Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2011 20:13 - СЪВЕСТТА... вчера, днес, утре... (ч. 4)
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6758 Коментари: 7 Гласове:
10

Последна промяна: 10.10.2011 20:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Онова, което не е съвест?

Понякога в криминалистиката се прилага особен метод. Когато ситуацията е неясна, когато свидетелските показания не съвпадат помежду си, когато липсват точни критерии за това, кой е престъпникът, започва се с предположения (версии) относно вероятните заподозрени. Разследването показва, че към даденото престъпление имат отношение примерно осем души. Един по един се изключват онези от тях, които имат доказано алиби, т.е. невъзможно е те да са извършителите. Накрая остава единствено възможният престъпник.

Този метод се прилага нашироко и в научната теория и практика.

Затова започваме нашето изследване именно по този начин.

 

Опити за дефиниране на съвестта

В ежедневието се употребяват думи и понятия, които са близки по своето съдържание до понятието съвест, но не са напълно тъждествени с нея, т.е. не представляват нейни пълноценни синоними. Както вече  споменах, едни или други автори от разни епохи са правили различни опити да построят някакво научно или извъннаучно определение на съвестта. В тях можем да открием както недостатъци, така и вярно отразени нейни особености.

Преди да продължа, ще отворя малка скоба. Когато казвам, че определението на даден автор е ненаучно или извъннаучно, моля ви, не разбирайте това като обидна критики спрямо този автор. Първото понятие само показва в каква степен този автор не е съгласен с това, което науката приема за вярно или за невярно, за възможно или за невъзможно. А вторият термин идва да подскаже, че освен науката, съществуват и други изследователски и познавателни области, които имат правото и възможността да формулират дефиниции.

Нека вземем като пример следното определение: „Съвестта е чувство и съзнание относно моралната отговорност за своето поведение и постъпки – пред себе си, пред другите хора и пред обществото” (Съвест, М., 1976. – Пропускам списъка, както и подробностите по горецитираните издания, намиращи се в края на книгата – б.м., Н.Б.) Мисля, че това определение на двама марксисти – Ю. Мадора и А. Галицки – е твърде повърхностно и вътрешно противоречиво, за да бъде достатъчно. От него не става ясно дали съвестта е чувство и тогава тя би трябвало да е обект на психологията, или тя е свързана с моралната отговорност, което би означавало, че тя е обект на етиката, а и на педагогиката.

Във всеки случай, не би трябвало поради тази моя, следователно – субективна оценка, тяхното определение да бъде отхвърлено изцяло. Споменатите автори вярно са уловили, че съвестта има интегрален характер – в този смисъл, че тя обхваща и чувствата, и мисленето (съзнанието) и поведението на човека. Правилно са подчертали, че съвестта носи със себе си и съответната отговорност – както пред хората и обществото, така и пред самия себе си. Също така вярно са отбелязали, че тя е преди всичко морална отговорност.

Споменах, че посоченото определение на двамата автори е повърхностно и недостатъчно поради още една причина. Те не са отбелязали в него моралната отговорност на човека пред Бога. А, както ще се види по-нататък, това е една от най-съществените особености на съвестта.

По същия начин е постъпил и френският свободомислещ енциклопедист Пол Холбах[1]. Съгласно неговото определение, „съвестта – това е нашият вътрешен съдия, свидетелстващ безпогрешно за това, доколко постъпките ни заслужават уважение или порицание от нашите близки” (изд. 1976). Вярно е отбелязано, че става дума за особен „вътрешен съдия”, показана е и неговата абсолютна безпогрешност, а следователно – и неподкупност. Но „свободомислещият” атеист не е могъл да види образа на Този, Който стои зад съвестта, а я е поставил в зависимост единствено от близките ни.

Наистина странни и непоследователни са твърденията на материалистичната и атеистичната мисъл. Така например марксистът Л. Архангелски пояснява, че „моралните ценности не съществуват в качеството на някакви вечни и абсолютни начала, привнасяни в света на човешките отношения с цел той да бъде подреден и хармонизиран” (изд. 1974). От друга страна същият автор сам си противоречи, признавайки, че моралните ценности като мисли, чувства, подбуди, съвест и пр. „изпълняват ролята на важен стимул за постъпателно развитие на обществото” (пак там).

Виктор Юго счита, че съвестта е вид „душевна активност” (цит. по сб., изд. 1975), а К.С.Луис[2] я определя като „чувство за добро и зло” (изд. 1983).

