Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2012 16:33 - Фердинанд и българската войска
Автор: nbrakalova Категория: Политика   
Прочетен: 2452 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 19.12.2012 16:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

През 1892 г. Фердинанд обяснява военната си политика. Впрочем касае се за доктрина, следвана от деня, в който встъпва на българския престол. На следващия ден той издава заповед, в която съгласно чл. 22 от Конституцията известява, че поема върховното началство на всички военни сили в България.

На 12 август при представянето на офицерите от Софийския гарнизон казва: „Ние всички имаме големи задължения да изпълняваме, но те ще станат лесни със свръзката на княза с армията. Разчитам напълно върху верността на клетвата, която ми дадохте, и ви уверявам в Моята любов и в предаността Ми“.

Първите управленски актове на Фердинанд не оставят съмнение за ролята, която отрежда на войската за успешното изпълнение на владетелската си мисия. Месец след като е поел „браздите на управлението“, по доверен човек изпраща дълго и обстоятелствено писмо на австрийския престолонаследник Рудолф, в което пише:

„...По отношение на сигурността в страната съм доволен: кабинетът ми е предан и се ползва с авторитет, солидаризира се с националните идеали и съзнава необходимостта от защита на целостта на границите. Имам обичта на народа, армията ми е предана, във всички гарнизони, които обиколих (също и във Филипополис), ентусиазмът беше искрен и непресторен. В София моят верен Попов ми гарантира лоялността на войската и неприкосновеността на моята особа. Накратко, чувствам се в безопасност (въпреки че съм много предпазлив и никога не заравям какво могат да направят парите на Русия) и от тази гледна точка посрещам бъдещето си със спокойствие...

За съжаление не ми достигат оръжие и муниции. Ако се наложи, ще можем да мобилизираме 130 000 мъже, но 80 000 от тях ще бъдат много слабо въоръжени. Кой може да ми даде оръжие сега? Утехата ми, създаването на една стабилна, мирна България – ето това е ключът към решаването на Източния въпрос, което е от голямо значение и за вас“.

Писмо на 26-годишен младеж, написано с устрем и самочувствие, дори с малко самохвалство. Едва ли майор Христо попов е в състояние да гарантира неприкосновеността на особата му. Мощното „ура“, с което войсковите части го посрещат във Видин и по пътя му през Русе, Търново и Пловдив до София, едва ли можеда се приеме като доказателство, че армията му е предана. По-важна е решимостта му да направи от армията основен крепител за сигурността на трона и родината: да разшири кръга от предани на короната офицери; да спечели обичта на войската, да я обнови и модернизира. За да има цветя, трябват оръдия, армия с висок боен дух и респектираща мощ.

 

* * *

Фердинанд заварва българската войска в младенческо състояние, с присъщите за тази възраст недостатъци – липсата на системност в законодателното устройство, организацията и материалното осигуряване се компенсира от чувството за патриотизъм, което мотивира всеки воин и въоръжава армията със силното оръжие на несъкрушим боен дух. Този дух увенчава българската армия при Сливница с бойна слава – благословена от Бога победа, колкото случайна, толкова и закономерна, необходима и спасителна за освободеното ни отечество.

Схващанията на Фердинанд за армията са застъпени в редица негови заповеди, рескрипти и речи. Князът я намира далече от изискванията на историческия момент, който Княжеството преживява. Липсва законодателство, което в перспектива да очертава нейното развитие и усъвършенстване. „Привременно положение на Българската войска“ не променя замисъла на Русия, че изгражда армия на сателитна държава, която ще действа под нейно командване и разпореждане. Поставените пред армията задачи са догонващи: да достигне равнището на армиите в съседните държави. Основната й функция е отбранителна и е подчинена на обстановката на Балканите.

След разрива с Русия такова състояние на армията е анахронизъм. Като добавим към това нейното политизиране, участие в преврати (1881 и 1886), контрапреврат, бунтове и метежи, става ясно пред какъв сериозен проблем е изправен Фердинанд. Решаването на проблема започва с изработването на военна политика, която да отчита променящата се обстановка и в перспектива да осигурява необходимата организация и материална обезпеченост. Другата, също от първостепенна важност задача е войската да се прибере в казармите и да се приобщи към общата кауза на трона и отечеството. На 3 август 1887 г. в първото си официално обръщение като върховен военачалник Фердинанд казва:

„Ние сме дълбоко убедени, че славната българска войска ще се въодушевява само от една идея – точното изпълнение на клетвата, която ще даде днес за верност и преданост Нам и Нашето отечество, че никакви други външни и политически влияния не ще могат да поколебаят тая преданост и че с Божията помощ и водена от Нас, ще оправдае надеждите, които Ние и народът Ни възлагаме на нея за запазване свободата, независимостта и честта на България“.

