Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2019 18:57 - МОНТЕН И ОПИТЪТ НА СКЕПТИЦИЗМА (2 ч.)
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5247 Коментари: 21 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

„…Разумът е опасно оръжие…“

ЗА РАЗЛИЧИЕТО

Различията у хората според Монтен са сред най-хубавите удоволствия, които животът може да предложи, тъй като у тях се крие пъстротата в света. Разнообразието винаги облекчава, отпуска и отвлича, пише философът и добавя:

– За мен е необяснима всеобщата заблуда, че е необходимо да съдя за себе си, сравнявайки се с околните. С охота признавам, че умът ми допуска на света да съществуват други хора, съвършено различни от мен. Дори не ми е трудно да кажа, че по-леко приемам различията между нас, отколкото сходствата ни. Природата ни е извела на света свободни и независими: ние сами се затваряме в едни или други кръгове. Но за да може по-лесно да се приеме от всеки различието, то е необходимо да не си позволяваме да натрапваме своя нрав или пример като единствено верен, да не налагаме възгледите си като единствените правилни, защото всяко нещо, което се натрапва изначално като „единствената истина“, мигом предизвиква отвращение дори да е вярно в същността си. Светът не е нещо друго освен разнообразие и несходство, а доказателство за нашето несъвършенство си остава обстоятелството, че навикът и взаимното опознаване ни отвръщат един от друг. Не е ли най-досадна тъкмо  онази болест да се смяташ за толкова мъдър, че да не допуснеш някой друг да мисли малко по-различно от тебе? Толкова погрешно и толкова жалко е това поведение. Най-общият признак за всички неща е тяхното разнообразие – именно от него произлиза пъстротата на съществуването, а от несходствата в различията ни е стаена красотата на опознаването. Плутарх пише на едно място, че разликата между животно и животно не е толкова голяма, колкото между човек и човек. Различието е богатство, а не неразрешим проблем.


ЗА ГЛУПОСТТА

Монтен вижда човешката глупост като изключително сериозен недостатък. Смята я за пагубно качество, от което човек трябва да се стреми да се лиши рез целия си живот, макар вътрешно да е убеден, че онзи, който е истински глупав, никога няма да стане истински мъдър.

– Глупостта е унищожителна не само за онзи, който я притежава, но и за всеки, който искрено не може да я понася, измъчва се от нея, душата му изпитва искрено дразнение, и въпреки това е принуден да я търпи. Това е друг проблем, не по-маловажен от самата глупост.

Запитан как определя кой е глупав и кое е глупост, философът отговаря така:

– Глупостта ли? О, тя обикновено се разпознава изключително лесно, тъй като единствена е непоколебима и винаги сигурна в себе си.

Философът дефинира и един друг вид глупост – колективното безумие. На тълпата обикновено са присъщи лекомислието и глупостта, с които с лекота позволява да бъде водена за носа и омайвана от сладките звуци на безсмислени, но красиви приказки. Масите често се оставят да бъдат манипулирани, индивидите в тях сякаш доброволно отказват да преценят с ума си и да прозрат истинската същност на нещата, като се оставят на всеобщото течение. На всекиго може да се случи понякога да се изкаже неразумно, но истинската беда е, когато подобни думи са предварително обмислени. Критичната мисъл е необходима, за да може човек сам да прецени и да осмисли според собствените си възможности дали да приеме, или да отхвърли дадено твърдение, ала глупакът е ограничен от тази способност.

– Ако не може да премисли правилно нещата, глупакът не може и чрез познание да отхвърли непознати идеи, а още по-върховна глупост е да вярваш във всичко, което не можеш да отхвърлиш – поучава философът.

И добавя:

– Но никъде не е казано, че не е позволено да се възползваме от глупостта на неприятеля така, както се възползваме от неговата страхливост – защото тя е уязвимост, съпоставима с телесен недъг.

По-нататък в трудовете си Монтен казва, че е безсмислено да се спори истински с глупака – не и ако човек желае да постигне нещо в този сблъсък на мнения. Раздразнението от глупаците често опорочава не само разума, но и съвестта ми, затова, когато е възможно, той сам се ограничава от подобни пререкания. А твърдоглавието и разпалеността в спора са най-сигурното доказателство за глупостта.

„Нима сте чували на света да съществува нещо по-инатливо, решително, упорито и сериозно от магарето!“, възкликва в една от бележките си Монтен.


ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО

В част от своите „Опити“ Монтен полемизира тезите на своите предшественици. Например в „Никомахова етика“ Аристотел пише, че приятелството е „една душа в две тела“. Монтен, напротив, смята, че приятелството е свободен обмен между двама души – огромна ценност, поради факта, че се среща извънредно рядко.

Когато говори за приятелството, Монтен изхожда от позицията на личния си опит – приятелството му с Етиен дьо ла Боеси. С него го свързва толкова чиста и искрена дружба, че когато другарят му умира, Мишел не знае как да превъзмогне болката си и как да запълни огромната празнина в душата си.

Мишел и Естиен се запознават, докато и двамата работят като съдии. Между тях възниква истинско и искрено приятелство, което продължава до смъртта на До ла Боеси. След като той умира,  монтен е съкрушен и отчасти се надява писането да му помогне – затова търси утеха, като пише за приятелството си с Етиен, макар и никога да не успява да разкрие истинската природа на техните взаимоотношения.

Тази странна и силна съпричастност, която Монтен се опитва да опише, е трудна за разбиране, затова философът заключава: това е нещо, което не може да се обясни на онези, които не са го изпитали.

Монтен отличава истинското приятелство от обикновеното такова. Всяко приятелство, породено от наслаждението или изгодата, обществената нужда или частния интерес, е толкова по-некрасиво и неблагородно и толкова по-неистинско, колкото в него се примесват странични причини, цели и съображения. Обикновените приятелства има по един или друг начин личен интерес зад тяхното развитие – инвестиция, направена не с пари, а с обич. От друга страна, истинското приятелство е описано от автора със следните думи:

– За останалата чат, която обикновено наричаме приятели и приятелства, те не са нищо друго освен познанство и контакти, с някои уговорки и условности, чрез които се случва някакво малко общуване между душите ни: но в приятелството, за което говоря, всичко велико се свързва в едно цяло, толкова здраво обединено, че няма и следа от шева, с който те са били първоначално свързани.

В опит да опише характера на приятелството си с Дьо ла Боеси Монтен завършва с известния си израз: „Ако някой трябва да ме накара да му обясня защо го харесвам, не смятам, че би могъл да бъда по-истински, освен ако отговоря: защото това беше той и защото това бях аз.“


ЗА НЕРАВЕНСТВОТО МЕЖДУ НАС

Монтен пише, че единствено онзи, който владее силата на мъдростта, е способен да различи правилно достойния от незаслужилия, без да се подведе от външния облик на нещата:

– Често умът ни е подведен от начина, по който човек изглежда или говори, и това ни позволява да не преценяваме правилно тежестта на думите му. Нима един крал е по-щастлив или по-значим от един овчар? Не, но често пъти някой недотам прозорлив би се заблудил, би се подвел, би сметнал погрешно, че богатството и пищните дрехи означават по-добър живот. По мое време аз съм срещал десетки селяни, обикновени земеделци, които са били много по-мъдри и доволни от живота с, отколкото някои ректори и университетски преподаватели. Ако погледнеш единия – облечен в мръсни стари дрехи, работи тежък труд от зори до мрак, а другият е чист, спретнат, елегантен, говори сладко и добре, кому би се доверил по-напред?

Неравенството между всички нас съществува, но то не е в начина, по който изглеждаме, или в социалния ни статус. Затова мъдрият човек знае: преди напълно да се довери на някого или просто да се вслуша в думите му, преди да реши, че събеседникът му действително е знаещ, нужно е да се вгледа в същността му, да премахне в ума си всички излишни бижута, дрехи, украси и красиви приказки; да чуе думите му, да разбере мислите му, да надзърне отвъд облика. За човека трябва да се съди по него самия, а не по украшенията му. Измервай човека без кокили! Нека той остави настрана богатствата и знанията си и да се представи пред теб по риза!


ЗА СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА

Монтен пише, че стойността на живота не се измерва с неговата продължителност, а с това как човек е съумял най-добре да го осмисли. Според философа стойността на живота е нещо, което човек сам е длъжен да придаде на съществуването си, тъй като дълголетието не е гаранция за добър живот, ако дните му не са били изпълнени със смисъл или радост.

– Някой е живял дълго, но всъщност е малко! – пише Монтен. – Не се бавете, докато сте тук! Не числото на годините, а вашата воля определя продължителността на живота ви. Ако един човек доброволно избере да живее скучен, еднообразен и сив живот и благодарение на привидното спокойствие се наслаждава на много дни на земята, нима това е живот, не просто съществуване?

