Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.04.2020 12:09 - ДА УБИЕШ ИСУС (1)
Автор: nbrakalova Категория: История   
Прочетен: 2095 Коментари: 13 Гласове:
6

Последна промяна: 16.04.2020 22:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Бил ОРайли & Мартин Дъгард

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ

В началото…

Да се каже, че Исус от Назарет е най-влиятелната личност на всички времена, е почти баналност. Близо две хиляди години след неговата жестока екзекуция, изпълнена от римските войници, над 2,2 милиарда души се опитват да следват учението му и вярват, че той е Бог. В това число (според проучване на „Галъп“) 77 на сто от населението на САЩ. Учението на Исус е формирало нашия свят и продължава да го определя и до днес.

За Исус, сина на скромен дърводелец, е изписано много. Но в действителност за него се знае твърде малко. Ние, разбира се, разполагаме с евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан, но те често си противоречат едно на друго и представят религиозната, духовната страна на нещата, а не историческата хронология на живота на Исус. Кой всъщност е бил Исус и какво наистина се е случило с него, е чувствителна тема, по която често се водят разпалени дебати.

В тази стъпила единствено върху факти книга двамата с Мартин Дъгард не претендираме да разкрием цялата истина за Исус. Но на нас ни е известно немалко и ще споделим неща, които сигурно никога не сте чували. Нашите изследвания доведоха до едно повествование, което е колкото поглъщащо, толкова и потресаващо. В живота на Исус има огромни бели петна и на места не ни остава друго, освен да гадаем какво се е случвало с него, като при това се основаваме на възможно най-достоверни сведения. Когато беше възможно, черпехме информация от античните трудове. Главните ни източници са цитирани в края на тази книга. И сега, както и в предишните ни две книги – „Да убиеш Линкълн“ и „Да убиеш Кенеди“, ако не знаем точната хронология на събитията или пък смятаме, че на цитираните източници не може да се вярва напълно – ще си кажем направо.

Римляните са водели изключително подробна хроника за своето време. Няколко еврейски летописци в Палестина също описват събитията, на които са свидетели. Проблемът обаче е в това, че Исус попада в полезрението на официалните хроникьори едва в последните месеци на краткия си живот. До този момент той е просто един от многото евреи, които се борят за оцеляване в суровия и жесток свят. Единствено неговите близки приятели отдават значение на делата му.

До нас са стигнали много от устните свидетелства на неговите приятели, благодарение на които днес разполагаме с евангелията. Тази книга обаче не е религиозна. Ние не говорим за Исус като за месия, а само като за човек, разбунил една земя в периферията на Римската империя и спечелил могъщи противници само защото проповядва мир и любов. Понякога омразата към Исус и последиците от нея могат да шокират читателя. Това е история за насилие и жестокост, която се простира от Юдея чак до Рим, където императорите са провъзгласявани за богове от своите верноподаници.

И двамата с Мартин Дъгард принадлежим към римокателоческата вяра и сме възпитани в религиозни училища. Но заедно с това сме историци изследователи и целта ни е да разкрием истината за някои влиятелни личности, а не да печелим нови привърженици за религиозна кауза. Спазихме този принцип в книгите си за Ейбрахам Линкълн и Джон Кенеди, смятаме да се придържаме към него и когато става дума за Исус от Назарет. Между другото, и Линкълн, и Кенеди са вярвали, че Исус е Бог.

За да осъзнаем какво е постигнал Исус и защо е заплатил с живота си за това, трябва първо да разберем в какви времена е живял. През неговата епоха Рим владее целия западен свят и не допуска никакъв разкол. Човешкият живот не струва пукнат петак. Продължителността на живота по онова време е под четирийсет години и още по-кратка, ако някой предизвика гнева на римската власт. През 1949 г. журналистът Върмонт Ройстър дава чудесно – е, може би леко преувеличено – описание на епохата:

„Царял гнет за всички, които не били приближени на император Тиберий… пък и какъв бил смисълът на човешкия живот, ако не да премине в служба на императора?

