Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10 18:33 - Драмата на Европа*
Автор: nbrakalova Категория: Политика   
Прочетен: 77 Коментари: 8 Гласове:
5

Последна промяна: 09.10 18:35


Драмата на Европа е духовна драма, драмата на Европа е драма на духа. Има няколко вида духовна драма, на най-сериозната положително е онази, през която рано или късно и само веднъж преминава всяко живо същество, когато от него отлита диханието на духа. Дали Европа все още изживява тази драма, или вече я е преодоляла? Трудно е да се каже, понеже не би следвало да се доверяваме на материалните привидности. Един труп, каквото и да говорим, е нещо неодушевено, лишено от душа. Но той не е нещо инертно. Напротив, трупът е нещо, което продължава да тръпне и вибрира, което гъмжи от нови процеси и чието абсурдно разнообразие се изразява в пъстротата и спектъра на разложението. Тези истории обаче вече не са история.


Разлагащият се труп много прилича – доколкото един труп прилича на нещо – на свят, в който икономиката окончателно е победила политиката и който е система на антагонистични интереси, на непрестанно рушащо се равновесие, чиято точка трябва да се търси все по-ниско. Трупът е много по-неустойчив от живото същество и ако можеше да говори, сигурно би се гордял с тази вътрешна революция, с тази ускорена еволюция, проявяваща се във впечатляващи явления – безброй изтичания и бълбукания, общо сливане на тъканите в съвършена еднаквост...

Да, вътре в един труп се случват много неща и запитате ли червеите за мнението им – ако можеха да ви го дадат – те сигурно биха казали, че са се впуснали в най-славното и дръзко начинание, в най-тоталната авантюра, в неотменим експеримент. И въпреки това е абсолютна истина, че трупът няма история или – ако предпочитате – че неговата история съответства напълно на материалистическата диалектика на историята. В нея няма да откриете място за свободата под каквато и да било форма, детерминизмът е абсолютен. Заблудата на трупния червей е, че докато трупът го храни, той приема ликвидацията му за История...

За да се възвърне известен престиж на модерната държава, понастоящем принизена от долните и всекидневни прояви на мошеничество, изнудване, измами и злоупотреба, не е достатъчно да се говори от нейно име с езика на Луи XIV, сякаш причината за това принизяване е само в отслабването на уважението у гражданите. Всъщност гражданите вече не уважават държавата поради това, че тя не е достойна за уважение и с палячовщините, които върши, за да запълни вечно празната си кесия, напомня повече за Скапен (герой на Молиер от комедията „Фарс” – б.ред.), отколкото за Луи XIV.

Модерната държава е узурпатор и измамник, но също така, добре би било да се каже и че тя е експлоататорско начинание с непомерно разраснала се поради израждането на някога независими социални организми полиция. Модерната държава не води в по-голяма степен началото си от традиционната държава, отколкото раковото заболяване от органа, който постепенно подменя чрез разрастването на чудовищните си клетъчни метастази.

Модерната държава, ако мога така да се изразя, обезобрази Европа и същевременно я задуши под огромния си товар, под излишното си бреме, впръсквайки в нея своите отрови. Тоталитарната държава бе тоталитарна още в зародиш, така както раковото заболяване е раково заболяване още при първата си изродена клетка... Нека не се лъжем. Тоталитарната държава е не толкова причина, колкото симптом. Не тя е тази, която разрушава свободата, тя по-скоро се организира върху нейните развалини. Или, ако мога да добавя още един образ към останалите – тя ми изглежда като гигантска гъба, която укрепва и нараства от гнилостните сокове от разлагането на свободите.

Свикнали сме да казваме, че новото общество – капиталистическото, е сменило предходното, а в действителност не е така. Капиталистическото общество още не си е направило труда да се организира истински, то се е развивало, паразитирайки върху предишното, с цената на неимоверни катастрофи, защото единствената възможна капиталистическа организация е тоталитарната и за да бъде тя осъществима или поне мислима, трябваше да се очаква раждането на тоталитарния човек...

