Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2016 19:46 - Психология на тълпите
Автор: nbrakalova Категория: Политика   
Прочетен: 4346 Коментари: 5 Гласове:
10

Последна промяна: 11.05.2016 19:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Гюстав Льобон

·        Цивилизациите са били създавани и ръководени досега от една малка интелектуална аристокрация и никога от тълпите. Силата на последните им стига само да рушат. Вземат ли връх, стига се до безредие.

·        Понятието "цивилизация" включва ясни правила, дисциплина, преход от инстинктивното към рационалното, предвиждане на бъдещето, висока степен на култура – все условия, абсолютно недостъпни за тълпите, оставени на самите себе си. … Щом постройката на една цивилизация е проядена, тълпите предизвикват срутването й. Тогава проличава тяхната роля. За миг, сляпата сила на числото се превръща в единствена философия на историята.

·        Тълпите винаги са играли важна роля в историята, и все пак, никога толкова важна, колкото днес. Неосъзнатото им действие, подчинено на съзнателната дейност на отделни хора, е една от характеристиките на настоящата епоха.

·        Съдбините на нациите вече се решават не на княжеските съвети, а в душата на тълпите.

·        Досега най-определената роля на тълпите се е състояла в пълното разрушаване на остарели цивилизации. Историята учи, че в момента, в който моралните сили, заздравяващи едно общество, престанат да действат, окончателното разпадане е дело на онези безсъзнателни и груби множества, справедливо определяни като варварски.

·        …В безименната и съответно безотговорна тълпа чувството за отговорност, тази постоянна задръжка пред отделния човек, изчезва напълно.

·        Психологията на тълпите показва колко слабо е въздействието на законите и институциите върху тяхната импулсивна природа и доколко тълпите са неспособни да имат някакви мнения извън внушените им. Те не биха могли да бъдат водени от правила, произтичащи от чиста теоретична справедливост. Единствено впечатленията, породени в душата им отвън, са в състояние да ги привлекат.

·        Опитът все още не ги е научил [законодателите], че в поведението си хората никога не следват предписанията на чистия разум.

·        Бихме разбрали донякъде философията на историята само ако правилно сме прозрели този основен пункт на психологията на тълпите: за тях трябва или да си бог, или си нищо.

·        В колективната душа [на тълпата] интелектуалните способности на хората, а оттук и тяхната индивидуалност изчезват. Разнородното се размива с хомогенното, а несъзнателните свойства доминират.

·        Душата на тълпите е вечно обладана не от нужда за свобода, а от необходимост да се подчинява. Жаждата им за изпълнителност ги кара да се покоряват инстинктивно на всеки самообявил се за техен господар.

·        Тълпите натрупват не интелигентност, а посредственост.

·        Вечно готова да въстане срещу слабата власт, тълпата угоднически се прегъва пред силната власт.

·        Влязат ли в тълпата, и невежата, и ученият човек стават еднакво неспособни на [критично] наблюдение.

·        Делото на тълпата е навсякъде и винаги по-некачествено от това на отделния човек.

·        …Доста държавници не са мръднали от представите на теоретиците от миналото столетие, въобразявайки си, че едно общество може да скъса с миналото си и да бъде преправено, водено от светлините на разума.

·        Тълпите не се влияят от разсъждения и до тях достигат само грубо смесени представи. Освен това ораторите, владеещи умението да им въздействат, се обръщат към чувствата и никога към разума им. Законите на рационалната логика нямат никакво въздействие над тях.

·        Тълпите никога не са били жадни за истини. Те се отвръщат от неизгодната им очевидност и предпочитат да обожествяват грешката, ако грешката ги привлича. Който умее да заблуждава, лесно ги завладява; който се опитва да ги извади от заблуда, винаги им става жертва.

·        За да се спечели възторгът на тълпите, те трябва да бъдат държани на разстояние.

·        …Индивидът като част от тълпата и само защото е заобиколен от много хора, добива усещане за непобедима мощ, позволяващо му да се поддаде на инстинкти, които задължително ще обуздае, ако е сам.

