Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08 17:31 - ЗА ФИЛОСОФИЯТА И ОБЕЗЧУДЕСЯВАНЕТО НА СВЕТА
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 148 Коментари: 5 Гласове:
4



Философията – излишен лукс, бутикова дисциплина или условие за възможността да мислим света? Разговор с проф. Цочо Бояджиев и д-р Стоян Асенов.

… Министерството на образованието и науката публикува нов проект за учебен план, в който повече от половината часове от т.нар. „философски цикъл“ бяха премахнати заради въвеждането на предмета гражданско образование. Намаляването на часовете по философия породи тревоги в научната общност. Какви са вашите притеснения?

Стоян Асенов: Ние попитахме защо се случва това, но не получихме никакъв отговор – нито от страна на министерството, нито от страна на застъпниците за въвеждането на предмета гражданско образование. [] Всъщност в европейското пространство, а и в световен мащаб, има две тенденции – в единия случай гражданското образование се реализира като самостоятелен предмет, а в другия се преподава през други предмети. В повечето европейски страни гражданското образование се реализира през други предмети, което изобщо не е случайно. Според мен това помага на гражданското образование да не се оплоскости и да не се превърне в някакъв странен предмет, защото то не е предмет в собствения смисъл на думата, а взима от редица други предмети. То е някакъв колаж от различни предмети и когато извадиш тези знания от естествената им среда, те придобиват някаква странна безпомощност и плоскост – липсва им дълбочината, която имат, когато се намират в най-естественото си място.

Цочо Бояджиев: Всичко това е в тренда на прагматизиране на образованието. Разбира се, такива бутикови дисциплини като философията се третират като излишен лукс, без който може да се мине.

Как бихте отговорили на въпроса защо трябва да се учи философия в училище?

Цочо Бояджиев: Философията е форма на духовно усвояване и интерпретиране на света, която има 2500-годишна история. При това е преминала през периоди на явна съпротива през първите векове на християнството, а също по време на комунизма. Но е оживяла, жилава дисциплина е, което означава, че хората имат някаква потребност да изучават философия. В края на краищата, всеки човек застава пред философските въпроси и е добре да може да потърси отговорите сравнително компетентно. Така че колкото лекомислено и консуматорски да живее модерният човек, той неизбежно застава пред големите въпроси – откъде идваме, какво сме и къде отиваме. Философията има това достойнство, че представя спектъра от възможни смислени отговори и познаването на този спектър помага на съвременния човек да се ориентира в иначе много сложния свят, в който живеем. Впрочем светът винаги е бил сложен.

Стоян Асенов: Бих добавил нещо, свързано със съвременността. Тази историческа дълбочина, за която говори проф. Цочо Бояджиев, безспорно доказва своята необходимост в момент като този, когато Европа е изправена пред нови предизвикателства, свързани с терористичните атаки и проблема за бежанците.

На първо място, веднага прави впечатление институционалната мобилизация, проблемът за границите и охраняването на това пространство. На второ място идва класическият за съвременна Европа проблем за правата. Забележете обаче, че веднага след това се поставя един друг проблем – проблемът за милосърдието. Тоест, изправена пред това безспорно предизвикателство, определяно често пъти като цивилизационно, Европа не реагира едностранно, а се опитва да актуализира всички свои дълбинни пластове, които исторически са се отложили в нея и са я конституирали като това, което е – от регионални до универсални. Защото тя не е едноизмерно устроена и философското е неизменна нейна част. Това се отнася и до понятието „гражданин“, което е нещо по-сложно, отколкото тъй наречено „гражданско образование“ предполага. Поставянето на въпроса за милосърдието не е нещо случайно, защото ако християнството е един от ингредиентите на онова, което ние наричаме европейско пространство, то не може пред такова огромно предизвикателство да не се актуализира и този пласт на европейското самосъзнание. И тук има още един парадокс. Светската култура, която се утвърждава след Просвещението, доскоро работеше в едно самозатворено вътрешно европейско пространство.  Щом се появи обаче външно предизвикателство, внезапно започнаха друг тип идентификации и светските култури започнаха да говорят за себе си като за християнски. Тук трябва да споменем и образованието – дълги години религиозната проблематика се свързваше единствено със субективността на човека и бе изтиквана в едно абсолютно интимно пространство, в резултат на което се стигаше неведнъж, а особено сега, до известен дефицит на реакции. Ние виждаме особено ясно това в България. Имам предвид начина, по който посрещаме тези чужденци и по който се отнасяме към тях, това показва определен дефицит. Оказа се, че религиозното, в един много широк смисъл на тази дума, не е някакъв реликт от миналото, а е част от предизвикателството на съвременността. Това, че липсва религиозна култура е голям проблем – както в България, така и в цялото европейско пространство.

