърчил всъщност обобщава:
28.07.2018 06:46
Социализмът е философия на провала, вяра в невежеството и евангелие на завистта; той има една дълбоко присъща добродетел – равенство в мизерията. У. Чърчил

Тези, които избраха демокрацията вместо хляба, днес ядат 300 вида хляб; а тези, които избраха хляба вместо демокрацията, днес нямат нито демокрация, нито хляб. У. Чърчил

Макар той да е бил наясно и с демокрацията:) :
Най-добрият аргумент срещу демокрацията е 5-минутен разговор със средностатистически избирател. У. Чърчил
цитирай
8. krumbelosvet - Ясно
28.07.2018 07:14
Абе чеда мили,
Защо ВИНАГИ пропускате, ВИНАГИ, че страните в които имаше социализъм, тия страни ПРЕДИ тоя социализъм НЕ СА БИЛИ по-близко до богатия запад по благоденствие. С изключение на Чехия може би, която си е била част от запада, и като такава е била и индусстриална, и образована, и търговска.
А благоденствието и господството на Запада, ЗАСИЛВАЩО БЛАГОДЕНСТВИЕТО му, има ГЕОГРАФСКО-исторически причини. Там Започва Просвещението, после индустриалната и научно-техническата, и информационната революция. И с тия могъщи лостове, Западът е успявал да ОПАЗИ привилегировното си положение на ГОСПОДСТВО.
А вие се радвате на чуждата победа над СМАЗАНИЯ СИ НАРОД.
цитирай
9. nbrakalova - Към 8. krumbelosvet
29.07.2018 22:41
Съвсем не пропускам, но не съм склонна, задълбочавайки се, да се преминава в спор. Това са детайли. Не става въпрос за победи или за страните, в които имаше социализъм. А за това, че утопията демократичен социализъм, макар гнил отвътре, чрез все така привлекателно обещаваща словесна опаковка продължава да гали и обсебва масовото съзнание не само на Изток, не само на Запад, но и зад Океана. В крайна сметка, това е въпрос на предпочитания, а и на надежди. А за да се разбере резултатът им, трябва да се допуснат.

Извън контекста, мисля, че няма лошо в това човек да се радва на чуждата победа. В случая обаче не вярвам да има победи. Колкото до социалистическото благоденствие – не го познавам, а за „смазания си народ“ – освен независещи от него обстоятелства има и причино-следствени връзки, въпреки че в случая никъде за него да не се повдига дума.
цитирай
10. krumbelosvet - Вие ЛЮБИТЕ
31.07.2018 12:50
Вие ЛЮБИТЕ запада, няма лошо, и аз съм попил ПОВЕЧЕ ЗАПАДНА, отколкото източна култура, просто зашото западната култура е ПОВЕЧЕ от източната. Но след победата в студената война, ЗАПАДЪТ ЗАГНИ дълбоко, и ИЗНАСЯ ПРОБЛЕМИТЕ СИ.
Само преди година, подобен любещ запада ми се надсмя, че според мен вносните храни ни тровят. Сега това е публично известно. А нашите медии са в ЧУЖДИ РЪЦЕ и тровят ДУХА НИ, и вие затова виждате "вината" на нашия народ за ЗАГИВАНЕТО му...
цитирай
11. nbrakalova - Krumbelosvet, Вие не знаете какво ...
31.07.2018 23:43
Krumbelosvet, Вие не знаете какво аз обичам. Тук не става въпрос за обич, а за възгледи и последици от тяхната реализация под една или друга форма, в случая - политическа.
Не става въпрос за повече или по-малко, а за съдържание...
Не Западът загни, а загниването на Света се задълбочава.
Нашите медии са в ръцете на „наши“ хора, които обаче служейки на други, служат преди всичко на себе си, забравяйки, че „и добре да живее човек, умира…“.
Никой не може да отрови насила ничий дух.
За „загиването“ не може вината да се прехвърля единствено на друг/други. В този смисъл, отговорът за вината („роден“ в Едемската градина) не е коректен – не винаги вината е у другия/другите. Вината е в нашата човешка НЕустойчивост, НЕверност, НЕпостоянство, НЕпоследоталност, бягство от отговорност… Списъкът може да бъде дълъг.
цитирай
12. krumbelosvet - "Винаги" и "Никой", рисковани определения.
01.08.2018 11:55
Имаха ли вина загиналите у нас от англо-американските бомбардировки?
Сега "бомбардировките" бяха пропагандни, ПСИХОТРОННИ и голям набор ИКОНОМИЧЕСКИ. Вината е горе-долу същата.
А вашите доводи съвпадат с ТВ-екрана и др. авторитети. Знам, че си мислите, че ВЕЖДАТЕ И ПРЕЦЕНЯВАТЕ сама... Много такива хора познавам лично, и те не са глупави, а някои даже напротив... Но бомбардиронките взеха жертви и НА СЛУЧАЕН принцип.
цитирай
13. nbrakalova - 12. krumbelosvet
03.08.2018 19:25
krumbelosvet написа:
Имаха ли вина загиналите у нас от англо-американските бомбардировки?
Сега "бомбардировките" бяха пропагандни, ПСИХОТРОННИ и голям набор ИКОНОМИЧЕСКИ. Вината е горе-долу същата.
А вашите доводи съвпадат с ТВ-екрана и др. авторитети. Знам, че си мислите, че ВЕЖДАТЕ И ПРЕЦЕНЯВАТЕ сама... Много такива хора познавам лично, и те не са глупави, а някои даже напротив... Но бомбардиронките взеха жертви и НА СЛУЧАЕН принцип.


