2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 2670 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 28.03.2012 09:33
125 години от рождението на Димчо Дебелянов
(1)
ПРОКЪЛНАТИЯТЪ
В памет на Димчо Дебелянов
Проклинай миража на водни пустини,
на черните песни неверния вожд,
бълнувай за свойта разблудна царкиня,
далечната роза на брачната нощ! –
Бълнувай за тая, която напусна
лазура и слезе в света непознат,
и, в нощ на безумство, сърцето си спусна
в гърдите на своя поет прокълнат!
Проклинай нектара на всяка измама,
чиято отрова бе радостно пил,
когато предсети, че никога няма
да видиш небето, що сам бе сградил.
Ти с песен разкъса най-скъпите струни
и, в шемет, прегърна животът могъщ,
а глухо ръмеше низ майския унес
надгробната жалба на есенен дъжд.
Проклинай дървото на бранни надежди,
що скритом в съня ти завързваше плод,
когато към пътя на нови премеждия
божествена младост отправяше ход!
След всяка пробуда по-страшно тежеше
безликата грижа над пътя ти сив,
а ехо неземно в сърцето мълвеше:
не може избраник да бъде щастлив!
Проклинай ти всичко, в което си вярвал,
че клетва тежеше над светло чело,
че с камъни теб е животът замервал,
че вредом си срещал – не обич, а зло!
От сънища гонен, от горест обземан,
ти Бога потърси в планинския здрач,
но себе си зърна, и ангел и демон,
ту агнец пасхален, ту мрачен палач!
Проклинай съдбата, която ти даде
сърце, що прощава, – на нея дори,
безсмъртно, що търси и в гроба пощада,
и в песен нечута синовно гори, –
в таз песен въздишка се тихо откъптва,
по майка родина, най-хладна в света,
към Бога простенва белязана жъртва,
под бранни хоругви познала смъртта.
Проклинай миража на водни пустини,
в тях сълзи откапват, от двойно сърце,
бълнувай за свойта разблудна царкиня,
простирай към нея из гроба ръце!
И твоята сянка когато заскита
низ хладния ужас на бранно поле,
посмъртните сили сбери и попитай:
О, майко велика, защо ме прокле?
Т е о д о р Т р а я н о в
„Когато съм взимал да чета неговите стихотворения, винаги една безгранична скръб е връхлитала в душата ми и ми е ставало тежко и болно.
И в тези часове на безутешност, над мене са зазвучавали кошмарните думи на мъдреца Менандро, който е изрекъл:
„Умира млад този, който е скъп за небето.”
И наистина, колко малко живя Димчо Дебелянов!
Само 29 години, шест месеци и четири дни.
Но каква велика скръб е изживяна през тия години, какви тежки страдания, несгоди, върли бури, безсънници и тревоги! Тъй както е разказано с трогателна искреност в неговите песни и елегии и в онази единствена в българската поезия, дълбока като бездна и звучаща като симфония от Лудвиг ван Бетховен, поема за разблудната царкиня.
Той видя малко радост и много печал.
И сред българската Гетсимания и той чакаше да го отмине Горчивата Чаша.
И неговата душа, безутешна и самотна, замръкна като бедната и бледна Ханеле върху безкрайното ледено езеро на световното страдание. И там тя коленичи и зачака нощта да я обвий, да я прибули, да я погуби. И никой не спря при тази душа. Само Ангелът Израфел, струните на чието сърце са лира и който има от всички създания на Бога най-сладък глас, както казва Коранът, размаха над самотната душа белите си крила, едва я допря и пак отлетя, като чайката над „Езерото” на мъдрия и светъл Стефан Георге[1].
Защото, и Димчо Дебелянов, като Едгар Алан По, можеше да каже за себе си стиховете от Юлалюм:
И посърна в този край омагьосан
Моят дух под дъхът на скръбта,
Както жълтите мъртви листа –
И разбрах аз, че бе късна есен,
И нощта на нощите в света,
Сред която аз бродех унесен
Запленен навсегда от смъртта…
Тези стихове са съдбата на прокълните поети. Тези, които идат да донесат една велика любов, чудни сънища и странни копнения и които много рано оставят света, за да преминат направо в легендите.
Такъв поет беше и Димчо Дебелянов.
●
Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 година в град Копривщица. ...”
Владимир Русалиев.
„Животът, любовта и смъртта на Димчо Дебелянов”
Изд. „Добромир Чилингиров”
Печатница „П.К.Овчаров”
София, Април 1936 г.
● ● ●
[1] Стефан Георге (12.VІ.1868 – 4.ХІІ.1933) – германски поет, есеист, преводач. (бел.м. Н.Б.)
Тагове:
30.03.2012 09:17
2. Н.В. Цар Симеон ІІ - личен сайт
3. Царство България
4. Изгубената България
5. За стария български правопис
6. Клуб "Един завет" - потомци на офицерския корпус на Царство България
7. Стара София
8. Европейски кралски династии
9. Das Herzogliche Das Herzogliche Haus Sachsen-Coburg und Gotha
10. Н.В. Цар Симеон ІІ - генеалогия и...
11. tretrooper
12. bolg
13. kordon
14. sulla - Ъплоуднати постинги за делитване
15. Консерватизъм
16. Музикалните хроники на един немузикален човек
17. Петър
18. deathmetalverses
19. Национален светоглед
20. Блог „Аристокрация БГ”
21. Относно царските имоти
22. Велики учени за вярата си в Бога
23. Погубените 1945. "Народният съд" - непубликувани фотографии на Т.Славчев
24. Декомунизация
25. Владетелски двор на Третото Българско царство
26. alexanderherzdorf
27. Славимир Генчев
28. tvmreja