Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01 19:38 - Полът на слона в стаята
Автор: nbrakalova Категория: Политика   
Прочетен: 206 Коментари: 12 Гласове:
5



Въпреки, че в Истанбулската конвенция наистина няма трети пол*, в дебатите около нея не става дума за нищо друго, освен за трети пол. Страните не спорят за домашното насилие над жени и нуждата от законовото му преследване – по тази тема цари пълно национално съгласие.

Прави впечатление, че една част от привържениците на ратификацията особено нападателно обясняват, че Конвенцията не въвежда „трети пол“. Подозрително истеричен е начинът, по който се защитава тази по същество вярна теза, прегазвайки демократичните правила за цивилизован диалог и уважение към чуждото мнение. Всеки, който се осмели да изрази несъгласие или притеснение от някой текст в конвенцията бива незабавно охулен като глупав, прост, неук, проводник на някакъв световен заговор срещу прогреса, нискочел фашизоид и т.н. с две думи за човек, комуто не е достъпна върховната мъдрост на неправителствените активисти и Съвета на Европа като върховен врабец. Особено натрапчиво впечатление прави, че тъкмо хората, които биха защитили правното регламентиране на третия пол, най-силно скандират че в тази конвенция няма трети пол и най-яростно обиждат и заклеймяват всеки, който дръзне да изрази съмнение. Този факт трябва да има своето логично обяснение. Третият пол го няма в конвенцията, но той е слонът в стаята.

Конвенцията има за цел да защити жените от домашно насилие. Проблемът е реален и тежък, целта е благородна, мерките са закъснели. Вярвам, че документът няма друга цел и друг дневен ред освен този. Но той е написан на езика на джендър идеологията. Тази идеология, разглеждаща пола все повече като социална категория и въпрос на личен избор вече е част от правото в някои демократични държави. Затова и когато е писана конвенцията те са използвали този легитимен за тях език, вероятно без зла умисъл. В други демократични държави обаче, вкл. България, джендър идеологията не е част от правото. Истинският сблъсък в този дебат е между онези, които казват „Все още не е“ и онези, които казват „Слава Богу не е“. Хората, които искат джендър идеологията да навлезе в българското право, виждат в Истанбулската конвенция възможност за една първа, малка стъпка напред за своята кауза. Това е истински важното за тях. Противниците на джендър идеологията пък съвсем ясно виждат каква е работата. Нападките към тях, че са прости и глупави, всъщност е гняв, че отказват да бъдат толкова глупави, колкото се очаква от тях. Упрекът към тях е, че отказват да си затворят очите за тази малка стъпка, наистина все още не в законовото регламентиране на половете, но в правния език за тях.

Как смеят да се противопоставят на нещо от Европа? Тази конвенция не е документ на Европейския съюз, а на Съвета на Европа, съвсем друга международна организация, която има толкова общо с Брюксел, колкото Лом има общо с Лондон. Но да кажем, че това са подробности, а и ЕС като цяло е позитивен към конвенцията. Хората, които имат притеснения от странния език на конвенцията са в огромната си част съвсем нормални разумни хора с традиционни ценности. Сред тях се промъкват и политикани, които пробутват тезата, че „Гейропа се опитва да ни наложи“… и надъхват някакъв епичен балканско-славянски героизъм в това да „им“ строшим хатъра. Както признахме лицемерното усърдие тъкмо на джендър-активистите да ни заклеват, че в Конвенцията няма трети пол (вместо да настояват да има), нямаме право да си затворим очите и пред факта, че в отсрещния лагер наред с нормалните традиционалисти се подреждат и носталгични комунистически сили, които използват спора за своята малка стъпка – развенчаване на Европа като правилен геополитически избор за България.

Нека го кажем отново: в дебата за и против Истанбулската конвенция на двата края на спора стоят две маргинални обществени групи, които защитават свой собствен егоистичен дневен ред:
– Едните виждат в ратификацията малка стъпка към официализиране на джендър терминологията.
– Другите виждат в патетичната си съпротива възможност за компрометиране на европейския избор на България.
И двете групи нямат отношение към насилието над жени, но користно използват темата за маневри към своята цел.