Преследвали всички, дръзнали да мислят другояче – онези, които се вслушвали в странни гласове или четели неприемливи писания. Населението, което не влизало в пределите на Римската империя, било поробвано, а хората с необичаен външен вид предизвиквали единствено презрение. Но най-обезценен бил човешкият живот. Какво значел в очите на властника един човек повече или по-малко в този пренаселен свят?!

После внезапно над света огряла светлина и един човек от Галилея казал: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу“.

Този глас от Галилея се възправил срещу императора, проповядвайки едно ново царство, където всеки ще може да ходи с вдигната глава и ще трябва да се кланя единствено на своя Бог… Така светлината огряла над света и онези, които живеели в мрак, се изплашили и опитали отново да го потопят в тъмнина, за да продължат хората да вярват, че спасението идва единствено от техните господари.

Не след дълго обаче из различни краища на земята истината направила хората свободни, макар онези, които живеели в мрак, да опитвали да угасят светлината.“

И хората на мрака победили (макар и в краткосрочен план). Исус е екзекутиран. Но невероятната история, случила се отвъд смъртната битка на доброто със злото, остава неразказана. Поне досега. Това е и целта на тази книга. Благодарим ви, че ще я прочетете.

Бил ОРайли
Лонг айланд, Ню Йорк

[…] […] […]

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ДУМИ

Двамата с Мартин Дъгард проучихме огромно количество информация, докато работихме над тази книга. Но през цялото време пред нас стоеше един любопитен въпрос и един несъмнено констатиран факт. Първо въпросът – защо хиляди обикновени хора са търсили Исус от Назарет? Повечето от тях дори не са имали случай да чуят неговите проповеди, тъй като заобикалящата го тълпа е била твърде многобройна за какъвто и да е пряк контакт. Тогава защо са ходели? Какво е сторил Исус, че да накара тези хора да зарежат ежедневната си работа, само и само да са близо до него?

Християните приписват широката известност на Исус на неговото послание за любов, надежда и истина, както и на извършените от него чудотворни изцеления. Но дори невярващите трябва да признаят, че по онова време в Галилея се е случило нещо извънредно.

Второ, няма съмнение, че Исус от Назарет е най-знаменитият човек, когото светът някога е познавал. Но също така се знае, че Исус не е разполагал с обществена инфраструктура. Не е имал правителство зад гърба си. Не е притежавал корпорации. Имал е само своите ученици, които са разчитали на благоволението и доброто сърце на хората, за да се прехранват и да имат покрив над главата си. Не е имал мрежа от организации, а единствено дузина предани последователи. В световната история никой друг не е постигнал такава известност и слава, без да има каквито и да било странични източници.

* * *

След смъртта си Исус неизменно играе важна роля в човешката история. След легализирането на християнството в Римската империя през 313 г. сл. Хр. то се разпространява до всяка точка от западния свят. До основополагането на ислямската религия от пророк Мохамед през 610 г. сл. Хр. християнството няма реален опонент, що се отнася до брой последователи. Мохамед е смятал Исус за пророк и е цитиран от Корана да казва: „Когато Исус дошъл с ясен знак, той казал: „Идвам при вас с мъдрост и за да ви просветля по това, за което спорите, ви казвам. Затова бойте се от Бога и ми се подчинявайте“.

В САЩ Джордж Вашингтон се е уповавал на християнството, за да сплоти Континенталната си армия, обръщайки се в първата си генералска заповед към войските така: „Всеки офицер и мъж ще се старае в живота и ще действа, както се полага на един християнски войник, бранещ най-драгоценните права и свободи на своята страна“.

Ейбрахам Линкълн също се позовава на Исус във време на война: „Когато отидох в Гетисбърг и погледнах гробовете на нашите мъртви герои, паднали в защита на отечеството, тъкмо там и тогава се посветих на Христос“.

И, разбира се, д-р Мартин Лутър Кинг основава цялото си движение за граждански права върху учението на Исус. До голяма степен неговата философия за ненасилието е заимствана от мъченията, изтърпени от Исус. По въпроса за враговете д-р Кинг казва следното: „Продължавайте да ги обичате. И те ще се прекършат под бремето на вашата любов. Ето това е любовта. Тя е изкупителна и точно заради това Исус говори за любов. Има нещо в любовта, което е съзидателно и градивно. Има нещо в омразата, което принизява и разрушава. Затова обичайте враговете си“*.

