Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2011 18:00 - Протестантска култура и модерна епоха - ч.1
Автор: nbrakalova Категория: Политика   
Прочетен: 9982 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 12.02.2012 10:31


Макс Вебер: принципът

на сектантството и рационалната личност

През 1904-1905 г. в Archiv fiir Sozialwissen-schaft unci Sozialpolitik (20. Band; 21. Band) излиза Протестантската етика и духът на капитализма на Макс Вебер. През 1906 г. във Frankfurter Zeitung е публикувана неговата статия „Протестантските секти и духът на капитализма”, чийто незначително разширен вариант под заглавие „Църкви и секти" излиза през същата годи­на и в списание Christliche Well. И двата текста са писани след Веберовото пребиваване в Съединените щати между август и декември 1904 г. През 1919-1920 г. Вебер подготвя за ново издание Протестантската етика и „Протестантските секти", но вече съчетавайки ги с голямото си сравнително изследване Стопанската етика на световните религии, публикувано междувременно през 1915 г. в два броя на Archiv fiir Sozialwissenschaft unci Sozialpolitik (41. Band, Heft 1; Heft 2). Така са съставени трите тома на Събрани съчинения по социология на религията (1920), произведение, към което Вебер пише през 1919 г. специално „Предисловие" (Vorbemerkung), ползващо се днес с огромна популярност и привличащо внимание само по себе си. Така изглежда сухата хроно­логия на Веберовите занимания със сложното отношение между религията и различните „социални редове и сили", като гази хронология вероятно трябва още да включва само писания през 1911-1913 г. раздел по „Социология на религията" към Стопанство и общество, разработена върху същия материал, който лежи в основата на Стопанската етика.

 

Дори в рамките на това пестеливо изброяване прави впечатление обстоятелството, че в началото и в края на така щрихираното петнайсетгодишно развитие стои Протестантската етика и духът на капитализма (и че „Протестантските секти и духът на капитализма" – в значително разширен вариант – следва непосредствено Протестантската етика в новата комбинация). Практически до 1975 г. обаче, когато в Kolner Zeitschrift fьr Soziologie unci Sozialpsychologie излиза фундаментал­ната статия на Фридрих Тeнбрук „Das Werk Max Webers”, Протестантската етика се издава и възприема като идентично със себе си произведение, без да се прави разлика между първо и второ издание. Днес извършената междувременно интензивна текстуално-критична работа, особено в рамките на новото издание на Пълните събрани съчинения на Макс Вебер, както и препечатката на първото ние на Протестантската етика с отделно приложени всички най-важни добавки и нанесени във второто издание корекции, ни дава представа колко история е „погълнало" второто издание в сравнение с първото21. Важни маркери в разгръщането на тази история са публикуваните в настоящия сборник два Веберови текста – „Протестантските секти и духът на капитализма" и „Конфуцианство и пуританство”. Ще се спрем на тях тъкмо от такава гледна точка.

 

Разграничението между

църква секта",

или ролята на сектантския етос

за формиране на модерната

социалност

 

Вебер завършва Протестантската етика и духът на капитализма, обявявайки мащабна програма за бъдещи изследвания, която обаче в голямата си част остава нереализирана”22. Причините за тази промяна на намеренията си той обяснява в последната бележка под линия, прибавена към изданието от 1920 г.: „Вместо да развия първоначал­ното си намерение и да продължа в духа на очертаната по-горе програма, аз – отчасти по случайни причини и преди всичко поради публикуването на Социалните учения на християнските църкви на Е. Трьолч (който разрешава редица обсъждани от мен въпроси по невъзможен за мен, нетеолога, начин), отчасти обаче за да освободя настоя­щото изложение от неговата изолираност и да го положа в контекста на цялостното културно развитие – реших да напиша поредица от сравнителни студии върху универсал­но историческите взаимовръзки между религия и общество. Те следват по-нататък. Преди тях публикувам една статия, която има за цел да проясни използваното по-горе понятие "секта" и едновременно с това да разкрие значението на пуританската идея за църква за капиталистическия дух на Новото време23.” Публикуваните в настоящия том трудове на Трьолч добре очертават културно-теологическия хори­зонт, който има предвид Вебер. А споменатата в последното изречение статия е именно „Протестантските секти и духът на капитализма”. Нейното включване в Събрани съчинения по социология на религията, както и обстоятелството, че в първоначалния си вариант тя излиза още през 1906 г. (т.е. непосредствено след Протестантската етика), показва, че можем да я разглеждаме като значим сегмент от първоначалната Веберова програма и в този смисъл като неизменна част от Протестантската етика и духът на капитализма. Всъщност тя реализира предимно онези моменти от заявената програма, които се отнасят до „значението на аскетичния рационализъм [...] с оглед на организацията и функциите на социалните общности, от сектите до държавата”24. В този контекст най-важната линия, която проследява линията, е развитието на сектантския принцип. В Протестантската етика и духът на капитализма Вебер обсъжда като една от най-значимите идеи на реформираните църкви идеята за believer"s church. В съответствие с нея „видимата църква" трябва да бъде общност е единствено на „лично вярващите и възродените", което ще рече, че до причастие могат да бъдат допускани само доказали религиозната си „квалификация” и своята осененост по благодат. Неизбежният извод от тази идея е необходи­мостта църквата да се отдели от „невярващата държава” и да се формира чрез доброволно участие и подбор, а не чрез институционална принуда25. Този извод се прави с различна степен на радикалност от различните протестантски групи (най-категорични в това отношение са кръсти­телите и квакерите), но представлява решаващ вододел между новото и старото протестантство (символизирано в това отношение предимно от лутеранството26). Може да се е. че сектанството не е външен белег на съответната протестантска група, а дълбоко присъщ на протестантската аскеза „структурен принцип”, който диктува, че автентич­ната религиозна общност „изобщо може да бъде само волунтаристично организирана като секта”27. Оттук и социологически важното разграничение между църква и секта, което фокусира Веберовото внамание в „Протестантските секти и духът на капитализма”: църквата е принуждаваща институция за безразборно раздаване на благодат; сектата е доброволно обединение на религиозно квалифицирани.

