Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09.2011 20:54 - Патриотизъм, мъдрост, храброст
Автор: nbrakalova Категория: История   
Прочетен: 3273 Коментари: 5 Гласове:
6

Последна промяна: 05.09.2011 21:47


СЪЕДИНЕНИЕТО

 

Денят е 6 септември 1885-та, Пловдив. Пред строя на воините, които са решили да дадат всичко, и живота си в името и с името на България, тогавашният главнокомандващ капитан Данаил Николаев извисява могъщ глас;

“Драги воини! В тази съдбовна минута вие вече не сте султански войници, а храбри български лъвове на Съединена България!”

И воините, един след друг излизат от строя, провират се под бойната светиня – знамето, целуват го и се кълнат пред олтара на Родината за вярност на делото – за свобода, или за смърт!

Съединението на Княжество България и Източна Румелия е един от великите мигове в историята на България! Незабравим, невехнещ, голям, като делото на ония, които се решиха да обединят разпокъсана България! Вечна слава тям!

Ние ще ви върнем в опиянението на това велико време с истинния разказ на очевидец и участник в събитията, а сетне и в гръмовната победа при Сливница срещу коварния нашественик, журналистът от в. “Кьолнише цайтyнг” Apтyp фон Хун, наречен “Борбата на българите за съединението си”. В знаменитата си книга, която отдавна трябваше да бъде преиздадена и обогатена, той отбелязва:

Мислех, че ще попадна на бойно поле в Пловдив, защото всеки тогава говореше, че султанът ще удовлетвори желанието на Русия и ще потуши със сила въстанието в Източна Румелия, за да унищожи делото на Съединението!

Но в Пловдив населението – и българи, и гърци, и турци, спокойно си вършеха работата. И аз се почувствах като новороден, когато вместо палежи и кланета чух как звънът на църковните камбани се смесва с молитвите на ходжите от минаретата!

Кой благороден мъж бе постигнал това? Той бе княз Александър!

…В дните на Съединението той изповядва на всеослушание, че революцията не е обърната срещу Турция. Това направило силно впечатление в Европа. Князът издал заповед да се поставят веднага на местата им турските знамена, които бяха свалени, и те се вееха заедно с българските редом.

След като се помоли Богу в църквата “Св. Богородица”, той посети джамията “Джумая”, където нареди да се отслужи молебен за султана. Това произведе силно впечатление сред турците и те навсякъде казваха: “Княз Александър ни носи братска обич, правда и мир! Нека е благословен от Аллах!”, а главният мюфтия декларира пред княза: “Господарю, никой мюсюлманин няма да изтегли против Вас оръжието си!” И докато Европа равнодушно гледаше как сърбите вероломно и без никакъв повод нападат България, князът едновременно бе и дипломат, и главнокомандващ!

Победа! Toвa бе Вълшебната дума в цяла България и в Европа

В-к „Национален подем” бр. 32 / 1-7.ІХ.2011 г.

 

*  *  *

 

Манифест на княз Александър Батенберг, Търново, 8 септември 1885 г.

 

Да бъде известено на моя любезен народ, че на 6-й тего жителите на така наречената Източна Румелия след свалянето на тамошното досегашно правителство и избирането на друго привременно обявиха Съединението на Източна Румелия с Княжеството и единодушно ме прогласиха за Княз и на тая област.

Като имам предвид благото на българския народ, неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една и постигането на историческата му задача, аз признавам Съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и се именувам Княз на Северна и Южна България.

Като приемам управлението на тая област, аз обявявам, че животът, имотът и честта на всичките мирни жители, без разлика на вяра и народност, ще бъдат запазени и гарантирани. За запазването на реда и тишината са взети всичките потребни мерки и с нарушителите им ще се постъпва със сичката строгост на закона.

Надявам се, че любезний ми народ и от двете страни на Балкана, който с такава радост и ентусиазъм посрещна това велико събитие, ще ми подаде своето съдействие за заякчаването на святото дело – Съединението на двете български области в една държава, и ще бъде готов да направи всичките жертви и усилия за запазване на единството и независимостта на милото ни отечество.

Препечатано от http://urocipoistoria.blogspot.com/




Гласувай:
6



1. lisa19 - Едно въпросче.
05.09.2011 21:27
Дали сега има мъдрост спрямо това което е станало тогава? Въпроса не е зададен към теб. Хареса ми това което си пуснала. Поздрави.
цитирай
2. nbrakalova - Дали сега има мъдрост спрямо това ...
05.09.2011 22:20
lisa19 написа:
Дали сега има мъдрост спрямо това което е станало тогава? Въпроса не е зададен към теб. Хареса ми това което си пуснала. Поздрави.


Явно днес мъдростта не достига - с подчертан приоритет е интересът. :)

Благодаря! Радвам се, че го оценявате по същество.
цитирай
3. germantiger - Надежда ;)
06.09.2011 02:01
И пак по същество:

Учуди ме молебена в джамията, разбира се след църквата!
Мъдро, човешко, ако ще и диплоатично изграно да е - това е впечатляващо!
Много ясен, стегнат постинг и с маркери върху мъдростта и автентичността в края.
цитирай
4. nbrakalova - germantiger,
06.09.2011 10:32
едва ли има нещо чудно. Владетелят (по същество и презумпция) поставя на първо място народ и държава. Той няма партийни и икономически интереси. Затова, както в конкретния случай, за него е важен мирът, осигуряващ по най-добър начин началото на бъдещето. :) Радвам се, че най-вече един от тези аспекти Ви е направил впечатление. Днес явно интересите са други и гражданският мир е средство, а не цел...
Благодаря за споделеното!
цитирай
5. allvin - След Източна Румелия сега е ред и на Македония :)
06.09.2011 17:38
Българските патриоти трябва да завършат великото дело на своите предци!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1625793
Постинги: 501
Коментари: 1643
Гласове: 5868
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031