Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2015 17:47 - ГЛЕДНА ТОЧКА - Аз не съм Шарли
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3531 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 05.04.2015 11:44


Първата от тях, публикувана в "Коректният вестник ПРЕСА" (линка поставям в края на публикацията) вече я няма!?!? В "redar.bg" също липсва, тъй като е цитирана с препращане към "Коректният вестник ПРЕСА". В "denek.info" по същата причина под заглавието се говори за "Белият кораб" от Михаил Лъкатник!?!? В "Новини" също я няма, тъй като и там е с препратка към "Коректният вестник…" . В "AlfaRSS" – същото, препратка към "…ПРЕСА". Тук спрях… Възможно е да изчезне и от моя блог! Което пък ще бъде повод аз да изчезна от него, което обаче не е от съществено значение :) Е, мнението на професор Чомски все още съществува – все пак е на Чомски… И така,
  ЛИЦЕМЕРИЕТО НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА  
"Аз не съм Шарли. Аз съм Ахмед.“ Това написа в блога си една французойка само ден след кървавата драма в Париж. Да изречеш „Не съм Шарли“, когато отвсякъде скандират точно обратното, е истинско предизвикателство срещу стереотипите на колективното мислене. За щастие французойката не е бяла врана. Хората, които мислят като нея, стават все повече, макар че „Аз съм Ахмед“ изобщо не е популярно колкото „Аз съм Шарли“.


  Името на полицая, който бе застрелян на улицата, докато охраняваше редакцията на „Шарли Ебдо“, трудно се откриваше сред морето от лозунги на неделния парижки поход. А за четиримата заложници, които загинаха в еврейския магазин „Кашер“, вече почти не се говори. Защо? Защото не бяха прочути като карикатуристите на „Шарли Ебдо“ или защото са жертви на случайността – както Ахмед Мерабе, който стана мишена поради естеството на служебните си полицейски задължения. Или защото имената на всички тях не са френски, а арабски и еврейски?!

  На 7 януари кървава баня имаше не само в Париж. Камикадзе се взриви с кола бомба в йеменската столица Сана. Жертвите бяха в пъти повече – загинаха близо 50 мъже, които се бяха събрали, за да се запишат в полицейска школа. Петдесет потенциални блюстители на реда срещу същия радикален ислям, който дръп¬на спусъка на автоматите във френската столица. За тяхната смърт нямаше световен отзвук.
Светът все така мълчи и за онези стотици обезглавявани
  разстрелвани, разпъвани на кръст, изгаряни в Близкия изток и Африка. И те са жертви на същия радикален ислям, който не различава християни от мюсюлмани, вярващи от атеисти.

  Помните ли и името на българския гражданин, който загина при атентата на Бургаското летище през 2012 г.? Казваше се Мустафа Кьосов, 36-годишен от Якорудско. Беше отишъл да прехранва семейството си като шофьор на туристически автобус. Но никой у нас солидарно не заяви: „Аз съм Мустафа.“ Днешните родни „шарли“-та тогава нямаше на кого да подражават. А и Мустафа също не бе знаменитост. Макар и наш сънародник, трудно го разпознахме като „наш“. Беше мюсюлманин.

  С „Аз съм Шарли“ ние не само се солидаризирахме срещу терора. Запяхме в хора на световното лицемерие, което става чувствително единствено когато жертва на атентат се окажат „нашите“. Реагира само когато терорът нахълта в уютния му оазис и застраши живота му? Онези, които избиват извън нашия оазис, не са „наши“. Не са граждани на САЩ или Европейския съюз. Истинско племенно мислене през ХХI век. Затова площадите на Стария континент и отвъд Океана не са сцена на солидарност, която да принуди световните лидери да изпратят в небитието и главорезите от т.нар. Ислямска държава, и „колегите“ им от „Боко харам“ в Нигерия.
Гражданските общества на свободомислещата ни цивилизация очевидно са в
плен на геополитическите интереси
  на своите правителства. Те задават параметрите на свободата, равенството и братството, оправдават всяко лицемерие. В контекста на тази логика съвсем на място си беше турският премиер Давутоглу, чието правителство отказа помощ на сирийските кюрди в Кобане, а преди седмици арестува 30 опозиционно настроени журналисти и продуценти. Сега обаче уверено крачеше в Париж, „защитавайки“ общочовешките ценности и свободата на словото.