Президентът Роналд Рейгън избра следната тема: „Той обеща никога вече да не настъпва тъмна нощ без край. Умирайки заради нас, Исус ни показа докъде трябва да е готова да стигне нашата любов – чак до края“**

Захващайки се с писането на „Да убиеш Линкълн“ и „Да убиеш Кенеди“, двамата с Мартин Дъгард бяхме въодушевени от идеята да започнем подобен проект. Но включването към него на „Да убиеш Исус“ се оказа изключително трудно. Наложи ни се да пресяваме фактите от мита, основавайки се на различни източници, някои от които преследваха своя собствена цел. Въпреки това вярвам, че сме ви представили точна картина не само на това как е умрял Исус, но също и на неговия живот, както и по какъв начин посланието му е повлияло на света.

Още веднъж ви благодарим, че прочетохте тази книга.

 

ИЗТОЧНИЦИ

Предварителните проучвания и написването на книга за живота и смъртта на Исус се оказаха много по-стряскащи от предишните ни два проекта. Сега нямахме никаква помощ от YouTube, какъвто беше случаят с „Да убиеш Кенеди“; благодарение на нея тогава успяхме да видим речите на президента Кенеди по време на множество публични прояви, които после детайлно да опишем. Сега не разполагахме дори с публикации във вестниците от съответната епоха, както беше при Ейбрахам Линкълн, които ни позволиха да съберем фактите и описанието на съпътстващите събития в „Да убиеш Линкълн“. И макар интернет да е същинска съкровищница с информация за живота и епохата на Исус, съдържанието на повечето сайтове е доста противоречиво в зависимост от съответната теология. Ереста често се цитира като истина или пък информацията се оказва напълно погрешна, когато се провери по два или три пъти чрез други източници.

Ето защо проучването за „Да убиеш Исус“ изискваше да се потопим в древните източници, каквито са четирите евангелия и трудовете на еврейския историк Йосиф Флавий. Те ни дадоха отправна точка, осигуриха ни базата от която да тръгнем, но после се наложи да минем на друго ниво и да задълбочим проучването си, за да разкажем тази история колкото се може по-достоверно.

Разпъването на кръст – за да дадем пример за едно такова проучване – е подробно и широко описано. Но стремежът ни да предадем какво точно е усещането да умреш на кръста налагаше да се вгледаме във видовете дърво, от които е правен кръстът; в природата на хората, които извършват убийството; във физиологичните процеси, предизвикани от разпъването на тялото, както и в произхода на тази крайно безмилостна екзекуция. Както и да проучим много други подробности, които в края на краищата или отпаднаха като излишна информация, или пък намериха място по страниците.

Историческите хроники се оказаха не толкова леснодостъпни, както е в по-нови времена, но летописците от онова време особено са държали на точното предаване на фактите, а описанието им да бъде възможно най-пълно. Римляните са се отнасяли с особено внимание към документирането на събитията от тяхната епоха и дори са имали всекидневник, познат като acta diurnal, който се е списвал на ръка и се е разпространявал из Рим, а оттам и по много от римските провинции. Съдържанието му е включвало информация за такива заслужаващи внимание събития като престъпления, сватби и разводи, както и програмата на предстоящите гладиаторски игри. За съжаление, до нас не е достигнал нито един екземпляр от него, но самият факт че е съществувало подобно издание като acta diurnal, показва отговорността на римляните към историята и нейното документиране.

Тази книга описва също и средата, в която е преминал животът на Исус, затова се наложи да се ровим из доста периферна за темата информация, та после да опишем всичко в детайли – от формата на галилейската рибарска лодка до покрива на една къща в Назарет. За тези факти, както и за още много подробности от съответния период сме в дълг към онези посветени мъже и жени, които прекарват целия си живот в проучване на историческата достоверност на библейските описания.

