19.11.2019

текст и снимка: Анелия Тонева

След дълго лутане, щателно търсене и неуморно четейки надгробните надписи с непознати за мен имена на покойници, най-сетне открих малък, изключително скромен гроб, покрит с пълзящи тъмнозелени храсти, с почти незабележима надгробна плоча (в сравнение със съседните на нея) в пясъчен цвят, на която бе гравирано името на Големия Артист, на Звездата на френския театър и кино (не случайно пиша първо театър, тъй като той самият е предпочитал театъра пред киното); четях и препрочитах името на усмихнатия хусар от „Фанфан Лалето“, на ненадминатия изпълнител на ролята на Дон Родриго от „Сид“ на Пиер Корней, на усмихнатия млад мъж, режисирал с успех няколко пиеси на Мюсе, на звездата от „Пармския манастир“: незабравимият Жерар Филип!

Кой беше Жерар Филип? Харизматичният актьор от златните 50 години на миналия век, боготвореният от различни поколения киномани от цял свят, бленуваният от милиони жени красавец от афишите, неповторимият с излъчване и чар човек и артист Жерар Филип!

Това ли е гробът на ненадминатия интерпретатор на класически роли в театъра на Лион и на фестивала в Авиньон? Това ли е гробът на единствения и незабравим Калигула на Камю? Това ли е гробът на „Галеника на Боговете“? Това ли е гробът на родения в Кан на 4 декември 1922 година втори син на семейство Филип? И досега, 58 години след смъртта му, във фестивалния град на киното (и роден град на Жерар), няма дори мъничка уличка, носеща неговото име… В Алеята на Славата, пред Фестивалния Дворец, рядко откриваш днес имена на актьори от неговото поколение (като София Лорен напр.), но където в унисон с вкуса на съвременните киномани има отпечатъци от дланите на екшън-герои, силиконови красавици и холивудски знаменитости.

Но да се върнем към скромния гроб (скромността е качество на Големите)! В гробището на малкото средновековно селце Раматюел очаквах да открия гроб, покрит с безброй цветя от почитатели. Намерих малка надгробна плоча с надпис, лишен от помпозност и показност, с миниатюрна табелка (вляво на снимката), която моли посетителите да не оставят нищо на гроба на този, който ни остави спомена за романтичните си герои от театралната сцена и киноекрана.

Размисли на глас… за смисъла на един човешки живот и на една несравнима и неповторима артистична кариера! Какво остава след нас? Колко е тънка нишката между живота и смъртта? Как напускаме този свят? Какво е безсмъртието? Има ли забрава?

Въпроси, чийто отговори търсим, докато ни има, докато сме живи! А сме живи, има ни, докато съществуваме в паметта на поколенията, идващи след нас…

Теб те има, Жерар Филип!
текст и снимка: Анелия Тонева
заглавно фото: /www.flickr.com/

Източник:
https://info-portalbg.com/%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D0%B6%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%80-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BB/ 

 

* * *

Автор: Татяна Алинец

(…)

Жерар Филип: личен живот

През ноември 1951 г. Жерар се жени за Ан Никол Фуркад. Въпреки че във филмите си актьорът най-често играе ролята на серцевед, в живота си той е моногамен човек.

Жерар Филип се запознава с бъдещата си съпруга през 1943 г., но по това време тя е омъжена за видния учен Жак Фуркад. Когато за първи път се срещна с тази жена, актьорът не беше особено впечатлен.

Той беше просто благодарен за топлия прием и приятелските вечери, които те прекараха сами, разговаряйки на абстрактни теми. С течение на времето той осъзна колко Ан му напомня за майка му. Налага му се да търси благоволението й дълго време, преди да спечели сърцето й и да я направи своя съпруга.

През декември 1954 г. актьорът има дъщеря, на чието раждане той присъства лично. Момичето беше кръстено Ан-Мари. И само две години по-късно щастливата двойка има момче Оливие.

За съжаление, безоблачното им родителско щастие не продължи дълго. На 9 ноември 1959 г. Жерар Филип влиза в клиниката, където е трябвало да бъде опериран от съмнение за абсцес на черния дроб.

По време на операцията лекарите осъзнават, че имат работа с рак на черния дроб. Само съпругата му знае, че Жерар скоро ще умре. Тя прави всичко по силите си, за да попречи на съпруга си да осъзнае близостта на смъртта си. На 19 ноември 1959 г. се завръща у дома, чете Еврипид и прави планове за зимните празници.

Умира в Париж на 25 ноември 1959 г. на 37-годишна възраст с книга в ръце. На сутринта пред къщата му на улица Rue Tournon, се събра огромна тълпа приятели, известни и непознати, но също толкова шокирани от новината за смъртта му.

