„Човек на волята, човек на делото.” (Гастон Калмет, в. Фигаро, Франция)

„Той е, не ще съмнение, по-свободен, по-способен от повечето други европейски князе.” (Херберт Бисмарк, германски канцлер)

„По подвижност на ума, по свобода и изтънченост на духа, той, Фердинанд, превъзхожда повечето от монарсите на своето време.” (Бюлов, германски канцлер)

„Създателят на нова България, Фердинанд, е изтънчен политик.” (Емил Лудвиг, виден германски политик, републиканец)

„За 21 години откак сте на Българския престол, вие извършихте едно достойно за удивление дело.” (Палеолог)

„В цялото същество на Цар Фердинанд се чувства едновременно както германският принц и учен, френският кралски внук и грандсеньор, унгарският магнат, така също и ориенталският мъдрец.” (Д-р Ханс фон Бьотихер)

„У него (Фердинанд) са съединени деловият ум и гения на дипломата, който работеше толкова време извънредно щастливо за България.” (Ханс Рогер Мадал)

„Животът на Фердинанд бе пълен със слава и скръб.” (Ханс Рогер Мадал)

„Едва ли има друг живот, в който щастието и нещастието да са размесени така, както в живота на Фердинанд.” (Ханс Рогер Мадал)

„Остроумията му бяха блестящи, езикът особено остър, иронията му лека и неуловима. И още, често се отдаваше на трудния лукс да се надсмива над себе си.” (Кралица Мария Румънска)

Фердинанд бе изключително умен и духовит, приятен събеседник, изискан и с хаплив език.” (Сър Синджи Ли)

„Фердинанд Сакс Кобург Готски е бележит учен, който ви държи под очарованието на своя изящен език, интересът към който се увеличава от вълшебната изразителност на лицето му. Реч бавна, обмислена; думите се нижат без колебание и предават с елегантност мисълта.” (Фердинанд ван дер Хайфе, белгийски пълномощен министър в България)

„Фердинанд бе монарх в пълния смисъл на думата: едър, силен, горд; достойното му държание, характерните му черти го правят истински владетел. Фердинанд обича да се окръжава от великолепие и блясък.” (Фердинанд ван дер Хайфе)

„Фердинанд полагаше изключителни усилия да превъзпита поданниците си, в които ориенталският манталитет бе още дълбоко заседнал, да се научат да бъдат достойни за свободата си.

Фердинанд имаше могъщи интелектуални способности. Той нямаше качествата на сърцето, които печелят народната любов.” (Фердинанд ван дер Хайфе)

„През всичкото време на князуването си, той живя единствено с политическия живот на народа си, увлечен силно от желанието да възвеличи България.” (А. Нехлюдов, руски пълномощен министър)

„Довеждането на България до това положение, щото Европа да бъде принудена да държи сметка за силата й, тази кариера е по-романтична от който и да било роман. Цар Фердинанд е твърде демократичен и живее с демократична макар и царска простота.” (Карл фон Виганд, в. „Ню-Йорк уорлд”)

„Ако Цар Фердинанд не беше държавен глава, то той с пълно основание и напълно заслужено би могъл да заеме катедра по история или по естествени науки, в който и да е университет на света.” (Паул фон Едерт)

Дъщерята на композитора Ференц Лист често говорела с най-възторжени думи за Фердинанд. Тя хвалела Царя не само за неговата рядка начетеност, изумителна памет и бистри съждения, но също и за неговия образцов стил и голямо умение да води интересен разговор.

Подбра доц. Димитър КИРКОВ

(в. Национален подем, бр. 9 / 2011 г.)

Цар Фердинанд І – родоначалник на българската династия

26 февруари 1861 г. – роден във Виена Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария, Принц Сакс-Кобург-Готски и Херцог Саксонски. Завършва виенската академия  „Терезианум”, получавайки най-доброто за онова време образование.

7 юли 1887 г. – Княз Фердинанд е избран за български владетел, на 14.VІІІ. с.г. полага клетва пред Великото народно събрание. Благодарение на уменията си, на дипломатическия си усет и политическа мъдрост той съумява да се задържи на престола, непризнат от Великите сили.

8 април 1893 г. – Княз Фердинанд сключва брак с Мария Луиза Бурбон-Пармска, внучка на Шарл Х.