Тоест случващото се поставя и въпроса за религиозното образование?  Всъщност противоречат ли си или се допълват философското и религиозното образование?

Цочо Бояджиев: Религиозното и философското образование не си противоречат, тъй като освен волеви, емоционален и ритуален компонент религията има и интелектуален компонент. Друг е въпросът доколко този компонент се култивира в нашите условия. Усилието да разсъждаваме върху религиозни въпроси родее религиознанието с философията и аз не виждам някаква същностна колизия между тези дисциплини, доколкото от друга страна във философията го има този личностен и емоционален момент. Както каза д-р Стоян Асенов, ние сме изправени пред проблем, който е многопластов, и ни трябва инструмент, за да можем да подредим, да йерархизираме ценностите. Очевидно в случая с бежанците са налице много фактори. Аз не смятам за осъдимо безпокойството на хората от нахлуването на толкова много иноземци с друга религия и други обичаи. Смятам, че това е нещо напълно естествено и собствения, вътрешния, душевен сблъсък на човека с този проблем е свързан с това кое ще постави на първо място – дали това си естествено безпокойство или любовта към ближния.

Наскоро попаднах на интервю с председателя на Съюза на немските философи, който пледира за изучаване на философия още в началния курс, при най-малките. Какви актуални за днешния ден компетентности изгражда философията?

Цочо Бояджиев: В Германия преди години беше инициирано преподаването на философия за деца. Нещо, което и наши колеги се опитаха да реализират тук, макар и не особено успешно, тъй като реакцията не беше много положителна. Аз съм присъствал на такъв час с деца в Германия, спомням си, че отидох с голямо предубеждение. Бях убеден, че философията е все пак много висок дискурс, за да ангажираш с него едно седем-осемгодишно дете. Но часът, в който присъствах, обърна представите ми. Има равнище на философстване, което е не просто достъпно за тези деца, но и изключително полезно. Аз научих с ужас, че има планове за въвеждане в първи клас на дисциплина, която да научи децата на мениджмънт и други подобни неща. Тоест едно прибързано обезчудесяване на света. Философията изправя детето пред чудото и го стимулира да разбере, да проумее това чудо. А сега ние ще се опитаме – по израза на една поетеса – „като вълчици да го опоскаме и очистим от музи и от Бог”.

Стоян Асенов: Познавам програмата Философия за деца и дори съм работил по нея. Трябва да кажа, че тя е изключително добре промислена. Става дума за американска програма, която е съобразена с възрастта на децата и не предлага някакви тежки философски текстове, а е ориентира към определен тип умения. Спомням си, през 90-те години водех една такава школа и веднъж дойде един развълнуван родител, който заяви: „Не знам какво се случва в тези часове, но аз не съм доволен“. Попитах го защо не е доволен, синът му беше 12-годишно момче, което се справяше великолепно. Оказа се, че синът му определил някакво негово твърдение като „твърде слаб аргумент“ и очевидно бащата не можеше да се справи с тази ситуация.

Що се отнася до т. нар. „философски цикъл“ и начина, по който се изучават включените в него дисциплини, там няма нищо случайно. Най-напред се учат психология и логика, след това етика и право и накрая философия. Тази подредба е мислена на много равнища. Децата в девети клас са все още в пубертета, а това е една особена възраст. Можем спокойно да кажем, че на тази възраст ученикът се интересува главно от себе си, Азът е основният обект на неговия интерес. Затова съвсем естествено тук идват психология и логика, предмети, които се занимават със субективността на детето – психологията му дава някакъв инструментариум да мисли себе си и да се саморазбира, а логиката обратно – дава му някакви общоприети форми на мислене. След това, в десети клас, се появява проблемът за другия в две направления – етическото и правното. И накрая идва философията, която задава по-широките мирогледни въпроси. Така че тази структура не е случайна, тя е специално промислена. Затова когато има намеси, трябва да се знае какво и защо се предлага.

