Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2011 19:12 - Протестантска култура и модерна епоха - ч.2
Автор: nbrakalova Категория: Политика   
Прочетен: 3367 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 26.06.2011 22:59


Рационализиране ,,отвън навътре"

и рационализиране ,,в" света, но
не
„от " този свят

Както стана дума в началото, едно от осно­ванията на Вебер да се откаже от заявената в края на Протестантската стика и духът на капитализма програма е желанието му да освободи това изследване от неговата изолираност, като го постави в контекста на „цялостното културно развитие". Вече знаем, че Вебер подготвя второто издание на своя труд с идеята той да бъде част от Събрани тения по социология на религията. Една от най-сериозните корекции към второто издание на Протестантската :а ч духът на капитализма от такава гледна точка е включването на съвършено липсващия в първото издание мотив на „религиозно разомагьосване"32. Корекцията е толкова съществена, че Фридрих Тенбрук я определя като „хвърляне на първоначалната теза"33, а Йоханес Вайс и с Лихтблау говорят за „дразнещо" с присъствието си чуждо тяло" в Протестантската стика"34. Тази добавка обаче е напълно разбираема с оглед на очертаното в началото цялостно развитие и е само едно от напомнянията, че Протестантската етика от 1920 г. не може да се чете сякаш е тъждествена с Протестантската етика от 1904- 1905 г., т.е. като произведение, независимо от пос­ледвалите Веберови сравнителни изследвания по социология на религията.

 

Религиозното разомагьосване, както е известно, е една от най-значимите исторически форми на рационализация и линия на развитие, предопределяща т.нар. от Вебер всеобщо рационализиране на живота. Има няколко обоб­щаващи текста, които бележат опорните точки на неговата теоретична визия в това отношение. Повечето от тях вече са публикувани на български език в сборника Генезис на западния рационализъм35.  В настоящия сборник включваме още един ключов Веберов фрагмент. Това е VIII глава от Стопанската етика на световните религии I, озаглавена В оригинала „Резултат: конфуцианство и пуританство". Заглавието изглежда подвеждащо, защото анализът в този том е съсредоточен върху конфуцианството и даоизма, а пуританството, ако изключим въпросния текст, има съвсем инцидентно присъствие.

 

Загадката се прояснява донякъде от едно писмо на Вебер до издателя Паул Зибек от 22 юни 1915 г., в което той говори за намерението си да публикува Стопанската етика на световните религии в две книжки на Archiv fur Sozialwissenschaft und Sozialpolitik. В края на писмо­то, отбелязвайки, че тези изследвания прокарват метода на Протестантската етика и духът на капитализма в  един по-широк контекст, Вебер  заявява: „По-късно те биха могли, ако Вие имате готовност за това, да излязат в отделна публикация заедно със споменатото изследва­не [Протестантската етика - бел. авт.]. Но не и сега. Защото в настоящата си форма те са годни само за издаване в списание36.” Това писмо подсказва, че още през 1915 г. Вебер замисля композицията на Събрани съчинения социология на религията и специфичната роля на Протестантската етика в нея. От такава гледна точкаможем да допуснем, че „Конфуцианство и пуританство" писано с оглед на бъдещия проект и хвърля важен мост между двата труда, предопределяйки и преосмислянето първоначалния вариант на Протестантската етика.

 

В „Конфуцианство и пуританство” се оглеждат два рационализъм, реализирани от две религии: едната утвърждаваща света и проповядваща приспособяване към другата едновременно оставаща в света и отхвърляща света, в крайна сметка властваща над него чрез финалната си етическа ориентация към един трансцендентен, издигнат над света Бог. Не случайно единият от елементите на двус­транния критерий, който Вебер използва при сравнението, е отношението между Бог и свят в съответната религия и съответно нейното етическо отношение към света. Другият елемент е степента на отстраняване на магията, което ще рече: постигнатата степен на разомагьосване. Тук Вебер просто се оттласква от констатацията, че протестантската аскеза бележи „последен етап" на разомагьосване. Това рамката на анализа в „Конфуцианство и пуританство", на който няма да се спираме подробно. Ще проследим един обаче мотив, който сравнението между двата типа рационализъм неизбежно изтъква на преден план и който принципно убягва на съвременните инструментализирани схващания за рационализъм: мотива за формирането на националната личност.