В този опорочен от скрития си дневен ред дебат се промъкна и нещо хубаво и полезно: критични и нюансирани мнения на много разумни хора. Такива има както в консервативния, така и в либералния лагер. Има хора, които видяха проблем в терминологията на документа, но не и причина за неговото изначално отхвърляне. Международното право дава достатъчно инструменти за ясно дефиниране на границите на националната позиция, а вътрешното законодателство – за законова защита на биологичния характер на пола. Чуха се и мнения, които приемат джендър темата за част от дневния ред на днешния демократичен свят и напомнят, че българското общество няма да избяга от нея като се завие през глава. Но в същото време, когато дойде време да се дебатира тази тема, тя трябва да се постави директно, със свалени карти на масата, а не да се пробутва подмолно с лобистки и процедурни трикове, термин по термин.
И най-ценното, появиха се хора, които казаха, че ние като част от Европа участваме с нашето мнение в общата европейска политика, а не изпълняваме безропотно чужди решения. Нещо повече, ние сме част от Европа тъкмо заради свободата да имаме свое мнение и да мислим със своите глави. Вече не сме длъжни както едно време да приемаме с ръкопляскане всичко, което ни спускат от Москва, под страх, че комсомолските секретари ще ни погнат като врагове на социализма. Това е и огромната разлика между тогава и сега: в демокрацията да имаш различно мнение не те прави враг на демокрацията, а напротив, въплъщение на нейния основен принцип. Тя затова, а не заради друго, е най-малко лошият обществен модел. Пък комсомолски секретари, които да размахват пръст винаги ще се намерят.

Българската православна църква и католическата църква очаквано заеха логичната според църковния ред позиция. Такава е била позицията на църквите – протестантски, католически и православни в редица европейски страни при същия дебат. Функция и естеството на Църквата е да бъде независима от светските съображения. Тя е институция, която „не е в този свят, макар че в него съществува“. Циничната и агресивна реакция срещу тази позиция, особено срещу Православната църква разкри още веднъж че зад привържениците на Конвенцията стоят не само загрижени за насилието хора, а и такива с политически дневен ред, изповядващи нова, квази-религиозна идеология. Преди 30 години такива ги погребваха под червени пирамидки с петолъчка. Когато историята ги изхвърли и талашитените пирамидки изгниха се появиха нови. Те критикуват Църквата, когато не взима позиция, но най-яростно я хулят и храчат, когато изрази отношение, дори да е единственото възможно според канона. Преди онези с петолъчките е имало други богоборци и след тези днешните ще има други. Така е устроен светът. Стигнаха до там, че лансираха в медиите един наказан от Св. Синод и лишен от правото да служи духовник с крайни и отблъскващи позиции и манипулативно го представиха за лице на Църквата. Точно тази агресия срещу предвидимата и естествена църковна позиция показва, че определени хора използват Истанбулската конвенция, за да тестват нива на съпротива. Пробват дали ще мине и ако мине, ще опитат друга стъпка. В този смисъл обществената реакция е полезна, дори и когато е тревожно хаотична и неинформирана и когато от нея се възползват злонамерени негодници, за да насъскват срещу Европа.

Не смятам че Истанбулската конвенция въвежда „трети пол“. Тя обаче съдържа понятия, несъществуващи в българското право и разделящи обществото. Според мен Конвенцията трябва да бъде ратифицирана с резерва, обясняваща, че българското законодателство признава биологичния женски пол за единствен субект на документа. С допълнителни промени в националното законодателство може да се закрепи това положение по начин, който е приемлив за повече хора. Разбира се, може ратификацията да се отложи до провеждане на смислен дебат. А в случай, че се стигне до отхвърляне, да се гласува отделен закон, който въвежда дословно разпоредбите на Конвенцията, но ги отнася към биологичния женски пол. И там вместо „социален пол“ или gender ще пише „стереотипи към обществената роля и поведение на жената“.
__
* “Трети пол“ е неточно понятие, което в текста използвам поради придобитата публичност като обобщаващо понятие за различни видове полова идентичност, базирана на фактори различни от биологичния пол.

Posted by Борис Станимиров | ян. 24, 2018 | Политика | Петте Кюшета

https://5corners.eu/the-elephant-in-the-room/

  



Гласувай:
6
1



1. germantiger - 1
24.01 21:07
Преди всичко да кажа, е аз съм против този текст за социалната роля на пола и съм следователно против конвенцията въпреки нуждата от борба с насилието над жените.

Покрай сухото, гори и суровото - та значи контра конвенцяита съм, но

- написалия текста живее в друга реалност

аз слушам и чета друго - в интернет агресивни са именно тези против конвенцията

те са агресивни в блог.бг също, те са агресивни и то екрана - поаднах на нинова при ризова днес включително

така-че повтарям писалия текста явно живее в други измерения, просто лъже за гресивността
цитирай
2. germantiger - 2
24.01 21:10
С изложението на автора след това, както и с неговите размишления съм напълно съгласен.