  Разстрелите в редакцията на „Шарли Ебдо“ изведнъж накараха света да забрави скандалния стил на изданието. Превърнаха го в свещената крава на правото свободно да се изразяваш – без задръжки. Което означава също предизвикателно, нагло, агресивно. Право да се гавриш с всичко и всеки. Да профанираш дори свещеното. Това ли е нашата цивилизация?

  Богородица с физиономия на ухилена орангутанка ражда подобно на нея отроче под заглавие: „Истинската история на малкия Иисус. Детството преди евангелските апокрифи и други текстове“; Христос в ролята на умел фокусник изважда бяло зайче от шапка: „Следващата седмица ще ви направя едно ударно Възкресение“; Разпънатият Спасител се покланя пред публика между двама актьори в барокови костюми: „Театърът е като Библията. Шикозно е.“ Това е само част от антихристиянския сарказъм на „Шарли Ебдо“. Антиислямският е не по-малко кощунствен. В свръхсекуларизираните общества това очевидно няма значение. Даже минава за шикозен артистизъм. Правото да се гавриш със светините се оказва по-голяма ценност от правото на този, който ги почита.
„Брутален ефрейторски хумор“
  Така оцени творбите на „Шарли Ебдо“ френският преводач и писател Никита Кривошеин, потомък на белоемигранти. В гаврата със свещеното няма нито шик, нито финес, какъвто подобава на претендиращия за гениалност сарказъм. „Шарли Ебдо“ е само един от примерите. Братята Куаши едва ли предполагат, че със своето престъпно деяние превърнаха пошлостта в мъченица и в еталон за подражание.

  Достойнството на живота отрича бизнес със смъртта. А точно това е на път да се случи със „Шарли Ебдо“ – изданието, което беше пред фалит, сега ще спечели милиони от разстрела на своите автори. Връх на цивилизованото лицемерие, нали? То оправдава и идеята на опечалените близки разстреляните карикатуристи да бъдат погребани в Пантеона като национални герои до гроба на Волтер. Забележете. Не всички жертви – само карикатуристите! Вярно, великият мислител на Просвещението е съчинил антихристиянския памфлет „Орлеанската дева“, но и е казал: „Макар да не съм съгласен с вас, аз съм готов да умра, за да защитя правото ви да говорите това, което мислите.“ Не личи в „Шарли Ебдо“ да са изповядвали тази максима. Поне не във втората Ӝ част. Тогава?
Днешният образ на Волтеровата идея
  е полицаят с мюсюлмански произход, който загина, докато пазеше сигурност-та на тези, които брутално осмиваха ислямската идентичност. Така че мястото до Волтер е за Ахмед. Но никой във Франция не го предлага. Стандартите на мултикултуралността очевидно не го предвиждат?!

  „На Шарли се подигравам. Предпочитам Шарли да беше умрял, а хората да са живи.“ Така разсъждава французойката, която имаше куража да напише „Не съм Шарли!“. Визира не авторите на изданието, а разпуснатостта и безотговорността на цивилизацията, която то олицетворява. Позицията е непопулярна, но много ценна. Безграничната свобода на словото, за чийто символ издигнаха „Шарли Ебдо“, предполага унищожаване на всички табута. Ерго, защо тогава да няма и комикси с детска порнография, например. Как? Та това е под дъното на всякаква разюзданост! Очевидно и в най-безграничната свобода все пак има ограничения. Но те не важат, когато рисуваш в групов секс Бог Отец, Сина Божий и Светия дух или пророка Мохамед, дибидюс гол с петолъчка на ануса: „Изгрява нова звезда!“

  Касапницата в Париж е чудовищен акт, за който няма оправдание. Щом сме убедени в това, трябва да осъзнаем, че няма оправдание и за гаврата без мярка с ценностите на другия.

