Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.07 20:44 - Погубената България
Автор: nbrakalova Категория: Политика   
Прочетен: 435 Коментари: 5 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Д-р Любомир Канов

Когато завърших да чета тази книга, първото нещо, което ми дойде наум, беше:

Какъв Василий българоубиец?

Какво ислямско нашествие и османски султани?

Какъв Баязид Илдъръм?

Какви кърджалии, даалии, тероризирали българската земя, какви заптиета и читаци, какви башибозуци могат да се сравняват с това, което тази книга е документирала за нашата, и то най-близка история?

Има ли нашественик, който да е пролял толкова невинна българска кръв и да е измъчвал собствения си народ по толкова нечовешки начин? Да е причинил толкова болка и така дълбоко да е разкъсал душата на цялата ни нация?

Опитах се с цялата немощ на своето човешко въображение да схвана и да си представя какво стои зад тези страници и документи в тази така безпощадно ясно документирана книга на Българския Холокост, извършен от комунистите в името на чужда и страшна по своето безчовечност идеология, наложена с чуждо оръжие и танкове върху нашата страна всред пламъците на Втората световна война и продължила почти пет десетилетия. Отраженията и до днес са такива, че не се знае дали Холокостът е завършил, или просто продължава с други средства. Ще откажа да използвам чужди думи, влезли в езика ни от другаде, за да описват чужди страдания, няма да използвам даже думата геноцид. Не защото страданието на другите не ни засяга, ние дължим на всички жертви на ужасния двадесети век да свалим шапки в преклонение пред страданията на милионите безименни жертви. Но в тази книга ние можем да се вгледаме в очите на нашите собствени български жертви пред тотемите на нечовешката болшевишка идеология. Те ни гледат от всяка страница – безмълвни, понякога с някое оцеляло лично свидетелство.

А от документите безжалостно свидетелстват машинописните страници на статистиката и на числата. Десетки хиляди хора, загубили живота си, напразно и безмилостно смазани; стотици хиляди членове на семействата им – унижени, ограбени, отхвърлени, изселени, принудени да живеят на дъното на скованото от терора общество в атмосфера на безнадеждност, страх и мизерия. Можем да проследим под микроскопа на това потресаващо изследване как се е осъществила безжалостната война срещу издигнатите и успешни личности, срещу качеството, срещу благородството, срещу почтеността и трудолюбието в полза на подлостта, завистта и триумфиращата посредственост. Никога не е имало по-нечовешки и противоестествен подбор и по-позорна победа на най-низкото и неграмотното над извисеното и просветеното.

Тази книга ни превежда през голготата на най-качественото, което нашият народ е успял да възпита и образова през кратките десетилетия след създаването на Третата българска държава, което е успяло да оцелее през войни и национални катастрофи, да създаде стопанство, индустрия и земеделие за пример, да излъчи истински културен, военен и политически елит с помощта на европейско образование, владеене на езици,усърдие и опит. Но не е оцеляло, когато „работническо-селската“ власт е решила да го унищожи. Страница след страница, град след град се разгръща картината на това унищожение. От първите дни след „Девети“, когато започват повсеместните арести и убийства край селата и градовете по цяла България, екзекутирани из долове и край черни скали, понякога безразборно с търнокопи и чукове, или извозвани през нощта с камион след камион, разстрелвани и закопавани плитко из полето край Радомир, навсякъде из страната техните трупове, влачени от диви зверове или плаващи по Марица „окървавена“. Вакханалията продължава с месеци и това става по времето, когато аз съм роден – 1944 година!

Наричаха нас, родените през тази година, „връстници на свободата“. Сега на мен се пада да напиша предговор към тази книга, която документира всичко онова, което започва тогава в онези страшни дни и което постави основите на онази деградация и терор над нашия народ, което преживяхме оттогава и което комунистите наричаха „народна демокрация“ и „социализъм“. Отгръщам страница след страница. Документи за „народния съд“. Тълпи, които крещят с обезумели от омраза очи – „Смърт, смърт!“.

