Към минали любови се не връщам,
нито пък към причини за раздяла,
било какво било, сега прегръщам
на бъдещето светлото начало.
От мене днеска да сте чули драма?
Приключен миг, дошъл във битието.
Опитващият се да ме измами
потъва страшно, чак до там, където
се вижда на несретниците края,
непожелали своята промяна
и стиховете ми летят в безкрая,
защото те са ангелска омая.
Сега за " някога" какво да пиша,
когато имам новата посока
и в нея любовта дълбоко диша,
най-важното, да бъде доброока.
В депресия не мога да изпадна,
държи ме здраво Юпитер, високо.
Снежинките ме милваха отрано
и на душата беше ми широко.
И ако нещо днес ще затъгувам,
това е, че умират свестни хора,
че времето, за жалост, ни е трудно
и доста помрачи ни се простора.
И нищо друго не е по-значимо
от здравето, а и от нас самите.
Единствено остава нелечима
неистовата болка във душите,
когато някой тръгне си оттука.
И млад, и стар - по равно ги жалея.
Родени сме за обич и сполука,
а не да се прощаваме без време.
1 декември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Към минали любови се не връщам,
нито пък към причини за раздяла,
било какво било, сега прегръщам
на бъдещето светлото начало.
От мене днеска да сте чули драма?
Приключен миг, дошъл във битието.
Опитващият се да ме измами
потъва страшно, чак до там, където
се вижда на несретниците края,
непожелали своята промяна
и стиховете ми летят в безкрая,
защото те са ангелска омая.
Сега за " някога" какво да пиша,
когато имам новата посока
и в нея любовта дълбоко диша,
най-важното, да бъде доброока.
В депресия не мога да изпадна,
държи ме здраво Юпитер, високо.
Снежинките ме милваха отрано
и на душата беше ми широко.
И ако нещо днес ще затъгувам,
това е, че умират свестни хора,
че времето, за жалост, ни е трудно
и доста помрачи ни се простора.
И нищо друго не е по-значимо
от здравето, а и от нас самите.
Единствено остава нелечима
неистовата болка във душите,
когато някой тръгне си оттука.
И млад, и стар - по равно ги жалея.
Родени сме за обич и сполука,
а не да се прощаваме без време.
1 декември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

"ново вино се налива в нови мехове", даваш и една безсмъртна философия за същината на този свят, която за жалост трудно усвояваме. За мен това е висша поетика:

"И ако нещо днес ще затъгувам,
това е, че умират свестни хора,
че времето, за жалост, ни е трудно
и доста помрачи ни се простора.
И нищо друго не е по-значимо
от здравето, а и от нас самите.
Единствено остава нелечима
неистовата болка във душите,
когато някой тръгне си оттука.
И млад, и стар - по равно ги жалея.
Родени сме за обич и сполука,
а не да се прощаваме без време."

ЗА ОБСТОЙНИЯ И ХУБАВ КОМЕНТАР!