Чудовищата са способни да разрушат много неща, но те носят в себе си принципа на смъртта, включително и на собствената си. Тоталитарният човек няма дълго да надживее разрушената от него цивилизация и следователно я е разрушил напразно – ето какво трябва да се проумее. Само глупците си въобразяват, че тези юначаги, освободени от всякакво метафизическо безпокойство и морални скрупули, бидейки спортисти и дисциплинирани работяги, биха били чудесна работна ръка... дълбоко заблуждение!

Тоталитарният човек е чудесен инструмент за работа или за война, той има невероятна производителност, но не е в състояние да служи дълго време. Съществуването на тоталитарния човек, шедьовър на бездушната техника, е само инцидент в човешката история и този инцидент рискува да си остане последен. Преди да достигне въображаемия рай, рая на всеобщ комфорт за усъвършенствани животни, тоталитарният човек ще умре от жажда при опита си да прекоси пустинята на духа, където ще може да утолява жаждата си единствено с кръвта на себеподобните си...

Да се приеме някаква система? Да се присъединиш към определена партия? Но системите и партиите вече не служат за друго, освен да вдъхват сигурност на глупците. А призванието ми на земята не е да вдъхвам увереност на тези, които и без това се справят добре с тази задача; те се стремят към сигурност, както наредените отлети букви на типографа към неподвижност. Ето я измамата!

Този свят вярва, че е в движение, защото идеята му за движение е възможно най-материална. Един свят в движение е свят, който се катери по склона, а не свят, който се спуска стремглаво по него. Колкото и стремглаво да се спускаш надолу, това е само падане и нищо повече. Между тези, които мислят, че цивилизацията е човешка победа – победа на човека, борещ се срещу детерминизма на нещата, и най-напред срещу онази част от всеобщия детерминизъм, в която са впримчени като крило на птица в капан – и онези, които искат да превърнат човека във вещ сред вещите, не може да има споразумение. Системите и партиите обаче съществуват, за да ни накарат да повярваме тъкмо във възможността за такова споразумение.

В настоящия миг не познавам система или партия, на която може да се повери истинска идея, макар и с минимална надежда тя да остане непокътната или поне все още разпознаваема до следващия ден. Разполагам с ограничен брой истински идеи, които са ми скъпи и не бих ги поверил на публичната власт, за да не кажа на публичния дом, защото проституцията с идеи се превърна из целия свят в държавна индустрия. Всички идеи, които пуснахме да се разхождат сами като Червената шапчица с плитка на гърба и кошничка в ръката, бяха изнасилени на първия уличен ъгъл от някакъв лозунг в униформа. А всички лозунги са в униформа, вскички лозунги принадлежат на полицията.

Европа се разлага и системите, които обгражда с хвалебствия, са системи на разложението, дори когато уж се вдъхновяват от формулата на помирението. В крайна сметка разложението също е помирение. Помирението чрез корупция не е лоша идея, но системите са безсилни да осъществят и него...

Думата цивилизация някога е препращала към думата сигурност. Представете си сигурността на една цивилизация, принудена да поддържа срещу самата себе си с цената на огромни разходи и на остатъка от свободата си тази шпионска мрежа, за да бъде предупредена поне пет минути предварително, че ще я заличат напълно! Човечеството е видимо обзето от образите на собствената си смърт, умножени хилядократно, както във фасетното око на насекомо. Човечеството се бои от самото себе си, бои се от сянката си, от ръцете си върху масата, от отвореното чекмедже, в което проблясва добре смазаната цев на браунинга. Когато човечеството постепенно ограничава, доброволно или не, наследената си част свобода, твърдейки, че прави тази жертва в името на бъдещото щастие, не вярвайте в това нито миг!

...Обикновеният човек изобщо не се вълнува от възроденото човечество, всъщност той си търси повод, за да се откаже от свободите, чийто риск не му се иска да поеме. Твърдя, че тоталитарните измамници не си поставят друга цел освен да насърчават този отказ, това абдикиране на обикновеното човечество. Твърдя, че пресметливите екстравагантности на пропагандата, която не се стреми да убеждава, а да затъпява, поддържат сред масите безропотен скептицизъм, това гнусно състояние на ума, препълнен с лозунги.