Смърт на заможните, на успелите, на предприемчивите, на образованите. Смъртни присъди даже за онези, които са вече убити и заровени неизвестно къде. Убити често от завист, заради заграбване на тяхното имущество или жилище, за това, че са облечени добре, за това, че имат достойнство или че притежават образцови стопанства, за това, че са индустриалци или успешни търговци. Че са служили на България, че са били кметове, свещеници, народни представители, учени, офицери, че са учили в странство. Народни врагове! Ето как са били наричани. Бивши хора! Тоест те не са вече българи, те не са дори вече хора, те някога са били хора, но сега вече са нищо, станали са просто предмети, „обекти“, подлежащи на унищожение, а техните домове – на разграбване и заселване с „пролетарски синове“ и служители на милицията. Но не само те, а целите им семейства и поколенията след тях са обречени да носят клеймото на „врагове на народа“. За тях пътят към образование, работа, пътуване, нормален живот е отрязан завинаги. Но войната на най-лошото, на криминалното и неграмотното, родено в низините на българския народ, сега овластено от съветските окупатори срещу онези, които го превъзхождат, не спира дотук.

Следват концлагерите, затворите, душегубките, страшните разпити от садисти в подземията на ДС, пребитите, прекършените, полуделите, самоубилите се в резултат на мъченията. Показни процеси. „Никой не бива да бъде оправдан!“ Включително и напълно невинните. Лагери, лагери, Белене, изселвания, „въдворявания“, конфискации, национализации. Вериги и пранги навсякъде, разстрели, обесвания. Разгром на българското село, колективизации, насилствено вкарване в текезесета, прогонване на селяните в безумните и безплодни строителства на заводи, произвеждащи брак, тежка индустрия, която успешно трови природата и не произвежда нищо, което да носи печалба.

Комунистическа пропаганда по радиоточките от сутрин до вечер, затворени граници и разстрел за онези, които се опитат да пресекат граничната бразда, тормоз и издевателства за роднините им, ако все пак са успели да преминат при „враговете“ на Запад. Постепенно и трайно установяване на властта на неуките и негодните над можещите, на партийните секретари над професионалистите, на „активните борци“ срещу капитализма над онези, които разбират от икономика или търговия. „Безкласовото общество“, установено с помощта на тотален терор и насилие, е разделено на класи: едните са „правоимащи“, а милионите други са принудени да превиват гръб и да мълчат. „Враговете“ са унищожени, стъпкани, изкоренени, дори поколенията и родовете им са преследвани и затрити.

Ето това разказва тази книга. „Погубената България“. Да, тя беше погубена, променен беше нейният облик и това се усеща до днес. Една голяма част от българите е с комунизирано съзнание и носталгично настроено към „социализма“ на тяхната младост. Те са погубени като мислене, като манталитет на свободни хора точно както затворникът, осъден на доживотен затвор, пуснат накрая на дните си на свобода, предпочита да бъде върнат отново в затвора. Една голяма част от онези, произхождащи от „правоимащите“, техните деца и внуци или охранителите им, „юмрукът“ на Партията – ДС, Комсомолът, светкавично от борци срещу капитализма се превърнаха в капиталисти от най-уродлив вид, ограбиха банки, държавни имущества, организираха престъпни банди с цел рекет на дребния зараждат ще бизнес, но и с мисълта да представят настъпилото беззаконие като „демокрация“, с което да я злепоставят в очите на дезориентираното общество. България беше погубена още веднъж от наследниците на комунистите, опитите за изграждане на нормално общество, почиващи на правото, закона и цивилизационните ценности чрез създаване на партии с демократично мислене, бяха провалени от внедрени агенти на ДС, провокатори и кариеристи с манталитет, наследен от онази „социалистическа“ България, която уж престана да съществува на 10 ноември 1989 г.

