Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2012 19:23 - Цар Фердинанд І – природолюбител и учен
Автор: nbrakalova Категория: История   
Прочетен: 9650 Коментари: 9 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Цар Фердинанд І и Цар Борис ІІІ заемат достойно място сред малцината монарси, които не само са били меценати на науката, но и са притежавали качествата на истински учени със задълбочени знания за природата. Техният интерес към природните науки е бил съчетан с широки познания по зоология и ботаника, като вниманието им е било насочено главно към птиците, пеперудите и растенията. Освен това те сами са допринесли за опознаването и опазването на нашата природа и са съдействали за развитието на естествените науки в България.

Още п реди да се възкачи на българския престол принц Фердинанд фон Сак-Кобург-Гота е вече изграден естественик. Притежава богата колекция то събирани от него пеперуди и бръмбари, отглежда във Виена 210 вида папагали и други дребни европейски и тропически птици. Неговият зоопарк включва някои много редки и непознати за науката видове и е по-богат в това отношение от повечето зоологически градини в света. Поради това принцът е избран за почетен член на Германското орнитологично дружество. Голяма роля за неговото формиране като природоизпитател изиграва пътешествието му на 18-годишна възраст в Бразилия през 1879 г., по време на което са открити нови видове растения.

Не е много известен фактът, че вестта за избирането му за български княз го застига по време на екскурзия за лов на пеперуди. Още в първите години след пристигането си в България той посещава всички високи наши планини и се изкачва на най-високите им върхове. Главната заслуга на цар Фердинанд за развитието на природните науки у нас обаче е създаването и изграждането на няколко научни институции, обединени по време на неговата абдикация под името Царски природонаучни институти. Това са  Царският (преди това Княжески( естественоисторически музей (сега Национален природонаучен музей при БАН), основан през 1889 г., Царската зоологическа градина (1888), Царската научна библиотека (1889), Царските ботанически градини (изградени от 1890 до 1912 г.), Царската ентомологична станция (1905). Построена е и сградата на Черноморската биологична станция и аквариум във Варна, но нейното обзавеждане и откриване се отлага за по-късно. Всички тези учреждения са били лично притежание на Царя и са поддържани предимно с негови лични средства, плащани от Царската цивилна листа.

Царският музей е най-старият музей в България, основан три години преди Народния музей. Същевременно той е и най-старият, а и досега най-богатият между природонаучните музеи на Балканския полуостров. Учреден е 15 години по-рано от преобразуването на Висшето училище в Софийски университет и 22 години преди превръщането на Българското книжовно дружество в Българска академия на науките.

За основа на музея служат подредените отначало в залите на Двореца лични сбирки на Княза от птици, бозайници и пеперуди. Много скоро обаче поради липса на достатъчно място нарастващите колекции са преместени в стара сграда на мястото на сегашния музей, а живите животни – в Зоологическата градина. Княз Фердинанд се спира за първи директор на Музея на придворния си лекар д-р Паул Леверкюгт, известен орнитолог. По-късно вече като Цар той назначава за директор акад. Д-р Иван Буреш, ръководил музея в продължение на 45 години през периода на бързо развитие и обогатяване на колекциите. В края на 19 и началото на 20 век Княз Фердинанд закупува с лични средства нови ценни колекции, като тези от препарати на птици на френския дипломат граф. Амеде Алеон, от кожи на птици от Индия на английския орнитолог Стюарт Бейкър, от препарирани едри бозайници, птици и растения от Южна Африка на чешкия пътешественик Емил Холуб. Други колекции са подарени от Княза в знак на уважение, като една сбирка от вредни насекоми на Алфред Рюнтер, показваща техния начин на живот, богата сбирка от бръмбари на граф Апеон, сбирка от яйца на птици, колекция от минерали на Херман Ангерщайн.

През 1907 г. е открита и първата експозиция на Естественоисторическия музей в 14 зали на два етажа. През същата година е създаден и единственият досега пътен каталог на колекциите, в който са изброени 9040 екземпляра гръбначни животни, 6145 вида безгръбначни животни, 157 биологични групи с насекоми, 263 растения и 899 минерали. За да се ползва опитът на известни европейски природонаучни музеи, цар Фердинанд изпраща на свои разноски д-р Иван Буреш на четири пътувания в чужбина за запознаване с устройството и дейността на основните музеи в Западна Европа. Царят организира и една обиколка на крайбрежието на Балканския полуостров от Триест до Истанбул, която представлява първата българска зоологическа експедиция в чужбина.

Цар Фердинанд събира растения и  пеперуди при многобройни изследователски екскурзии в България и в Централна Европа. През 1914 и 1915 г. той лично организира и ръководи първите две големи научни експедиции за проучване на Пирин, които допринасят за опознаването на планината в географско, зоологическо и ботаническо отношение.

На тези експедиции и други екскурзии Цар Фердинанд е направил редица открития в ботаниката и ентомологията – той е уловил няколко вида пеперуди, търсени специално от него като неизвестни дотогава за определени територии.

