Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2012 14:32 - Опит за борба с митовете и преосмислянето им
Автор: nbrakalova Категория: Политика   
Прочетен: 2698 Коментари: 6 Гласове:
6

Последна промяна: 11.10.2012 12:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ВЕЛИКАТА ИЛЮЗИЯ НА БЪЛГАРИЯ
Балканските войни (1912-1913 г.)

Балканските войни са нашият "опит за летене". Еманация на амбицията ни да станем осмата велика сила в Европа. Племето ни тогава е младо и жилаво, получили сме свободата си с договорите от Сан Стефано на 19 февруари и Берлин на 1 юли 1878 г., успели сме да се съединим на 6 септември 1885 г. и да победим Сърбия на 15 ноември 1885 г., признати сме за независимо царство, за каквото сме се самопровъзгласили на 22 септември 1908 г., на 6 април 1909 г., постигнали сме стопански и културен възход. Трябва ни още едно усилие, за да се обединим. И точно когато сме си повярвали, че сме велики, търпим страшно, апокалиптично крушение.

Дали са си давали сметка Теодор Теодоров и Димитър Ризов, стартирали преговорите по заръка на премиера Гешов на 21 септември 1911 със сръбския пълномощен министър Спалайкович, и самият министър-председател, разговарял с премиера Милованович на 29 септември с.г., каква катастрофа ни чака?

Чел съм спомени и оценки на най-важните участници в събитията. Никой не иска да поеме вината за трагедията[1]. Най-лицемерен е бившият премиер, следван от началник-щаба на армията Фичев с "Висшето командване през Балканската война 1912 г. от началото на войната до Чаталджа включително" (1927).

Случайно ли е това?

Гешов пише две помпозни книги - "Престъпното безумие и анкетата по него" (1914) и "Балканският съюз" (1915). Този даровит държавен мъж, ако перифразирам Вазов, е блестящ писател-полемист, банкер и филантроп, но слаб дипломат и управленец. А точно тогава – 16 март 1911 – 27 май 1913 г. ръководи правителството и дипломацията на България.

Не мога да проумея как е възможно да се мобилизира 570 000 армия и да се преживее такава унизителна драма. Та България през юли 1913 г. виси на косъм, тя е в буквалния смисъл на думата пред разкъсване, спасена с дискретната намеса на Австро-Унгария след унизителна молба от цар Фердинанд и благодарение неочакваното бездействие на уж вечния враг Османската империя. Случайно ли след две години тези държави ни стават съюзници във войната срещу Сърбия, Гърция, Румъния и Русия?

Не говоря за пропилените за 34 години 2 милиона лева за укрепване на българския дух в Македония и Одринска Тракия, за които скърби екзарх Йосиф I, нито за прословутия заем от общо 65 млн. франка, договорен в Париж между 30 май и 29 октомври 1912 г. от финансовия министър Теодоров. Типично по български, в последния момент, като за медикаменти финансистът заделя само 60 000 лева... В един миг България просто е можело да я няма на европейската карта.

Чел съм стенографските дневници на XV ОНС. По банките мирише на война и далавери от армейските доставки. Всички депутати от народняшко-прогресивнолибералната коалиция крещят: "На война с Турция!" И само стамболовистът Станев плахо надава вопъл, досущ като лудия Мунчо в "Под игото" - "Добре де, но ако всичко се провали?" Няма кой да го слуша.

На 15 септември 1912 г. всички виждат предстоящата война в розово. Та управниците ни дори не повдигат сериозно въпроса за схизмата на църкавата ни от 16 септември 1872 г., въпреки че сме съюзници с Гърция! На 16 септември 1912 г. е обявена мобилизацията, на 30 септември премиерът изпраща писмо до турския си колега с предложение да се изпълни чл. 23 от Берлинския договор – за исканата автономия на християните, за която бързо след това забравя, а царският манифест за започване на войната е прочетен на 5 октомври.