·        Само защото принадлежи на тълпата, човекът слиза с няколко стъпала по стълбата на цивилизацията. Взет сам за себе си, той вероятно е бил културен човек; в обкръжението на тълпата се превръща в инстинктивно създание, т.е. във варварин. Неговите черти са стихийността, невъздържаността, жестокостта и възторзите и подвизите на примитивните създания. До тях той се доближава с лесната впечатлителност пред думи и образи, както и със склонността да бъде докаран до деяния, накърняващи най-явните му интереси.

·        Човекът в тълпата е песъчинка сред много други, които вятърът издухва на воля.

·        Човекът в тълпата се различава от естественото си "аз" не само по действията. Още преди да е загубил всякаква независимост, идеите и чувствата му вече дотолкова са се променили, че превръщат скъперника в прахосник, неверника във вярващ, почтения човек в престъпник, страхливеца в герой.

·        …Само защото индивидът е част от тълпата, интелектуалното му равнище спада значително.

·        …Тълпата винаги стои интелектуално по-ниско от отделния човек.

·        Отделната личност притежава умението да контролира рефлексите си, докато тълпата е лишена от него.

·        Тълпите, които френетично искат нещата, не ги искат прекалено дълго. Те са неспособни както на трайно желание, така и на размисъл.

·        Понеже е податлива само на крайни чувства, ораторът, който иска да съблазни тълпата, трябва да злоупотребява със силните твърдения. Преувеличавай, твърди, повтаряй и никога не се опитвай да показваш каквото и да било по разумен път – такива са любимите средства за обосноваване на ораторите от народните сборища.
Освен това тълпата иска същото преувеличение в чувствата на своите герои. Видимите им качества и добродетели трябва винаги да са раздути. В театъра тълпата изисква от героя на пиесата такива добродетели, такава храброст и морал, каквито в живота не се срещат никога.

·        Без да изпитва никакво съмнение към това, което смята за истина или за грешка, и въоръжена, от друга страна, с ясното съзнание за силата си, тълпата е не само нетолерантна, но и властна. Отделният човек може да приеме противоречието и спора, тълпата не ги понася никога.

·        Вечно готова да въстане срещу слабата власт, тълпата угоднически се прегъва пред силната власт.

·        Неспирната им [на тълпите] подвижност важи само за повърхностните неща. В действителност те притежават непреклонни охранителни инстинкти и като всички първобитни, изпитват фетишистка почит към традициите и несъзнавания ужас от новостите, способни да променят реалните условия за съществуването им.

·        Ако на думата "морал" придаваме смисъл на постоянно зачитане на някои обществени условности и също постоянно потискане на егоистичните импулси, то очевидно е, че тълпите са доста импулсивни и доста подвижни, за да са способни на морал.

·        …Безпомощността на тълпите за правилно съждение ги лишава от всякакъв критичен дух, т.е. от способността да различават истината от грешката, да съставят точно мнение. Те приемат само наложени и никога обсъдени мнения. В този смисъл много хора не надвишават нивото на тълпите.

·        Лекотата, с която някои възгледи се налагат като всеобщи, се дължи предимно на невъзможността на повечето хора да си изградят собствено мнение, основано на собствени съждения.

·        С вярванията на тълпите се спори толкова, колкото се спори с циклопите, не повече.

·        Във вечната си борба с разума, чувството никога не е бивало победено.

·        …най-главната цел на един народ трябва да бъде запазването на институциите от миналото и постепенното им обновяване. Трудна цел. Римляните в древността, англичаните в ново време са почти единствените, успели да я постигнат.

·        Няма едно наше творческо, политическо или социално схващане, което да не носи могъщия им отпечатък [на заблудите]. Понякога, с цената на ужасяващи конвулсии човекът ги събаря, ала изглежда е обречен да ги издига отново. Без тях той не би могъл да излезе от първобитното варварство и пак без тях би се върнал отново към него. Без съмнение това са празни сенки, но тези дъщери на мечтите ни са подтикнали народите да сътворят всичко онова, което придава блясък на изкуствата и величие на цивилизациите.
Философите от минали век се посветиха с жар на разрушаването на религиозните, политическите и обществените заблуди, с които бащите ни са живели дълги столетия. С разрушаването им те пресушиха изворите на надеждата и примирението. Зад пожертваните химери откриха слепи природни сили, неумолими за слабостта и непознаващи милост.