Не, тоталитарните измамници в никакъв случай не държат да им се вярва, те не предлагат на масите някаква благотворна вяра, а искат да ги отвратят от всяка вяра и в крайна сметка дори от самата им липса на вяра. Измамниците не се мамят, те познават човека и отлично знаят, че отказът от всякаква вяра не премахва потребността от вярване, но в края на сметка ще промени изцяло нейната същност; той постепенно ще го замести с тревожност, аналогична на болезнения глад на истериците, които в такъв момент се хранят с най-странни и отблъскващи храни. Тоталитарният измамник иска покорни маси...

Християнска Европа се дехристиянизира така, както човек се девитаминизира. Не става въпрос да разберем какви са били или не са били витамините, а дали те с времето и навика не са се оказали неизбежна потребност. Европа се е дехристиянизирала постепенно и незабележимо. Това явление не се е изплъзнало от наблюдателите. Но те са се успокоявали, казвайки си, че пациентът има смущения, каквито са наблюдавани и преди това. Тъй като вече са били твърде чужди на духа на християнството и упорито са виждали в него само етика, те се консултирали с криминалните статистики и отбелязвали с облекчение, че броят на престъпленията не нараства чувствително.

При хипотезата, че религията все още може да служи за потискане на лошите инстинкти, заплахата не е изглеждала твърде голяма и не се е смятало, че ще завари обществото неподготвено, а при по-лошата прогноза се е приемало, че преходната криза в морала винаги може да се изживее, като се усили жандармерията. За нещастие първите прояви на злото са били далеч от очакваното. Противно на това, което са смятали теоретиците, дехристиянизацията не изкара на преден план в историята брутални и цинични зверове, внезапно освободени от табутата като опасно куче, изтръгнало се от веригата си. Тоталитарното животно, звярът, търсещ плячка, последователно палач или воин, съзидател или разрушител, създаващ ред или хаос, винаги готов да повярва в казаното и да изпълни нарежданията, е човешки вид, появил се постепенно.

Тоталитарното животно в никакъв случай не е примитив, напротив, то е цивилизационен продукт, преминал отвъд крайната точка на своето развитие и много повече напомня дегенерирал аристократ, отколкото антропоид. Въпреки че, след като се появи то проповядва презрението към интелекта , за да се роди, му бе необходим климат на анархия и интелектуален разпад. Полицаите бяха на мястото си, за да възпрат всяко революционно движение, идващо от низините. Държавата харчеше милиарди, за да запълни възможно най-бързо празнотата в мозъците, освободени внезапно от някогашни суеверни вярвания...

Който спаси свободата, ще спаси Европа. Който погуби свободата, ще погуби Европа..., но дали трябва да говорим за свобода тук? Съдбата на свободата е обвързана със съдбата на свободния човек, свободата е свободният човек. Защото ние знаем, че по силата на някакъв странен парадокс, тъкмо в името на либерализма зараждащият се капитализъм пожертва свободния човек. Той го пожертва в името на този безжалостен детерминизъм на вещите, който изобличаваме в марксизма. Превръщайки обществото в обикновена машина за производство, той го изпразни от духовните сили, необходими, за да го задържат на определено ниво на човечност, за да запазят човешкото в него.

Както невежият смята, че кръвта не е нищо повече от течна плът, която се превръща във вода при болния от воднянка, втечнявайки живите тъкани, така и модерното общество, безжалостно тласкано към производство, губи през всички отверстия своята сакрална субстанция. Либерално или марксистко, това, което наричаме модерно общество, непрестанно отслабва моралната съпротива на човека за сметка на неговото ефективно въздействие върху нещата. Защо тогава да противопоставяме либерализма на марксизма, след като това са два аспекта на абдикирането на човека пред неговата участ?