 

* * *

В края на 80-те и началото на 90-години на ХІХ век България е ключов елемент в Източния въпрос. Кръстосаните интереси на великите сили в страната ни определят насоките на външната й политика: да излезе от регионалната ограниченост и да държи сметка за милитаризма и ориентирането на големите държави към създаването на военни съюзи и решаването на спорните международни въпроси с военни средства.

Външнополитическите процеси в Европа и на Балканите убеждават Фердинанд в предстоящата историческа роля на Българската армия. Първото, което прави като върховен военачалник, е да се запознае с нейното състояние и да си набележи предстоящите задачи. За целта изисква да бъде информиран по всички въпроси, свързани с устройството, подготовката и материалното обезпечаване на въоръжените сили. В дворцовия архив са запазени стотици изпъстрени с негови бележки документи, които хронологически последяват реорганизацията на армията, движението на личния състав, заповеди за извършените промени в структурно и кадрово отношение в Министерството на войната, в Генералния щаб и в частите на армията, проекти за охрана на границата и за отбрана на морския и дунавския бряг. Българският княз и цар лично се ангажира с избора на артилерийските системи, с подбора и назначаването на ръководните кадри, наблюдава военния бюджет и разпределянето му по всички направления на военното строителство. Тази дейност, която отнема значителна част от времето му за управление, го държи в течение на всички военни въпроси и при необходимост му позволява компетентно да се намесва и осигурява изпълнението на цялостна програма за създаването на боеспособна армия и надежден щит на българската държава.

 

* * *

В началото на 1888 г. числеността на българската армия е около 25 000 души: 867 офицери, 52 военни лекари, 75 чиновници, 1 155 подофицери и 23 000 срочни войници. Държавният глава вижда съществени пропуски в наследената войскова организация. Редовните набори не обхващат всички младежи и част от тях остават без военна подготовка.

В началото на 90-те години по настояване на княза и с негово участие се слага началото на цялостна реорганизация на армията. Изходно начало е приетият през 1891 г. Закон за устройство на въоръжените сили. Границата на задължителната военна служба се вдига на 45 години, което означава, че при мобилизация под знамената се събират още пет набора. Бригадите се реорганизират в дивизии, към които се формират резервни полкове, дивизионен парк и обоз. Към всяка дивизия се придава по един от артилерийските полкове, по един ескадрон и се създава дивизионна болница. Реформата създава пехотната дивизия като комплексна войскова единица с гъвкава нагласа да води както самостоятелни, така и във взаимодействие с други части бойни действия.

Процесът на модернизация и структуриране на армията се характеризира с две тенденции: едната – увеличаване на числения състав на армията и създаване на голям брой части като основа за разгръщане на нови организационни единици, и другата – ускорено развитие на всички родове войски, на първо място артилерията и инженерните части. Поставят се следните цели: обхващане в армията на цялото мъжко население; добра военна подготовка на личния състав; непрекъснато обучение на всички набори и поддържане на висока боеготовност на всички родове войски. През 1897 г. армията разполага с 210 000 обучени войници, а през 1901 г. – с 300 000.

Реформата в армията е съпроводена с непрекъснатото й попълване с подготвени командири. До 1903 г. Военното училище дава офицерско звание на 1 400 души. Този брой е недостатъчен за попълване на щатовете дори в мирновременна обстановка. През 1902 г. в Княжево се открива школа за запасни подпоручици. Следващата стъпка за попълването на офицерския корпус е организирането на съкратен курс за подготовка на действащи пехотни офицери в Княжево.

Фердинанд пряко наблюдава и контролира движението на офицерите, професионалното им израстване и длъжностите, които заемат. В навечерието на всяка нова година събира около себе си завършилите Военното училище и думите, с които ги приобщава към офицерския корпус, остават трайна следа в бъдещата им дейност:

„Вие встъпвате като труженици в оня офицерски корпус, развитието на който е една от главните задачи на Моето съществуване в България.

И Аз желая да изпълня лично този важен акт, за да покажа на юнкерите, че Аз сам ги въвеждам в редовете на една корпорация, която поради длъжностите си, поради задачите си, е повикана да възпитава българските синове в оня дух на отечестволюбие, който нашите народни идеали са ни начертали…“

Липсата на щабни офицери сериозно затруднява формирането на нови войскови части. Фердинанд пръв реагира на тази потребност. През 1892 г. издава указ за провеждане на изпит за производство в първи щаб-офицарски чин. По негово настояване във Военното училище се провежда щаб-офицерски курс за офицерите от всички родове войски. При откриването на курса (1 ноември 1893) изисква армията да бъде не само силна и добре подготвена, но и „упорита в движението към прогреса и усилването на Нашето отечество“.