Как би изглеждало образованието, ако философията отпадне от учебния курс? Да кажем, че някой я забрани, това как би променило света, в който живеем?

Цочо Бояджиев: Образованието би изглеждало тъжно. Нашето преподаване в училище е адресирано към юноши, които са в периода на „буря и натиск“, юноши, които се опитват да проумеят света и себе си, и да ги лишиш от инструментариума за това е просто престъпление спрямо тях. Преди малко говорихме за философия за деца. Децата си задават светогледни въпроси – моята дъщеря, например, много се чудеше как е създаден светът. Когато й изложих различните виждания, между които, че Бог е създал света от нищо, това много я заинтригува. Написа дори стихотворение за нищото и никак не можеше да разбере на какво точно и стъпил Бог, за да създаде света. Или тревогата за следсмъртната съдба на душата. По този въпрос постъпих по същия начин – изложих пред дъщеря ми различни гледни точки и тя си избра преселението на душите. Искам да кажа, че тези тревоги могат да бъдат туширани чрез външен натиск, но те остават в латентен вид и в кризисни, гранични ситуации човек се изправя пред тях и би било лошо, ако се изправи невъоръжен.

Стоян Асенов: Както казва Кант, човек има естествена склонност към метафизика. Така че ако премахнем тези предмети, ще премахнем възможността тази естествена склонност да бъде задоволена и разгърната. Преди 1-2 седмици в един от часовете с моите студенти обсъждахме въпроса именно за трансцедентните реалности, за които човек е склонен да мисли, но които не са непосредствено дадени в опита, тогава едно момиче направи следния паралел: „Това е както в математиката – за да намерим лицето на един триъгълник, често пъти се налага да направим допълнително построение, външно на него, и едва през това външно построение можем да намерим лицето на триъгълника”. Това е една прекрасна метафора, която според мен много добре обяснява това, което философията прави с нас – тя ни дава някакви допълнителни построения и хоризонти, отвъд тази наша положеност в опита, чрез които можем да мислим самия опит и „да му намерим лицето”. Иначе някак се губим в неговите части, а самото лице остава скрито. Така че ако философските дисциплини излязат от средното училище или се минимализират, това означава загуба тъкмо на тези допълнителни построения, които всъщност са част от структурата на нашия свят. Ние си мислим, че те не съществуват, но тази склонност към метафизика показва точно обратното. Проблемът за безсмъртието на душата и за отвъдния свят не е някаква фикция, това не са някакви измислици, а част от начина ни да мислим света въобще. Следователно този отвъден свят влиза в структурата на нашето понятие за свят и ако ние не можем да го промисляме, това би било твърде жалко, защото тези проблеми със сигурност ни сполетяват и тогава се оказваме неподготвени във всеки един смисъл – и в психологически, и в метафизически.

Цочо Бояджиев: Философията има трансцендентален характер. Тя е условие за възможността да мислим света. И действително лишаването от това условие, от този хоризонт обеднява нашето мислене за света. Ние наистина никога не бихме могли – ще го кажа платонистки – да познаем този свят, да се ориентираме в него, ако нямаме хоризонтът, който стои извън него. Примерът с триъгълника е наистина много хубав. Слепота е да не забелязваш този трансцендентален хоризонт на философията, това, че в крайна сметка тя задава условията за възможност на всяка друга дисциплина. Аристотел разглежда философията като наука на науките, защото в рамките на научния дискурс всяка наука разглежда предмета си като реално съществуващ, а понятието за реално съществуващото, за битието е понятие на философията, то се изработва в рамките на философската рефлексия. Така че спецификата на науката, спецификата на рационалното знание предполага хоризонта на философията. В поезията, ако говоря за кентаври, не съм длъжен да доказвам, че кентаври съществуват, когато обаче говоря научно, трябва да докажа, опитно или логично, че кентаври съществуват.