Дори бих го поздравил за директния тон, конкретиката и хващането на бика/проблема за рогата.
цитирай
3. germantiger - 3
24.01 21:12
изненада ме авторовия финал - той е за ратификация, независмо от разумните уговорки които прави

аз съм ПРОТИВ ратификацията, въпреки че шибаните червени руско-бугарски боклуци ползват конвенцията да храчат по европа и запада
цитирай
4. nbrakalova - Към germantiger. Благодаря за проявения интерес към тази неромантична злободневност.
24.01 21:23
germantiger написа:
С изложението на автора след това, както и с неговите размишления съм напълно съгласен.

Дори бих го поздравил за директния тон, конкретиката и хващането на бика/проблема за рогата.


Не искам да влизам в полемика по въпроса за третия пол, най-общо казано. Тази джендър "история" е очакван резултат от години. Споделих теста именно поради "директния тон, конкретиката и хващането на бита/проблема за рогата". Из "навалицата" има и други няколко текста, с които също искам да се запозная. Интересни са ми превъплъщенията, извивките/измъкванията/извъртанията, за да се избегнат не само "рогата", но и бика. Иначе нищо изненадващо за джендър бъдещето ни...
цитирай
5. nkf - Конвенцията е опасна и не бива да се ...
26.01 20:43
Конвенцията е опасна и не бива да се ратифицира.
цитирай
6. nbrakalova - Към nkf
27.01 19:54
nkf написа:
Конвенцията е опасна и не бива да се ратифицира.


Наистина конвенцията е опасна. Но с конвенция или без нея, подписана или неподписана, дали може да се спре процесът, заложен в нея, опакован с проблема за насилието? С конвенции ли може да се овладява насилието?
Благодаря за отношението и коментара, nkf!
цитирай
7. nkf - Конвенцията е опасна и не бива да се ...
28.01 13:48
nbrakalova написа:
nkf написа:
Конвенцията е опасна и не бива да се ратифицира.


Наистина конвенцията е опасна. Но с конвенция или без нея, подписана или неподписана, дали може да се спре процесът, заложен в нея, опакован с проблема за насилието? С конвенции ли може да се овладява насилието?
Благодаря за отношението и коментара, nkf!

Смятам, че нератифицирането на конвенцията ще парира поне за известно време проникването и насаждането на ЛГБТ - политиките и съответно легализацията им. Трябва да сме наясно, че те няма да се спрат, но един отпор и техен неуспех ще консолидира една доста по-стабилна и устойчива морална позиция всред хората и още повече - ще им даде усещането, че е напълно възможно успешно да се противопоставят на мощни наднационални сили и лобита. Колкото до насилието, ясно е, че то не може да се бори с конвенции, подходът трябва да е друг. Питали ли сте се защо нараства насилието, въпреки водопада от закони, конвенции, регулации, органи за борба с насилието, нови и нови мерки и т.н. Първата е - колкото и абстрактно да звучи - секуларизмът и приетата, и повсеместно прилагана теория за "обществения договор" на жан-жак русо. 2-рата причина е последица от първата и тя е стремежът държавата да обхваща и регулира все по-големи и по-големи свери на личния и обществен живот. Това обаче води до пресиране на личността /вид първично насилие/. И какво се получава, свръх-регулацииите пресират мъжете, те пък няма как да отвърнат - първо, защото трудно идентифицират причинителя на пресирането и второ, като атомизирани индивиди е невъзможно да направят това - на този който е отговорен за натиска и агресията се отприщва срещу по-слабите - жените или децата. Жените пък от своя страна си го изкарват /често/ на децата. Някъде в тази верига може да видите и възрастните хора като жертва. Та, причината е погрешната и вредна държавна конструкция и идеологията на тази конструкция. Държавата /в модерния й вид/ е причинителя на насилие.
цитирай
8. nbrakalova - Конвенцията е опасна и не бива да се ...
28.01 22:43
nkf написа:
nbrakalova написа:
nkf написа:
Конвенцията е опасна и не бива да се ратифицира.


Наистина конвенцията е опасна. Но с конвенция или без нея, подписана или неподписана, дали може да се спре процесът, заложен в нея, опакован с проблема за насилието? С конвенции ли може да се овладява насилието?
Благодаря за отношението и коментара, nkf!