--------------------------

Жорж Бернанос е един от най-талантливите и влиятелни автори на XX век, белязал със своята проза и публицистика френската култура след Първата световна война. Творчеството му е образец на християнска проза. Често е сравняван с Достоевски. Романът му „Дневникът на един селски свещеник” (1936 г.) носи на автора си Голямата награда за литература на Френската академия. Също като първия му роман „Под слънцето на сатаната” (1926 г.) той е филмиран. Режисьор е Робер Бресон, който получава две награди за филма във Венеция през 1951 г. Публикуваният текст е откъс от беседата на Бернанос „Европейският дух и светът на машините”, произнесена в Женева през 1946 г.

Текстът е поместен в: Жорж Бернанос, "Под слънцето на сатаната", София – С.А., 2005, Превод: Михаил Шиндаров

* Заглавието е на ГЛАСОВЕ.

26.06.2018

Източник: http://www.glasove.com/categories/glasovete-koito-pomnim/news/dramata-na-evropa

 



Гласувай:
5
0



1. germantiger - 1 цитирам в съгласие
09.10 19:00
В настоящия миг не познавам система или партия, на която може да се повери истинска идея, макар и с минимална надежда тя да остане непокътната или поне все още разпознаваема до следващия ден. Разполагам с ограничен брой истински идеи, които са ми скъпи и не бих ги поверил на публичната власт, за да не кажа на публичния дом, защото проституцията с идеи се превърна из целия свят в държавна индустрия.
цитирай
2. germantiger - 2 и не
09.10 19:01
Всички идеи, които пуснахме да се разхождат сами като Червената шапчица с плитка на гърба и кошничка в ръката, бяха изнасилени на първия уличен ъгъл от някакъв лозунг в униформа. А всички лозунги са в униформа, вскички лозунги принадлежат на полицията.

удобно обаче пропуска, че и "неговите попове" са в униформа хилядолетия
цитирай
3. germantiger - 3 да и не
09.10 19:02
Не, тоталитарните измамници в никакъв случай не държат да им се вярва, те не предлагат на масите някаква благотворна вяра, а искат да ги отвратят от всяка вяра и в крайна сметка дори от самата им липса на вяра. Измамниците не се мамят, те познават човека и отлично знаят, че отказът от всякаква вяра не премахва потребността от вярване, но в края на сметка ще промени изцяло нейната същност; той постепенно ще го замести с тревожност, аналогична на болезнения глад на истериците, които в такъв момент се хранят с най-странни и отблъскващи храни. Тоталитарният измамник иска покорни маси...

и тук автора е бил толкова късоглед

защото не само тоталитарните, а и т.нар. демократични системи убиваха и убиват човека или духа
цитирай
4. germantiger - 4 съгласен съм напълно
09.10 19:05
ние знаем, че по силата на някакъв странен парадокс, тъкмо в името на либерализма зараждащият се капитализъм пожертва свободния човек. Той го пожертва в името на този безжалостен детерминизъм на вещите, който изобличаваме в марксизма. Превръщайки обществото в обикновена машина за производство, той го изпразни от духовните сили, необходими, за да го задържат на определено ниво на човечност, за да запазят човешкото в него.
цитирай
5. germantiger - финално
09.10 19:08
това, което винаги ме е дразнило в есета или "проповеди" от този "тип" е:

авторите сякаш съществуват в някаква стерилна, имагинерна и НЕЧЕСТНА тяхна лъжлива реалност в която НИКОГА или ПОЧТИ НИКОГА НЕ КАЗВАТ НИТО ДУМА ЗА УЧАСТИЕТО НА ЦЪРКВИТЕ ИМ В ТАЗИ ГАВРА С ЧОВЕКА, В ТОВА УБИЙСТВО, В ТОЗИ КАПИТАЛИЗЪМ ИЛИ КОМУНИЗЪМ И В ТАЗИ ЦИВЛИЗАЦИЯ

нещо повече - техните църкви са способствали, а понякога и активно са водили деградацията на цивлизацията или цивилизациите