1/30 януари 1894 г. – ражда се първият Престолонаследник на новата българска династия Борис, Княз Търновски, възшествал на престола на 3 октомври 1918 г. като Цар Борис ІІІ.

22 септември 1908 г. – Възползвайки се от нарушаването на Берлинския договор с анексирането на Босна и Херцеговина от страна на Австро-Унгария, Княз Фердинанд  провъзгласява Независимостта на България и приема изконния титул цар на българите.

1912 – 1918 г. – В отговор на народните въжделения за национално обединение на българите в изконните им етнически граници цар Фердинанд повежда България към три войни, където българската войска показва забележителна храброст, но неуспешният изход за България се решава от Великите сили.

3 октомври 1918 г. – Поел отговорността за погрома в Първата световна война, Царят абдикира и същата вечер заминава в доживотното си изгнание. Настанява се в германския град Кобург, където се отдава на научните си занимания и интереси. До края на дните си Царят отец тъгува за любимата България, която никога повече не вижда. Умира на 10 септември 1948 г.

Благодарение на усилията на Княз/Цар Фердинанд войската се превръща в най-мощната и добре подготвената на Балканите. Откриват се Държавен университет, Художествена академия, Духовна семинария, Технически училища. Князът лично учредява  Природонаучния институт с музей, Зоологическа и Ботаническа градина, Ентомологическа станция. Под негов надзор и с постоянните грижи и упоритост се развива и усъвършенства железопътната и шосейната мрежа. Създават се пощенски и телеграфни станции из цялата страна. Столицата на Княжеството придобива европейски вид – широки булеварди и улици, просторни градини и паркове, модерни сгради, електрически трамваи, улично осветление и телефонна мрежа. Към 1912 г. България е най-силната държава на Балканите, поела необратимия път на европеизацията.

В. Национален подем, бр. 8 / 23-29.ІІ.2012 г.

”Европа и днес още не познава българския народ, и при все това, европейският културен човек би трябвало да снеме шапка пред него. Българският народ е високо даровит, работлив и трезв и най-дееспособен между славянските племена на балканите. Пет столетия беше той духовно угнетяван и материално експлоатиран, и тридесет години му бяха достатъчни, за да поправи опустошенията от петвековното робство, да си устрои модерен държавен живот, да приспособи всички придобивки на европейската култура и да покрие всички разходи за тях със собствени сили. Нашата национална сила през петветовното робство не се е изродила, но се е още повече запазила и днес ние стоим гордо на така наречената врата на балканите, за да претендираме с право за едно място в голямата европейска фамилия на културните народи”. [Цар Фердинанд пред журналисти в Будапеща, 6 август 1912 г. (Личен архив на Фердинанд. – ЦДА, ф.3К, оп.10, филм 41, кадър 154.)]

„Горчиво преживяваше недъзите в управлението на държавата и отрицателните прояви в нашия обществен живот. В такива именно интимни разговори на четири очи се убедих и днес твърдо настоявам, че цар Фердинанд беше всецяло предан на народните идеали, не мразеше българския народ в неговата духовна цялост, както някои партизани обичат днес да повтарят, а желаеше само неговото добро” (Генерал Никола Жеков, Юбилеен сборник за царя-отец Фердинанд І по случай 70 години от рождението му. С., 1931, с.10)

„През всичкото време на князуването си той [Фердинанд] живя единствено с политическия живот на народа си, увлечен силно от желанието да възвеличи България. Неговата лична амбициозност, неговата интелигентност, хитростта му, произходът и родството му – всичко трябваше да служи и на истина служеше на българската кауза”. - отбелязва в последните си бележки за българския цар (по обясними причини несимпазициращият му) Анатолий Нехлюдов

„През време на честите ми излети с царя аз имах много пъти възможността да видя как добре и патриархално се отнасяше той със своите подчинени. Също и с местните хора от различни слоеве и произхождение, които ние срещахме при нашите обиколки из страната, той умееше да разговаря необикновено любезно и дружелюбно, знаеше много добре за нагоди разговора си със своя събеседник в истински подходящ за случая тон. Тоя монарх беше успял да придобие не само почитанието, но и обичта на околните си в България само благодарение на своята голяма толерантност и тънко разбиране душевния живот на своя народ.” (Д-р Ханс фон Бьотихер)

Цитатите са от статията „Цар Фердинанд и българският народ” от
 доц. д-р Жоро Цветков в сп. „Един завет” бр.4/2010.