  Всеки мюсюлманин знае, че ислямът оправдава екзекуцията на онези, които поругават вярата и пророка Мохамед. Шансът е, че огромната част от тях не приемат крайните религиозни постулати и не прилагат Корана като екстремисти. Което не оправдава експериментирането с тяхната поносимост срещу разюзданата антиислямска сатира, заличаваща разликата между свещените мюсюлмански персонажи и джихадистите. Достойно го демонстрираха мароканците – поднесоха съболезнования на Франция, но отказаха да шестват солидарно – заради „богохулните карикатури на Пророка“.
Всички европейци трябва да проумеем какво точно ни показа

кървавият урок от 7 януари
не поради паническия страх от настъплението на радикалния ислям, а в името на ценностите, които отстояваме. „Свобода, равенство и братство“ означава и съобразяване с чувствата на другия. Не провокиране до пренатягане. Ако сме цивилизовани, трябва да признаем, че прекаленото ни свободомислие прекрачи недопустими граници. Така както призна и бившият френски премиер Доминик дьо Вилпен: „Ислямската държава“ и нарастването на екстремизма са „уродливото дете“ на арогантната и хаотична политика на Запада.

  Както все по-отчетливо се говори, че трябва да се криминализира участието на европейски граждани в джихадистки групировки, така е редно секуларна Европа да помисли и за законодателни ограничения срещу агресивния атеизъм. Че и той може да причини страшни кръвопролития, макар да използва като оръжие само моливи. Източникът, където публикацията вече липсва: http://pressadaily.bg/publication/65144-%D0%9B%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/

 
• • • Макар посегателството върху правото на живот (не само върху правото на изразяване) да е морален акт, злободневен факт са и геополитическите и икономическите интереси, сред които (дали се харесва или не) на бива да се загърбва и "фактора Русия", за който в анализите си споменават Калин Янакиев и д-р Мохамед Халаф. Цитирам.
"[…]
– Но има ли опасност обществото да се радикализира, тласкано не толкова от религиозни чувства, колкото от политически настроения?   – Не мисля. Силите на европейско-американската, на евроатлантическата цивилизация и радикализиращия се ислям са несъизмерими. Трябва да бъдем сурови и обективни. В края на краищата и тъй наречената "Ислямска държава" – халифат, която се е самопровъзгласила на територията на Сирия и Ирак, е сила, която би могла да бъде смазана с конвенционални въоръжени атаки буквално за дни. Че това не се случва се дължи на сложната дипломатическа международна обстановка, на това, че напрежението между Русия и евроатлантическия свят не е за пренебрегване. В края на краищата възпираща роля за удари върху това гнездо на радикализъм до голяма степен идва от страна тъкмо на Путинова Русия. Не вярвам да се стигне до радикализация на европейското общество. Макар да е постхристиянско и твърде студено по тази причина, то е достатъчно зряло, за да знае, че разпалването на междуетническа и междурелигиозна война не е продуктивно и не води до какъвто и да било добър резултат.   Нещата твърде много се преекспонират. Ситуацията във Франция е особено специфична в момента. Както знаете, във Франция има изключително слабо социалистическо управление, дълбоко непопулярно в последните месеци сред френското общество, от една страна, и от друга страна имаме една националистическа формация, която изглежда поради слабостта на това управление печели влияние? И имаме крайно лява вълна, като тази в Гърция (СИРИЗА). Така че, самата вътрешна политическа обстановка във Франция според мен води до опасения за радикализация – крайно лява или крайно дясна, за разпалване на междурелигиозен конфликт.   Мисля, че френското общество в дълбините си е зряло, за да се поддаде на подобна провокация. Извършеното от ислямските радикалисти е дръзко, оскърбително и силно травматизиращо европейската обществена съвест. Но Европа знае, че в съвременността нещата не се решават чрез разпалване на междурелигиозни конфликти. […] Калин Янакиев
Из: "Случилото се във Франция е покъртително,
но отговорът трябва да е друг"

http://novinite.bg/articles/85798

 
  "[…]     – От Сирия ли тръгна сегашната ескалация на напрежението и каква е намесата на Великите сили там?   – Да, точно от Сирия тръгна. И то не, защото има намеса на Запада, а точно обратното, защото няма такава намеса.     В началото там крайни ислямисти нямаше, а само нормални хора, които искаха да имат достойнство и свобода. На тях им омръзна да живеят в условията на диктатура вече над 50 години. Башар Асад обаче пусна репресивния си апарат срещу тях и от тук конфликтът започна да се разширява, а терористите не закъсняха. Тях ги пускаха и от Саудитска Арабия, и от Турция, с целта да бъде свален Башар Асад. Но сметките излязоха други, защото не се отчиташе факторът Русия.     Москва в момента играе с картите на Сирия, Иран, а вече и Украйна, за да каже на САЩ и Запада като цяло – „Ние можем да ви попречим и няма да стане това, което вие искате! Трябва да се съобразявате с нас, защото ние също сме световна суперсила!” Затова и Русия зае страната на деспотизма в Сирия. И няма да се учудя, ако Барак Обама бъде принуден пак да влезе във въоръжен конфликт, колкото и да не иска, защото на САЩ вече им стигат кошмарите в Афганистан и в Ирак.     Западът наистина не иска да влиза във войни и трябваше просто да каже на Башар Асад – „Спаси държавата, направи реформи и си тръгвай!” А Русия е дестабилизиращ фактор там, защото има два основни проблема – единият е със Запада, а другият – със собствените си мюсюлмани, които са милиони. А те са сунити и са точно от тези, които водят войната срещу Башар Асад. Това вече е съвсем друг тип сблъсък, който обаче е обект на различен анализ.