Фердинанд гледа на повишаването на офицерите в по-горен чин като на важен кадрови въпрос. Следи тяхната работа, познава качествата им и сам се разпорежда за назначаването им на по-висока длъжност. Превръща в ритуал повишаването във воинско звание. На 31 декември 1903 г. във Военния клуб пред произведените в по-горен чин офицери казва:

„Като получавате нови чинове и по-горни самостоятелни длъжности, не трябва да погледнете на тях като на инстанция за почивка. Напротив, от днес вам предстои по-голям интелектуален и физически труд и постоянна разумна деятелност.

Военното изкуство бързо се развива и усъвършенствува. От ден на ден то става все по-трудно и познанията, които офицерът-началник трябва да обладава, стават все по-обширни, затова никога не допущайте мисълта, че знаете достатъчно“.

Зконът за въоръжените сили, приет през 1903/1904 г., премахва всички пречки пред създаването на модерна, мобилна и боеспособна армия. Мирновременната й организация в навечерието на Балканската война осигурява бърза мобилизация и ефективно ръководство в бойна обстановка.

Централното управление се състои от свита на Негово величество Царя, Върховен началник на войската и Министерство на войната със следните отдели – канцелария, щаб на армията, главно минтенданство, артилерийска инспекция, кавалерийска инспекция, военноинженерна инспекция, военносъдебна част и военносанитарна част. Във ведомството на министерството влизат Военното училище, Школата за запасни подпоручици и  Кавалерийската школа.

Страната е разделена на три военноинспекционни области, всяка от които обхваща управлението на три дивизионни области. Всяка дивизионна област съдържа три пехотни дивизии с придадените към тях артилерийски полкове и картечни взводове, както и всички други войскови части и учреждения извън организационния състав на дивизиите.

Численият състав на армията в навечерието на мобилизацията (септември 1912 г.) се състои от 2616 офицери, 427 чиновници, 5085 подофицери и 52 870 войници на срочна служба.

Законът от 1903/1904 г. дава на държавния глава изключителни права по време на война: устройството на въоръжените сили, формирането на нови части и тяхното разгръщане. Този текст от закона защитава Министерството на войната от критика и намеса на парламента и представените в него партии при изработването на мобилизационните планове и разгръщането на армиите за бойни действия.

Създадената мирновременна организация позволява за воденето на Балканската война да се мобилизират половин милион души. От тях над 350 000 участват във войната. Въоръжените сили се подразделят на три армии, всяка от които е в състояние да действа самостоятелно на определеното място и направление.

Материално-техническото снабдяване на армията със съвременна техника и оръжия е основна дейност при нейната модернизация. По настояване на фердинанд през 1892 г. Народното събрание обсъжда и приема Закон за снабдяване на войската с предмети за въоръжаване, с облекло, с храна и с разни други потребности. Държавният глава поддържа лични контакти с оръжейните магнати в Германия и Франция и организира договарянето на оръжейни доставки.

От 1889 г. започва превъоръжаването на пехотата и кавалерията с пушки и карабини „Манлихер“. През същата година старите оръдия в артилерийските полкове се заменят със 120-милиметрови круповски гаубици. През 1893 г. се въвежда бездимният барут. От началото на ХХ век артилерията се превъоръжава със скорострелни оръдия, система „Шнейдер“. През 1908 г. на въоръжение е приета картечницата „Максим“.

В началото на Балканската война армията е въоръжена със следния брой оръжия: пушки и карабини „Манлихер“ – 2080 000; пушки и карабини „Бердана“ – 51 000; пушки „Кринка“ – около 13 000; картечници – 322; полски и планински оръдия – 920, от които 452 скорострелни.

Фердинанд измерва силата на армията не само с количествата оръжие и броя на бойците, но и с високите нравствени качества, които те притежават. Това са мисъл и убеждение, които мотивират неговата всеобхватна и целенасочена работа за възпитанието на всички военнослужещи. Той контролира и лично направлява оформянето на моралния кодекс на офицера:

„Офицерският корпус е ядката на армията. Колкото повече тоя корпус не отличава не само със своята подготовка, но и с моралните си качества, толкова повече той ще заслужава почитта и любовта на Господаря на Отечеството. Не забравяйте, че всеки офицер представлява целия корпус и че често по едного се съди за всички. Бъдете достойни членове на тоя корпус и пазете неговата чест, старайте се да отстранявате всеки недостатък, който уронва офицерското достойнство“.