Пътуванията винаги са били съществен момент от нашите проучвания. Да се видят гледките, които е виждал Исус, да се мине по същите улици (сега останали дълбоко под нивото на днешен Йерусалим, но достъпни благодарение на последните археологически разкопки) и дори изкачването на Елеонската планина, за да се видят стените на храма от тази епична гледна точка, допринесе страшно много за описанията, които сте прочели в книгата. Не може да се опише с думи чувството, когато прочетеш за отдавнашни събития като тези в евангелията, а после да застанеш на някое от описаните в тях места и да добиеш нова перспектива за един от най-важните моменти в световната история.

Съществуват редица различни версии и преводи на Библията, като се тръгне от уважаваната версия на крал Джеймс и се стигне до Новата йерусалимска библия. В името на последователността ние използвахме само едно издание – Zondervan’s New International Version Study Bible, което предлага не само учението и описанието на живота на Исус, но и допълнителни карета с информация за всичко останало – от височината на храма до график с проповедите на Исус.

Към еврейските, гръцките и римските автори, вече упоменати в съдържанието на „Да убиеш Исус“, прибавяме и подробен списък на множеството източници, на които се позоваваме. Макар и дълъг, той е несъмнено много изчерпателен и групиран по теми.


Рим:
Rome and Jerusalem от Мартин Гудман е поглъщаща, четивна и препоръчителна книга, както и Rubicon на Том Холанд. Ползвахме и много други издания за детайлна информация относно живота в Римската република и сред легионерите. Водещо сред тях е The Complete Roman Legions от Найджъл Полар ди Джоан Бери; The Roman Army, съставител Крис Макнаб, в която ще откриете забележителни прозрения не само за живота на войниците и техните предводители, но и за възхода на Рим от новоосновано селище до обширна империя. Roman Society and Roman Law in the New Testament, сборник с лекции на А. Н. Шърман-Уайт, предлагащ по-академична гледна точка за онези времена; Jerusa.em от Симон Себаг Монтефиоре предоставя великолепна хронология на съперничеството между Рим и Юдея. The Jow of Sexus на Вики Леон изследва сладострастието и копнежа в римска свят. Religions of Rome от Мери Беърд, Джон Норт и Саймън Прайс вниква в обожествяването на Юлия Цезар. Cesar на Теодор Додж описва клането на германските племена, което прави случая „Рубикон“ неизбежен. А Cleopatra to Christ от Ралф Елис и Cleopatra the Great на Джоан Флечър съдържат много проникновени наблюдения за Клеопатра.

Няма по-добър начин да прекараш времето си на един трансатлантически полет от това да потънеш в Crucifixion на Мартин Хенгел с неговите безбройни подробности около множеството начини, по които римляните са използвали кръста, за да изтезават враговете си.


Влиятелни фигури в еврейската политика: Едва ли за някого ще е изненада, ако кажем, че Хелън К. Бонд е най-изтъкнатият авторитет в тази област с нейните задълбочени проучвания за живота на Пилат и Каяфа в
Pontius Pilate in History and Interpretation и Caiaphas: Friend of Rome and Judge of Jesus?. Нейният научен труд е желязно аргументирен и изобилстващ от ценни открития, изводи и сведения. Herod на Питър Ричардсън спокойно може да се нарече същински монументален труд, описващ живота на един от най-безмилостните владетели в историята. The Army of Herod the Great от Самуел Рока предлага не само прецизни подробности, но и илюстрации, онагледяващи всеки детайл: от одеждите на свещениците в храма до прическите и оръжието на войниците на Ирод. Pharisees and Sadducees in Palestinian Society от Антонио Салдарини предлага подробно академично изследване не само върху тези сложни общности, но и върпху живота в Юдея и Галилея като цяло.