·        При целия си напредък философията все така не успя да предложи на народите идеал, способен да ги заплени. Нуждаещи се от заблуди, те инстинктивно се насочват към предлагащите им ги оратори, както насекомото се насочва към светлината.

·        Главният фактор за развитието на народите никога не е била истината, а лъжата. И ако днес силата на социализма расте, то е защото представлява единствената още жива заблуда. Научните опити ни най-малко не нарушават бързия му напредък. Основното му оръжие е, че го защитават умове, достатъчно незапознати с истинското състояние на нещата, за да се осмеляват дръзко да обещават щастие на човека.

·        Опитите, направени от едно поколение като цяло са ненужни на следващото: оттук и непотребността от позоваване на историческите събития като демонстрационни елементи.

·        Нашият век (ХІХ-ти век – бел.цит), както и предишният, без съмнение ще бъдат сочени от историците на бъдещето като ера на любопитни опити. … Най-внушителният от тях бе Френската революция. За да се разбере в крайна сметка, че едно общество не се преправя по предписанията на чистия разум, се наложи да бъдат избити няколко милиона души и да се разтърси цяла Европа в продължение на двадесет години. (с.81)

·        Искаш ли да завладееш тълпите, трябва първо добре да си прозрял вълнуващите ги чувства, да се преструваш, че ги споделяш, след това да се опиташ да ги измениш, като с помощта на най-елементарни асоциации предизвикваш някои сугестивни образи; да можеш да се върнеш назад, ако се налага, и най-вече да отгатваш във всеки момент какви чувства си породил.

·        Без съмнение, човешкият разум не би успял да увлече човечеството по пътя на цивилизацията с пламенността и дързостта, с които химерите му го вдигат на крак.

·        …Нека оставим разума на философите, без да настояваме прекалено за намесата му във владеенето на хората. Не посредством разума, а често въпреки разума, са възниквали чувства като чест, себеотрицание, религиозна вяра, любов към родината, които бяха досега главните движещи сили на всички цивилизации.

·        Тълпата е стадо, което не би могло да мине без господар.

·        На тълпите никога не са липсвали водачи: само че не всички са надарени, липсват им силните убеждения, които правят апостолите. Много пъти това са изкусни ритори, преследващи само личните си интереси, стремящи се да убеждават чрез ласкаене на низки инстинкти. Така упражненото влияние е краткотрайно.

·        Твърдението само за себе си, откъснато от всякакво съждение и доказателство, представлява сигурен начин за прокарване на дадена идея в съзнанието на тълпите. Колкото твърдението е по-стегнато, недоказано и неизявено, толкова е по-авторитетно. …
То обаче добива реално влияние само ако се повтори непрекъснато и до втръсване, и то с едни и същи думи. Наполеон е казвал, че има само една сериозна реторична фигура – повторението. Благодарение на него обектът на твърдението успява да се всели в умовете до такава степен, че да се приема като доказана истина.

·        Изправено днес пред обсъждането и анализа, всяко схващане губи престиж; ъглите му бързо се изхабяват и доста малко идеи, способни да ни увлекат, са се съхранили. Съвременният човек все повече изпада в плен на безразличието.

·        Престъпленията на тълпите са като цяло резултат от мощно внушение и участниците в тях впоследствие са убедени, че са изпълнили някакъв дълг. Нещата са съвсем различни в случая с обикновения престъпник.

·        Като типичен пример може да се посочи убийството на г-н Дьолоне, управител на Бастилията. След превземането на крепостта той бил обграден от крайно възбудена тълпа, а ударите върху него се сипели от всички страни. Предлагали да го обесят, да го обезглавят или да го завържат за опашката на някой кон. Докато се дърпал, той ритнал по невнимание един от зяпачите. Тогава някой предложил и предложението веднага било приветствано, ритнатият да отреже главата на управителя.
"Този човек, безработен готвач, полускитник, озовал се край Бастилията от любопитство, решава, че щом такова е общото мнение, то действието е патриотично и даже смята, че заслужава медал за унищожаването на едно чудовище. Той удря по голия врат с подадената му сабя; зле наточеното оръжие не реже и той изважда от джоба си малък нож с черна дръжка и (нали е готвач, знае да обработва месо), довежда операцията до успешен край."