 

Когато говорим за социологическата значимост на въпросното разграничение, имаме предвид, от една страна, последиците от сектантския структурен принцип на равнище дисциплина и, от друга, практическите ефекти от принципа на доброволността върху жизненото поведение в света. Ще маркираме съвсем накратко тези два момента, които всъщ­ност са непосредствено свързани помежду си. Формирането на религиозните общности чрез допускане до членство само на „достойните” означава освен всичко друго „суверенитет на локалните енории", значителна тежест на миряните старейшини и отговорност на самите енории, а не на църковните власти (както е при традиционната църковна организация) за проверка и санкциониране на квалификацията на кандидатите. В този смисъл може да се говори за „клерикаризиране на мирянството", в чиито ръце е съсредоточена системата за „нравствен контрол чрез самоуправление, предупреждение и евентуално отлъчване". Така се постига „непрестанната и ненатрапчива етическа дисциплина на сектите", която според експресивното сравнение на Вебер „се отнася към автори­тарната църковна дисциплина както рационалното възпита­ние към заповедта и ареста". Тук само ще отбележим нещо, на което ще се спрем по-подробно в контекста на втория текст. Постоянната и ненатрапчива сектантска дисциплина е ключов елемент от самоформирането на рационалната личност, която се изгражда не „отвън" и „отгоре", а отвътре навън”. Тази дисциплина действа не чрез придържане към външна рамка от правила: пуританът (ако използваме едно по-общо наименование) методично и системно доказва себе си лично пред Бог, а не следва предписанията на някаква църковна йерархия. От такава гледна точка трябва да се разбира постоянно изтъкваният от Вебер „харизматичен характер" на членството в сектантските групи.

 

Във връзка с втория момент е необходимо да се подчертае особената роля на религиозните и психологическите (а по-късно и социалните) „бонуси" (Pramien)28” за определено методично-рационално поведение в света. Бонуси и жизнено поведение се съотнасят непосредствено в това, което наричаме „етос". Не случайно във второто издание Протестантската стика и духът на капитализма Вебер поне на две ключови места заменя „етика" с „етос"29. Основанието за тази замяна е по-силният акцент върху самоформирането на рационалната личност, за което вече чана дума по повод на сектантската дисциплина. Както се вижда от „Пуританските секти и духът на капитализма", социологически интересна е не толкова предписващата норми религиозна догматика, колкото разгръщащото се от един „вътрешен център" религиозно поведение: „не ети­ческото учение на една религия, а онова етическо поведение, което чрез вида и обусловеността на благата за спасе­ние се обвързва с бонуси, е "нейният" специфичен "етос" в социологическия смисъл на думата". В етоса намира израз цялостното поведение на личността, с което търсещият спасение пуритан се представя прел Бог, а стремящият се към „кредитна благонадеждност" – пред ближните в пуританската секта. Единият и другият вид „себедоказване" се крепят взаимно и „допринасят да се освободи "духът" модерния капитализъм". Елементът „себедоказване" е решаващо значение и той прескача от по-старата протестантска традиция в практиките на пуританските секти, при което, както показва Вебер, в Америка от началото на XX в. особена роля играе не толкова характерът на вероизповеданието, колкото самият факт на приемане в сектата чрез балотаж „след проверка и доказване па онези нравствени добродетели, върху които поставя ударение оставащата в света протестантска аскеза". Защото същественото е. че членството в сектата представлява условие за икономичес­ки и социален напредък, а изключването заради морални нарушения е равносилно на „социално декласиране". В епохата на секуларизация религиозните „патерици" вече не са безусловно необходими30. Малко след посещението си в Съединените щати и работейки над „Протестантските секти и духът на капитализма", Вебер в писмо до историка на религията Адолф фон Харнак прави следното (не просто ценностно обременено, а „претоварено" с ценности) срав­нение между лутеранство и пуританска аскеза: „Колкото и високо в сравнение с другите да стои Лутер, лутеранството за мен, не мога да отрека това, в историческите си прояв­ления е възможно най-ужасната напаст. [...] [Фактът], че нашата нация под никаква форма не е минала през школата на строгия аскетизъм, е [...] източник на всичко онова, което ненавиждам в пея (и в себе си). [...] Средният амери­канец, член на секта, стои толкова по-високо в сравнение с "християнина" от нашата национална църква, колкото по-високо стои като религиозна личност Лутер в сравнение с Калвин, Фокс и tutti quanti31."


