Ако говоря с човешки и ангелски езици, а ЛЮБОВ НЯМАМ, аз съм станал мед що звънти, или кимвал^[1] що дрънка.
И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а ЛЮБОВ НЯМАМ, нищо не съм.
И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а ЛЮБОВ НЯМАМ, никак не ме ползва.

ЛЮБОВТА ДЪЛГО ТЪРПИ И Е МИЛОСТИВА;
ЛЮБОВТА НЕ ЗАВИЖДА;
ЛЮБОВТА НЕ СЕ ПРЕВЪЗНАСЯ,
НЕ СЕ ГОРДЕЕ,
НЕ БЕЗОБРАЗНИЧИ,
НЕ ТЪРСИ СВОЕТО,
НЕ СЕ РАЗДРАЗНЯВА,
НЕ ДЪРЖИ СМЕТКА ЗА ЗЛО,
НЕ СЕ РАДВА НА НЕПРАВДАТА,
А СЕ РАДВА ЗАЕДНО С ИСТИНАТА,
ВСИЧКО ПРЕМЪЛЧАВА,
НА ВСИЧКО ХВАЩА ВЯРА,
НА ВСИЧКО СЕ НАДЯВА,
ВСИЧКО ТЪРПИ.
ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ ОТПАДА; 

другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят;
езици ли са, ще престанат;
знание ли е, ще се прекрати.
Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах;
откак станах мъж, напуснал съм детинското.
Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и ЛЮБОВ; но НАЙ-ГОЛЯМА ОТ ТЯХ Е ЛЮБОВТА.

[ап. Павел към коринтяните по повод дарбите (1 Коринт.13:1-13)]

- - - - - - - - - - -
П. П. Затова, обобщавайки, приемаме (поне някои), че ЛЮБОВТА е и ЧУВСТВО, и ОСЪЗНАТ ИЗБОР, и ПРИНЦИП НА ЖИВОТ, с една дума – всичко. Любовта осмисля и одухотворява привличането, чувствата, отношенията, дейностите ни, трудът и интересите ни, посвещението ни, свободния ни избор, животът ни…