На 7 срещу 8 ноември крайцерът "Дръзки" торпилира гордостта на османската флота - "Хамидие"...

Веднага се сещам за конституционната промяна на чл. 17, гласувана от V ВНС на 9 юли 1911 г. Увеличавала властта на царя... Дали е така - цитирам дословно: "Царят е представител на държавата във всичките й сношения с другите държави. От негово име правителството преговаря и сключва с други държави всички договори, които се утвърждават от царя. Тия договори се съобщават от министрите на Народното Събрание, щом като интересите и сигурността на страната допущат това".

Отговорността е на правителството – казано е ясно и точно. На премиера Иван Евстратиев Гешов и на неговия заместник Теодор Теодоров, СЪГЛАСИЛИ СЕ да делят Македония зад гърба на българския народ, чакайки арбитража на руския монарх за т.нар. "спорна зона". Това е уникално ноу хау в международното право – чужд владетел да определя кому принадлежи изконно българска земя.

Прочетете чл. 2 от Тайното приложение към договора за приятелство и съюз между Царство България и Кралство Сърбия и ще се шокирате, като разберете, че "двете страни се задължават да приемат като окончателна граница оная линия, която Н.И.В. Руския цар, в гореозначените граници, би намерил, че най отговаря на правата и интересите на двете страни".

Затова се правят и конституционните промени в Търново от V ВНС между 9 юни и 9 юли 1911 г. Ако съюзният – сръбско-български договор от 29 февруари 1912 г., бе публикуван в някой български вестник, на другия ден правителството на Гешов щеше да е свалено. Няма друг партиен лидер у нас (изключвам Стоян Данев), който би подписал в познатия им вид съюзните българо-сръбски и българо-гръцки договори. За Гърция дори няма уточнение по контракта от 16 май 1912 г. как ще се разпределят завзетите земи - "поради липса на време". Точно по тази причина гърците забавят влизането на нашата армия в Солун на 29 октомври 1912 г., за което вина има и командирът на Седма рилска дивизия ген.-майор Георги Тодоров, след което смятат, тъй като първи са превзели важния град, че той е техен.

Много проблематични са и другите възлови фигури у нас. Шеф на парламента е Стоян Данев, командир на Трета армия и бъдещ помощник-главнокомандващ Радко Димитриев, началник на Генералния щаб ген. Иван Фичев - все изтъкнати русофили. Защо да се учудвам тогава, че Македоно-одринското опълчение се изгражда по инициатива на ген. Александър Протогеров БЕЗ СЪДЕЙСТВИЕТО на щаба на действащата армия, добруджанската ни граница остава напълно открита за вражеско румънско нашествие и България доброволно се отказва да изпрати свои войски за ОСВОБОЖДАВАНЕТО на Македония.

В интерес на истината първото споразумение между българския и сръбския генерален щаб от 17 юни 1912 г. предвижда една българска армия да действа на десния фланг и тила на неприятеля по посока Кюстендил – Кочани, като Фичев в бележка дори сваля от себе си отговорността, тъй като "първоначалната идея за операциите принадлежи на Сръбския генерален щаб". При подписването на окончателното споразумение от 15 септември 1912 г. той вече приема "целокупната българска армия да действа в долината на река Марица, като на първо време остави една дивизия (Седма рилска, подчинена на Втора съюзна армия на ген. Степа Степанович - б.м., Б.Г.) на линията Кюстендил – Дупница", а щом "сръбската главна армия отблъсне турците от линията Скопие – Велес – Щип и нападне на юг, тогава българите могат да си послужат със своята дивизия, за да усилят войските на Марицкия театър, като оставят опълченски войски на македонската граница".

А уж българския войник се бори за свободата на брата-роб македонец. Какво търси из чукарите на Източна Тракия? Защо са му славните победи при Булаир на 26 януари и Одрин на 13 март 1913 г., когато Македония е загубена още в началото на декември 1912 г. Както се оказва – завинаги.