Не е ли по-разумно без страх да се живее всеки ден и да се пълни с нови впечатления и стари, но добре познати удоволствия? Мислите ли, че някога не ще стигнете там, закъдето сте тръгнали, без да спирате? Имало ли е някога път, който да не свършва? И ако намерите утеха в компанията, с която вървите, не е ли това пътят на всички хора? Ненужният страх от смъртта трябва да бъде заменен от нуждата да се придобие стойност в живота, преди да са се изчерпали земните ни дни, понеже усещането за пропиляност е страшно. Каквото и да е това, което дава в душата на човека смисъл, то не може да е погрешно. Никой кормчия не изпълнява службата си, седейки на брега – нужни са действия! Ненужно избягва войната този, който не може да се наслади на мира; и напразно се плаши от страдание онзи, който не съумява да усети сладостите на покоя.

Още древните египтяни са прозрели необходимостта първо да презреш смъртта, а после да се посветиш на живота, като са спазвали следната традиция: всеки път, когато се случело да се празнува радостен повод или важно житейско събитие, на пировете и тържествата винаги присъствали и различни изображения на смъртта – от божествени статуетки до картини, изобразяващи страшна гибел. Посланието им било: „Наслаждавай се на плодовете на усилията си, докато можеш, защото след като умреш, ще бъдеш нищо и ще приличаш на това!“

Онова, което осмисля дните ни, всъщност ни държи далеч от излишните тревоги за смъртта.


ЗА ФИЛОСОФИЯТА

Според Монтен основните цели на философията са откриването на най-съответстващи и подходящо за човешката същност поведение и самопознанието на човека. Истинското й предназначение е да формира духа и да го предпазва, доколкото може, от злото, затова философията в най-дълбокия си смисъл трябва да бъде високоморална, основната й характеристика може да бъде единствено мъдростта.

Добрият живот на човек трябва да бъде подчинен на законите на мъдростта, а в него философията има място като проявление на науката за мъдростта и като пръв помощник на истината. Тя обаче трябва да е достъпна – на кого биха послужили издигнати върхове от познание, ако до тях не може да приближи нито едно човешко същество? Според Монтен философията е призвана да произлиза не от абстрактни и сложни тези и аргументи, а от самия живот – такъв, какъвто го познават и живеят хората. В най-простия си и чист вид философстването означава да подлагаш на съмнение всичко. Той твърди, че всички философски учения в някакъв етап от вижданията си се пресичат и се обединяват в едно – в стремежа си да научат човека презира смъртта и да не изпитва страх от нея.

В есето си „За това, че да философстваш, значи да се учиш да умираш“, заимствал заглавието си от цитат на Цицерон, Монтен размишлява над думите на античния мислите ли стига до заключението, че всяко самоизследване и самоизучаване неминуемо отвежда душата на човек отвъд тялото, отделя я от него и я разглежда самостоятелно, което пък е вид опознаване и уподобяване на смъртта. Презрението към смъртта е онова, което придава на човешкия живот необходимото спокойствие, което би позволило на хората да опитат от удоволствията на съществуванието си, тъй като елиминира тревогата от неизвестното. Удивлението също е неразделна част от основата на всяка философия, чието развитие е изследването, а краят й – незнанието.


ЗА ПОРОЦИТЕ

За Монтен и неговата скептична природа непостоянството у човека е най-обикновеният и най-явен порок на природата му. Заложено у него априори, то е способно да измени хода на човешкия живот изцяло.

– Всички пороци си приличат по това, че са пороци – пише Монте. – Но макар да са еднакво пороци, те не са еднакви по същността си. Амбицията, алчността, нерешителността, страхът и властолюбието не ни напускат с промяната на мястото или на времето, те ни следват неотлъчно през целия ни живот.

Измежду другите пороци, пиянството ми изглежда особено грубо и грозно, а най-много ненавиждам жестокостта; ненавиждам я и по природа, и чрез разума си като един от най-лошите дефекти на човешката душа. Ужасът от жестокостта ме отнася по-далеч по пътя на добросърдечието, отколкото който и да е пример на добросърдечие. За пиенето е необходимо повече време и по-голямо постоянство, а това са все пропилени мигове. Чувал съм за повече провалени животи от алкохола, отколкото за такива, вдъхновени от него. И другите пороци притъпяват ума, но този го разрушава и внася смут в организма. За човека най-лошото състояние е, когато загуби съзнание и изтърве контрола върху себе си.

