Светът не може да Го обхване,
университетите не могат да Го обяснят,
обстоятелствата не могат да Го възпрат,
затворите не могат да Го ограничат,
защото Той победи!

Парламентите не могат да Го съборят,
армиите не могат да Го победят,
просителите не могат да Го разорят,
поетите не могат да Го опишат,
защото Той победи!

Историците не могат да Го заличат,
Скинхедс не могат да Го обезобразят,
ислямът не може да Го измести,
папите не могат да Го заменят,
защото Той победи!

Философите не могат да Го пренебрегнат,
тийнейджърите не могат да Го отегчат,
ангелите с радост Го обожават,
защото Той победи!

Времето не може да Го смали,
смъртта не може да Го довърши,
защото Той победи!
(споделено от Лесли Полард, юли 2002 г.)

* * *

Победата на Исус чрез собствената Му смърт определено представлява предизвикателство за нашия начин на възприемане на нещата. Предпочитаме да подхождаме към Бога от позицията на силата. И се стремим да печелим чрез нашите таланти, а не чрез Божията благодат. Но от закланото Агне научаваме, че истинската победа идва чрез жертва и слабост. Жертвата на Христос ни подтиква да разчитаме по-скоро на Божията сила, отколкото на нашите собствени способности или усилия. Исус е пример за истинската победа и Небето ни призовава да Го следваме.

Повечето писатели ревниво пазят своя график и личното си пространство. Но към края на своя живот Хенри Ноуън^[1] събаря тези бариери на професионализма. Получил образованието си в Холандия като психолог и като теолог, той прекарва младежките си години в постижения. Ноуън преподава в Нотр Дам, Йейл и Харвард. Издавайки средно по повече от една книга годишно, пътувал надлъж и нашир, за да изнася лекции. Но междувременно собствения му духовен живот започва да замира.

Десет години преди смъртта си той радикално скъсва с миналото и става свещеник, живеещ в дом за хора с тежки увреждания в Торонто. Живее в обикновена стая с едно легло, една библиотечка и няколко мебели  в стила на шейкърите^[2]. Без факс, без компютър, без органайзер или работен календар, той открива духовно спокойствие сред отхвърлените от обществото.

Един ден го посетил Филип Янси^[3]  и наблюдавал как Ноуън дава Господна вечеря на Адам, 26-гидшен бавноразвиващ се мъж, който не можел да говори, да ходи или да се облича сам. Адам по никакъв начин не показвал, че разбира какво се случва, лигавел се през цялата церемония и изсумтял силно няколко пъти. Ноуън признал, че всеки ден са му необходими почти два часа, за да изкъпе и да облече Адам, да измие зъбите му, да среше косата му и да направлява ръката му, когато се опитва да изяде закуската си. За Ноуън тези часове на „свята неспособност“ се превърнали в зала за молитва и размишление.

Дали това е било възможно най-добрата употреба на времето на великия писател? Нима някой друг не би могъл да свърши тези досадни задължения? Ноуън не считал това за постъпки на саможертва. „Не се отказвам от нищо“, настоявал той. „Аз, а не Адам, получавам най-голяма полза от нашето приятелство.“

Отначало било трудно. Физическият допир, нежността и мръсотията от грижите за личност, лишена от координация, не се отдавали лесно. Но той се научил да обича Адам – истински да го обича. А междувременно установил какво ли Му е на Бог да ни обича – духовно некоординирани, бавноразвиващи се, способни да реагираме само с онова, което на него би трябвало да Му се струва като нечленоразделно сумтене и стонове. В  лицето на Адам той научил, че не е задължително човек да заслужава да бъде обичан от Бога, а може просто да се отпусне в Неговата любов. Ноуън последвал пътя на Агнето към победата.[4]

* * *

Фундаменталната нужда на всички човешки същества е да имат усещането за голяма стойност. Но колко струва дадена личност? Зависи от контекста. Казаха ми, че ако някой ме разложи на химическите елементи, от които е съставено тялото ми, ще струвам около 12 долара (хайде, да кажем, 13, защото през последните години качих няколко килограма). Но работодателят на средностатистическия американец му дава много по-висока оценка – нещо като 50 000 долара годишно. Обаче да кажем, че сте страхотен играч по баскетбол, като Шакил О’Нийл. Внезапно стойността ви скача на десетки милиони долара годишно. А ако сте не съвсем съвършен програмист на операционните системи на повечето компютри по света, ще струвате десетки милиарди долара (Бил Гейтс)!

Разбирате ли, ние винаги сме оценявани според другите. Но според Библията човешката стойност е безкрайно по-висока от тази, която взаимно си приписваме. Писанието ни казва, че Исус струва цялата вселена (Той я е направил), но знае всичко за нас и ни обича такива, каквито сме. Смъртта Му на кръста определя цената на всеки човек. Когато Създателят на вселената и на всички в нея (включително всички велики спортисти и филмови звезди, пред които хората обикновено се прекланят) решава да умре за вас и мен, той прехвърля невероятна стойност върху живота ни. И тъй като възкръсналият Исус никога повече няма да умре, моята стойност в Него е сигурна, докато съм жив.

Да го кажем другояче. Бейзболна топка в ръцете ми струва около 5 долара. Но бейзболна топка в ръцете на Алекс Родригес струва около 25 милиона долара. Стик за голф в ръцете ми струва 50 долара. Бейзболен стик в ръцете на Тайгър Уудс струва милиони. Една тояга в ръцете ми ще държи настрана някое разярено куче, но същата тояга в ръцете на Мойсей ще раздели Червено море. Гвоздеите в ръцете ми може да произведат къщичка за птици. Гвоздеите в ръцете на Исус довеждат до спасението на света. Може да се каже, че всичко зависи в чии ръце е всеки от тези предмети.

Из: Джон Полийн. Евангелието от Патмос. С. 2017.

^[1] Henri Nouwen, 1932-1996 – бел. м.

^[2] Шейкъри – религиозна общност в САЩ, вярваща във Второто пришествие на Христос, известна още като Църква на хилядолетието – бел.ред.

^[3] Philip Yancey, 1949, Атланта, Джорджия, САЩ – бел. м.

^[4] Основано на Philip Yancey, “The Holy Inefficiency of Henry Bouwen”, Christianity Today, December 9, 1996, 80. 

Писанието ни казва, че Исус струва цялата вселена (Той я е направил),

„…Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост; а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост;“ (1 Кор. 1:22,23)
„… естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно. Но духовният човек изпитва всичко;“ (1 Кор. 2:14,15)

Колкото до Великден, никъде в Писанието не се споменава или препоръчва да се празнува. Ала независимо от това, хората са създали тази традиция и го празнуват – едни като вярват, други – заради празнуването, а трети – не празнуват, защото нито вярват, нито им се празнува.

но, имам нов въпрос..
ако не ви притеснявам,разб се..
... вие как „вярвате„ без да осъзнавате, или..просто поствате чуждо мнение?

------------------------------
„… естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно. Но духовният човек изпитва всичко;“ (1 Кор. 2:14,15)

С цитирания текст в 1 Кор. 2:14, 15 се съобразявам, а и съм съгласна с аспектите по отношение на естествения и духовния човек. За да изкаже такава мисъл, преди това апостол Павел се аргументира още в 1-ва глава от посланието си до коринтяните, а и не само там. Но дори да не се е аргументирал по начина, по който го прави, мисълта е достатъчно красноречива.

„Просто така“ съм вярвала на хора, в повечето случаи от които е било грешка, да не кажа и с тежки последици. Изобщо общуването с хората носи доста рискове за всеки, който доверчиво се приближава до тях или ги допуска твърде близо до себе си.