тази отвратителна позиция да осъждат, анализират и "проповядват" морал и не само морал някак ОТСТРАНИ И ОТСТРАНЕНО е лъжа за навинци и прости хора също
цитирай
6. nbrakalova - Към germantiger - Благодаря за интереса и коментарите!
09.10 20:53
„…УЧАСТИЕТО НА ЦЪРКВИТЕ ИМ В ТАЗИ ГАВРА С ЧОВЕКА, В ТОВА УБИЙСТВО, В ТОЗИ КАПИТАЛИЗЪМ ИЛИ КОМУНИЗЪМ В ТАЗИ ЦИВИЛИЗАЦИЯ…“ – по това може да се напише не само един том…

Съзнавам колко много те дразнят не само „неговите попове“. И едва ли само теб! Но дали всички са били „такива“, имайки предвид, че отвътре никой нищо не знае, което е посока за друга тема. Без да го перифразирам, сещам се за цитирания преди малко призив на Илия Бешков – Който от вас се чувства непорочен, да излезе навън! :)

Материалът не е за църквата, а за света вече без нея (каквато и която и да е тя). Разбирам, че си гневен заради намесата й в държавата. Това е вярно, но не винаги и навсякъде е било така. И то е също отделен въпрос и то не с кратък отговор. Но в наше време официално и конституционно църквата не се намесва в работата на държавата. По-скоро се случва обратното. (ЗАСЕГА!) Аз също имам отношение към църквата, но хайде да позволим на Бернанос недостатъка на неговото късогледство и да проследим смисъла на разсъжденията му по същество, част от което си коментирал.

„Отвратителната позиция“ в случая на Бернанос (отдавна покойник) е негова лична гледна точка върху духовността/духа на Европа. А всяка гледна точка е в резултат на философско разбиране. Принципно философските разбирания на двама ви са различни. Освен това, мисля, че църквата е институция, докато моралът е позиция. Моралът не е прерогатив на църквата. Днес цивилизованият свят се е освободил от хватката на църквата. Е, покрай това освобождение на хората им се иска да се поосвободят и от ярема на морала (казвам ярема, защото за едни той е ярем, докато за други той е укрепление).Така че не виждам причини за гняв или тревога, защото прогресът в тази посока е в крачка. Пък и винаги моралът не е бил особено привлекателен.
цитирай
7. germantiger - ...
09.10 23:00
именно непорочния е той - онзи филосо9фа който се чувства

онзи с титлите, писанията и на когото си дала трибуна, онзи със заплатата там

аз нито съм трибуна на някакъв морал

нито парите си получавам оттам

нито живота ми съм посветил в църква, богословие, философия итн

и АЗ РЕАГИРАМ, не аз съм първи, а той е онзи с камъка или си се объркала
цитирай
8. germantiger - ...
09.10 23:07
нищо не си разбрала в случая и не з апърви път като иде реч за църква или вяра

- не ме дразнят нечии попове - то не е водещо при мен

- въобще, амам въобще не съм гневен за нена намеса в държавата сега или особено преди

- моя гняв винаги е бил насочен към лъжепророците ползвайки се от това библейско предполагам определение в моя случай с небиблейска натовареност

- иначе допуснах грешка или пропуск, защото автора е поправил своето късогледство и всъщност НЕ е бил късоглед когато на финала е споменал за либералното унищожение също, а освен това на нас ни е лесно от позиция на времето

- лично аз не се стремя от освобождаване или пък придобиване на някакъв различен от моя морал какъвто досега живота ми е изградил, а именно - моята оценка за мен ако не греша, е че нито съм пример за морал, нито съм пример за неморал

мисля, че масата хора отдавна са се освободилои от много от морала си и не се борят с това вътре в тях, нито го усещат като ярем

съгласен съм с възспиращата роля на религията и/или вярата - факт е, че престъпници приели някаква вяра се превръщат в повече човеци, доколкото това е възможно за всеки конкретен случай
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 559620
Постинги: 196
Коментари: 923
Гласове: 3348
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031