2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 746 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.05.2021 18:42
Познаваш ли ме?... Едва ли.
Когато си поставям цели се стремя да бъда мечтател. Когато планувам как да ги постигна, съм реалист. Обичам креативността, водеща до успех. Разумният прогрес, иновацията, която си струва. Обичам да бъда с хора, които могат да мислят, знаят своята идентичност, могат да се забавляват, желаят да прогресират, целят се високо и безстрашно, и ценят стойностните неща в живота, а най-често те са най-малките и дори незабележими.
Харесвам и се интересувам от решителността, професионализма и високите стандарти. Омръзнало ми е от повърхностни и самонадеяни душевно бедни хора... и най-вече от мъже, които бъркат мъжкарството с парвенюто.
Понякога се хващам на мисълта, че май трябваше да се обидя. Колко често ми се случва да забелязвам, че някой не се държи така, както би ми се искало. Или когато ми се струва, че съм достойна за по-добро отношение. Или просто когато смятам, че другия би могъл да се държи по друг начин.
Разглеждала съм я. Обидата... женската форма на гнева, тогава, когато външно не крещя, не чупя съдове, а гордо вдигам брадичка преглъщайки сълзи... А вътре в мен крещи от несправедливостта, незаслужеността и недопустимостта на случващото се.
Защо не се обиждам? Защото не искам да манипулирам с помощта на обиждане. И защото не искам да премина в състоянието на жертва – хроничният вариант на обидата. Но най-главното е в това, че в такъв случай бих изгубила правото си на избор, възможността да вземам решения за живота си, да си избирам приоритети, да се променям и израствам. Състоянието на жертва е като блато, което не би ми позволило да литна. Дори и крилете ми да са големи и красиви.
Защо ли? Защото съм си намерила свят извън това място, където има чисти езера от любов, високи хълмове от постижения, бурни реки от радост и възторг, океан от шансове и възможности, дъбови гори от здрави отношения, цветни поля от романтични чувства. Да, и освен това, там се срещат водовъртежи от страст, море от сълзи, водопади от раздели и пустини от разочарования.
Способна съм да мина през всичко това, защото имам в ръцете си отговорност, за собствения си живот. Тя може да ми стане вълшебна пръчка, която да ме извади от блатото и да ми помогне да се кача на хълма и няма да позволи да загина в някой водовъртеж. Светът е прекрасен, когато с пълна отговорност се отнасям към големият подарък - живота ми, без жертвено и обидено да дремя на нечие рамо...
2. ПОКАНА - 23.01.2009г.
3. С две очи... в ключалката
4. ПУЛСИРАЩО СЪРЦЕ
5. МОЯ РАДОСТ И МОЯ МЪКА
6. ПРИКАЗКА ЗА МЕЧТИ
7. НОВА,ИСТИНСКА ПРИКАЗКА
8. НОВА СТИХОСБИРКА НА НАШ ПРИЯТЕЛ!
9. МОЯТА ПЪРВА КНИГА
10. . . . МОИТЕ ИЗПОВЕДИ В ЕДНА КНИГА
11. ПРИЗНАНИЕ ЧОВЕШКО НА СКИТНИК ПО ДУША
12. NIVENI - МОЯТ МУЗИКАЛЕН САЙТ
13. РАЗДАЙ МЕЧТИ
14. В ОЧАКВАНЕ НА ПРЕМИЕРАТА
15. ЕЛА И ВИЖ! - 23 МАЙ ПЛОВДИВ
16. АСЯ - ОЩЕ ЕДНО ПРИЯТЕЛСТВО!
17. 23 МАЙ 2009 - ЕДНА НЕЗАБРАВИМА СРЕЩА
18. ОТНОВО в ПЛОВДИВ с АДРИАНА
19. НЕВЕН /а/
20. ЕЛАТЕ МИ НА ГОСТИ!
21. "НАШАТА ПРИКАЗКА . . ."
22. "ЖЕНАТА - ЛЮБИМА И МАЙКА" - 13.03.2010г.