Писал съм го и друг път, но го повтарям – Балканската война е рядък случай, когато армията на една страна – България, се използва за пълноценното осъществяване на национално-обединителните каузи на съседките-измамници – Сърбия и Гърция.

Всъщност първата ни "придобивка" от Балканската война е отстъпването на Силистра на Румъния на 26 април 1913 г. Естествено, без санкцията на ВНС и при грубо погазване на конституцията. Балканската война e класически пример на измама спрямо България – и на дипломатическия фронт, и на бойния театър на военните действия. Жалкото е, че дипломацията ни е в ръцете на Гешов, същият, който подписва мирния договор със Сърбия на 19 февруари 1886 г. Той ли не знае какви са амбициите на западната ни съседка спрямо Македония?

Армията напредва с небивал ентусиазъм и сразява османските войски на Абдулах паша при Лозенград и Люлебургас. Прекрасно, но защо се водят тези прословути преградни боеве, защо на 11 октомври 1912 г. Радко Димитриев спира настъплението за два дни, след като е превзел без бой Лозенград, за да победи на 21 октомври при Бунархисар Махмуд Михтар паша, но след като от двете страни са дадени 40 000 жертви, защо същият герой проваля превземането на Чаталджа на 5 ноември, след което сме можели да влезем в Истанбул и да диктуваме еднолично сепаративен мир с Турската империя, изваждайки я от войната и защо парламентарният шеф Данев трябва да води преговорите за примирие с турците на 21 ноември?

Армията е готвена за бърза война с Османската империя, тоест за блицкриг. По каква причина? Защото икономиката ни не би могла да издържи на продължително водене на бойните действия... Повалена и унизена, България воюва след това точно три години на два фронта – при това успешно.

В своите спомени "60 години живяна история" (1968) Константин Кацаров отбелязва, че на закрито парламентарно заседание военният министър запознава депутатите с военновременните запаси и състоянието на армията ни преди започването на войната. Веднага ми стана ясно, че ген. Никифор Никифоров е подвел Народното събрание. Как е възможно така нагло да се манипулират народните избраници, повечето от които не са военни специалисти, ако и да са минали през родните казарми? Защо не се разнищи въпросът за отчайващото оборудване на армията с медикаменти, облекло, храна и начин на настаняването й при водене на военните действия.

В "Престъпното безумие и анкетата по него" самият бивш премиер Гешов посочва стряскащи факти – той говори за "един известен недостиг" преди войната – походни пушки – 30000, патрони – 150000 000, артилерийски снаряди – 100000, куртки – 130000, шинели 135000, панталони – 145000, фуражки – 85000, ботуши – 233000, платнища за палатки – 165000... Той се хвали, че е преодолял бързо дефицита – пушките станали 125000, патроните 122000000, снарядите – 50000, шинелите – 235000, куртките – 285000, панталоните – 200000, фуражките – 120000, а платнищата – 200000. Ако е така защо клетите ни войници умират от измръзване в Източна Тракия? Защо се допуска в армията да има епидемия от холера?

И дали приказките на военния министър Никифоров, че има "интензивна деятелност за попълване материалната готовност на войската ни" с използване на кредити на стойност около 32 млн. лева, оправдават критичното състояние на фронта?

Помни ли някой, че още на 12 ноември 1912 г. в писмо до цар Фердинанд помощник-главнокомандващият ген.-лейтенант Михаил Савов и началник-щабът на действащата армия ген.-майор Иван Фичев настояват на войската да се даде 20 дневна почивка, тъй като "2. Грозното психологическо влияние на холерната епидемия и едрата шарка е поразило до неузнаваема степен морала на нашите войски. 3. Невъзможността да се устрои правилното снабдяване с продоволствени припаси и фураж значително спомагат за влошаване на санитарните условия и намаляванието на боевата способност на армията, понеже в непродължително време рискуваме да останем без коне и добитък".

