На  едната картина можете да видите разпознаваем руски пейзаж с тройка и дървени къщи. Просто не е съвсем ясно защо американското знаме се вее в самия център на платното и е много трудно да си представим, че произведението принадлежи на четката на популярния маринист Иван Айвазовски. Още по-трудно е да се повярва, че картина на такъв велик художник е била забранена в Русия и внимателно скрита от човешките очи. 

И. К. Айвазовский «Раздача продовольствия», 1892 год

Всъщност има неща в историята, които хората не обичат да разказват и със сигурност не ги учат в училище. Например, в руската история не обичат да споменават глада от 1891-1892 г., който обхваща Поволжието и Черноземието. По-рано като причина за него се посочваха неблагоприятните климатични условия, но се премълчаваше, че Русия ежегодно изнася пшеница в големи количества. 

*

Руският глад от 1891–1892 г. започва по поречието на река Волга и се разпростира чак до Урал и Черно море. Той причини 375 000 до 400 000 смъртни случая. Пробуждането на руския марксизъм и популизъм често се свързва с гнева на обществото заради лошото справяне на царското правителство с бедствието. 

През 1891 г. една особено суха пролет забави засаждането на нивите. Тази зима температурите паднаха до −31 °C (−24 °F), но падна много малко сняг и разсадът беше напълно незащитен от замръзване. Когато река Волга се наводни, това доведе до замръзване на водата, което уби повече разсад и фуража, използван за изхранване на конете. Разсадът, който не беше убит от замръзване, беше издухан заедно с горния слой на почвата в необичайно ветровито лято. Лятото започна още през април и се оказа дълго сухо. В град Оренбург например не е имало дъжд повече от 100 дни. Горите, конете, посевите и селяните започнаха да умират и до края на 1892 г. около 375 000 до 400 000 души бяха умрели, най-вече от епидемиите от холера, предизвикани от глада.

Други причини

Само времето не може да бъде обвинявано, тъй като в Русия имаше достатъчно зърно, за да изхрани гладуващите райони. Селяните използваха средновековна технология като дървени рала и сърпове. Те рядко разполагаха с модерни торове или машини (Академията Петровски в Москва беше единственото селскостопанско училище в Русия). Примитивните железници на Русия не бяха в състояние да преразпределят зърното. Основната вина беше хвърлена върху правителството, което беше дискредитирано от глада. То отказа да използва думата голод, но го нарече лоша реколта, неурожай, и спря вестниците да докладват за това. 

Политиката на министъра на финансите И. А. Вишнеградски, който подготвяше руската финансова система за въвеждането на златната рубла, изискваше натрупването на златни резерви от хазната. Основният метод беше да се потисне вносът и да се насърчи износът чрез въвеждане на високи вносни мита върху най-важните стоки и нулиране на експортните мита за всички стоки. Тъй като хлябът е основният компонент на руския износ, тази политика може да се възприема и като насърчаване на износа на зърно. Вишнеградски, като привърженик на свободния износ, се противопоставя на всякакви мерки за ограничаването му, предимно забрана за износ в слаби години. 

Основните причини, поради които вината падна на правителството, бяха, че износът на зърно не беше забранен до средата на август и търговците дори имаха едномесечно предупреждение и така бързо можеха да изнесат резервите си. Министърът на финансите Иван Вишнеградски дори се противопостави на закъснялата забрана.

Той беше смятан за основната причина за бедствието, тъй като неговата политика беше да увеличи потребителските данъци, за да принуди селяните да продават повече зърно. Дори руските капиталисти разбраха, че стремежът към индустриализация е бил твърде тежък за селяните.  


Правителството също така прилага система от изкупни плащания като компенсация на земевладелците, които са загубили своите крепостни селяни, които в цяла Русия са получили свободата си като част от реформите няколко години по-рано, подтикнати от цар Александър.