Стоян Асенов: Ще дам и един обратен пример с друга наша студентка. На моя въпрос защо не е дошла предишния час, тя отговори, че е имала важна работа, че участва в една хип хоп група, която в момента подготвя концерт. Попитах я защо учи философия,  след като това й е толкова важно и е нейното основно занимание. Тя почти се обиди и ми каза: „Как може да ми задавате такъв въпрос?”. Оказа се, че е кандидатствала философия абсолютно съзнателно, тъй като пише текстовете на песните на своята група и смята, че философията й помага в това отношение. Това е един от най-хубавите аргументи, които съм чувал някога, затова някой да иска да учи философия. Тоест с ученето на философия задоволяваме не само някакви метафизически потребности, тя ни дава и възможност именно през тези метафизически хоризонти да можем да промисляме всекидневните събития от нашия живот, да можем да ги ситуираме, да можем по-добре да се справяме с тях, ако искате.

Всъщност каква е мотивацията на вашите студенти да изберат специалността философия?

Стоян Асенов: Мотивациите на нашите студенти са най-разнообразни – от случайно попаднали до много мотивирани хора по най-различни съображения. И това е хубаво, то показва тази полезност и това, че в края на краищата философията не е някаква абстракция, тя извира от непосредствените проблеми на хората. И именно поради това, че извира от непосредствените проблеми на хората, че се опитва да рефлектира върху тези проблеми, дава и възможности да се намират решения. Доколкото проблемите, с които се сблъскват хората, са изключително многообразни, дотолкова и мотивациите да избереш да учиш философия са също толкова многообразни. Но все пак философията има свой език, има своята строга дисциплинарност, която именно позволява това да се случва.

Въпросът за мотивацията е свързан с въпроса за реализацията на тези студенти.

Цочо Бояджиев: Наскоро разтревожена майка на дъщеря, която държи на всяка цена да учи философия, ми зададе въпроса какво ще може да работи тя. Отговорих, че спектърът на възможностите е максимално широк – от президент на републиката до носач на каси с празни бутилки. Философията дава универсална компетентност и неслучайно философите се реализират в най-различни сфери.

Стоян Асенов: Действително има универсалност на уменията. Има редица добри и престижни позиции, включително в сферата на бизнеса, за които се търсят хора с креативни умения и определена нагласа на ума, хора, способни да проблематизират, а не просто тясно специализирани в конкретна дисциплина. Философията е една от тези дисциплини, които безспорно формират такъв тип способности. В университета през последните години идват представители на една банка, които искат да набират кадрите си тъкмо от Философския факултет, и то точно поради тази причина, че търсят по-креативни и по-гъвкави хора. Когато се говори за реализация, обикновено се има предвид да работиш по специалността. Философията обаче не е толкова тясно скроена, там диапазонът е много по-широк.


[…]

Ще ви върна отново към религиозната грамотност – до каква степен непознаването на този основен пласт от човешката култура, също свързан с метафизичните потребности, за които говорите, оказва влияние върху качеството на философското образование. Когато бяхме студенти – в началото на прехода – коментирахме този невероятен дефицит, който ни пречи да разпознаваме някои основни жалони в световната и в европейската култура. Днес ситуацията е почти същата.

Цочо Бояджиев: На мен лично религиозната неграмотност ми пречи пряко. Когато говоря за европейската философия през средните векове, а до голяма степен и за новоевропейската, този фундамент е налице и аз съм принуден да изказвам азбучни положения от теологията и религията. Освен това ако става дума за богословското разсъждение, ето, аз съм се занимавал с Тома от Аквино и забелязвам нещо, което е удивително като стилистика на разсъждението – изключителната дисциплинираност и последователност. Философията се нуждае от това. Философията, разбира се, е полет на духа, но философията е и занаят, нека го кажем откровено. Изучават се определени неща, които просто трябва да се знаят, за да можеш да се движиш в тази плоскост. Та от религиозните писатели на Средновековието можем да се научим първо, на дисциплина на мисленето, на строго спазване на логиката на разсъждението и второ, което е не по-маловажно, на честност. Стилистиката на писане на средновековните суми е такава, че първоначално се излага тезата на противника. Впрочем и съвременният философски трактат горе-долу повтаря това – първоначално се реферират другите решения на поставения въпрос, за да бъдат те оборени или преодолени в тезата на автора. При реферирането на контрааргументите, на аргументите срещу собствената теза на автора, авторът прави това по почтен начин, без да изкривява аргументите така, че да станат лесни за опровергаване. Учителят на Тома от Аквино, Алберт Велики, дори казва: „Моите опоненти поддържат това и това, но то не е достатъчно, аз ще подсиля техния аргумент”. Тази почтеност е елемент от стилистиката на истинското философстване, ако философията е наистина безкористно преследване на истината.