Тъжно, срамно и откровено признание – девет дни преди примирието, но няма виновни за опасната ситуация солдатите ни да ползват помещения, в които са квартирували османските войски. Как няма да има холера и едра шарка?! Защо през Първата световна война няма такива рецидиви, при условие че войската ни воюва цели три години?

За катастрофалния мирен договор от 28 юли 1913 г., подписан в Букурещ, всички обвиняват цар Фердинанд. Но той не присъства на масата на преговорите. В делегацията като експерт е поканен началникът на генщаба Иван Фичев. Той парафира фаталното военно споразумение със сръбския генерален щаб на 15 септември 1912 г., шантажира премиера Гешов с твърдението си от 18 декември 1912 г., че "засега активни военни операции могат да се предприемат само срещу Одрин", предизвикало гнева на царя, не приема да спаси и облекчи живота на мобилизираните творци - "Такова разпореждане не мога да направя по войската, без вреда на военната дисциплина и общия морал." (26 декември 1912 г.), като хвърля театрално оставката си на 13 май 1913 г., която, интересно защо, никой не приема, а на 12 юли 1913 г. СКРИВА И НЕ ПРОЧИТА известието от Южния фронт, според което гръцката армия, начело с крал Константин е обкръжена в Кресненското дефиле.

За престъпното безумие на 16 юни 1913 г. – началото на Междусъюзническата война, всички сочат отново цар Фердинанд. Но аз никъде не съм срещал ПИСМЕНА заповед от царя за започване на военни действия срещу Сърбия. И това е съвсем логично. Помощник-главнокомандващ на армията е ген. Михаил Савов (все още подсъдим с парламентарно решение от 13 февруари 1911 г. да бъде подведен под отговорност като военен министър в кабинетите на Рачо Петров, Димитър Петков, Иван Станчов и д-р Петър Гудев!) и именно той поема отговорността да хвърли българските войски срещу сърбите.

Започва втората балканска схватка срещу "съюзниците-изменници" (Войните тогава си имат своите хитове – Балканската започва с "Напред към южните предели!" по стихове на Кирил Христов, а Междусъюзническата със "Съюзници-разбойници" по текст на Любомир Бобевски), продължила до 18 юли. Защо я водим? Нали всичко е решено с Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г., за подписването на който пъчи гърди пълномощният ни министър в Обединеното кралство Михаил Маджаров, а премиерът ни с ласкавия прякор "гърмян заек" (Гешов) при подаване на оставката си на 27 май 1913 г., получава най-високия държавен орден "Свети равноапостоли Кирил и Методий"?

Да, ясно е, че Османската империя отстъпва на балканските съюзници всички свои земи западно от линията Мидия – Енос. Прекрасно, но как самите те ще се разберат помежду си, след като дипломацията ни пропилява цяла една година (1911-1912) и след като сръбския и гръцкия крал вече са координирали своите действия за война срещу България на 19 май. Прокламацията на крал Петър е била напечатана и разпратена по частите доста преди "фаталния" 16 юни 1913 г., като само е трябвало ДА СЕ ДОПИШЕ датата, на която ще започнат военните действия. В добавка българите в Охридско и Дебърско вдигат знаменитото септемврийско въстание срещу сръбските окупатори. Някой помни ли изобщо този факт?

Дали ген. Савов е действал хазартно и ва банк? Вероятно, но имал ли е избор? И защо спира настъплението на другия ден, огъвайки се под натиска на правителството, без съгласуване с царя? За да бъде отстранен позорно на 18 юни или защото и него го е страх да поеме отговорност? Може би е трябвало да чака арбитража на император Николай II Романов според решението на министерския ни съвет от 9 юни 1913 г., който при всички случаи е щял да бъде в полза на сърбите...

И въпреки всичко след ожесточени сражения при Калиманци и Кресненския пролом настъплението на гърци и сърби е спряно. Вярно, Османската империя се включва във войната на 6 юли и след четири дни си връща Одрин. Този град й е жизнено необходим, той е предният пост за столицата Цариград. Извършени са и кланета над българското население, но ако турските войски бяха напреднали през Родопите, щяха да окупират цяла Южна България и продължавайки на север, най-вероятно щяха да срещнат нахлулите на 28 юни румънски войски. Какво щеше да остане тогава от държавата ни?