Погребват Жерар Филип в костюма на Сид, в ролята, с която той беше толкова горд приживе! Погребан е на 28 ноември 1959 г. в южната част на Франция, която той толкова много е обича.

Из: https://alinec.ru/great-people/zherar-filip-filmy.html

* * *

Жерар Филип е любимият ми френски актьор, въпреки че за повечето хора това име няма да каже нищо. Но ако назова такива филми като „Фанфан Лалето“ или „Червено и черно“, може би ще имате далечен спомен за младия красавец и дори тогава, ако си спомняте стари филми, а не модерни адаптации на едноименните филми.

С една дума, актьорът, за чийто живот и работа ще разказвам, блестеше на френското и в световното кино много дълго време, но в моите очи той беше и си остава най-великият актьор през изминалия 20-ти век.

Жерар Филип е роден в столицата на киното – Кан, на 4 декември 1922 г. и умира в Париж на 25 ноември 1959 г., преди да навърши 37 години. С една дума, той е живял твърде кратък живот, за да разбере дълбокия смисъл на тази смаяна наслада или заблуда, която обикновено се нарича „човешки живот“.

Той нямаше време сам да оцени живота си, но тези, които имаха късмета да станат свидетели на живота му, успяха да го оценят. Жерар Филип притежаваше дарбата да носи светлина и радост на хората, както и дарбата да се обгражда с гатанки. И така, ще ви разкажа за съдбата на един уникален актьор, за да се опитам да повдигна малкия воал на мистерията, която все още витае над всичко, което е било свързано с него.

Ранните години на Жерард Филип

Жерар Филип прекарва младостта си в подножието на планините и на морския бряг във вили, разположени между френските градове Кан и Грац. Младостта му беше толкова щастлива, че през целия си кратък живот Жерар попита майка си дали е успял да й върне любовта, която тя така щедро му е дарила. Тя отговори – да.

През 1939 г. Жерар Филип завършва обучението си в колежа „Станислав” (кръстен на Станислав Лещински, прадядо на Луи XVIII, царувал при неговото основаване), управляван от католически свещеници.

През 1940 г. Жерар, възпитаник на престижен колеж, се записва в Юридическия факултет в Ница.

През 1942 г. дебютира в театъра в Ница в пиесата „Une Grande fille toute simple“ от Жорж Лакомб. През 1944 г. амбициозният актьор, заедно с Жак Сигур и Мишел Оклер, участва в движението за освобождение на Париж. И вече през 1945-46 г. той играе в пиесата „Калигула“ от Албер Камю и в „Идиот“.

През следващите 1947-1949 Жерар Филип играе в театъра. По същото време се появява и във филми – във филмите „Такъв красив малък плаж” („Une si jolie petite plage”) от Ив Алегре и „Всички пътища водят към Рим”.

Жерар Филип в театъра

През 1950 г. Жерар Филип участва в „Красотата на дявола“, радвайки се на завръщането си при режисьора Рене Клер. Той го запознава с Ан, бъдещата му съпруга. През ноември същата година Жерар отива да се срещне с Жан Вилар в неговата лоша в театъра. Актьорът се съгласява да играе роля в едноименната пиеса "Сид".

Следващите девет години от живота си (1950-1959), Жерар Филип дава Националния народен театър (съкратено TNP – Le Thйвtre national populaire). На сцената на този театър е играл 605 пъти! Заедно с този театър той гастролира в Германия, Белгия, САЩ, Гърция, Холандия, Италия, Полша, Швейцария, Чехословакия, Тунис, Югославия.

Във всяка от тези страни той беше посрещнат от тълпи от хора с цветя и викове "Браво"! Такова вълнение на тълпата от срещата с този човек се отнася не само до актьорската му игра: в допълнение към персонажите, които той въплъщава, хората го обичаха като Личност! Славата на Жерар Филип се отнася за човека от тази планета, който е уважаван за това, което казва и как го прави през устата на безсмъртни образи, които оживяват благодарение на неговия талант.

TNP – Le Theatre national popularire е основан през 1920 г. под ръководството на Firmin Gйmier. След премахването му в Трокадер (районът на Париж, където се намира седалището му), повторното му отваряне е през 1939 г. През 1951 г. Главната дирекция за изкуства и литература поверява управлението на Жан Вилар, който донася на театъра световна слава.

ФИЛМИ

Дебютът в киното на бъдещия любимец на Франция и цяла Европа е през 1944 г. с роля във филма „Малките от кея на цветята“ (на френски - „Les petites du quai aux fleurs“).