Някои като д-р М. Хопкинс смятат, че съвестта „е нравственото ни съзнание” (изд. 1886). Една от участничките в нашата анкета, която дори не беше чувала за Хопкинс, записа подобно определение за съвестта.

Други, за да обяснят съвестта, изхождат от обратното. Така например Теофраст[3] определя „безсъвестността като пренебрегване на добрата слава заради срамната корист” (изд. 1974).

Трети, като Артур Шопенхауер[4] се опитват да разкрият същността на явлението, като го сравняват с нещо друго: „Честта – това е вътрешната съвест, а съвестта – това е вътрешната чест” (изд. 1966).

Известният английски писател, поет и пътешественик Роберт Луис Балфор Стивънсън (1850-1894) е използвал същия сравнителен подход: „Можеш да се ползваш от съвестта, но, подобно на фантазията и стомаха, не трябва да я претоварваш” (изд. 1966).

В някои случаи съвестта не само се сравнява с нещо друго, но се и отъждествява с него. Така един от героите на Оскар Уайлд – лорд Хенри – е убеден, че „съвестта и страхът са едно и също нещо. Съвестта е само другото име на страха, неговата фирма” (изд. 1980).

За двамата марксистки автори Ю. Мадора и А. Галицкий съвестта се свежда до „нравствени убеждения, принципи и възгледи” (изд. 1976). Тези автори очевидно не съзнават, че едно нещо са убежденията и възгледите на човека, друго – неговото съзнание, трето – неговото поведение, четвърто – личната му морална отговорност за първите три.

Вместо определение авторът на „Дон Кихот” Мигел де Сервантес Сааведра (1547-1616) ни е оставил само едно пожелание: „Живей в хармония със своята съвест и остави хората да говорят каквото си искат” (изд. 1966). Това е в съзвучие с житейския девиз на Данте Алегиери (1265-1321): „Върви по своя път и остави хората да говорят” (изд. 1976). По всичко изглежда, че и двамата са бил обект на хорските одумки и осъждения, но са намерили солидна опора именно в съвестта си.

В известен смисъл на противоположна позиция стои Лев Толстой, който се е опитвал да покаже, че съвестта не е само нещо лично, но че тя има и социални аспекти, и значимост: „Съвестта е обществена памет, която се усвоява от отделното лице” (изд. 1976). Подобна по същество мисъл, но с други думи, е изказал два века преди това известният френски лексикограф Пиер Буаст (1765-1824): „Всичко, което успокоява нечистата съвест, вреди на обществото” (изд. 1976).

Както се вижда, цитираните опити за определение свеждат съвестта само до някакви неопределени, изцяло субективни преживявания или нравствени убеждения и възгледи. Но дори да ги коригираме и да разширим тези определения, като добавим към тях цялостното съзнание, поведението и моралната отговорност, все пак полученият резултат ще е недостатъчен. Както ще покажа по-нататък, съвестта е нещо значително по-всеобхватно. „И може би, поради тази причина, Е.Уайт я е определяла като „окото на душата” (изд. 2000).

Цитираните определения ни водят и към друг важен извод. Ако съвестта наистина има интегрален характер, това означава, че тясно-специалният подход не е достатъчен за нейното пълноценно изследване и разбиране. Подобно е становището и на проф. Г. Пашев (изд. С., 1889). За тази цел трябва да се прилага интегралния подход (изд. 1978).

Неговата същност се свежда до следното. Съществуват обекти, явления и проблеми, които по принцип не могат да бъдат обяснени с помощта на тясно специалния подход – например човек, труд, разум, култура, цивилизация и пр. Именно такъв обект и проблем е съвестта. За този феномен не могат да ни дадат достатъчно задълбочено разбиране и основните видове познание – изкуство, философия, наука – ако техните експерти решат да използват както специални, така и комплексния подход. С други думи, всеки от тези видове познание разкрива някакви специфични особености, дава частично, ограничено разбиране за съвестта. Но дори всички те, действайки като единна познавателна система, не могат да дадат цялостно разбиране на този феномен, докато не бъдат оплодени от познанието, което обикновено наричаме вяра в Бога.

Имах възможност да обоснова тази основна теза в разгърнат вид в един доклад пред VІІІ конгрес на Международната Асоциация „Космос и философия” (изд. ... Athens, Sofia, 1997), който се проведе през 1997 г. в Международния дом на учените „Фр. Ж. Кюри” (Варна).