Смятам, че нератифицирането на конвенцията ще парира поне за известно време проникването и насаждането на ЛГБТ - политиките и съответно легализацията им. Трябва да сме наясно, че те няма да се спрат, но един отпор и техен неуспех ще консолидира една доста по-стабилна и устойчива морална позиция всред хората и още повече - ще им даде усещането, че е напълно възможно успешно да се противопоставят на мощни наднационални сили и лобита. Колкото до насилието, ясно е, че то не може да се бори с конвенции, подходът трябва да е друг. Питали ли сте се защо нараства насилието, въпреки водопада от закони, конвенции, регулации, органи за борба с насилието, нови и нови мерки и т.н. Първата е - колкото и абстрактно да звучи - секуларизмът и приетата, и повсеместно прилагана теория за "обществения договор" на жан-жак русо. 2-рата причина е последица от първата и тя е стремежът държавата да обхваща и регулира все по-големи и по-големи свери на личния и обществен живот. Това обаче води до пресиране на личността /вид първично насилие/. И какво се получава, свръх-регулацииите пресират мъжете, те пък няма как да отвърнат - първо, защото трудно идентифицират причинителя на пресирането и второ, като атомизирани индивиди е невъзможно да направят това - на този който е отговорен за натиска и агресията се отприщва срещу по-слабите - жените или децата. Жените пък от своя страна си го изкарват /често/ на децата. Някъде в тази верига може да видите и възрастните хора като жертва. Та, причината е погрешната и вредна държавна конструкция и идеологията на тази конструкция. Държавата /в модерния й вид/ е причинителя на насилие.


Стабилна и устойчива морална позиция винаги ще има, възможно е дори да се консолидира. Не съм оптимистка обаче по отношение противопоставянето на „сили и лобита“. Може за известно време тревожещите ни процеси да се забавят, но Вие знаете, че има нива на зло, от които връщане нагоре няма. Насилието е само един от аспектите му. Никак абстрактно не ми звучат секуларизма и Жан-Жак Русо…, както и стремежът на държавата в модерния й вид. Но нали държавата се ръководи от личности? Въпросът за мен е, кое е ръководното начало при тези личности. Разбира се, нямам намерение да Ви отегчавам с разсъжденията си. Да видим какво ще се случи у нас с въпросната конвенция и да се надяваме все пак на забавянето на процесите, които тя легитимира.
Благодаря Ви за логичния коментар и мислене, nkf.

П. П. Българското семейство като институция се разпада
https://dariknews/novini/bylgariia/trevozhno-bylgarskoto-semejstvo-kato-instituciia-se-razpada-2075134
цитирай
9. nkf - Не винаги моралната позиция е ст...
31.01 14:28
Не винаги моралната позиция е стабилна и устойчива. Още повече в всред нашия народ, който за времето на комунизма доста загуби от здравия морален ориентир за добро и зло. Сега обаче, този скандал предоставя чудесна възможност за избистряне на определени позиции и за осмисляне на не малко неща. Съгласен съм, че атаката няма да спре, но и отпорът също не бива да спира. Държавата се управлява според законите, а личностите трябва да ги съблюдават. Освен това съвременната /от последните 200 години/ държава е така конструирана, че се извършва специфичен подбор на "личностите", които ще вземат решения /формално/. Мога да ви кажа вкратце, че държавата на Русо е най-големият враг на собствените си граждани. Тя недвусмислено за тези 200 години се разкри като такава.
цитирай
10. nkf - П. С. Откакто въведоха светските ...
31.01 14:30
П.С. Откакто въведоха светските "бракосъчетания", последвани от "фактическите съжителства", семейството де факто се разпадна.
цитирай
11. nbrakalova - Към nkf 9, 10 - Съгласна съм с Вас!
31.01 23:25
Разсъждавате мъдро, имате критерии, пишете красноречиво и ясно.
Дано отпорът не спира.

Благодаря за изчерпателното Ви споделено отношение. Дано и други го прочетат и се съгласят с него.

П. П. През 500-те години турско иго българинът запази своята идентичност, вяра, семейна среда. За 50-те години комунистическо-съветско иго той загуби и трите. А сега демагозите, представители на последното, втълпявайки припяват, че демокрацията била виновна. Изумително скопяване на памет и мислене! И като погледнем още малко по-назад, отново стигаме до иначе блестящите умове на Просвещението, та дори и по-рано…
цитирай
12. nkf - отново стигаме до иначе блестящите ...
13.02 03:26
nbrakalova написа:
отново стигаме до иначе блестящите умове на Просвещението, та дори и по-рано…

Точно тия умове изявиха и реинкарнираха цялата бесовщина на стария свят.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 468717
Постинги: 171
Коментари: 778
Гласове: 3025
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728