Историческата личност Исус: Има цяла научна област, посветена на тази гледна точка към Назарянина, която допълва евангелията и спомага за по-пълното схващане за живота на Исус. Благодарение на нея са станали възможни редица съвременни научни постижения по въпроса за историческата достоверност на Исус и още по-проникновено разбиране на евангелията и тяхната повествователна структура. Препоръчителните четива тук са
Jesus Under Fire: Modern Scholarship Reinvents the Historical Jesus, съставители Майкъл Дж. Уилкинс и Дж. П. Мореланд; Studying the Historical Jesus: A Guide to Sources and Jethods от Даръл Л. Бок; Will the Real Jesus Please Stand Up? A Debate between William Lane Craig and John Domicin Crossan, съставител Пол Копан, и The Historical Jesus of the Gospels на Крег С. Кийнър, който е автор и на двутомника Miracles. Другият двутомен трактат, който си струва да се прочете, е The Death of the Messiah от Реймънд Е. Браун. Също толкова ценни издания са Jesus of Nazareth, King of the Jews от Пола Фредериксен и The Resurrection of Jesus: A New Historiographical Approach от Мишел Р. Ликона. Горещо препоръчваме The Sage of Galilee от Дейвид Флосър и Р. Стивън Нотли. Още теологични изследвания върху Исус може да се открият в проникновения и обемист труд на С. С. Люис Mere Christianity.


Разпятието и последните дни на Исус: В допълнение към детайлното и смразяващо описание на събитията в евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан, други препоръчителни четива по въпроса са:
The Trial of Jesus, съставител Ернст Бамел; Jesus, The Final Days от Крег Евънс и Н. Т. Райт и The Final Days of Jesus от Шимон Гибсън. Всички те са богати на нюанси, подробности и неочаквани гледни точки. А за да се добие особено нагледна представа за смъртта върху кръста препоръчваме на читателя да преброди The Crucifixion of Jesus: A Forensic Inquiry. Освен множество обективни подробности, текстът включва и снимки от възстановка на Разпятието. Както сами разбирате, това четиво не е за хора със слаби сърца.

-----
Бил ОРайли и Мартин Дъгард. Да убиеш Исус. Изд. Книгопис, 2014.
-----

… Бил ОРайли е един от най-известните телевизионни журналисти в САЩ. Мартин Дъгард е автор на много исторически изследвания.

(следва)

ДА УБИЕШ ИСУС (2) – Йерусалим. Сряда, 5 април 30 г. сл. Хр., Вечерта

http://nbrakalova.blog.bg/history/2020/04/15/da-ubiesh-isus-2-ierusalim-sriada-5-april-30-g-sl-hr-vechert.1705810

* Из речта в баптистката църква на „Декстър Авеню“, Монтгомъри, Алабама, на 17 ноември 1957 г. – Б. а.

** Бележки за ежегодната Среща на националните религиозни електронни медии, 30 януари 1984 г. Речта е произнесена в балната зала на хотел „Шератън“, Вашингтон. Авторът на речите му по онова време, Бен Елиът, отбелязва, че Рейгън често не се придържа към текста на посланието и включва свои коментари като този тук, за да подчертае ясно вярата си в божествения произход на Христос. – Б. а.




Гласувай:
6



1. germantiger - в този детайл = ЛЪЖИ
14.04.2020 13:01
„Царял гнет за всички, които не били приближени на император Тиберий… пък и какъв бил смисълът на човешкия живот, ако не да премине в служба на императора?

Преследвали всички, дръзнали да мислят другояче – онези, които се вслушвали в странни гласове или четели неприемливи писания. Населението, което не влизало в пределите на Римската империя, било поробвано, а хората с необичаен външен вид предизвиквали единствено презрение. Но най-обезценен бил човешкият живот. Какво значел в очите на властника един човек повече или по-малко в този пренаселен свят?!

......

в римската история преди Исус и след Исус/но ни интересува това преди и по негово време има бол примери за

- неримляни придобили титли, слава, богатство в рим

- неримляни придобили признание в рим и издигнати на длъжности

- отделно гладиатори постигнали свобода, имоти и дори жени с богатство

- неримляни минали на ринска служба и преминали дори на континенти - африка, остров британия

- живота на римляните е бил ценен, а те също са хора и ще рече не човешкия живот е бил обезценен

- култура, изкуства, цивилизация няма да коментирам

- съюзници на рим и тяхното понякога удобно положение също
цитирай
2. germantiger - +
14.04.2020 13:04
още повече

в рим е имало хора всякакив - герундеум, право на неримляните също

в самия град е имало маса народ изглеждащ неримски дори чисто визуално и той не е бил замерян с каквото и да е