 

===================================

(21) Вж.: Weber, М. Die protcstantischc Ethik und dcr „Gcist" ties Kapitalismus. Icxtausgabc auf der Grundlagc dcr crslen Fassung von 1404/1905 mil cincm Vcrzcichnis dcr wichtigstcn Zusaizc aus dcr zweiten Fassung von 1920, hеrausgegeben und еingеlеitеш von Lichtblau, K. und WeiЯ, J. Weinheim: Bcllz Uhcnaum Vcrlag, 2000. Вж. Въведението на издателите за промяна на ня­кои ключови акценти във второго издание в контекста на промяна на при­оритетите във Веберовото мислене. Вж. също Tenbruck, F. Das Werk Max Webers. In: Kolner Zeitschrift fur Soziologie und Sozialpsychologie. 27. 1475, 663-702.11рсвод на английски: Tenbruck, F. The Problem of Thematic I Inity in the Works of Weber. - In: British Journal of Sociology. Vol. 31. No 3. September 1980,316-351.
(22) Вж.: Вебер, М. Протестантската стика и духът на капитализма. С: Просвета, 2004. 177 17К. Пак там. с. 247.
(23) Пак там, с. 247.

(24) Протестантската стика. с. 177.

(25) Пак там, 144 145, с. 217.

(26) Зa различията между лутеранство и калвинизъм в рамките на старото протестантство вж. публикувания в настоящия сборник труд на Трьолч Значението на протестантството за възникването на модерния свят.

(27) Протестантската етика, с. 217. Важно (и привидно парадоксално) следствие от структурния принцип на сектантството е не просто отделя­нето на религията от държавата, а дълбокото проникване на сектите (или сектантскитс образувания) в социалната тъкан. Оттук и наблюдението на Вебер, че животът на типичния американец се движи по верига от подобни затворени общности.

(28) Във второто издание на Протестантската стика Вебер значително засилва мотива за религиозните и психологическите бонуси н сравнение с първото издание. Вж.: Weber, М. Die protеstantischc Еthik und der „Geist" des Kapitalismus. Добавки 42, 72a, 245, 274, 374.

(29) Пак там: добавки 36, 61.

(30) Що се отнася до развитието на протестантството в Съединените щати, то към нагледите, е които в характерния си стил започва своята статия Вебер, можем да прибавим и две други проницателни наблюдения. Едмънд Бърк: „Религията, която доминира в най-голяма степен в нашите се­верни колонни, представлява развитие на принципа на съпротивата: тя е дисидентството на разкола и протестантството на протестантската рели­гия." {Burke, Ed. Reflections on the Revolution in Trance. Chicago: Rеgnеry, 1955, 125 126); Алексис дьо Токвил: „Религията в Америка трябва да се разглежда като първата измежду техните политически институции." (Tocqueville, Alexis de. Democracy in America. New York: Vintage. 1945, vol. I. p. 319). Когато говорим за развитието на сектантството в епоха­та на напреднала секуларизация. трябва непременно да имаме предвид и отбелязаната от Вебер важна тенденция на аристократизrранс на аме­риканското общество през участие в затворените клубове, възникнали в санкционираното от сектантските групи пространство.

(31) Weber. М. Briclc 1906-1908 (MGA 11/5), S. 32 (Писмо до Адолф Харнак от 5 февруари 1906 г.).

 




Гласувай:
4
0



1. анонимен - Познанието на ис&
21.10.2012 09:29
Познанието на истината започва тук : http://okdoor.narod.ru
цитирай
2. анонимен - Врати към истина&
25.10.2012 11:47
http://oktrue.narod.ru
http://oktruth.narod.ru
http://ontruth.narod.ru
http://pathfor.narod.ru
http://roadfor.narod.ru
http://roadtrue.narod.ru
http://trueenter.narod.ru
http://truthto.narod.ru
http://waytrue.narod.ru
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 712677
Постинги: 275
Коментари: 1185
Гласове: 4194
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031