*

Въпреки че гладът е скрит, новината за него достига до Европа и дори до Америка, която решава да помогне на гладуващите руснаци. Хуманитарната помощ беше организирана от активиста Уилям Едгар, който напомня на съгражданите си, че руският флот е оказал добра помощ на Америка по време на Гражданската война.

След като научи за масовия глад в Русия, редакторът на американския седмичник North Western Miller Уилям Едгар от Минеаполис не само съобщи на страниците на изданието за отвъдморското бедствие, но и изготвя план за помощ. След като получава одобрението както от руската мисия във Вашингтон, така и от губернатора на щата, през декември 1891 г. той обявява набиране на средства. 

В резултат на това американците решават сами да помогнат на гладуващите селяни от Руската империя. Те създават филантропско движение под мотото: „Това не е въпрос на политика, това е въпрос на хуманност“.

Още в началото на пролетта на 1892 г. кораби с храна са акостирали в балтийското пристанище. На един от корабите беше организаторът на събитието Уилям Едгар, който беше възмутен от помпозността на Санкт Петербург и бедността на пустошта.

По приблизителни данни в Руската империя пристигат 10 хиляди тона ценен товар, който е доставен на гладните с грандиозен американски флаг. Именно този момент Айвазовски изобразява на платното си.

Ръководителят на Росархив Андрей Артизов казва, че Руският държавен исторически архив съдържа документи за доставката на хуманитарни товари от Америка до руските пристанища през 1892 г. на шест кораба: Индиана, Мисури, Бородина, Лео, Толедо и „Connemaugh“.

Художникът е бил свидетел на раздаването на хуманитарна помощ и е бил нетърпелив да улови това историческо събитие.  

Трябва да се отбележи, че Айвазовски създава друга картина, базирана на разпределението на американската хуманитарна помощ. Художникът заснема американски кораби, които се приближават до бреговете на балтийските държави. 



И. К. Айвазовский «Корабль помощи», 1892 год

През октомври 1892 г. Айвазовски, който отдавна иска да посети Америка, пристига в Ню Йорк. Преди това Имперската академия на изкуствата изпраща 15 от 20-те произведения, избрани от майстора, в Съединените щати за показване на Международната художествена изложба в Чикаго, която впоследствие е открита през март 1893 г. В чест на маестрото руският генерален консул в Ню Йорк даде вечеря, която събра около пет хиляди представители на висшето общество. 

През пролетта на 2008 г. и двете творби, превърнали се в символ на сътрудничеството между Русия и Америка, бяха продадени на търг на Сотбис в Ню Йорк за 2,4 милиона долара. И за втори път: първия път - на същото място през май 1979 г., когато са придобити от неназован колекционер от Пенсилвания. Почти две десетилетия по-рано, когато светът беше на прага на ядрена война, тези картини играеха мироопазваща роля. Тогава американският президент Джон Кенеди помоли съпругата си Жаклин да обнови интериора на стаята на Рузвелт - стая в Белия дом, където се провеждат пресконференции и срещи с чуждестранни дипломати. И първата дама на Америка, оценявайки напрежението на ситуацията в международната политика, нае творбите на Айвазовски от музея Коркоран и ги окачи в тази стая. Те са били там през 1961-1964 г. 


Източници:

https://kartinysistoriey.ru/pochemu-kartina-ajvazovskogo-razdacha-prodovolstviya-byla-zapreshhena-v-rossii/

https://crimea.ria.ru/20190618/1116865203.html

От името на нашите групи арменци от България и Канада за интересната статия и за проявения интерес и внимание към нашия талантлив сънародник Ованес Айвазян.

Историите на талантливите творци винаги са интересни, понякога поучителни, независимо какъв е техния произход. )

Но за нас, евреите, гърците, асирийците и други е от съществено значение!!! Не споря, а констатирам факт - напоследък побългарихте един доста некачествен мат'рял!!!

Така е, както предполагам и за българите в чужбина. Забелязала съм, че арменците имат по-добро самочуствие тук дори и от българите ). И българите обичат да се гордеят с постижения, но според мен като цяло са нихилисти )