·        Общите черти на т.нар. криминални тълпи повтарят изцяло чертите, които установихме при всички тълпи: податливост на внушения, доверчивост, подвижност, преувеличаване на добрите или лошите чувства, проява на някои форми на морал и т.н.

·        Не знаем с точност кой е дал заповед или предложение за опразване на затворите чрез избиване на затворниците. Дали е бил Дантон, което изглежда вероятно, или който и да е друг. Все едно: единственият интересуващ ни факт е фактът на могъщото внушение, предало се на тълпата, натоварена с клането.
Армията на убийците наброявала около триста души и представлявала съвършен пример за хетерогенна тълпа. С изключение на съвсем ограничен брой професионални негодници, тя се състояла най-вече от дюкянджии и занаятчии от различни съсловия: обущари, ключари, перукери, зидари, чиновници, комисионери и т.н. Под влияние на полученото внушение те … са напълно убедени, че изпълняват патриотичен дълг. Функцията им е двойна – на съдии и палачи, и по никакъв начин не смятат себе си за престъпници.
Проникнали се от важността на ролята си, те първо образуват нещо като трибунал и веднага се проявяват ограниченият дух и не по-малко ограниченото чувство за справедливост. С оглед на доста големия брой обвинени, първото им решение е благородниците, свещениците, офицерите, кралските служители – с една дума всички, чието занимание вече е доказателство за обвинение в очите на добрия патриот, да бъдат избити накуп, без да е необходимо специално решение. Останалите ще бъдат съдени по външния вид и известността. След като по този начин първичното съзнание на тълпата е задоволено, тя може да премине легално към избиването и да освободи нагоните на жестокост…

·        Понякога се случва водачът да е интелигентен и образоваn; в повечето случаи обаче това по-скоро му вреди, отколкото му помага. Като разкрива сложността на нещата и дава възможност за обяснение и разбиране, интелигентността събужда снизходителност и сериозно притъпява напрегнатата сила на убежденията, нужни на апостолите. Великите водачи от всички времена … са били подчертано ограничени, но въпреки това много дейни. 

·        От всички сили, с които човечеството разполага, вярата винаги е била от най-значимите и с право Евангелието й приписва свойството да повдига планини.

·        Да се сдобие човек с вяра, значи да стане десет пъти по-силен.

·        Науката ни обеща истината или поне познанието на отношенията, достъпни за нашия ум, тя никога не ни е обещавала нито мир, нито щастие.

·        …Просветата не прави човека нито по-морален, нито по-щастлив, не променя наследствените му нагони и увлечения и може, ако е зле ръководена, да стана много по-опасна, отколкото полезна. … Естествено никой никога не е твърдял, че правилно ръководеното образование не може да даде твърде полезни практически резултати, ако не за усъвършенстване на морала, то поне за развитие на професионалните качества.

·        Сред основните господстващи представи в наше време е и тази, според която просветата има едно сигурно постижение – прави хората по-добри и дори равни. Поради самото му повтаряне, това твърдение се превърна в една от най-непоклатимите догми на демокрацията. Да се посегне на тях днес би било толкова трудно, колкото да се посегнело едно време на църковните догми. Но и в това отношение, както и в много други, демократичните идеи се оказват в дълбок разрез с данните на психологията и на опита. Редица видни философи, включително Хърбърт Спенсър, са показали без затруднение, че просветата не прави човека нито по-морален, нито по-щастлив, че не променя наследствените му нагони и увлечения и че може, ако е зле ръководена, да стана много по-опасна, отколкото полезна.

·        Естествено никой никога не е твърдял, че правилно ръководеното образование не може да даде твърде полезни практически резултати, ако не за усъвършенстване на морала, то поне за развитие на професионалните качества.

·        Първата опасност от това образование, … е, че се основава на една фундаментална психологическа грешка, а именно – да си въобразяваш, че рецитирането на учебниците развива интелигентността.

