Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2012 08:29 - В светлината на „прокълнатите”
Автор: nbrakalova Категория: История   
Прочетен: 2670 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 28.03.2012 09:33


125 години от рождението на Димчо Дебелянов

(1)

ПРОКЪЛНАТИЯТЪ

В памет на Димчо Дебелянов

 

Проклинай миража на водни пустини,

на черните песни неверния вожд,

бълнувай за свойта разблудна царкиня,

далечната роза на брачната нощ! –

Бълнувай за тая, която напусна

лазура и слезе в света непознат,

и, в нощ на безумство, сърцето си спусна

в гърдите на своя поет прокълнат!

 

Проклинай нектара на всяка измама,

чиято отрова бе радостно пил,

когато предсети, че никога няма

да видиш небето, що сам бе сградил.

Ти с песен разкъса най-скъпите струни

и, в шемет, прегърна животът могъщ,

а глухо ръмеше низ майския унес

надгробната жалба на есенен дъжд.

 

Проклинай дървото на бранни надежди,

що скритом в съня ти завързваше плод,

когато към пътя на нови премеждия

божествена младост отправяше ход!

След всяка пробуда по-страшно тежеше

безликата грижа над пътя ти сив,

а ехо неземно в сърцето мълвеше:

не може избраник да бъде щастлив!

Проклинай ти всичко, в което си вярвал,

че клетва тежеше над светло чело,

че с камъни теб е животът замервал,

че вредом си срещал – не обич, а зло!

От сънища гонен, от горест обземан,

ти  Бога потърси в планинския здрач,

но себе си зърна, и ангел и демон,

ту агнец пасхален, ту мрачен палач!

 

Проклинай съдбата, която ти даде

сърце, що прощава, – на нея дори,

безсмъртно, що търси и в гроба пощада,

и в песен нечута синовно гори, –

в таз песен въздишка се тихо откъптва,

по майка родина, най-хладна в света,

към Бога простенва белязана жъртва,

под бранни хоругви познала смъртта.

 

Проклинай миража на водни пустини,

в тях сълзи откапват, от двойно сърце,

бълнувай за свойта разблудна царкиня,

простирай към нея из гроба ръце!

И твоята сянка когато заскита

низ хладния ужас на бранно поле,

посмъртните сили сбери и попитай:

О, майко велика, защо ме прокле?

                    Т е о д о р    Т р а я н о в

 

„Когато съм взимал да чета неговите стихотворения, винаги една безгранична скръб е връхлитала в душата ми и ми е ставало тежко и болно.

И в тези часове на безутешност, над мене са зазвучавали кошмарните думи на мъдреца Менандро, който е изрекъл:

„Умира млад този, който е скъп за небето.”

И наистина, колко малко живя Димчо Дебелянов!

Само 29 години, шест месеци и четири дни.

Но каква велика скръб е изживяна през тия години, какви тежки страдания, несгоди, върли бури, безсънници и тревоги! Тъй както е разказано с трогателна искреност в неговите песни и елегии и в онази единствена в българската поезия, дълбока като бездна и звучаща като симфония от Лудвиг ван Бетховен, поема за разблудната царкиня.

Той видя малко радост и много печал.

И сред българската Гетсимания и той чакаше да го отмине Горчивата Чаша.

И неговата душа, безутешна и самотна, замръкна като бедната и бледна Ханеле върху безкрайното ледено езеро на световното страдание. И там тя коленичи и зачака нощта да я обвий, да я прибули, да я погуби. И никой не спря при тази душа. Само Ангелът Израфел, струните на чието сърце са лира и който има от всички създания на Бога най-сладък глас, както казва Коранът, размаха над самотната душа белите си крила, едва я допря и пак отлетя, като чайката над „Езерото” на мъдрия и светъл Стефан Георге[1].

Защото, и Димчо Дебелянов, като Едгар Алан По, можеше да каже за себе си стиховете от Юлалюм:

                  И посърна в този край омагьосан

                  Моят дух под дъхът на скръбта,

                  Както жълтите мъртви листа –

И разбрах аз, че бе късна есен,

                  И нощта на нощите в света,

Сред която аз бродех унесен

Запленен навсегда от смъртта…

Тези стихове са съдбата на прокълните поети. Тези, които идат да донесат една велика любов, чудни сънища и странни копнения и които много рано оставят света, за да преминат направо в легендите.

Такъв поет беше и Димчо Дебелянов.

 

 

Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 година в град Копривщица. ...”

Владимир Русалиев.

„Животът, любовта и смъртта на Димчо Дебелянов”

Изд. „Добромир Чилингиров”

Печатница „П.К.Овчаров”

София, Април 1936 г.

● ● ●



[1] Стефан Георге (12.VІ.1868 – 4.ХІІ.1933) – германски поет, есеист, преводач. (бел.м. Н.Б.)




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Естествено
30.03.2012 09:17
е, че не би могла да отминеш годишнината на Димчо. Поздравления за постинга и за спомена на Вл. Русалииев, написал още и "Бездомник в нощта".
цитирай
2. nbrakalova - е, че не би могла да отминеш годиш...
31.03.2012 22:51
parasol написа:
е, че не би могла да отминеш годишнината на Димчо. Поздравления за постинга и за спомена на Вл. Русалииев, написал още и "Бездомник в нощта".

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1625019
Постинги: 501
Коментари: 1643
Гласове: 5868
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031