нещо повече - ако се поинтересуваш би трябвало да знаеш,че ХРИСТИЯНСТВОТО СЛЕД ИССУС ДОРИ НЕ Е БИЛО ЗАБРАНЕНО В РИМ И ГОНЕНИЯТА СА СЛЕД ПАЛЕЖА НА РИМ СПОРЕД ТОГАВАШНАТА ВЛАСТ ВЪРШЕН ОТ ЮДЕО-ХРИСТИЯНИТЕ, НЕ ОТ НЕРОН - въпроса кой е запалил рим е спорен и досега, независимо от клишето за нерон

в рим са съществували доста култове и е имало свобода на вероизповеданията да го наречем с този термин
цитирай
3. germantiger - ++
14.04.2020 13:19
кой посочва на пилат иримската администрация да се занимае с Исус - самите евреи,рим не му е посегнал преди това

кога е ликвидиран Храма с главна буква за юдеите,който те мечтаят после векове да вдигнат - след тяхното възстание- преди това си имат и Храм и синедрион итн

кой идиот може да намекне че лвастта е гонила другите учения извън римските богове -тук в текста е написано доста елементарно и отвратително подвеждащо, аименно написано е: Преследвали всички, дръзнали да мислят другояче – онези, които се вслушвали в странни гласове или четели неприемливи писания.

КОЙ НЕВЕЖ ИЛИ МЕРЗАВЕЦ ЛЪЖЕ ЗА ГОРНОТО НАПИСАНО

КАК ТОЗИ ИДИОТ СИ ПРЕДСТАВЯ, ЧЕ РИМ ЩЕ ТРГЪНЕ ПО БАЛКАНИТЕ,ПО АФРИКА,ПО БРИТАНИЯ, ПО ГАЛИЯ И ЩЕ ПОДМЕНИ БОГОВЕТЕ, С ОГЪН И МЕЧ ЩЕ ЗАПРЕЩАВА НА КОРЕННО НАСЕЛЕНИЕ ДА СИ ПОЧИТА БОГОВЕТЕ И ЩЕ ГИО ПОДМЕНЯ С РИМСКИ

такова нещо не се е случвало и би било само във вреда на империята,това ще я срине и тя има интерес да си остави населението по места да си вярва в каквито иска култове - справка балканите отримско време с поклонения на всякакви бобжества

итн итн итн
цитирай
4. germantiger - конретиката
14.04.2020 13:27
ето ти го АРМИНИУС и брат му на римска служба преди новата ера, станали военачалници, получили ангради,а посел арминису сам разбил римляните след като им се противпоставил в 9 г от новата ера,току след нулевата за Исус

ето ти ги германските наменици на Цезар стигнали в африка и на почит и служба и власт и покложение при него, при гай юлий

ето ти ги късните императори сириец, сто ти го германеца стилихон като римски военачалник бележит, но айде в късната империя

ето ти ги преди Исус спартак с предложение от цезар и от катилина - аристократи римски в сговор с един уж роб,но спартак ебил все едно в онова време звезда, а маса гладиатори като него с пари, богатство, имоти

маса гладиатори на римска служба - цяла книга съм чел за това - гладиатори на римска служба не само сухопътно, но и дори морски и то не роби,а с положение на рисмки влойник - екипировка, храна, трофеи итн

ето ти го самия онзи нерон с лафа че може да е бил полуеврейн и наследник след бар кохба, но айде това е само мълва и самомнение, ето ти я ЕВРЙСКАТА ОФИЦИАЛНА ИСТОРИЯ ТВЪРДЕЙКИ ЧЕ НЕРОН ТАЙНО Е ПРИЕЛ ЮДАИЗМА

уитн итн итн
цитирай
5. germantiger - финално
14.04.2020 13:58
другото което прочетох - нп, вероятно изследователите са свършили сериозна и обемна работа и предвид образованието им, дори в религиозно училище може би е нива над нашето

както казах тези встъпителни думи са неверни, другото вероятно е

мога да спомена и неща около личността на мартин лутър кинг в смисъл на оргии, изнасилване и 'масонщина",но няма да го направя, защото не знам доколко са истина официалната и неофициалната "версии" за живота му, а и той в този текст е страничен и прсото споменат в незаюначителен контекст
цитирай
6. nbrakalova - Към germantiger - Благодаря за отделеното време,
14.04.2020 18:10
за прецизните, изчерпателни коментари, които са допълнителна информация към текста и обогатяват интересуващите се.