Стоян Асенов: Струва ми се, че ако основната проблематика на религиозното е свързана с проблема за Бога, то човекът от съвсем скоро се опитва да живее сякаш Бог не съществува. Този опит за живот без божественото и без религиозното е много скорошен и в сравнение с цялата човешка история е изключително кратък. Наскоро гледах някакъв филм, който показваше живота на първобитните хора, и от който човек оставаше с впечатлението, че животът на първобитния човек се е изчерпвал с реалии от типа на пещерата, каменните оръдия и хората около него. Знаем, че това е преобладаващият дискурс, когато описваме подобен тип култури. Всички, които се занимават сериозно с тази проблематика обаче, знаят, че този архаичен човек е живял преди всичко с боговете си и дори оръдията на труда са проява на божествената сила. Следователно да се опитваш да живееш без Бог е някакъв съвсем нов опит и човекът според мен е твърде неумел в това си начинание. Дори бихме могли да кажем, че съвременният човек също не може да живее без Бог, но го мисли негативно. Един автор като Сартр, да речем, заявява: „Аз съм атеист“ и веднага след това добавя: „Няма Бог“. Човекът сякаш не може да се позиционира в този свят, ако не употреби тази дума. Тази дума е някакъв особен маркер, спрямо който изобщо се ситуираме в съществуващото и дори да мислим Бога негативно, този въпрос продължава да стои. Дори съм чувал някои да определят Сартр като един от най-големите теолози на ХХ век. Така че религиозното съвсем не е нещо, което можем да отмислим с лекота. Това по-скоро изразява някакво наше лекомислие по отношение на цялата тази проблематика, някакво свръхдоверяване на тези естествено-научни дискурси, които са преобладаващи в съвременността. Но при всяка по-критична ситуация, ние много добре разбираме, че в края на краищата опитът ни опира някъде там и тук се появяват едни надежди, които стоят отвъд онова, което науките могат да ни разкажат.

Заради нейния сложен език и сложните въпроси, които задава, философията често е обвинявана в абстрактност. Има един въпрос, който витае в кулоарите на Философския факултет, това е въпросът на Димитър Михалчев дали динята е червена преди да я разрежем. Понятен ли е този въпрос днес и как бихте отговорили на него?

Цочо Бояджиев: Езикът на философията наистина може да бъде блокиращ. Нерядко книги и статии по философия са мъчителни за четене, включително от специалисти. Същевременно има колеги, които пишат съвършено ясно, но пишат на специфичен език. Вижте, философията, както всяка друга човешка дейност, има свой жаргон, който трябва да се знае, за да можеш да общуваш в тази сфера. За да мога да гледам футболен мач, аз трябва да овладея думи от специфичен жаргон – аут, инсайд, корнер и т.н. И при философията е така, тя не може да мине без известна строгост и ограниченост на езика си, защото борави с термини, тоест с понятия със строго определено значение. Думите в рамките на философския език не винаги означават това, което означават във всекидневието. Има такова разминаване, но то трябва да бъде прието като нормално.