Докато Монтен е категоричен в позицията си за жестокостта, за останалите пороци, на които човек е подвластен, казва, че решаващото е количеството:

– Порокът – пише философът, – това е липсата или нарушението на мярката. Нищо друго не предизвиква такова пресищане и отегчение като изобилието. Човек има нужда да се научи да се държи здраво върху тънката граница между презрението към болката и любовта към наслаждението.

Монтен цитира Платон, който казва, че най-добре прави онзи, който се придържа към средния път, без да залита в крайности, а после сам признава, че и на него не са му напълно чужди чисто човешките пороци:

– Всички ние сме подвластни и способни да усвоим поне стотина порока, много по-големи и по-гнусни от сладострастието; но ние разглеждаме и оценяваме пороците не според тяхната природа, а според интереса си, откъдето иде и различното ни отношение към тях. Колко несправедливо е обществото дори към пороците! За страстите, които понякога дори отклоняват самия мен и се опитват да отнемат от енергията ми, ще кажа, че се опитвам да им се противопоставям, като непрестанно си напомням, че природата ми е възложила достатъчно работа на мен самия, за да си позволявам разточителство с отреденото ми време.


ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕЦАТА

Когато говори за възпитанието на децата Монтен разглежда всички елементи в процеса на формиране на човека като завършена личност. Според него възпитанието засяга и укрепва личността само ако теорията и науките вървят ръка за ръка с физическото развитие, а освен това с изграждането на усет за красота, както и с формирането на естетически вкус. Всичко това за философа са елементи на процес, напълно независим от обучителния: основната цел на възпитанието трябва да бъде не просто изграждането на специалист в дадена професионална област или предаването на определен брой специфични знания, но и създаване на човек със силно развити положителни качества, такива, които биха могли да работят в комбинация с научените знания.

В есето си „За възпитанието на децата“ Монтен излага мнението, че частният възпитател, който поема грижата да наставлява дете от добро семейство, трябва да помни, че то няма да се нахранва със знанията си, а ще ги ползва за изграждане на собствено самочувствие и за лично обогатяване. Поради тази причина те трябва да го направят умен, а не учен.

Според философа у всеки бъдещ адвокат, лкар или професор първо трябва да се развие умението да мисли, да се укрепи волята му и да се научи на щедрост, както и да му се вдъхне силата да посреща достойно превратите на съдбата – от малките подаръци до големите драми.

– Възпитанието трябва да се осъществява чрез сурова нежност – казва Монтен – и ако аз бях на мястото на някой, който търси подходящ наставник за децата си, бих търсил такъв, който по-скоро има глава, пълна със здрав разум, отколкото със завидни знания, макар че не е лошо да се търси у евентуалния наставник и едното, и другото; но умът и добрите нрави са за предпочитане пред голата ученост. Ползата от нашето учение трябва да се състои в това да ставаме по-добри и по-умни. Чисто книжните знания са лъжливи-. Качества на децата ни говорят много и за самите нас. Те са истинска отплата за нашите грижи.


ЗА РАЗУМА

– Как прескъпо е платил човекът – пише Монтен – за този разум, с който толкова се гордее! Сякаш не си дава сметка за всичко, което е приел за своя участ наред с него: честолюбието, непостоянството, тревогите за утрешния ден, неукротимите желания, любопитството? Не са ли всички тези терзания твърде висока цена за нашата способност да разсъждаваме и да опознаваме света, в който живеем? Гордеем се с разума си, а не си даваме сметка за безспирните страсти и грижи, с които този разум ни товари всекидневно? Разумът е опасно оръжие за самия негов притежател, ако той не може да борави с него внимателно и както трябва. Чрез какво друго можем да изпитаме по-добре разума, отколкото чрез самия разум? Ако не му вярваме, когато той говори за себе си, как може да му повярваме, когато разсъждава за друго? Ако разумът знае нещо, то това е преди всичко знание за собствената си същност, за собственото си място.

Признаването на слабостта на нашия разум е висшето благо, а тези слабости не са му чужди. Например, за да се разреши най-обикновен спор в съда, стига напълно да се съберат една дузина души, на които да се отреди привилегията да се разпореждат с най-трудната и най-значима материя – нашите човешки постъпки и склонности. А дали притежават нужния разум и знания? Предполага се – да, но там, където мислят много глави, властва непостоянството. А разумно ли е животът на мъдрия да бъде в ръцете на неразумния?