Ще си позволя само да загатна, че извън споменатите елитни и заслужили по един или друг начин, има множества народ/и далеч под тяхното ниво, може би дори без каквато и да било възможност за шансове в издигането до някакво ниво в обществената йерархия. Интелектуалният елит винаги е бил и ще остане малцинство. Едва ли авторите имат него предвид. Поне на мен така ми се струва.
Все пак в изследването им има интересна информация за живота на обикновения човек, войниците независимо от произхода им, нрави, отношения, амбиции и пр по времето на Исус от Назарет. И понеже светът празнува Великден, ми се струва, че може би ще е интересно на някого да надникне в събитията около Неговата страстна седмица, независимо от трапезните приготовления (за някои). :) При това твърде съкратено.
цитирай
7. germantiger - благодаря ти за отговора и добронамереността, но опита да помириш казано на шега истина и неистина не е нужен
14.04.2020 23:45
авторите са неточни

а можеха даго напишат като теб това заелита

но отново щяха да сгрешат, както грешиш и ти

а именно:

спартак не е елит интелектуален

стилихон ене екит интелектуален

арминиус и брат му не са интелектуален елит

това са колячи, биячи, гладиатори, лидери

вече маса историци по рисмко време са смесени гърци и римляни - там да

но аз именно тях НЕ споменах точно с тази цел, за да покажа малкия човек станал голям

......

така-че на авторите не им се е получило истинно с началото и внушението

предполагам другото е на ниво, но е много важно това начало

и то не им прави чест, защото те знаят вероятно повече и от мен

ще рече умишлено или (зло)умишлено започват с една картина на тъмнина по-подходяща за тъмните векове, които и тене сатолкова мрачни итн итн
цитирай
8. germantiger - зада уважим детайла
14.04.2020 23:47
споменах, че в рим е имало свобода на вероизповеданията - тук не става дума за абсолютно никакъв елит -нито елит на ума, нито елит на меча

споменах, че в римските провинции никой не налага римски богове в смисъл на заличаване на тамошните, напротив - съжителстват култове всякакви и тук няма елитарност, а това е за масите

правото на неримляните почти приравнени на римляни вярно е късно и можем да го изключим евентуално

не се заяждам, а показвам защо съм издържан в случая

ПРАВОТО ЗА НЕРИМЛЯНИТЕ Е ЗА МАСИ, МАСОВКА, НЕ ЗАЕЛИТ

ПРАВОТО В РИМ НА ВСЯКАКВИ КУЛТОВЕ И РЕЛИГИИ В РИМСКАТА ИМПЕРИЯ НЕ Е ЗА ЕЛИТ,А ЗА МАСИТЕ
цитирай
9. nbrakalova - Към 7. 8. germantiger - без всякакви опити,
15.04.2020 13:03
благодаря за уточненията и критиката.

Без да влизам в прения, за мен обаче остава фактът от масовите гонения на християните, което говори, че Рим не е бил толкова толерантен към различните от негова гледна точка философии. Както и че човешкият живот по онова време е бил от особена стойност. От стойност е властта, която дава пари... Нека не смесваме културата (не само в художествения й аспект) с политиката. В дълбокото си естество и в по-голямата си част светът остава същия и днес.
цитирай
10. germantiger - да разбирам твоя коментар така ли:
15.04.2020 17:13
- авторите са в грешка или лъжа или незнание, които аз изобличих и то с лекота чрез факти

- ти си започваш "твоя тема" в което няма нищо лошо и забранено и тя е гоненията на юдео-християните така наречени и оттам правиш заключения въобще

- би трябвало да знаеш вкакви престъпления са винени християните за да започнат тези гонения, а знаеш ли че те приключват и отново империята не гони християните, надявам се знаеш това