·        Преценката, опитът, инициативността, характерът са условията за успех в живота, а те не се научават от книгите. Книгите са полезни за проверка, като речници, чиито дълги цитати обаче е напълно излишно да се трупат в главата.

·        Вместо да подготвя хора за живота, училището ги подготвя единствено за обществени длъжности, където сполуката не изисква и отблясък от интелигентност.

 Из: Гюстав Льо Бон. Психология на тълпите, изд. Жарава, 2003.

* * *


Изборните тълпи

Най-характерни за тях са слабата склонност към съждение, отсъствието на критичен дух, раздразнимостта, лековерието и простотата. В решенията им откриваме също влиянието на вождовете и ролята на досега изброените фактори: твърдение, повторение, обаяние и заразителност.
Първото качество, което кандидатът трябва да притежава, е обаянието. Личното обаяние може да бъде заместено единствено от авторитета на богатството. Талантът, дори геният, не са елементи на успеха.
Тази необходимост кандидатът да бъде обаятелен, да съумее впоследствие да се наложи безусловно, е от решаващо значение. Ако избирателите, предимно работници и селяни, посочват толкова рядко някого от своите за представител, то е, защото произлезлите от редиците им личности за тях са напълно лишени от обаяние.
Да има обаяние обаче не е достатъчно, за да е сигурен успехът на кандидата. Избирателят държи да види как ласкаят ламтежите и суетата му; кандидатът трябва да го засипе с екстравагантни ласкателства, да не се колебае да му обещава най-невероятни неща. Говори ли пред работници — да използва всички възможни клетви за заклеймяване на работодателите им. Що се отнася до противниковия кандидат, ще се помъчим да го смачкаме, като с помощта на твърдението, повторението и заразителността го изкарваме последен негодяй и че за никого не са тайна многото му престъпления. От само себе си се разбира, че е безсмислено да се търси и сянка от доказателство. Ако противникът не познава добре психологията на тълпата, той ще потърси аргументи за оправдание, вместо просто да отговори на клеветническите твърдения с други, също клеветнически твърдения; от този момент нататък шансовете му за победа са нулеви.
Писмената програма на кандидата не бива да е много твърда, защото противниците му биха могли да му я противопоставят по-късно; затова пък устната му програма не трябва да се бои от крайности. Могат без страх да се обещават най-значими реформи. Тези преувеличения произвеждат голям ефект за момента, а в бъдеще не задължават с нищо. Всъщност избирателят ни най-малко не иска да знае впоследствие дали избраникът е спазил направената и харесала се декларация, която се предполага, че е основа на избора.
Ораторът, умеещ да използва думите, направлява по своя воля тълпите. Изрази като „подлият капитал“, „мръсните експлоататори“, „прекрасният работник“, „обобществяването на богатствата“ произвеждат винаги един и същ ефект, макар и вече да са се поизтъркали. Този кандидат обаче, който е в състояние да открие нова формула, добре изчистена от точен смисъл и съответно приспособима към най-разнообразни стремежи, постига неизбежен успех.
Колкото до възможността съжденията да влияят на съзнанието на тълпите, трябва човек никога да не е чел отчета на някое изборно събрание, за да не е наясно по въпроса. Разменят се твърдения, обиди, от време на време яки удари, никога доводи.
Мненията на тълпите са наложени, никога осмислени. Тези мнения и гласуванията на избирателите са в ръцете на изборни комитети. Както и да се наричат комитетите: клубове, синдикати и други, те съставляват една от сериозните опасности, произтичащи от мощта на тълпите. Наистина те са най-безличната, което ще рече и най-потискащата форма на тиранията. Понеже предназначението им е да говорят и да действат от името на общност, водачите начело на комитетите са освободени от всякаква отговорност и могат да си позволят всичко. И най-страшният тиранин никога не би се осмелил да мечтае за преследванията, заповядани от революционните комитети. Докато можел да говори от тяхно име, Робеспиер бил всевластен господар. Денят, в който страховитият диктатор се разделил с тях от честолюбие, белязал неговия крах. Господството на тълпите е господство на комитетите, значи и на вождовете. Трудно бихме си представили по-груб деспотизъм.

