Новалис (2 май 1772 – 25 март 1801) е поетическото име на Фридрих Филип Леополд барон фон Харденберг, родоначалник на немския литературен романтизъм. Роден е в имението Обервидерщет сред планината Харц в Курзаксен и е потомък на стар благороднически род. Учи в Лутеровата гимназия в Айслебен, където получава знания по реторика и антична литература. Силно повлиян от художествения гений на Фридрих Шилер, при когото като студент по право слуша лекции в Йена, Новалис се изпълва с трансцендентален идеализъм — така превъзмогва покрусата си от жестокостите на Френската революция. Неговият духовен опит съдържа потресението от сблъсъка на действителността с житейските и художествените потребности на личността. За това светоусещане допринасят срещите му с Гьоте, Хердер и Жан Паул, както и приятелството му с Лудвиг Тик, философа Шелинг и братята Шлегел в Лайпциг.

Първите творби на поета, подписани с псевдонима Новалис, излизат под заглавие „Цветен прашец“ (1798) в списание „Атенеум“. В недовършения си роман за легендарния минезингер „Хайнрих фон Офтердинген“ (1799–1800), пропит от мистика и младежка чувственост, Новалис си поставя за цел да съедини поезията с религията, за да допринесе за възцаряването на нов „златен век“. Идеалът му е просветленото „тъмно“ Средновековие и старата католическа църква. Благотворна промяна на действителността и установяване на вътрешна хармония са възможни според него само чрез съкровено „пътуване в себе си“. Дълбокият порив към отвъдното го осенява с идеята, че поетът — жрец и пророк — е най-висшият правомощник на човечеството, понеже му дарява „синьото цвете“ — символ на романтическата поезия. Нежните и задушевни „Химни на нощта“ (1799–1800), сътворени в отчаяние от кончината на петнадесетгодишната му годеница, са изпълнени с копнеж по избавлението на смъртта. Сам поетът умира съвсем млад от белодробна туберкулоза, вероятно заразен при общуването си с болния Фридрих Шилер.

Влиянието на Новалис върху немската и световната литература и култура е изключително силно. В музикалната си драма „Тристан и Изолда“ (1859) Рихард Вагнер разработва мотива на поета за нощта като отвъдно пространство за утопичен житейски опит. На Новалис се позовават американските трансценденталисти, европейските символисти („Синята птица“) и неоромантиците от края на XIX век. Неговото далечно въздействие се долавя и в поезията на херметичния модернизъм от XX век, както и в ранните творби на Херман Хесе. В чест на поета град Дрезден учредява през 2006 г. литературната награда „Новалис“.

Венцислав Константинов

Из "ПЕСЕН НА МЪРТВИТЕ"

Вечно ще цъфти копнежа
Към любимия, стремежа
На душите си в кипежа
Да се слеете докрай,
Жаждата да утолите,
С ласки да се изтощите,
Двама пир да си дарите,
Двама само в своя рай.
1800

ВАЛС

Въртете се буйно в кръга на живота,
    Не спирайте, пейте, играйте с охота,
Сърцата да тупкат, галете момите,
    Че бързо летят младостта и шегите.

Раздори и ревност далеч оставете,
    С мъчителни мисли мига не сквернете,
Обичайте с вяра, с мечта несломима,
    Тъй всеки от вас ще намери любима.

1794

Из "ХИМНИ НА НОЩТА"

II.
Вечно ли ще се завръща утрото?
Няма ли властта на Земното да свърши?
Нима злощастна суетня ще скърши
Божествения полет на нощта?
Защо навеки не пламти
невидимият жертвеник на любовта?
На светлината и будуването
е отредено време —
ала надвременно е на нощта господството,
всевечно трае срокът на съня.
О, сън свещен!
Ощастливявай по-начесто
отдадените на нощта —
в тоз земен всекидневен труд.
Единствено глупаците не те признават
и нищичко не знаят за съня,
освен за сянката,
която в оня мрак
на истинската нощ
ти милостиво ще разстелеш върху нас.
Не те усещат
в златния поток на гроздето,
в лечителното ма̀сло
на бадема,
нито в кафеникавия сок на мака.
Те не знаят,
че тъкмо ти облъхваш
гръдта на нежното момиче
и в рай превръщаш скута —
не подозират,
че при нас пристигаш
от древните сказания,
за да разкриеш
дверите на небесата,
че носиш ключа
към жилищата на блажените —
ти, мълчалив вестител
на безпределни тайни.
1799

Георг Тракл

НА НОВАЛИС
В тъмната земя почива святият скиталец.
От нежните му устни Бог изтръгна жалбата,
Понеже сред цъфтежа му потъна той.
Синьо цвете
Продължава да живее песента му в нощния приют на болките.
1912