Основно задължение, което Фердинанд вменява в дълг на офицерите, е да възпитават воините на България:

„На вашите ръце Отечеството поверява своите синове да ги обучите, да ги възпитате, за да ги направите достойни защитници на майка България, всякога и безусловно готови да пролеят своята кръв за запазване на нейната свобода и за постигане на идеалите, които миналото ни е завещало… Обичайте вашите войници с всичката си душа. Грижете се за тях повече, отколкото за себе си. С това ще им вдъхнете доверието и любовта, които са най-добрият залог за успеха и в най-трудните военни задачи, които ще има да изпълняват“.

Армията е основен крепител на монархическия институт. През всичките години на своето властване Фердинанд изисква: „Верност безусловна на престола“. Полага много труд и изобретателност, за да спечели уважението и предаността на „мъжете с пагони“ и да създаде здрава връзка между върховната власт и армията.

Със заповеди на Фердинанд представители на династията и нейни сродници поемат шефството и дават името си на войскови части. Той присъства и споделя с армията всички събития и празници, свързани с владетелското семейство. На 14 октомври 1888 г. при предаването на щандарта на собствения си конвой казва: Давам ви днес моето собствено знаме. Тая военна светиня всякога да ви припомня, че сте турени да браните особата на Държавния глава и да служите с верността и преданост Нему и на отечеството“.

След две десетилетия градивен труд владетелят на България има пълно доверие в армията и в готовността й да служи с еднаква преданост на престола, отечеството и националните изеали. Израз на тази увереност е словото му, произнесено на 2 май 1906 г. пред офицерите от Софийския гарнизон по случай именния ден на престолонаследника княз Борис Търновски: „В неразривното съединение на армията с Династията и Короната Аз виждам един свещен залог за якото и трайно укрепване на ония добродетели, които водят армията към пътя на честта, славата и величието“.

* * *

Отмереният и настъпателен ритъм в съзиданието на българската държавност създава възможно най-благоприятния климат за военно строителство. Стабилното стопанство с всяка измината година увеличава средствата за модернизация на войската. Към 1909 г. неграмотността в армията е ликвидирана. Офицерският корпус се държи далече от политическите страсти, войниците се задържат в казармите. Войската става верен страж и гарант за сигурността на монархическата институция и за решаването на националните приоритети.

През цялото си управление Фердинанд е нападан и обвиняван от всички страни. Критики обаче от военните среди липсват. Въодушевлението, с което народ и армия посрещат обявяването на Балканската война, е съизмеримо само с доверието и предаността им към върховния предводител. При започването на войната българският цар има най-силното оръжие, за да победи и увенчае със слава своята корона.

Из: Жоро Цветков. „Книга за Цар Фердинанд и българите“,

Изд. „Сиела“ АД, 2010 г.



Тагове:   Нова година,   бал,   поход,   обучение,   армия,   кадет,   място,   Служба,   Фердинанд,   клетва,   елит,   марш,   маневри,   офицер,   кодекс,   открива,   корпус,   реформа,   чест,   Дисциплина,   гражданин,   император,   опълчение,   наблюдава,   офицери,   воин,   отстъпление,   аристокрация,   ореол,   аристократ,   буржоа,   рефлекс,   благородник,   кавалерия,   София,   царство,   школа,   Русия,   Рим,   Европа,   рицар,   време,   военни,   художници,   внву,   история,   благородство,   поезия,   писатели,   политици,   достойнство,   васал,   слава,   подготовка,   Димчо Дебелянов,   древност,   Княжево,   командир,   военен,   Йордан Йовков,   модернизация,   гвардия,   войници,   знаме,   контролира,   професори,   щъркелов,   Центурион,   Професионален,   прослойка,   Царство България,   Петър Мутафчиев,   възпитаник,   екатерина втора,   Димитър Димов,   Димитър Пешев,   буржоазия,   петър първи,   дворцов,   9 септември,   съюз на възпитаниците на внву,   офицерски,   военно формирования,   средновековна Европа,   сюзерен,   благородничество,   висше съсловие,   пряпоршчик,   дворянин,   генералитет,   високоблагородие,   превъзходителство,   Табель о рангах,   служба мундир,   изтънченост,   граф Робер дьо Бурбулон,   Иван Багрянов,   Стойчо Мушанов,   Константин Муравиев,   спиридон казанджиев,   потъпкване,   структуриране,   артилерията,   инженерни части,   личния състав,   боеготовност,   родове войски,   щатове,   мирновременна обстановка,   запасни,   подпоручици,   курс действащи,   пехотни,   движение длъжности,


Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 712677
Постинги: 275
Коментари: 1185
Гласове: 4194
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031