ЗА ОТГОВОРНОСТТА

Според Монтен хората често не си дават сметка за огромната отговорност, която идва заедно с големите избори. Докато разсъждава над проблемите за отсъждане на правилно решение и отсяване на грешното, той заявява позиция, че без съмнение е много по-леко да се върви по вече утъпкан път, да се следва някой, който проправя пъртина и взема решение накъде да завие пътеката, отколкото човек сам да поеме по нов маршру3т и да се подготви да понесе последствията от всички решения, които взема от свое име за свое добруване.

– Свободата несъмнено изглежда привлекателна дори за онези, които са в плен на глупостта на човешките съждения – казва Монтен, – но между правилните и съмнителните решения, не съзнават, че отговорността е непосилна за техните умове и поради това може да ги унищожи. Затова е нужно всеки да може реално и правилно да прецени дали е по силите му да плати цената на свободата и на избора си – с други думи, дали е в състояние да носи отговорността.

Склонността и изборът винаги предполагат неравенство в оценката, но нищо благородно не е възможно да се постигне, без да се рискува, заключава мислителят.


ЗА ДИСЦИПЛИНАТА НА ДУХА

– Дух, който няма никаква определена цел, се погубва – пише Монтен, – защото, както се казва, който е навсякъде, той не е никъде. Същото нещо се случва и с ума: ако не е зает с нещо определено, което да го държи под юзда и да го заставя да работи, той се мята без цел насам-нататък по безкрайните полета на въображението, без да бъде полезен никому.

В есетата си Монтен казва, че собствената му неспирна жажда за ново познание и ясното му разбиране, че животът му е ограничен в кратки рамки, го държат в добра кондиция на вечно любопитен човек, който не се отклонява от целта не защото не си позволява, а защото дори не изпитва такава потребност.

Според философа дисциплинирането на духа включва тъкмо възпитаването у него на полезни потребности и изключване на необходимостта от каквито и да е пороци или занимания, които, ако не вредни за него, най-малкото са безполезни.

Монтен намира тази крачка за напълно естествена за всеки, който още от дете е бил възпитаван да развива мисълта си и да я използва правилно, а не просто да повтаря наизустени факти. Неговото твърдо убеждение е, че ако веднъж човек е приучен към вкуса на философията и изящното, то неговият разум завинаги ще е изкушен от предизвикателствата на живота и мисълта. Желанието за познание трябва да се дисциплинира, докато се превърне в един отличен навик.

Поради това за Монтен е важно да се следва утвърден режим на вкусове и поведение, защото ако духът и умът на човека се оставят да скучаят, те мигом се превръщат в уязвими, лениви и инертни понятия, склонни към манипулации и податливост.

– Когато един човек танцува – казва Монтен, – не бива да губи ритъма; случи ли се това, той спира, обърква се, подвежда и партньора си и често няма смисъл да се продължи с танца. За ума е трудно да се върне към дисциплината си, ако нещо е разрушило или попречило на устойчивостта му да се съхрани.


ЗА УБЕЖДЕНИЯТА

Всяко вътрешно убеждение може да бъде достатъчно силно, за да накара хората да го защитават дори с цената на живота си, пише Монтен. Той забелязва, че всеки, който е непоколебимо уверен във вижданията си, е готов на всичко, за да убеди събеседника или противника в правотата си. И докато това може да бъде положително, тъй като изисква доблест и смелост, за да бъде обоснована дадена идея, Монтен посочва и няколко „подводни камъка“, които могат да превърнат в съвсем недостойна подобна иначе храбра позиция. Например, когато онзи, който силно вярва в нещо или пък си мисли, че внезапно е прозрял някаква велика за него истина, се чувства длъжен да я натрапи на околните, без да държи сметка дали това ги интересува или не. Често такъв човек съвсем великодушно и благородно решава да добави и личното си виждане, ако се наложи да отговаря на съпротивата и пропуските, които според него съществуват в разбирането на другия.

Според Монтен в природата на човека е заложено да се стреми с всички сили към притежаването на власт и към налагането на мнението си над околните, независимо дали личното виждане е правилно или грешно. Там, където аргументите са безсилни,човекът е склонен да посегне към по-драстични методи – чрез заповеди, сила, спор, битка и дори война. И ако това самт по себе си не е достатъчно, още по-лошо е, че за най-достоверно доказателство за истината хората примат големия брой хора, които са ни повярвали, безчислеността на тълпата, сред която глупците толкова много превишават умните.