 

Решаващо за пуританския рационализъм е неотстранимото напрежение между трансцендентен Бог и тварен свят, заявено по радикален начин например в догмата за „двойното предопределение". Забележително следствие от това е, че пуританът се самозадължава етически пред и стремежа си да докаже своята нравствена квалификация – той трябва да демонстрира в качеството си на Божи инструмент с последователни действия в света, че е осенен от благодат, вместо да очаква знак за спасение, по-малко пък да провокира такъв знак. Това го знаем от Протестантската етика. Сравнението с фрагментарните рационални „жестове" на конфуцианството обаче подчертава още по-силно характера на пуританството като дейност в света, която е мотивирана от принципи, излъчвани от „единен център".

 

Пуританството събужда „вътрешни сили" чрез фокусирането си върху трансцендентни ценности, към които „отвътре навън" е системно ориентирано жизненото поведение; светът обаче, без да бъде прицелна точка, нито просто загърбен, се оказва материал за „етическо формиране в съответствие с определена норма". При пуританството говорим за етическо рационализиране на всекидневието: последователни всекидневни действия в света, подреждани и енергетизирани от символна аура, която е интегрална част от тях. Самата аура не може – без последствие за етическото измерение на рационалните действия – да бъде „изолирана" и втвърдена до външна, невидима за участниците, но установима от социолога (нормативна) структура.

 

Човекът на конфуцианството, от друга страна, който е призван да се приспособява към външни условия, е „рационализиран само според необходимата мяра", без да изгражда „системно единство". Той е култивиран „отвън навътре", поради което не представлява етически споена цялостна рационална личност. Етическият гарант на рационалната личност на пуритана е трансцендентният Бог, „взрян в централния вътрешен хабитус”37, докато светът, към който е ориентирай конфуцианецът, санкционира единствено стилизираните (при „ниска естетическа темпе­ратура") и затова разпадащи се на безразлична поредни, социални жестове.

 

Играта на движение „отвътре навън" и „отвън навътре" е изключително важна за социологическо диференциране на рационалността през типа „рационална личност". Към финала на „Конфуцианство и пуританство" Вебер сгъстява тази игра в едно чудовищно по дължина изречение, от което ще цитираме само края: „[...] този безцеремонен религиозно систематизиран, обитаващ всяка рационализирана аскеза своеобразен начин на утилитаризма да живее "в" света и все пак не "от" този свят е помогнал за създаването на онези демонстриращи превъзходство рационални способности, а по този начин и на онзи "дух" на трудещия се в призванието човек (Berufsmenschentum), който остава недостъпен за конфуцианството и за неговото приспособяващо се към света, което обаче ще рече: наистина рационално детерминирано, но "отвън навътре", а не както е при пуританството, "отвътре навън", жизнено поведение." Тъкмо в светлината на този пасаж можем по-добре да разберем известната финална картина на Протестантската етика за „стоманената клетка". Западният рационализъм е генитично зависим от формулата на „харизматичното участие”: "в" света и все пак "не" от този свят". Когато формираният и поддържаният от нея „дух" напусне действията на „трудещия се в призванието човек" (Berufsmensch), действията ще продължат да бъдат рационално детерминирани, но вече „отвън навътре", лишавайки се от ауратичното си единство. Тъкмо тогава по думите на Вебер би могло да настъпи „механизирано вкаменяване" на живота38. В тази ситуация Berufsmensch ще еволюира в „последните хора" стоящото „културно развитие", т.нар. Fachmenschen ohne Geist, Genussmenschen ohne Herz („специалисти без душа, бохеми без сърце")39. Това е вероятно и по-общото послание на Вебер: съдбата на Запада е непосредствено свързана не толкова с участта на модерния капитализъм, колкото с развитието на модерния рационализъм.

 

Из: Предговора на Протестантска култура и модерна епоха. Изд. Просвета, София, 2006.

 

===================================

(32) Ето ключовия пасаж, неподготвен от нищо в предшестващия анализ: „Кръстителскитс деноминации, наред е предестинационистите и най-вече наред със строгите калвинисти, извършват радикално обезценяване на всички тайнства като средства за спасение и по този начин осъществяват във финалната му форма религиозно "разомагьосване" на света". Протестантската етика, с. 147.