Актьорският талант на Жерар Филип се разкрива в такива известни филми като „Пармският манастир“ (La Chartreuse de Parme, 1948), базирания на едноименния роман на Стендал „Красотата на дявола“ (La beautй du diable ", 1950), "Червено и черно ", по едноименния роман на Стендал ("Le rouge et le noir ", 1954), "Големи маневри "("Les grandes maneuvers", 1955), „Монпарнас, 19“ (първоначално звучи като: Les amants de Montparnasse, 1958), както и „Опасни връзки“, базирани на едноименния роман на Шодерло дьо Лакло (в оригинал «Les liaisons dangereuses», 1959).

Жерар Филип дори успя да опита силите си в режисурата. Заедно с Йорис Ивенс работи по „Приключенията на Тил Ойленшпигел“ (продуциран във Франция и Германската демократична република, 1956 г.).

Най-сензационният филм, където актьорът е заснет, е филмът на режисьора Кристиан-Жак - "Fanfan la Tulipe" ("Фанфан Лалето", 1952). Веднага след като филмът излезе на големите екрани, веднага се заговорят за него. След като спечели сърцата на французите, "Fanfan" прекрачи границите и си спечели безпрецедентно международно признание, оставайки в лидерите на световния боксофис в продължение на няколко десетилетия. Според режисьора на филма талантът на Жерар Филип е напълно разкрит именно в ролята на Fanfan-Tulip, весел и изпълнен с чар на шегобиец, чиито действия понякога надхвърлят границите на всякакво благоприличие.

Из: https://alinec.ru/great-people/zherar-filip.html

Избрана филмография с участие на Жерар Филип:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%80_%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF

Френският актьор Жерар Филип по време на посещението си във Варшава през 1954 година. Актьорът е с костюм за ролята си на Родриго в пиесата Сид на френския писател Пиер Корней.

 

=======================================

П. П. Защо Жерар Филип, защо Сид?... Защото имах повод… И защото е роден през декември. И защото си припомних повече от успешния филм „Опасни връзки“ от 1989 (САЩ), тъй като за съжаление „Опасни връзки“ с Жерар Филип (1959) - https://www.imdb.com/title/tt0053002/ не може да се изтегли. Има изтегляне по поръчка. 

„В края на 1803 г. Лакло "напуска" света. През 1824 г. романът му е забранен и обявен за ?опасен?. През 1959 г. Роже Вадим пренася на екран сексуалната му поквара в модернизирана версия, чието действие се развива в ски-курорт. (В ролите: Жерар Филип, Жана Моро, Жана Валери, Анет Вадим, Симон Рено, Жан.Луи Трентинян, Николас Фогел, Борис Виан, Мадлен Ламбер., б.м. Н.Б.) Филмът е забранен в някои части на Франция. През 1987 г. романът отново предизвиква раздвижване, макар и не скандал, когато е поставен на сцената от Кралския Шекспиров театър. Драматичната адаптация на Кристофър Хамптън се играе дълго и с голям успех.
През 1988 г. по него са заснети два филма: "Валмон" (излязла на екран през 1989 г.) с режисьор Милош Форман и сценарист Жан-Клод Кариер, и филмът на Фриърс, продуциран от Холивуд - отлично произведение на дръзкия и сръчен режисьор.“ (Renieta)

Затова препоръчвам „Опасни връзки“ (1989, САЩ) –
( https://www.imdb.com/title/tt0094947/ )

Из коментари за филма на Фриърс:

saj (Супер потребител)... – Много "опасно" филмче  ....дърпайте го без да се замисляте!!!!!!

apollyn (Супер потребител)... – Много любим филм.  В пъти по-добър от "Секс игри", в пъти по-изтънчено жесток и интригуващ.

Nicu (Супер потребител)... – Браво за торента!
Филмът е страхотен! Играта на актьорите - великолепна! Джон Малкович – брилянтен – както във всяка своя роля!

# radisintetik (Супер потребител)... – Луд, луд филм, луд. А за сравнението...  "Секс игри" не ми хареса

raikunii (Супер потребител)... – Ей, какви "Секс игри", какви  пет   пари.... Кой  ги  пуска тия недорасналите да  коментират?!
Този  филм  ми  е  в  топ  10  за  актьорска  игра и  сценарий... той е   просто  на  извънземно  ниво  сравнено с  "Пет пари = Секс игри"!

zombayu (Супер потребител) – Колкото и пъти да го гледаш, все е невероятен.

* * *

В момента последната версия е на Китай, Южна Корея, Сингапур - 2012 г.
https://zamunda.net/banan?id=628906&hit=1&t=movie

 

  

Велик актьор, чаровно скромен, даващ светлина на всеки докоснал се до неговия свят.

Поклон и спомена за теб да е на веки в човешкият ни пантеон

Заблуда и гордост е да мислим за себе си като незаменими на тази земя. Сами идваме и сами си отиваме: велики артисти, певци, писатели.
Вечността това е срещата с Твореца и Неговия съд.