ЗА ЗНАНИЕТО

Монтен неведнъж изтъква, че само глупакът е винаги убеден в себе си и не подлага на никакво съмнение решенията си, тъй като неизменно е сигурен в правотата си, поради липса на достатъчно представа за размера на незнанието си. Според него истински невежият ум е неспособен да осъзнае ограничения си капацитет, защото е нужно да притежаваш известно количество знания, за да можеш да забележиш невежеството си.

Когато попитали Сократ, най-мъдрия човек на света, какво знае, той отговорил, че нищо не знае. Монтен използва думите му, за да подкрепи вярването си, че по-голямата част от това, което знаем, е най-малката част от онова, което не знаем; дори това, което мислим, че знаем, представлява една част, и то много малка, от това, което не знаем.

Според философа знанието заема място на нещо необходимо на живота наред с доблестта, достойнството или дори като красотата, богатството и толкова още други подобни неща, тъй като и то очевидно служи на живота като тях, макар и да взаимодейства с него по-невидимо от останалите. Все пак за него то не е толкова ценно, колкото самият ум – ум може да съществува без знание, но обратното не е възможно.

Знанието е непотребно, ако от него отсъства разбиране – да се научи нещо наизуст, означава просто да се съхрани в паметта, но не и да се осмисли или разбере.

Според Монтен човек е толкова способен да познае всички неща, колкото и отделното нещо; и ако той признае невежеството си по отношение на принципите и основните причини, той трябва смело да се откаже и от познанието на останалото в науката, тъй като, ако му липсват познания за основното, напразно са били усилията му.


ЗА СТРАХА

Монтен разсъждава много над „удивителното чувство, което може до такава степен да ни умопомрачи“ – страха. Според него под въздействието на страха човек е способен напълно да се промени, да изневери изцяло на традиционните си устои. Затова ученият се вълнува главно от механизма на страха, чрез който той предизвиква такава драстична промяна у хората, а също и от конкретните процеси, които произтичат в тялото.

– Макар  и биологията на страха да остава неясна за мен – пише Монтен, – намирам за удивителна силата, с която той сковава ума на иначе начетени и разсъдливи хора. Всички сме виждали или чували за всевъзможни глупци, които под влияние на скръб или на други трудности в живота се кълнат, че са видели дух на мъртвец, вампир или някакви подобни страшни гледки. Изключвам техните халюцинации и подобни примитивни страхове от кръга на интересите си. Но съм наблюдавал смели хора, личности с позиции в обществото, военоначалници и управници, които, макар и изправени пред съвсем реална опасност, отново реагират с пълно сковаване и загуба на ум пред лицето на страха. Забелязвал съм същи, че страхът спохожда не само отделния човек, но може да обхване едновременно и цяла група от хора, които до един да полудеят от ужас – например в средата на един от големите походи на Германик срещу германците два от големите военни отряди внезапно изпитали толкова силен уплах, че бойците в паниката си хукнали да бягат във всички посоки. Други пък се вледеняват от страх и стават неспособни да помръднат или да отронят и една дума; трети сякаш се окрилявали от това чувство и се хвърляли с безкрайна смелост в страшното предизвикателство, водени от убеждението, че позорът и провалът са по-страшни от самия страх.

Монтен прекарва много време над изучаването на тази човешка слабост, както той сам я окачествява. Според него страхът по своята сила е много по-мощен от повечето други човешки състояния, тъй като е способен да провокира и да отключи други също толкова тревожни състояния. Философът заключава, че от всички вредни за хората страхове най-опасен е паническият, тъй като причинява най-много щети, при това върху най-голям брой умове. Паническият страх може да хвърли в безумие цели народи, а неговото въздействие отнема възможността да се разсъждава рационално и респективно да се вземе някакво разумно решение за изход от проблема.

Философът описва наблюденията си чрез примери от историята и стига до заключението, че страхът е едно от най-мощните състояние на духа, което може да поведе след себе си много други оплаквания и проблеми дори и на физическо ниво:

– Нима осъденият на смърт е способен на спокойствие? Или уплашеният за това какво ще му предложи утрешният ден? Нерядко онзи, който изпитва интензивен страх или паника, загубва апетита или съня си. А тези, които не успяват да удържат напора на това чувство, понякога дори посягат на живота си? Колко крадци не дочакват процеса срещу тях, понеже намират за по-лесно да отнемат най-ценното, с което разполагат, пред това да се изправят пред последствията от постъпките си? Страхът е по-мъчителен и по-непоносим дори от самата смърт!