Тази забележителна книга е документ, който трябва да прочете всеки, който иска да разбере защо и как България беше погубена и защо и днес всички колективно сме най-нещастното общество на планетата по наше собствено признание. Това е така, защото най-лошата част от нашия народ след „Девети“ успешно победи и унищожи по-добрата, а след това успешно мимикрира и безнаказано продължи войната срещу собствения си народ.

Вили Лилков, Христо Христов. Погубената България. Предговор. Ciela, 2019. 



Гласувай:
8
0



1. nbrakalova - Не знам
14.07 20:46
Не знам дали във възторга по лелеяния „завод на живота“ Вапцаров е залагал тази част от цената, излята в темелите на това забележително строителство… А и не само той…
цитирай
2. nkf - Вили Лилков, ДСБ и антокмунизъм, ...
15.07 00:49
Вили Лилков, ДСБ и антокмунизъм, звучи гротескно. Канов хубаво ги пише тези неща, НО! Първо, комунистите нямат и не могат да имат "собствен народ", просто защото комунистите нямат родина и племенна принадлежност и това е принцип заложен от евреина маркс. Тоест, комунистът е безродни, сиреч - изрод /из -род, вън от рода/, сиреч извън кастата, сиреч - обикновен мангал. Комунист и Българин са взаимоизклчващи се, противоречиви и категорично несъвместими съществителни. Българинът не може да е комунист, но стане ли такъв - става отпадък и престава да е българин, става мангал. По-нататък, Канов трябва да каже КОЙ? подари България и половин Европа на азиатските болшевишки орки. Трябва да каже, че и американци, и англичани са знаели МНОГО добре, какво ще споследва след една болшевизация. Канов е трябвало да каже, че и американци, и англичани са знаели МНОГО добре какво става в България и какъв терор се прилага, след окупацията ни от червените отпадъци. Или може би на Канов някак си не му е удобно да говори за комунистите чърчил и рузвелт? Щото може би разгожда кучето си в еврейския Ню Йорк и поради това един от центровете на комунизма? Пък и никога досега не е станало ясно, Канов от какви точно позиции громи касапския сталинов болшевизъм. Щото ако е от менешевишко-троцкистко-либерални...
П.С. Не знам доколко е вярна информацията, че Вили Лилков женен за съветска другарка /всички знаем какво значи русийска женщина/, но ако е вярна...
цитирай
3. tera - Написаното е твърде емоционално, за да отговаря напълно на историческата истина
15.07 12:42
Д-р Канов явно е забравил разгрома на Септемврийското въстание, където доста българи също са били избити или Законът за защита на държавата.

Да се върне в по-ново време - Симеон Сакскобурготски, по-известен като Крадлив Дедо, дойде уж да оправя България за 800 дни, а само изсече маса гори и си върна имотите, кото навремето лудият му дядо Фердинанд е успял да натрупа или открадне от държавата.
Така че дори и той в качеството му на аристократ и даже екс-цар си гледа само собствения интерес и хич не му пука за народа.
По никой начин не оправдавам злодеянията на комунягите, но толкова екзалтация от страна на автора ми дойде в повече.
цитирай
4. nbrakalova - Към 2. nkf - Благодаря за детайлите в коментара!!!
15.07 18:02
nkf написа:
Вили Лилков, ДСБ и антокмунизъм, звучи гротескно. Канов хубаво ги пише тези неща, НО! Първо, комунистите нямат и не могат да имат "собствен народ", просто защото комунистите нямат родина и племенна принадлежност и това е принцип заложен от евреина маркс. Тоест, комунистът е безродни, сиреч - изрод /из -род, вън от рода/, сиреч извън кастата, сиреч - обикновен мангал. Комунист и Българин са взаимоизклчващи се, противоречиви и категорично несъвместими съществителни. Българинът не може да е комунист, но стане ли такъв - става отпадък и престава да е българин, става мангал. По-нататък, Канов трябва да каже КОЙ? подари България и половин Европа на азиатските болшевишки орки. Трябва да каже, че и американци, и англичани са знаели МНОГО добре, какво ще споследва след една болшевизация. Канов е трябвало да каже, че и американци, и англичани са знаели МНОГО добре какво става в България и какъв терор се прилага, след окупацията ни от червените отпадъци. Или може би на Канов някак си не му е удобно да говори за комунистите чърчил и рузвелт? Щото може би разгожда кучето си в еврейския Ню Йорк и поради това един от центровете на комунизма? Пък и никога досега не е станало ясно, Канов от какви точно позиции громи касапския сталинов болшевизъм. Щото ако е от менешевишко-троцкистко-либерални...
П.С. Не знам доколко е вярна информацията, че Вили Лилков женен за съветска другарка /всички знаем какво значи русийска женщина/, но ако е вярна...