Що се отнася до въпроса на Михалчев, има една особена прелест в това да се задават елементарни въпроси чрез някакъв парадокс. Въпросът за динята, която не е ясно дали е червена преди да я разрежем, тоест тя има ли това качество като иманентно свойство или то се появява едва в релация с нашата познавателна способност, е един сериозен въпрос. Но аз ще ви припомня един проблем, който звучи още по-абсурдно – колко дявола могат да бъдат събрани на върха на една игла. Формулировката е парадоксална, но това все пак е формулировка на един напълно реален въпрос за средновековния богослов – има ли тяло ангелът. Тъй като дяволите са паднали ангели, тоест те по природа са ангели, въпросът е те имат ли тела. Би трябвало да имат тела, тъй като се явяват в телесен облик. Ако имат тела, какво ще бъде качеството на тези тела? Те ще са много фини, ефирни тела. И колко фини са тези тела? Разбира се, въпросът колко дявола могат да се съберат на върха на една много малка площ може да бъде формулиран и по един скучен начин, без парадокса, но може да бъде формулиран и така. В случая обаче по-скоро става дума за по-късна измислица. Аз не съм срещал така формулиран въпрос в нито един от средновековните текстове.

Стоян Асенов: Тези въпроси са много интересни, те са добре конструирани реторически и имат главно педагогически смисъл, целят да обърнат внимание на непосветената публика върху определен тип проблематика. Те са парадоксално зададени и събуждат някакъв интерес. А колкото до езика, аз съм съгласен с проф. Бояджиев, че всяка наука си има свой специфичен език. Да вземем част от философските понятия, те са нещо като имена, с които се назовава определен тип реалност. Философията говори за битие, с коя друга дума бихме заменили думата битие? Във всекидневието не употребяваме тази дума. Затова е абсолютно нормално да се иска да се усвои този език. Що се отнася до странността на философския език, аз не смятам, че той е по-странен, отколкото езика на всяка друга дисциплина, просто философията е малко нарочена в това отношение. Аз бих задал въпроса – кое е нормалното в изрази като тангенс и котангенс например това по-разбираемо ли е? Очевидно е, че всяка дисциплина има свой собствен език.

Цочо Бояджиев: Философски е възможно да се говори абсолютно за всеки предмет, включително за най-нищожния. Има един такъв епизод в Платоновия диалог „Парменид”, когато Сократ пита има ли идеи, тоест има ли общи понятия, за нищожни неща като ноктите или калта, и Парменид му отговаря: „Ти си още много млад и затова се тревожиш от това, когато престанеш да бъдеш инфантилен, ще разбереш, че за всичко има идеи“. Та аз твърдя, че за всичко може да се говори философски, стига да се удържа нивото на разумното говорене с аргументи от хоризонта на устойчивото, общото и истинното.

Стоян Асенов: И да се поддържа онзи патос, който все пак съществува във всяко философско размишление, патосът да се постига истината. Защото всеки философски разговор и размишление, върху каквото и да било, е насочен именно към това да се разбере истината за това нещо. Така че философията възпитава това отнасяне не просто към нещата, а към истината за нещата. Или както казва Платон във „Федър”: „Душа, която не е съзерцавала истината, не може да се всели в човешка форма”

Проф. Цочо Бояджиев е един от водещите български учени хуманитаристи, основоположник на философската медиевистика у нас. Преподава история на античната и средновековната философия в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на книгите: Студии върху средновековния хуманизъм (1988), Античната философия като феномен на културата (1990), Августин и Декарт (1992), Философия на европейското средновековие (1994), Кръговрат на духа (1998) и др. Преводач е на съчинения на Платон, Аристотел, Тома от Аквино, Майстер Екхарт и др. През 2015 г. проф. Цочо Бояджиев получи Голямата специална награда за цялостно творчество на Портал Култура. 

Стоян Асенов е философ, главен асистент в Катедра „Философия“ към Философския факултет на Софийския университет. Автор на студии, статии, както и на преводи. Основната сфера на научните му изследвания и публикации са метафизиката и екзистенциално-философската проблематика. Преди година излезе книгата му „Битие и отсъствие. Достоевски и опитът за смъртта“, която изследва уникална гранична ситуация в живота на Достоевски, осъден на смърт чрез разстрел. Книгата получи първа награда на Портал Култура в категорията Хуманитаристика.