Но османските войски спират до река Марица. Нещо повече, младотурското правителство пасува спрямо исканията на активистите-отцепници от Гюмюрджинско и само благодарение на този благосклонен неутралитет България получава правото на излаз на Бяло море, включвайки в границите си Дедеагач и Гюмюрджина.

На 21 август 1915 г. Турция ще ни отстъпи ДОБРОВОЛНО още 2350 кв.км до устието на река Марица. Реално това са придобивките ни от Балканските войни, ако не броим присъединяването на Струмишко. Но какво губим? 87000 жертви - 14000 убити, 19000 починали от болести, 50 000 ранени – докато воюваме с Турция... След Междусъюзническата война даваме още 89000 жертви, загубвайки Южна Добруджа, Одринска Тракия и Македония.

Защо ни е била тогава Балканската война? Тази война или трябва да се води само между България и Османската империя (двете държави успяват да се разберат с мирния Цариградски договор от 16 септември 1913 г., сключен само между тях. Ако се беше присъединила и Сърбия, непременно щеше да иска осребряване на жертвите си при щурма на Одрин!), или изобщо не е трябвало да започва. Нямаш капацитет – изчакваш две години.

Идва 1 август 1914 г. Отново имаш време да решиш с кого ще участваш в Световната война, а е вероятно дори да изтъргуваш неутралитета си! Отговорът на българското правителство е даден на 1 октомври 1915 г. - с Германия, Австро-Унгария и Турция, срещу Сърбия, Гърция, Румъния и Русия. До 29 ноември 1915 г. е освободена Моравската долина и Македония, а цяла Добруджа се връща в отечествените граници на 5 януари 1917 г. Тези придобивки са безвъзвратно загубени след съглашенския пробив при Добро поле на 14-15 септември 1918 г.

Гешов се оправдава с войната в Триполитания и Киренайка, започнала на 29 септември 1911 г., и кланетата в Македония след атентатите в Щип – 21 ноември 1911 г., и Кочани - 1 август 1912 г., които поставяли под угроза съществуването на български етнос там. Велика глупост! Сега вече си мисля не само за конспирация, но и за планомерно национално предателство на управляващата русофилска коалиция. Това особено ясно си проличава през ужасните дни на Междусъюзническата война, когато "великият" ген. Радко Димитриев е помощник-главнокомандващ и въпреки че действията на българските войски са предварително известни на техните противници (как ли?), сърби и гърци отново търпят унизителни поражения.

Целта е ликвидацията на България под руска диктовка. Като отплата за Стамболовата самостоятелна политика. Замисълът не успява.

На 4 юли 1913 г. след фалита на Стоян Данев на власт у нас идва правителството на либералната концентрация начело с д-р Васил Радославов. То вади България от пропастта, сключвайки неизбежните мирни договори в Букурещ и Цариград. Но то прави още нещо много важно – успява да внуши на общественото мнение у нас, че никаква колаборация със Сърбия, Гърция и Русия вече не е възможна. То се опитва да поправи и част от допуснатите гафове на сгромолясалата се русофилска коалиция.

Винаги се сещам за един особено фрапиращСтоян Данев сменя Гешов като премиер на 1 юни 1913 г., четири дни след подадената оставка. Парламентът одобрява рокадата чак на 26 юни, когато, естествено, избира Иван Евстратиев Гешов за свой председател. Сега подобни хватки наблюдяаваме в Русия, но те са роден патент. Дребната подробност е, че парламентарният шеф Данев не може да бъде и премиер, преди да е подал оставка от другия много важен пост, защото тогава се получава съвместяване на изпълнителна и законодателна власт! Оказва се обаче, че и този правен абсурд у нас минава "между другото"...