 

Хр. Гешанов, „Съвестта”,

Изд. „Интеграл Г”, С., 2011



[1] ПОЛ АНРИ ХОЛБАХ (1723-1789) – виден френски философ, материалист.

[2] Проф. КЛАЙВ СТЕЙПЪЛС ЛУИС (1898-1963) – виден британски писател, теолог.

[3] ТЕОФРАСТ (372-287 г.пр.Хр. – древногръцки философ и естествоизпитател.

[4] АРТУС ШОПЕНХАУЕР (1788-1860) – немски философ, идеалист.




Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. liliyanaandreeva - И съвест нямат, но и Съвестин...
10.10.2011 21:43
...погубиха!
цитирай
2. liliyanaandreeva - Могат да бъдат обяснени :
10.10.2011 21:45
ЧОВЕШКА СЪВЕСТ

ЧОВЕК = Ч . О . ВЕ + К = 4 . 8 квадрата . 42 кв.км + 4 кв.км = 1348 кв.км – това е архитектурен план на екологичен град с календарен кадастър за 190 080 жители – виж чертежа.

Ч = 4 = Четири
О = 8 = Осем
В = 4 = Берил – хим.ел. №4
Е = 2 = Хелий – хим.ел. №2
К = 4 = Куатро – на италиански език

ЧОВЕШКА = (Ч . О . ВЕ + Ш ) . Ка = (4.8 квадрата . 42 кв.км + 4 кв.км) . 4 региона = 1 348 кв.км . 4 региона = 5 392 кв.км – календарен град и още три региона със същата площ,които са неприкосновена резерватна природа – виж чертежа.

Ч = 4 = Четири
О = 8 = Осем
В = 4 = Берил – хим.ел. №4
Е = 2 = Хелий – хим.ел. №2
Ш = 4 = С = Куатро – на италиански език
Ка = 4 = Катър – на френски език

СЪВЕСТ = (СЪ . ВЕ + С) . Т = (32 квадрата . 42 кв.км + 4 кв.км) . 4 региона = 5 392 кв.км – календарен град.

С = 3 = З = Три
Ъ = 2 = Хелий – хим.ел. №2
В = 4 = Берил – хим.ел. №4
Е = 2 = Хелий – хим.ел. №
С = 4 = Куатро – на италиански език
Т = 4 = Твир – на старо български език

ЧОВЕЧЕН = (Ч . О . ВЕ + Ч) . ЕН = (4.8 квадрата . 42 кв.км + 4 кв.км) . 21 календарни града = 5 392 кв.км . 21 града = 28 308 кв.км – това е площта на 21 календарни града, включваща жилищната зона и земеделската земя за изхранване на градското население.

Ч = 4 = Четири
О = 8 = Осем
В = 4 = Берил – хим.ел. №4
Е = 2 = Хелий – хим.ел. №2
Ч = 4 = Четири
Е = 2 = Хелий – хим.ел. №2
Н = 1 = Хидрогено – хим.ел. №1

СЪВЕСТЕН = (СЪ . ВЕ + С) . Т . ЕН = ( 32 квадрата . 42 кв.км + 4 кв.км) . 4 региона . 21 града = 113 232 кв.км – това е приблизително площта на днешна България или на остров Куба, застроени с 21 календарни града – виж чертежа.

С = 3 = З = Три
Ъ = 2 = Хелий – хим.ел. №2
В = 4 = Берилий – хим.ел. №4
Е = 2 = Хелий – хим.ел. №2
С = 4 = Куатро – на италиански език
Т = 4 = Твир – на старобългарски език
Е = 2 = Хелий – хим.ел. №2
Н = 1 = Хидрогено – хим.ел. №1

ОЧОВЕЧЕН = О . (Ч . О . ВЕ + Ч) . ЕН = 8 области . (4 . 8 квадрата . 42 кв.км) . 21 града = 8 области . 1348 кв.км . 21 града = 226 464 кв.км – това е площта на 8 области с по 21 календарни града.