Източник:
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
https://kultura.bg/web/%D0%B7%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%B5%D1%81%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0/

  



Гласувай:
5
1



1. germantiger - +
26.08 18:05
прочетох всичко и опще в началотоу мен се породиха поне 2 въпроса

как в интервюто постоянно се стига до религия, вяра и Бог

и как се стига няколко пъти до бежанци

по средата на четенето избързах надолу за да видя източник за тези двама и прочетох техните да кажа представяния, след това отворих и поратала култура или там където е поместено интервю, клип,фотоси на двамата

така и не разбрах зщао двамата постоянно коментират религия, Бог и бежанци

НИЩО ПРОТИВ, САКЪН, това обаче не разбрах ?! ?! ?!

отговор от теб евентуално или?
цитирай
2. nbrakalova - Към 1. germantiger - +
27.08 09:44
По изброени от теб причини, отговорите ми не са задоволителни за теб. Затова е добре да зададеш въпросите си към беседващите в култура.бг.
цитирай
3. milady - дааа!!!...каква локумджийска...и тъпа пледоария...изв..в потрес съм!
27.08 20:57

прочетох всичко и опще в началотоу мен се породиха поне 2 въпроса

как в интервюто постоянно се стига до религия, вяра и Бог

и как се стига няколко пъти до бежанци

цитирай
4. troia - Здравей, Наде!
01.09 10:47
Така нареченият "разговор" според мен е едно разчупено и философско представяне и съпоставяне на миналото и на съвременния живот. Ако беше написано като статия щеше да е суховато, а така представено се излагат и различни гледни точки без да се стига до някакъв груб спор, а всичко взаимно се допълва.
Като четях се сетих за биографичния филм за Стивън Хокинг "Теорията на всичко"/2014г./ В него още в началото Стивън заявява, че не вярва в Бог и това е нормално, защото той е човек на науката и физик. За разлика от него приятелката му беше вярваща, но приемаше думите му с усмивка. Впоследствие тя му стана съпруга и през годините /след всяко негово откритие за функционирането на вселената и времето/ продължаваше да му задава същия въпрос: Има ли Бог?
Препоръчвам ти филма. Малко е тъжен, но е направен много професионално и те кара да осъзнаеш и да си зададеш много въпроси с трудни отговори.:)
Наистина се забелязва една без духовност. Скоро присъствах на един разговор при който твърдението "Парите развалят човека" предизвика бурен смях и снизходителни усмивки. Сега всеки "знае", че имаш ли пари значи си щастлив човек, защото може да си позволиш всичко.
Поздрави и хубав ден, Наде!
цитирай
5. nbrakalova - Към 4. troia - Здравей, Катя!
02.09 22:50
Добре си забелязала, че всъщност двамата събеседници се допълват. Те говорят повече от хуманистична позиция. Има философи, които са религиозни като Ясперс, Г. Марсел, Лев Шестов, Николай Бердяев, Мартин Бубер. Има и атеисти като Албер Камю, Хайдегер, Жан-Пол Сартр, въпреки че за последния (доколкото знам) в края на живота си приема юдаизма – нещо, което Симон дьо Бовоар не може да му прости…

Стивън Хокинг не вярва в Бога. В момента чета книгата му „Кратки отговори на големите въпроси“. Не знам дали отговорите му ще ме задоволят. Негово право е да изповядва тази своя вяра, но има хора на науката, включително и физици, които пък вярват в Бога. Отдавна исках да споделя някои техни мисли, но все не се наканвам. Колкото за духовността, тя е обект на религията, философията, а не на лабораторната наука. Ще се опитам да гледам филма, който ми препоръчваш.

Парите не могат да направят човека щастлив, те могат само да облекчат живота му. Онова, което се купува с пари не засища или засища временно, а оттам и непрекъснатото препускане за печалба, за да се набави ощастливяващия „наркотик“. Много презадоволени хора, които могат да си позволят всичко, също се самоубиват. Значи „всичкото“ не винаги удовлетворява. Но живеем във времето на вярата в технологиите, че осигурявайки му повече свободно време хората ще се култивират и морализират.
Благодаря ти за коментара! Поздрави и от мен, Катя!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 724941
Постинги: 280
Коментари: 1192
Гласове: 4269
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930