Тук контекстът е друг. От философия – в действие. Агресивността на СОЦИАЛИЗМА, подпомогнат от ВЪЗМОЖНОСТИТЕ на капитализма, срещу националСОЦИАЛИЗМА.

Може бомбардировките над София да са неуместни, но нали „на война – като на война“. „Освободителите“ нападат по суша и небе една невоювала страна, но нали за тях ние сме враг? Това не е ли достатъчна вина? Нали англо-американците са съюзници и СЪосвободители с СССР на Стария свят?! Е, престарали са се, но в тази „суматоха“ – „…като на война“. Отървахме се с тези бомбардировки, иначе можеше да ни изличат – както едните, така и другите (макар изличаването да има и други аспекти).

Тази и всяка война взима жертви и на СЛУЧАЕН принцип. После, простете, но аз не мога да игнорирам философията на това „какво тук значи някаква си личност“ – поне за едните. В този смисъл, аз не съм експерт и спадам към тази графа според това разбиране, въпреки че следвам друго разбиране за личността.

П.П. Извинявайте за забавянето.
цитирай
14. krumbelosvet - Вие спечелихте уважението ми
18.08.2018 15:40
с човечния си тон, въпреки различията ни. Изглежда съм МНОГО по-стар и помня от по-отдавна. Вие казвате "Агресивността на СОЦИАЛИЗМА" и" ВЪЗМОЖНОСТИТЕ на капитализма". Като че капитализмът няма агресивност, а социализмът - възможности. Но вие тов сте ИЗБРАЛИ. Няма да ви занимавам повече.
Поздрави и благодарности!
цитирай
15. nbrakalova - Моля Ви, krumbelosvet, защо да не ме ...
19.08.2018 21:28
Моля Ви, krumbelosvet, защо да не ме занимавате? Ние разговаряме, изразявайки гледни точки, симпатии, антипатии, разбирания. Това не налага непременно да има „победители“ или да няма нови разговори.
В случая – по повод социално-социалистическата идея/идеология/философия – аз „не избирам“, а виждам така нещата. Освен това, (предполагам) като Вас имам преки впечатления, изживявайки лично част от тях, но вероятно на различни места на барикадата на живота.
Бидейки човек несъвършен, това се отразява във всичко, което създава, съответно и в системите на управление – никоя не е съвършена. Все пак има разлика между система, почиваща на диктатура, и друга, даваща възможност за избор. Важна е и философската основа и мотивите за управление. Ако Ви се струва, че в капиталистическата система прозира „законът на джунглата“, оцелявайки най-способното/приспособимото (да не говорим за използване на благоприятните нему възможности), като че ли общността в крайна сметка има „някаква“ полза.
Докато зад идеалистичната социалистическо-социална идея/идеология/философия/ (на която впрочем масово симпатизират и в капиталистическия модел) се крие възможността на повърхността на управлението да „изплува“ не толкова способния, колкото политически полезния индивид, дори той да е най-малко подходящ да участва в управлението на общността; да бъде предпочетен този с политическа лоялност, пред онзи с лични способности, но изглеждащ (или набеден за) политически неблагонадежден. Колкото до неудобния, той бива ликвидиран, или скриван. Защо е така? Защото човешкото съзнание е особено манипулируемо, когато се провокира очакването му/желанието му да получава без да го заслужава, без да го заработва. По-добре „равни в мизерията“, отколкото неравни поради разликите в способностите. И това е само една от страните на този все повече предпочитан модел, независимо че и двата модела претендират за демократичност. Идеолозите на едната система обещават оцеляване в името на „привлекателни“ идеи в рамките на уравновиловка (уж справедлива), като възможностите не са за всички; докато при другата, освен шанса за оцеляване, все пак се крие възможността за реализация на личностни качества и способности.
Няма нищо преднамерено в материалите, които споделям, нито намерение за налагане. Поне аз виждам в тях реалности и последиците им. Разбира се, това не са разработени, а само схематично изказани мисли.
Благодаря за посещенията и доброто чувство! И нека отбележа, че не съм от способните :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1624511
Постинги: 501
Коментари: 1643
Гласове: 5868
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031