ЗА ЖИВОТА

– Животът е материално и телесно движение, а дейността – несъвършена и безпорядъчна по своята същност – пише Монтен. – Поради тези причина за мен е важно да полагам усилия да му служа съгласно неговите правила, наместо да се мъча да му се противопоставям. Никой не е победил живота, докато се е носил по течението му без усилия или пък обратното – когато е решил да плува с всички сили срещу течението. Животът е едно неравно, неправилно и многообразно движение. Да следваш неизменно склонностите си и да бъдеш до такава степен в тяхна зависимост, че да не можеш да се отскубнеш от тях или да ги подчиниш, означава да не бъдеш приятел на себе си, още по-малко – господар на себе си; това значи още да бъдеш роб. Необходимо е личността да се направлява от разумни правила, но ен и да им робува!

Френският философ разглежда живота и в контекста на смъртта, като отбелязва, че двете явления са неразривно свързани и отсъствието на едното обезсмисля другото.

– Животът, бил той дълъг или кратък – пише той, – няма никакво значение за тези, които вече не съществуват. Смъртта обезсмисля всичко, което сме преминали през живота си. Нима мъртвият император е по-значим от мъртвия овчар? И двамата са еднакво лишени от живот – каквото е било, вече е зад гърба им. Животът е ценност единствено за живите, но се превръща в робство, ако ни бъде отнета свободата да умрем. Затова за човека е нужно да се научи да го празнува, да го чества и да живее всеки ден, докато му е дадена тази възможност – за мен освен здравето и живота няма нищо друго на света, за което бих се терзал и което бих купил с цената на душевни страдания и насилие над себе си.

Из: София Петрова. Монтен и опитът на скептицизма. Изд. millennium, 2019.

Първа част: http://nbrakalova.blog.bg/lichni-dnevnici/2019/08/21/.1664309 



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - +
22.08.2019 21:14
Накратко

- текса НЕ ми каза нищо ново, веряотно за своето време монтен е казал и написал много ново, но иот позиция на днешното време - за мен не прочетох нищо ново

- направи ми впечатление повърхността на разсъжденията, слабостта и липсата на дълбочина и конкретика, но това може да е ерезултат на превода на отделни пасажи и насоки при монтен, докато самия той да е оисал и казал много в дълбочина, което тук липсва - незнам

- има и явни глупости с изв. за силната дума,ето някои от тези глупости:

обича често да сравнява крале с овчари и води натам,че овчаря като мъртъв и краля като мъртъв били почти "еднакво" значими - глупост - краля със своите дела победи и загуби е титанично значим, защото след себе си е оставил кралство във възход или кралство в робия например, нужно ли е да давам още примери?!

в маса текстове монтен е ОПИСАТЕЛЕН, той само описва това,което всички виждаме всеки ден, но той НЕ влиза в дълбочина, причини, въпроси и не дълбае - описва споровем, категоричност, пороци,мъдрост, самоувереност, но той само ги описва и когато разсъждава върху тях е повърхностен и се задоволява с малко

мога да напиша още много конкретно, което ми хръумна докато четях целия текст, но честно казано съм "уморен" да се занимавам с големи авторитети,които често ме разочароват

ПС
що зафилософска арогантност да разсъждаваш върху всичко, едва ли не целия живот, без да си подготвен ти монтене или някой друг за това, що за лиспва на мяра и липса сам да си дадеш сметка,че ти като философ грам не разбираш от много други човешки дейности, опитности, професии, съдби та да имаш верни съждения върху битието
цитирай
2. nbrakalova - Към 1. germantiger +
23.08.2019 00:10
Без да се противопоставям на коментара ти, всеки в крайна сметка стига до извода, че „няма нищо ново под слънцето“, но то не пречи да е разсъждавал преди това – наум, на глас, пишейки. Аз също не мога да се задоволя с някои мисли и заключения на Монтен, защото имам различна от неговата гледна точка (въпреки че не съм изчела онова, което той е прочел и което има предвид, като станало и написано преди него). Имам обаче предвид времето, когато е живял Монтен – годините на Просвещението, времето на Разума, Френската революция, най-вече класическите гръцки философи и литература, личните му наблюдения като съдия и съгражданин. Всъщност Ренесанса и Просвещението възобновяват/възкресяват интереса западноевропееца към гръцката култура (най-общо казано). Все пак споделените текстове не са дума по дума цитати, а са опит на София Петрова съвсем накратко да запознае читателя с „Опитите“ на Монтен, които са три обемисти тома. Затова критичността ми към него и доказали се умове като Монтен (макар и не по моите критерии) се стреми да се съобразява с отстоянието във времето, отразяващо се в познанието и мненията на информирания съвременен човек. Предстои ми да споделя и последната част с някои, подбрани от мен цитати на Монтен. Ако съм жива, ще прочета поне два от трите тома, с които разполагам :)

