из: Въведение

[…] Днешната обществено-политическа обстановка в страната ни твърде малко благоприятства разпространяването на Истината за отминалата епоха в осъзнаването й от младежта на днешна България. Понятието демокрация приляга само като черна ирония за състоянието, в което се намира Отечеството.^[1] За това състояние неотдавна предложих определение, което се прие от слушателите ми с акламации: демократична метаморфоза на комунистическото всевластие. Мисля, че изразът е точен: средствата за информация са в ръцете на довчерашните тирани и на потомците им или под техен контрол; предприятията, обществените институции – също; силовите формирования – войска, полиция, ДАНС – също. Няма нужда да изреждам. До болка е познато – не съществува нито един фактор за масово въздействие, бил той информационен, културен, финансов, силов или идеен, с поне приглушена антикомунистическа позиция и дейност.

От векове установена закономерност е, че когато в една обществена среда владее нетърпимост към Истината, както бе във всички страни, попаднали под комунистическа диктатура, или когато съществуващите условия в една обществена среда не дават възможност на значителен брой от принадлежащите към нея хора да узнаят Истината за събития, хора, идеи, култура, съзнателно скривани от господарите над средствата за информация и въздействие, както е днес при демократичната метаморфоза на комунистическото всевластие, в образуваната информационна ниша неизбежно са настаняват лъжата и клеветата. Разбира се, те са поставени в услуга на обществените господари. Точно това става днес у нас. Не се изисква много зорко око и много трезв разум, за да се разбере, че широко водената клеветническа кампания не е дело на отделни заблудени и/или лично заинтересовани лица. Поставена е в действие многочислена антибългарска агентура, несъмнено детайлно инструктирана и добре платена, за да клевети, позори и руши институциите и лицата, които с оръжието на Истината все още дръзват да изобличават престъпленията и последиците от полувековния комунистически гнет над Родината и да отстояват честта, правдата и достойнството на българската нация, държавност и бъдеще.

Моето свидетелство под клетва е не само защита на достойната ни легионерска среда, организация и дейци. То е същевременно обвинение срещу всички, които се включиха в действията на клеветническата агентура – от най-авторитетните (проф. Диню Шарланов, д-р Николай Алтънов) до най-злостните (Георги Жеков, Поля Мешкова, Христо Симеонов…). Посочвам имената им, тъй като в техните книги, статии и телевизионни предавания ще намерите наред с неоспоримо верни неща и избирателно поднесена заблуда, съставена от измислици, фалшификации, ретродатирана и неотговаряща на фактите „документация“ за „агентура Х-11“ в услуга на клеветническата кампания, развихрена от споменатата просъветска, проруска, прокомунистическа, антилегионерска, антиофицерска, антинационална агентура. Защото легионерството е обществената среда, която в лицето на все още живите й представители, на техните потомци и млади сподвижници носи идеите, вярата и волята на възрожденския национализъм. Това е националната гвардия – залог за оцеляване на народа ни в бъдните дни въпреки напъните на самозваните му днешни лидери – супeрглобалисти, антинационалисти и „полезни идиоти“^[2], да я съкрушат чрез отровата на клеветата. […]

 

* * *

 

НАЦИОНАЛИЗМЪТ като воля за принадлежност към общността, като обич към своето и воля за действие – за свобода, независимост и благополучие на общността (нацията) – няма нужда от култивиране на омраза към врага и воля за унищожението му: нито на външните „врагове“, нито на идейно различните, другояче мислещите и действащи хора. Национализмът значи дълг към всеки, грижа за всички, помощ за нуждаещите се и преди всичко – укрепване на гражданското самочувствие, величие на гражданството на националната държава в материално, морално и духовно-творческо отношение.

Това бе позицията на възрожденския освободителен национализъм в борбата за свобода и обединение на българския народ. Това бе и позицията на легионерството в периода между двете войни, след като усилията да се постигне възрожденският идеал чрез въоръжената мощ на нацията завършиха катастрофално. Това бе позицията на легионерството и след деветосептемврийската катастрофа и в последвалите десетилетия на комунистически гнет. Тя бе отстоявана със слово и с достойно гражданско и човешко битие – всякога и навсякъде: зад решетките на затворите, в концлагерите за каторжен труд, сред хората – вече „на свобода“ – в заводите, изкопите, минните галерии. А при повече благосклонност на съдбата – и на по-високо обществено ниво.

Национализмът е безсмъртен. Той е естествено чувство у всяко разумно същество, обречено от еволюцията в природата да живее в многочислена общност. Той е залог и катализатор за продължение на тази еволюция. Национализмът е обич към своето, а не омраза към различното. В зората на информационната епоха той ще продължи да бъде фактор за развой и възход, какъвто е бил въпреки конфликтите между човешките общности в п редшествувалата й индустриална епоха. Краят на този процес ще бъде възкръсналата за свободно материално и духовно развитие общочовешка цивилизация.

Пожелавам на идващите след нас да преведат Отечеството ни по този път с по-малко жертви.

Дянко Марков. Свидетелствам под клетва

Първо издание, „Ифо дизайн“, С., 2012

 

*

Материалистическо-комунистическата идеология – особено в конкретна й част от „лявото“ (мнимо) мислене, – изградена на основата на мотивираната от завистта омраза и атакуваща самостоятелното мислене, ще продължава чрез невежеството да има способността да деформира генетичния код на голяма част и от съвременните хора. Деформацията обаче – особено изследователски методично поддържаната – обрича на унищожение заедно с другите и морално носещия вид на изчезване… В този смисъл не може да се избегне причинно-следствената връзка от най-общо казаното: „каквото посееш, това и ще пожънеш“. Затова не споделям оптимизма на г-н Дянко Марков и не вярвам във възстановителния процес на материалистично и първично мислещия съвременен човек, а оттам и в способността му за организирането от него на настоящото и бъдещо общество. Оставам обаче възхитена от устойчивостта и вярата на автора и на хора като него, като я споделям в аспекта й на нравствено и патриотично въздействие от личен, национален и общочовешки план. Затова, заедно почитта и признателността ми към паметта на хората, отдали енергия, кариера, дори живот, за да защитят духовните ценности, съхранили цивилизацията ни досега, препоръчвам като достоверен източник на информация и излязлата наскоро книга на г-н Дянко Марков Свидетелствам под клетва.  (Н.Б.)

 

---

^[1] Освен ако не приемем определението, което лорд Байрон е дал преди два века на това понятие: „Всяка власт е лоша. Но най-лоша от всички е демокрацията, защото се изражда в диктатура на негодяите“.

^[2] Изразът е на Ленин и се отнася за дейците на безличната западно-европейска социалдемокрация, които несъзнателно проправят път за настъпление на болшевизма в техните страни.

За тоя Дянко Марков, някога по - имах някакво мнение, ама откакто се "изака" за Паметника на българоубийците от ВСВ, че трябва да "съжителства" с този на летците - герои и мъченици и бранители на Родното Небе, се извинявам много...
Интересно беше, че защити основателно - с една сполучлива реч, при един българофобски акт на Израел през управлението на ОДС и Костов, макар в рамките на пораженското като цяло тогавашно мнозинство и политика.
Сега обаче, зае изцяло пораженска позиция по темата - вече извън властта...
Ще приема, че е прав, когато видя в Русия или Беларус паметници на германски летци.
Ама даже и те не пускат мини - играчки или писалки - бомби за децата им...
Също и когато САЩ издигне и то на японските или виетнамски свои жертви, ще дойде да иска паметници на масовите си убийци и нашественици в България!