- би трябвало да си наясно, че всяка власт, всяка държаност се защитава против тези които подриват нвейните устои или буквално разрушават и се хващат понякога за криминални действия

- следвайки твоя пример аз също мога да засегна една странична тема, а именно робството и факта, че в късната римска империя роби почти няма, а положението на колоните е с маса повече права от

РОБИТЕ В ХРИСТИЯНСКА ПОРТУГАЛИЯ ВЕКОВЕ ПОКЪСНО

РОБИТЕ ИНДИАНЦИ В ЮЖНА АМЕРИКА ЗАВЛАДЕНИ ОТ ХРИСТИЯНСКИ КОНКИСТАДОРИ И НАЛОЖИЛИ СВОЯ БОГ ТАМ

РОБИТЕ В ХРИСТИЯНСКА СЕВЕРНА АМЕРИКА И ПРЕДИ ТОВА КОЛОНИИТЕ ТАМ БРИТАБНСКИ ФРЕНСКИ

......

специално внимание искам да ти обърна на ревностните християни испанци в южна и централна америка - те ликвкдират и разрушават светилища на тамошните боговое и народи, нещо което при римляните нехристияни е изключение, не практика
цитирай
11. germantiger - финално
15.04.2020 17:19
аз не твърдя, че рим е бил абсолютно толерантен, такава власт едва ли няйде и някога е имало

но не аз, а фактите в историята показват,че рим ебил много по-толерантен към различните от например Християнските държави през средновековието и през новото време векове наред

също така ясно показах,че авторите във въведението или в онези начални абзаци манипулират с неистини, а това начало е много важно защото то създава образа на жертви за едни и образа на злото или поне недопброто за други рим/рим и то разбира се, че е имало зло врим, но авторите го внушават там където то по-скоро не е, а това значи че или не знаят/което е изключено почти напълно или че лъжат с цел
цитирай
12. nbrakalova - Към 1.-11. germantiger -
16.04.2020 00:30
Не отричам историческите факти, особено в официалното християнство, с което съм запозната повече. Не всичко е черно и бяло. Дори и в официалното християнство, чиито действия справедливо коментираш. Не мога обаче да отговарям от името на авторите защо въпреки упоменатите от теб факти представят пред читателя такъв "Светът на Исус". Още по-малко - какъв мотив биха имали.
Вероятно някои отговори се намират в самата книга, въпреки липсата на достъп до цялата библиографска информация, която е ползвана.
цитирай
13. germantiger - +
16.04.2020 19:03
12. nbrakalova
Не мога обаче да отговарям от името на авторите защо въпреки упоменатите от теб факти представят пред читателя такъв "Светът на Исус". Още по-малко - какъв мотив биха имали.


НАПРОТИВ - МОЖЕШ и дори трябва

за това имаме глави на раменете за да разъсждаваме, а не само да четем без критично мислене

вземайки твоето положение за "отправно" то ние не бихме съдили какви са помислите на кой да е в история, съвремие, дори бихме могли да си кажем, че мотивите на турците за нечие иго неможем да дфопуснем, че мотивите на нерон да хвърли християните на зверовете на арената ще са неясни или мотивите на хитлер за това или онова не можем да ги определим

но все пак МОЖЕМ ДА РАЗСЪЖДАВАМЕ ВЪРХУ ТЯХ и трябва дори

......

ще рече - този подход при теб или прийом или маниер чрез който често пъти излизаш в дискусия под твояй постинг с мен например е:

- ще поразсъждавам - нейде си научила това и го позлваш

- не желаеш да се конфронтираш с мен, макар коментара на автори за мен не е конфронтация

- никога не желаеш да признаеш яснаята и видима манипулация в посока прорелигиозна

- нещо друго,което ми убгява в горните предположения

АЗ СЪЩО НЕ ЗНАМ МОТИВИТЕ ТИ, НО МОГА ДА ПРЕДПОЛАГАМ И ДА РАЗСЪЖДАВАМ НАЛИ :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1624597
Постинги: 501
Коментари: 1643
Гласове: 5868
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031