А правителството на Радославов не забравя прегрешенията на предателите русофили. На 20 май 1918 г. народният представител Димо Кьорчев прочита доклада на парламентарната анкетна комисия, която точно и обективно посочва грешките и простъпките на Гешов и Данев. Грешниците обаче тогава имат депутатски имунитет, а и Първата световна война е в разгара си. Ще трябва да минат малко повече от четири години, преди на 19 ноември 1922 г. да се проведе специален референдум, осъдил тяхната политика, за да може след това Александър Стамболийски да ги прати в Шуменския затвор на 15 февруари 1923 г. след приетите изменения в Закона за съдене виновниците за народната катастрофа. Сваленият ген.-лейтенант Михаил Савов обаче има много по-щастлива съдба. Него земеделският вожд го праща пълномощен министър в Белгия и Франция, където престоява от 1920 до 1923 година...

Борислав Гърдев
LiterNet.bg

http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/balkanskite-voini.htm

 



[1] Курсив в болд тук и по-долу мой. Н.Б.



Тагове:   България,   Сърбия,   Бяло море,   Истанбул,   Народно събрание,   църква,   спомени,   война,   Букурещ,   Кюстендил,   вестник,   уши,   амбиция,   трагедия,   войник,   фронт,   министър,   независимост,   обединение,   Калиманци,   отговорност,   отказвам,   дефицит,   отговори,   холера,   лицемерие,   възход,   съюзници,   клише,   съюзник,   Дипломат,   откровен,   епидемия,   християни,   далавери,   добитък,   ликвидация,   Османска империя,   мобилизация,   Арбитраж,   автономия,   царство,   тъжно,   свобода,   български,   Гърция,   ботуши,   Европа,   размисли,   цел,   Берлин,   въпроси,   правителство,   история,   размисъл,   войни,   интереси,   фигури,   умират,   премиер,   признание,   патрони,   коне,   панталони,   дневници,   русофилство,   договори,   войници,   подсъдим,   целта,   гюмюрджина,   Помни,   Лозенград,   балканска,   Сан Стефано,   балкански,   срамно,   клишета,   българска земя,   случайност,   Кирил Христов,   Цар Фердинанд,   Австро-Унгария,   русофил,   подвеждам,   Щип,   рачо петров,   берлински договор,   Димитър Петков,   фуражки,   Първата световна война,   Иван Станчов,   „опит за летене,   запушени уши,   крушение,   Теодор Теодоров,   Димитър Ризов,   Гешов,   преднамереност,   управленец,   Румъния и Русия,   Теодоров,   стенографски,   ХV ОНС,   стамболовист,   давалера,   народняшко-прогресивнолиберална коалиция,   крайцерът Дръзки,   Хамидие,   конституционна промяна V ВНС власт,   руски монарх ноу-хау,   ноу хау,   руски цар,   Стоян Данев,   ген-майор Георги Тодоров,   Радко Димитриев,   ген Иван Фичев,   Македоно-одринското опълчение,   ген Александър Протогеров,   Марицки театър,   Кочани,   линията Скопие – Велес,   Абдулах паша,   Люлебургас Радко Димитриев,   Бунархисар Махмуд Михтар паша,   Чаталджа,   парламентарнеият шеф Данев,   Константин Кацаров,   ген Никифор Никифоров,   походни пушки,   артилерийски снаряди,   куртки,   шинели,   платнища за палатки,   Източна Тракия,   министър Никифоров,   ген-лейтенант Михаил Савов ген-майор Иван Фичев,   масата на преговорите,   парафира,   писмена заповед от царя за започване на военни действия срещу Сърбия,   ген Михаил Савов,   д-р Петър Гудев,   Съюзници-разбойници,   Любомир Бобевски,   Лондонския мирен договор,   Михаил Маджаров,   прякор гърмян заек,   държавен орден Свети равноапостоли Кирил и Методий,   линията Мидия – Енос,   ген Савов,   император Николай II Романов според решението на министерския ни съвет от 9 юни 1913 г,   Кресненски пролом,   Дедеагач,   руска диктовка,