О = 8 = Осем
Ч = 4 = Четири
О = 8 = Осем
В = 4 = Берил – хим.ел. №4
Е = 2 = Хелий – хим.ел. №2
Ч = 4 = Четири
Е = 2 = Хелий – хим.ел. №2
Н = 1 = Хидрогено – хим.ел. №1

ПО-ЧОВЕЧЕН = П . О . (Ч . О . ВЕ + Ч) . ЕН = 4 региона . 8 области . ( 4 . 8 квадрата . 42 кв.км + 4 кв.км) . 21 града = 905 856 кв.км – това е приблизително площта на Балканския полуостров и на полуостров Мала Азия, взети заедно, където са застроени 8 области с по 21 календарни града (168 календарни града .190 080жители= 31 933 440 жители ).

П = 4 = Берил – хим.ел. №4
О = 8 = Осем
Ч = 4 = Четири
О = 8 = Осем
В = 4 = Берил – хим.ел. №4
Е = 2 = Хелий – хим.ел. №2
Ч = 4 = Четири
Е = 2 = Хелий – хим.ел. №2
Н = 1 = Хидрогено – хим.ел. №1

ДЪГА = ДЪ . Г . А = 42 кв.км . 4 . 8 квадрата = 1344 кв.км – това е архитектурен план на екологичен град с календарен кадастър за 190 080 жители – виж чертежа.

ДЪГАВ = ДЪ . Г . А + В = 42 кв.км . 4 . 8 квадрата + 4 кв.км = 1348 кв.км – календарен град – виж чертежа.

Извод: сегашният хаотичен свят с инцидентно застроени площи от сушата на земното кълбо, чиито урбанистични центрове са с произволни очертания и размери, е неконтролируем като брой на човешката популация, брой и големина на градовете, консумация на природни ресурси и чистотата и целостта на природата на околната среда.Той е недъгав свят.Неговата недъгавост осакатява човешкия род постепенно и се отразява в генетичните наследствени гени.Това налага незабавно строителство на екологични календарни градове.Там хората ще живеят нормално и здравословно.

Инж. Лиляна Благоева Андреева
цитирай
3. liliyanaandreeva - Благодаря за хубавия постинг
10.10.2011 21:53
ВЯРА = ВЕ . Р . А = 42 кв.км . 4 . 8 квадрата = 1 344 кв.км - календарен град

БОЖЕ = Б . О . ЖЕ = 4 . 8 квадрата . 42 кв.км = 1 344 кв.км - календарен град
цитирай
4. zahariada - Съвестта е чувство, усещане.
10.10.2011 21:59
То е индивидуално за всеки. Лошо е спекулацията с тези неща, уникални за всеки човек, както самия той. Пример, Наказателния кодекс е пълен с морално-философско-етични термини, които не обясняват действията на един човек, а го вкарват ва категории. Затаяване, намерения, морално укоримо, обществено порицание и други детерминирани понятия.
цитирай
5. анонимен - Каквото и да е определението, съвест има.
11.10.2011 09:56
Това, че някои успяват да я успят, е друга тема. ))) "Без чест ли си? Прави ти чест!" Същото важи и за съвестта.
цитирай
6. vahisht - Макар и не толкова ..
17.10.2011 09:36
задълбочено да отговоря-(повтаряйки се от друг един мой коментар) съвеста е като цвете, което се полива от възпитанието, отсъства ли то, цветето повяхва и не може да се "окъпе" в красотата си.....

Според едно учение, три са типовете човешка съвест:
*
Първият е, когато човек съгреши към някого и в същия момент се почувства виновен за това което е извършил, осъзнае грешката си, разкае се и намери сили вътре в себе си да поиска извинение и прошка за действието си от този към който е съгрешил.
**
Вторият е, когато човек съгреши към някого и се почувства виновен, прояви колебание, хем му се иска да се извини, ту съжелява , ту несъжелява за постъпката си, осъзнава я но не намира сили в себе си да поиска прошка за това. В даден момент започва сам да се крие в собствената си вина.
***
Третият тип е, когато човек съгреши към някого и без да почувства за миг дори съжаление за стореното, разкаяние или нещо подобно, а напротив, каже сам на себе си, малко му е трябваше още по-вече, още по-вече да го накарам да страда....този третия е безвъзвратно загубен като човек....
Харесах статията и Ви поздравявам!!!
цитирай
7. nbrakalova - Благодаря. Възприемам цитираните от Вас три типа човешка съвест
20.10.2011 00:56
като три етапа, три състояния на съвестта: будна, колебаеща се и прегоряла. Възпитанието е безспорен фактор в основополагането на съвестта.

Благодаря на всички за посещението, отношението и коментарите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1625172
Постинги: 501
Коментари: 1643
Гласове: 5868
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031