В нашия век на шоу бизнес, медийни атаки и липса на истински герои може би е разбираемо, че когато религиозна персона – като папата – предприеме пътуване, вестникарските щандове повсеместно са заети от новини в папарашки стил. Свитата от черни лимузини, драпираните със знамена перила и колони, стълпотворението от верните му последователи и любопитните зрители от двете страни на пътя, по който се движи кордонът от автомобили, военната охрана, която е нащрек при пристигането им, шумният възглас в знак на поздрав от тълпата, приветстващата делегация от сановници… и т.н., и т.н.

Когато обаче Богът на цялата Вселена идва на нашата планета, за да стане Емануел, „Бог с нас“, какъв зашеметяващ контраст! Роден в ясли, отгледан като Син на дърводелец, прекосяващ земята като пътуващ Месия, арестуван като смутител на мира, екзекутиран заради това, че мощно прогласява истината. Исус никога не би приел нашия белязан от грандомания глад за публичност, не мислите ли? Той, Който „ограби Себе Си“ (Посланието към филипяните 2:7), е неподкупно скаран с нашата жажда за високо обществено положение и слава.

„Кого да ви освободя?“ Питате се, нали, ако Пилат трябваше да зададе този въпрос днес, кого щяхме да изберем? „Най-смиреният Бог“ или знаменитостта от вестникарската снимка на деня?

[…]

Д.Нелсън, Избраните, С., 2012