    – Каква е вината на Европа за това, което се случи в Париж?   – Вината на Европа се състои в това, че тя от над 15 години вижда, че тези мюсюлмански общества се капсулират и то на нейна територия. Отчуждават се и се затварят в себе си. В същото време обаче всеки, който казва, че това са социални проблеми, говори големи глупости. Кажете ми, например в Дания – какви социални проблеми има?     Мои приятели учиха в България, а сега са емигранти там, където им дават апартамент и работа, а когато му дойде времето получават и пенсия от 1400 евро. Образованието и медицинското обслужване за децата им е безплатно, имат и много други привилегии.   А Швеция – и там ли има социални проблеми? Или пък във Франция, която е най-социалната държава, или пък в Германия? Кажете ми къде? Който иска да работи, винаги може да работи! Така че социални проблеми няма, но има отчуждаване. То става все по-сериозно и се задълбочава при всяко следващо поколение мюсюлмани, родени и израсли в Европа. Стига се дотам някои младежи просто да търсят авантюри, или пък да имат чисто психологически проблеми, породени от неправилното и брутално възпитание и образование, което получават.     В никакъв случай не можем да подценяваме и ролята на социалните мрежи при вербуването на такива хора. За това си има дори и нов термин, наречен „Електронен Джихад”. Пропуска се и фактът, че най-различни елементи идват от Пакистан, Индия и други страни. А Европа какво направи? Нищо не направи – остави тези общности да се отчуждават, а тя си стои и им се подиграва отдалеч.     В същото време те проникват дори в държавните училища в Англия! В Белгия, в Германия има дори и шериатска полиция, която да пазела мюсюлманите от нарушените им права!? За какви нарушени права говорим тук, след като ти нарушаваш устоите и правилата на една цяла система и застрашаваш гражданите на европейските общества, които са те приели, а и не само на тях? Сега ли Европа благоволи да забележи, че дори нейни граждани отиват в Сирия и Ирак, за да се бият за „Ислямска държава”?      Европа забравя, че днес граници няма и всеки има достъп до всичко, което поиска, а с това и заплахите стават и ще стават много, много повече. Така че тук е застрашен дори културният модел на Европа. […] Из: Д-р Мохамед Халаф. Ако някой може 
да разбие ислямистите, това са жените!
Интервю на Димитър Генчев

http://offnews.bg/news/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D1%8E_66/%D0%94-%D1%80-%D0%9C%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%B4-%D0%A5%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%84-%D0%90%D0%BA%D0%BE-%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D0%B8%D0%B5-%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_446179.html



Гласувай:
7



1. pvdaskalov - Благодаря, г-жа Бракалова...
27.01.2015 22:25
... за събрания и умело поднесен материал във връзка с атентата в Париж.
И двата акта са неприемливи от цивилизационна гледна точка. Подигравка с религиозните убеждения на хората е абсолютно недопустима. Жестокото отмъщение - също. И ако радетелите за свобода на словото, и тези, които я разстрелват, не си вземат поука, тежко и горко за Света.
Не казвам нищо ново. Просто и аз се опитвам да демонстрирам позицията си, която заех тихомълком още като разбрах повода за екзекуциите. Но, явно, причините са много по-дълбоки, не от вчера и тези, които могат да променят статуквото, трябва сериозно да се заемат. Не го ли сторят, няма да има историци, които да опишат възможните последствия.
П и е р
цитирай
2. nbrakalova - Благодаря,
29.01.2015 23:40
че сте забелязали публикациите и сте споделили позицията си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1624300
Постинги: 501
Коментари: 1643
Гласове: 5868
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031