Такива са новите за Европа красиви дневни пеперуди Archon apollinus и Euchloe penia, новата за България сакъзова процесионка (1 haumetopoea solitaria), новата за източната половина на Балканския полуостров Charaxes jasius, новата за Северна България Zerynthia cerisy, описана по-късно като нов за науката подвид ferdinaudi. В създадените от Цар Фердинанд паркове при дворците в Евксиноград, Кричим и Врана и в няколко алпинеума на Рила са отглеждани редки видове, като на пример чашкомехурестото сграбиче (Astragalus physocalyx), измезнал вид от нашата флора; рилската или божествената иглика (Prumula deorum), считана от Царя за нов за науката вид още преди да бъде описана. В парковете са аклиматизирани десетки чуждестранни видове дървета, разпространени после в градините на много наши градове.

Цар Фердинанд има заслуги и за опазването на природата. Считал е рила за един грандиозен естествен парк и е полагал грижи за съхраняване на нейната фауна и флора, на нейните гори. Той първи е взел конкретни мерки за запазване от пълно изчезване на брадатия орел, мечката, риса и някои редки растения. Изказвал се е многократно за защита на природата и по време на пътуванията си в чужбина.

Установил се в Кобург след абдикацията си, Цар Фердинанд има повече свободно време, което да посвети на някои от младежките си интереси – отглеждането на птици и пътешествията с научна цел. Неговата любознателност да наблюдава животни и растения в естествените им местообитания го отвежда до далечни страни. Пътува в Египет и Судан, придружен от д-р Иван Буреш, през 1927 г. От това пътуване Природонаучният музей притежава една кобра. Следващото пътешествие е в Бразилия, Аржентина и Чили през 1927-1928 г., от което за Музея са изпратени едри красиви дневни пеперуди. Ново пътуване до Африка довежда цар Фердинанд през 1929 г. в Кения, Уганда и сегашна Танзания, включително езерата Виктория и Мапави и планините Килиманджаро и Рувензори. По време на тези експедиции Царят е бил на възраст меужду 65 и 70 години и се е налагало да преодолява сериозни препятствия и опасности и да понася несгодите на горещините.

За познанията и интересите си към естествените науки българският Цар е избран за почетен член на ентомологични, орнитологични, ботанически и цендрологични дружества в Германия, Франция, Швейцария и България. Далеч от България той продължава да следи дейността на българските дружества в областта на природните науки. Подпомага Българското ентомологично дружество, на което е почетен член. След абдикацията си той е желан участник в няколко международни орнитологични конгреса. Преди това дори е поканен да председателства такъв конгрес в Берлин през 1908 г., но не получава съгласието на Германия да посети неофициално страната.

Като признание за заслугите на Цар Фердинанд на негово име са наречени няколко вида насекоми и други безгръбначни животни и 15 нови за науката вида и подвида растения. Такива растения са два вида, открити по време на експедицията в Бразилия през 1879 г. както и енцемичните, уязвими и редки видове пиринска гъшарка Arabis ferdinandicobugii, македонска каменоломка Saxifraga ferdinandicoburgii, български микс Jerinea tzarferdinandii.

Интересът на Цар Фердинанд към фауната и флората и организаторската му дейност в областта на науката са довели до приоритетното развитие и високото ниво на природните науки в България. Този първоначален тласък е основата, благодарение на която и до днес българската зоология и ботаника играе водеща роля в сравнение с останалите балкански страни. С това заслугите на Цар Фердинанд като природолюбител и учен допълват дейността му на държавник за напредъка на България.

Доц. Д-р Алекси Попов

(в. Национален подем, бр.45 и 46 /2011 г. и бр. 2 и 5 / 2012 г.)

 

 



Гласувай:
12



1. allvin - Много добра информация! :)
06.02.2012 19:30
А комуняшката пропаганда ги изкарваше едва ли не вампири!
цитирай
2. allvin - Редки птици от зоопарка в Сингапур
06.02.2012 20:38
http://www.facebook.com/profile.php?id=1842150812#!/media/set/?set=a.10150553496774775.402037.318223834774&type=1
цитирай
3. nkf - Чудесен пост.Поздрави.
07.02.2012 10:13
Чудесен пост.Поздрави.
цитирай
4. nbrakalova - Благодаря
07.02.2012 11:44
сърдечно за отзивите!
цитирай
5. atil - Сравнението с днешните управля...
11.02.2012 01:28
Сравнението с днешните управляващи е невъзможно..Те едва ли биха се справили и със задълженията на царската прислуга..!
цитирай
6. nbrakalova - към atil
11.02.2012 19:53
Със сигурност няма да се справят - и то се учи! :)
цитирай
7. анонимен - Със сигурност
14.02.2012 12:11
заслугите му са големи и недобре популяризирани поради дългогодишната обработка на общественото мнеине.
цитирай
8. liliyanaandreeva - Значи е основател на екологията и ...
25.02.2012 23:04
Значи е основател на екологията и може би не само в България, но и в световен мащаб! Още тогава той е прозрял, че ще има нужда от защита на природата!
цитирай
9. nbrakalova - Като че ли не толкова грешките му,
26.02.2012 20:12
колкото неговите заслуги са причина да бъде отхвърлян и от пропагандата, и от политиците, които са далеч под негия ранг, и от историците--стъкмисти.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1624264
Постинги: 501
Коментари: 1643
Гласове: 5868
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031