(33) Tenbruck, op. cit., p. 319.

(34) Weber, М. Die protestantische Ethik und dcr „Ceist" des Kapitalismus. Einleitung der Herausgeber, S. XXIII.

(35) Става дума за „Предисловие" (1919) към Събрани съчинени» по социология на религията,”Въведение" (1915) към Стопанската стика на световните религии и „Междинна равносметка" (1915) от Стопанската стика на световните религии, публикувани на български съответно под следните заглавия: „Западният свят и всеобщото рационализиране на живота", „Религиозен хабитус и рационализиране на образа на света" и „Теория за степените и посоките на религиозно отхвърляне на света".

(36) Цит. по: Weber, М. Zur Entstchung und Ьbertchung der Wirtschaftscthik der Welteligionen, insbesondere ihres crsten Teiles. In: Die Wirtschaftscthik dcr Wellrcligionen. Konfuzianismus und Taoismus. Schriften 1915-1920. Studienausgabe der Max Weber-Gesamtausgabe. Bd. 19, Tubingen: J.C.B. Mohf (Paul Siebee Wirtschaftscthik k). 1991, S. 254.

(37) Този хабитус е „централен вътрешен", защото, както вече стана дума, не може да се разглежда като безразлична структура, която може да бъде заемана от всеки.

(38) В първото издание на Протестантската етики Вебер говори за „китайско вкаменяване". Вж.: Die protestantische Ethik und der „Geist" des Kapitalismris, S. 154. Едва ли стрсмсжът към „политическа коректност" е подтикнал Вебер да направи промяната във второто издание. Още повече че в „Конфуцианство и пуританство" добре виждаме какво разбира той подч „китайско вкаменяване". По-скоро с течение на времето по-важен за Вебер става образът на машината, особено след Първата световна война. Вж.: например близката до метафората за „механизираното вкаменяване" визия за „безжизнсната машина" като „застинал дух" {Weber, М. Parlament und Regierung in neugeorgneten Deutschland. Zur politisehen Kritik des Beamtentums und Parteiwesens". – In: Weber, M. Zur Politik im Weltkrieg. Schriften und Reden I9I4-I4I8. Studienausgabe der Max Weber-Gesamtausgabe. Band 1/15. Tьbingen: J.C.B. Mohr (Paul Siebeck), 1998, S. За „мъртвата" и „човешката" машина у Вебер вж.: Коев, К. Елементарни форми на всекидневен живот. Макс Вебер н немското социално-научно познание oт края на XIX и началото на XX в. С: Просвета, 2003, 188-191.

(39) Вж.: Протестантската етика, 176-177. Не бива да възприемаме буквално думите „душа" и „сърце". В светлината на казаното по-горе това са по-скоро символи на изгубеното вътрешно единство, на изгубения вътрешен „център".

 




Гласувай:
5
0



1. анонимен - Велик мислител.
27.06.2011 11:48
Подробно съм чел само "Ученият и политикът", но и в него има може да се открие отговорът на въпроса защо западната цивилизация е по-развита и рационална от всяка друга. Защото човекът е отговорен и пред Бог, и пред общността, и същевмеренно се развива отвътре навън, а не отвън и отгоре; и превъзходството на англосаксонския модел става обяснимо.
цитирай
2. nbrakalova - parasol, темата изглежда странична,
02.07.2011 23:59
за широката публика вероятно скучна, а името - едва ли много познато. Но както отбелязвате, възпитаването на отговорността отвътре е фундамент за изграждането на устойчиво и проспериращо общество.
Благодаря Ви за коментара.
цитирай
3. анонимен - Това особено проличава у нас: никой не търси вина в себе си за нищо, все другите са виновни.
12.07.2011 22:39
nbrakalova написа:
за широката публика вероятно скучна, а името - едва ли много познато. Но както отбелязвате, възпитаването на отговорността отвътре е фундамент за изграждането на устойчиво и проспериращо общество.
Благодаря Ви за коментара.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 712823
Постинги: 275
Коментари: 1185
Гласове: 4194
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031