Гласувай:
6
0



1. анонимен - Общо-взето е така.
09.10.2012 15:01
Но има една подробност: въпреки че в Македония населението е пре
обладаващо българска, имало е и други народносит, и за това е трябвало да се държи сметка от наша страна. Продължаването на въоръжената борба от ВМРО след 1908 г. е способствало за появата на гръцки и сръбски чети, както и отношението към българите като към най-опасни поданици от страна на младотурците - т.е. те са били улеснени в намирането на вътрешен враг №1.
цитирай
2. allvin - Управници - изедници
09.10.2012 16:31
От историческа гледна точка постът направо е разтърстващ!!! Не бях се зачитал досега в подробности от политическа и дипломатическа гледна точка за тези времена и сега почти всичко ми се изясни. Какви глупаци са били тогава наистина българските политици! Да чакат чужд монарх да определя границите на България!!! И вместо с точни договори да се определят бъдещите граници на България със съседните страни,да играеш на ,,ва банк" с живота на стотици хиляди българи!!! А пък и толкова им е бил акълът и на военните - да оставят сърбите и гърците да си ,,разиграват коня" в Македония! Какви глупаци!!! Ама не случайно още преди векове Богът бе видял що за стока ще са и българските политици,и политиците на съседните държави и много точно ги е показал тях като кал в предказанието за края на света,дадено лично от Него на пророк Данаил ... Много тъжно ми стана наистина след като прочетох поста,защото колко свестни хора са загинали тогава! И за какво? За нищо,за да си ,,подариме" земите на други държави!!!
цитирай
3. nbrakalova - Но има една подробност: въпреки че в ...
09.10.2012 17:24
parasol написа:
Но има една подробност: въпреки че в Македония населението е пре
обладаващо българска, имало е и други народносит, и за това е трябвало да се държи сметка от наша страна. Продължаването на въоръжената борба от ВМРО след 1908 г. е способствало за появата на гръцки и сръбски чети, както и отношението към българите като към най-опасни поданици от страна на младотурците - т.е. те са били улеснени в намирането на вътрешен враг №1.


Независимо от подробносите, мотивът ми за споделения материал е:
Докога и в чий интерес ще се загърбва отговорността на определена част от българските политици? Докота вместо история по същество, ще продължават да се повтарят стъкмените клишета?
Не знам за другите, но аз имам отговор.

Не само по тази тема - въпросът за отговорността в България продължава да виси във въздуха и днес...

Освен това, споделям материала, защото е продукт на самостоятелно търсене и изследване.
цитирай
4. nbrakalova - От историческа гледна точка постът ...
09.10.2012 17:33
allvin написа:
От историческа гледна точка постът направо е разтърстващ!!! Не бях се зачитал досега в подробности от политическа и дипломатическа гледна точка за тези времена и сега почти всичко ми се изясни. .........


Това е смисълът на историческата истина – събития, действия и личности, довели до тях, да са ясно и истинно отразени.
цитирай
5. krumbelosvet - Защо на мен не ми е разрешено да имам повече от дузина тагове,
12.06.2016 12:50
а на автора е разрешено?
За първи път прочетох тук, че за двете национални катастрофи са виновни... русофилски правителства. Сериозна работа. И актуална. Много актуална и челно-бяла. Като по поръчка.
цитирай
6. nbrakalova - Значи сте чели недостатъчно.
12.06.2016 17:41
krumbelosvet написа:
а на автора е разрешено?
За първи път прочетох тук, че за двете национални катастрофи са виновни... русофилски правителства. Сериозна работа. И актуална. Много актуална и челно-бяла. Като по поръчка.


Вината обаче е в липсата на достатъчно информация - не само писана, но и устно предавана. Не подценявайте пропагандата, вложените пари и кръв, хонорарите, не на последно място - просто мълчанието.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 558658
Постинги: 196
Коментари: 923
Гласове: 3341
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031