И не искам да ги подценя в никакъв случай. Д-р Канов би трябвало да знае, би трябвало да уточни… Безспорно, това би направило от историческа гледна точка картината много по-мащабна, точна, богата, предговорът би се превърнал в едно историческо изследване!
Но тази информация и подобно мащабно изследване би размило, подценило, оправдало събитията и действията по родната ни земя. Нещо като „да се мъчиш да обясниш злото, значи да го оправдаеш“. Независимо Независимо какви са Чърчил, Рузвелт, как и защо сме продадени, под чий чадър сме останали, как и защо въпросната идеология може и променя човешкото съзнание, описаното в книгата е станало на наша територия със собствен хъс, да не кажа опиянение. Питам се мога ли да приема горните „смекчаващи вината“ обстоятелства, защото моралните решения са лични решения. За мен е важна същността на изнесените факти (като те със сигурност не са пълни, защото в бързината едва ли е водена статистика), защото, ако не с очите си, то съм слушала с ушите си какво е било. Това са факти и щом са факти, те трябва да са под ръка поне в минимален тираж за минимално интересуващите се като събития, като философия, като личностна и народоповеденческа психология.
цитирай
5. nbrakalova - Към 3. tera - Написаното е твърде емоционално, за да отговаря напълно на историческата истина
15.07 18:15
tera написа:
Д-р Канов явно е забравил разгрома на Септемврийското въстание, където доста българи също са били избити или Законът за защита на държавата.

Да се върне в по-ново време - Симеон Сакскобурготски, по-известен като Крадлив Дедо, дойде уж да оправя България за 800 дни, а само изсече маса гори и си върна имотите, кото навремето лудият му дядо Фердинанд е успял да натрупа или открадне от държавата.
Така че дори и той в качеството му на аристократ и даже екс-цар си гледа само собствения интерес и хич не му пука за народа.
По никой начин не оправдавам злодеянията на комунягите, но толкова екзалтация от страна на автора ми дойде в повече.

Да, емоционално е и може би затова не е прецизно изпипано в смисъла на обоснования коментар на nkf. Какъв обаче би бил човекът, ако след подобни факти, не би изпитал емоция?... И без да провокирам полемика, каква е историческата истина, която да се противопостави на документирани цифри и факти?

Колкото за Септемврийското въстание – първо, кой стои в дъното на това въстание?… и второ, няма държава без закон за нейната защита…

А колкото до Симеон Сакскобурготски и дядо му Фердинанд коментарът Ви е ученическо вестникарско пропаганден. Симеон Сакскобурготски не е обещавал подобно нещо (омръзна ми да му цитирам думите). По повод изсичането на горите не само бе оправдан, но и почти похвален от Съда за санитарния сеч – само че решението на Съда излезе в дребно каре, на което погледът Ви не е успял да се спре. А и не само Вашият. Второ, Цар Фердинанд не е ограбил, а е дал на държавата… Той е най-необходимата за времето жертва, защото българинът не може и никога не е виновен! Не съдете хората по собствения си класово-партиен манталитет. Историята трябва да се опознава без предубеденост и пристрастия.

Акцентите в коментара Ви не са по същество. В екзалтациите няма нищо чудно, като се има предвид случилото се „на глава от населението“. А това, че на Вас са дошли в повече…
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 715293
Постинги: 275
Коментари: 1185
Гласове: 4204
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031