Няма да извлека от гореказаното никакво заключение, насочено срещу всеобщото гласуване. Неудобствата на всеобщото гласуване естествено са твърде видими, за да останат незабелязани. Не би могло да се оспори, че цивилизациите са били творение на ограничено малцинство от превъзхождащи умове, образуващи върха на една пирамида, чиито степени, разширяващи се успоредно с намаляването на умствената величина, представляват дълбоките слоеве на една нация. Величието на каквато и да е цивилизация положително не може да зависи от гласуването на нископоставени елементи, олицетворяващи единствено числото. Освен това няма съмнение, че гласуванията на тълпите често са твърде опасни. Те вече ни докараха не едно нещастия; а с триумфа на социализма фантазиите за народния суверенитет със сигурност ще ни струват още по-скъпо.
С вярванията на тълпите се спори толкова, колкото се спори с циклоните, не повече. Днес догмата на всеобщото гласуване е облечена в някогашната власт на християнските догми. Оратори и писатели говорят за него с почит и ласкателства, на каквито не се е радвал дори Луи XIV. Така че отношението към него трябва да е същото като към всички религиозни догми, върху които въздейства единствено времето.
Опитът да се разклати тази догма би бил още безсмислен, след като причините са очевидни: «Във време на равенство — посочва правилно Токвил — хората, поради приликата помежду им, изобщо не си вярват едни на други; но същата тази прилика им дава почти неограничена вяра в общественото мнение; струва им се неправдоподобно, щом всички са еднакво просветени, истината да не принадлежи на мнозинството.»
Трябва ли при това положение да се предполага, че едно ограничено гласуване — ограничено до възможностите, ако щете — би довело до по-качествен вот на тълпите? И за миг не мога да го допусна, и то поради отбелязаните по-горе мотиви за по-ниското душевно равнище на всички общности, каквито и да са по състав. Попаднат ли в тълпа, хората винаги се приравняват и по общи въпроси гласуването на 40 академици не стои по-високо от това на 40 водоносци. И така, ако претъпканите със знания хора образуваха самостоятелно изборното тяло, гласуването им нямаше да е по-качествено от днешното. Те биха се водили предимно от чувствата си и от духа на своята партия.

"Психология на тълпите", книга трета, глава четвърта, 1895 г.

http://myivoblog.blogspot.bg/2011/08/blog-post_31.html

  

 




Гласувай:
10



1. batogo - !!!:))) Поздравления за постинга!
12.05.2016 10:27
Изключително ценно, дълбоко и мъдро познание за тълпата. Полезно за всеки разумен и осъзнат читател.
цитирай
2. nbrakalova - Благодаря Ви,
12.05.2016 20:43
batogo написа:
Изключително ценно, дълбоко и мъдро познание за тълпата. Полезно за всеки разумен и осъзнат читател.


както и за единомислието, batogo.
цитирай
3. getmans1 - Толкова познато и от блога и от живота а пък ми се струва, че и готвача-скитник ми е познат. Поздрави за удачното четиво! :)
18.05.2016 19:49
„· Понеже е податлива само на крайни чувства, ораторът, който иска да съблазни тълпата, трябва да злоупотребява със силните твърдения. Преувеличавай, твърди, повтаряй и никога не се опитвай да показваш каквото и да било по разумен път – такива са любимите средства за обосноваване на ораторите от народните сборища.
Освен това тълпата иска същото преувеличение в чувствата на своите герои. Видимите им качества и добродетели трябва винаги да са раздути. В театъра тълпата изисква от героя на пиесата такива добродетели, такава храброст и морал, каквито в живота не се срещат никога.“
цитирай
4. nkf - Льобон е великолепен. "Пс...
24.05.2016 21:23
Льобон е великолепен. "Психология-та" му, заема почетно място в библиотеката ми.
цитирай
5. nbrakalova - .
24.05.2016 23:06
nkf написа:
Льобон е великолепен. "Психология-та" му, заема почетно място в библиотеката ми.


За мен е стимул да имам Вашето одобрението и мнени, nkf !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1624423
Постинги: 501
Коментари: 1643
Гласове: 5868
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031