За първото съпротивително движение срещу комунистически режим след края на Втората световна война – горяните (см. Укриващи се в горите) историографите до 1989 г. или не споменаваха нищо, или накратко с най-черни краски. След промените се появиха предимно статийни публикации, които осветляваха частично тази страница от нашата история. Документалният филм „Горяни” на сценариста и режисьора Атанас Киряков, който Българската национална телевизия излъчи в две части на 28 и 29 януари, е първи опит да се покаже на широка публика истината за непознатата и в България, и в Европа, въоръжена съпротива срещу комунистическия режим, установен в София с помощта на Съветската армия –

Съпротивителното движение на горяните в периода 1944 – 1956 г.

Зрителите научиха тайна, старателно скривана десетилетия – че най-продължителната въоръжена съпротива срещу комунистическо управление в целия Източен блок е била в България.

Атанас Киряков е издирил и показва (оператор е Димитър Митов) безценни разкази на оцелели участници в горянското движение от  Кюстендилско,  Пиринския край, Средногорието, Русенско и Сливен.

Автентичният разказ на събитията отпреди повече от 60 години се допълва от близки на загинали горяни. Филмът показва и документални свидетелства за мащабните операции, предприети от комунистическия режим срещу горяните чрез Държавна сигурност и милицията за сломяване на съпротивата им.

„Филмът, който направих, разказва история, за която и аз самият не знаех много”, разказва Атанас Киряков пред Христо Христов от сайта desebg.com. Навремето, когато снимах филма за лагерите („Оцелелите. Лагерни разкази”, 1990), се чудех

защо има толкова много осъдени хора по лагерите.

Тогава не познавах целостта и размерите на това движение. Сега, когато излязоха архивите – преди края на режима тази съпротива е пазена в дълбока тайна – ми стана ясно, че всъщност горянското движение е една доста мащабна въоръжена борба, която е смазана жестоко. Когато прочетох документите и свидетелствата за горянското движение, бях шокиран, бях страшно превъзбуден и реших, че историята на тази съпротива трябва да бъде разказана, особено на младото поколение, което за жалост е толкова незаинтересовано и така малко познава миналото.

Затова направих филма малко по-дълъг – в две части, защото исках да покажа всички основни причини, поради които е започнало това движение, всички негови елементи. А те не са много, но са особено важни – собствеността, вярата и свободата. Това, като се отнеме, какво остава? Затова реакцията на хората е била спонтанна, те не са действали организирано, нито са били водени от някакви идеологически съображения. Постепенно тази съпротива се превръща в една въоръжена борба, при това във всички области на България.

Разбира се,

имало е много конспирации, имало е и много предателства.

Част от хората са били вкарани в затвора, други са изпратени в лагери, а трети са бягали в гората – тъй като са знаели, че ще ги арестуват – и са създавали тези съпротивителни групи. А предателства е имало и те са свършили много работа. Когато на един човек му отнемеш всичко, когато му отнемеш изцяло икономическата независимост, той е готов на всичко, готов е да стане и предател.

Властта се е мъчила да вербува хора от средите на недоволните, от средите на по-заможните селяни, които са реагирали. Трудно са принуждавали тези хора да обслужват режима, но в крайна сметка властта постига своето и много горяни са били избити.

Горяните са очаквали някаква помощ отвън, имали са надежда, че ще им пуснат оръжие с парашути. Много важна роля изиграват и емисиите на радио „Горяни”, което е излъчвало от околностите на Атина. Разбира се, инцидентно са получавали помощ отвън, но всичко това секва, когато Хрушчов сключва споразумението за съвместно съществуване със Запада. Оттам нататък нещата приключват и съпротивата в България придобива вече само един езоповски характер и нищо повече.

Дотогава обаче съпротивата у нас е така масова, че подобна на нея няма да откриете в цяла Източна Европа”, казва Атанас Киряков.

Той е кинодокументалист, автор на повече от 100 филма. Сред тях са филмите за лагерите в Белене и Ловеч „Оцелелите” (1990), и „Обречените” (1994), удостоения със „Златен Ритон” филм „И в рая има ад” (2007) – за големия български общественик Стефан Груев, „Да се спасиш в спомена” – за художника Иван Кирков, „Да спасим въздуха” (1977) и други филми за екологични проблеми, които са били награждавани, но не и прожектирани пред публика.

= = =

Филмът „Горяните”, посветен на първото съпротивително движение срещу комунистически режим след края на Втората световна война, сложи символичното начало с езика на документите на деня, в който отдаваме признателност и почит към жертвите на комунизма – 1 февруари. Ден на историческата памет, която да не позволи повторения на черните страници от българската история:

1945 г., 1 февруари. „Народният съд” на комунистическия режим осъжда на смърт тримата регенти Княз Кирил, ген. Никола Михов и проф. Богдан Филов. На смърт са осъдени ощ 8 царски съветници, 22-ма министри от последните три правителства преди 1944 г., 67 депутати, 47 генерали и висши офицери. 150 души. Почти целият политически елит на България до комунистическия преврат на 9 септември.

От 20 декември 1944 г. до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения. Съдбата на останалите е неизвестна. „Народният съд” произнася 9155 присъди. 2730 от тях са смъртни, 1305 – за доживотен затвор. За сравнение – на Нюрнбергския процес на смърт са осъдени 12 души. Броят на българите жертви на комунистическия терор остава все още неизвестен – горяните, избитите без съд и присъда, изстрадалите и загиналите в комунистическите лагери на смъртта и затворите, останалите без дом и работа, заклеймени като „врагове на народа” и още, и още...

Пред софийския мемориал Петър Нешков – зам.-председател на съюза на репресираните в България след 9 септември 1944 г. каза: „Историята трябва да се чете, не трябва да се затваря тази страница на историята ни – следдеветосептемврийската страница. Да, трябва да се чете от всеки, независимо от кой „цвят” на политическата дъга е, за да има единение в името на демократична България.”

В. Национален подем, бр. 5-6 / 2012 г.

Комунистите умишлено насаждаха лъжата, че в България не е имало съпротива срещу комунизма, за да мачкат българското самочувствие и да изкарат, че българите били приели комунизма. Гиди маскари с маскари! ((((

Браво,Надя,за този пост! Отличен шест и за Атанас Киряков!!!

Добре я насадиха! Днес мнозина в безразличието си скърбят за "онова" време!

Благодаря от името на Атанас Киряков! Няколко птички обаче едва ли ще направят пролет, докато се кършат безпаметно пръсти...

Предполагам, че има начини да бъде намерен в Интернет?...
Поздрави!

1 част
http://www.youtube.com/watch?v=sw5FbEOGFJ4&feature=related
2 част
http://www.youtube.com/watch?v=v15div852Go&feature=related

Изумен съм от присъвствието на комуниста Жельо Желев.Изумен съм и от силния земеделски акцент,който смущава зрителите, защото е всеизвестен и доказан факт,че земеделските националнни предатели като Петков и Г.М.Димитров реално докараха комунистите в Родината ни.