Благодаря за прочита и коментара!
цитирай
3. germantiger - +
23.08.2019 01:04
противопоставянето въобще не е от значение в случая, нито мисля за такова, нито ме вълнува в случая

забелязал съм, чефилософите си позволяват съждения върху почти всичко

само по себе си това еглупаво и грешно

да,всекио има някакъв подход или философия към живота,всеки човек,но той е несравним сумове,които наистина сафилософи

и все пак -философите често се опиват от собствените си разсъждебния и това в монтен,втози текст за мен ясно също личи

това опиване е някак смалявао философа или философите, някак пуйчене при някои от философите също

но да оставим тия форми и"принципност"в сбърканите философи

ето конкретиката

разсъждениятаму за различията между хората на првъ погфлед са ок, изглеждат свободни,толератни и умноразумни

на втори поглед обачетова елъжа или заблуда -кое езаблуда илилъжа - ами толерантността - тя е до граница уповечето хора къса, малка, дребна, бърза, истината е, че различията схората и света/ще добавя ни разделят наистина, ставани некомфортно, волю или неволю съдим хора, свят събития

напримерти надежда - ти вътрешно си НЕтолерантна къмпошло, неморално итн,колктоо и външно да помълчишм, подминеш с усмивка или без сумивка - различията ни делят и те са нормални

нормално е да се делим, пъстротата на света е до като ни засегнат и влязат в нас

мога да пиша върху всеки раздел, но наистина ми е буквлано дразнещо да се занимавам с клишета

толкова глупости е надробил монтен поне втози текст че е загуба на време да се разписвам

текста е ок

формата и пожеланието, общшото звучене така да го нарека е ок

подбнесено, явно потвърждаващшо се от живота ни,описателно,дори миролюбиво на моменти в текста, с един повик и желание замъдрости поднесено с усмивка

така изглежда

а всучшност е плитко, повърхностно, че и глупаво на моменти
цитирай
4. germantiger - ДА ПОДЧЕРТАЯ И АЗ
23.08.2019 01:07
моите коментари НЕ санасочени срещу теб надежда

в никакъв случай

просто пишакакво резобнира у мен на момента

допускам и да греша, така-че след време да се обърна към нещо отречено от мен

отречено есилно казнао, азне мисля да оптричам а и не мога да отрека ум като момнтен

мислител; със световно значение без съмнение
цитирай
5. germantiger - НИ В КЛИН, НИ В РЪКАВ НЕЩО ОТ ХЕРМАН ХЕСЕ
23.08.2019 08:53
Съчиняването на лоши стихотворения прави човека много по-щастлив, отколкото четенето на най-прекрасната поезия. (ПЪЛНО Е С ТАКИВА БЛОГЪРИ)

Ако ти е необходимо нечие разрешение, за да си доставиш удоволствие, значи, наистина си го закъсал. (ТОВА ОСОБЕНО ЗА ХРИСТИеНИТЕ И СЕВЕРНИОКОРЕЙСКИТЕ ЧЕРВНЕИ ТИКВИ)

Не съществува друга реалност, освен тази в нас самите.

Като цяло, човек има свободата единствено да избере своята зависимост.

Повечето хора приличат на падащи листа, те се носят из въздуха, кръжат, но накрая падат на земята. Другите – те не са много – са като звездите, те се движат по определен път, никакъв вятър не може да ги отмести оттам, те носят вътре в себе си своя път и закон.

Мъдростта е да мислиш с песимизъм, а да действаш с оптимизъм.

Самотата е независимост. Тя е хладна красавица подобно на студеното и тихо пространство, в което се движат звездите.
цитирай
6. nbrakalova - Към 3, 4, 5. germantiger - Благодаря!
23.08.2019 17:20
01:04 - +
от: germantiger За постинг: МОНТЕН И ОПИТЪТ НА СКЕПТИЦИЗМА (2 ч.)
противопоставянето въобще не е от значение в случая, нито мисля за такова, нито ме вълнува в случая
– БЛАГОДАРЯ ЗА ТОВА УТОЧНЯВАНЕ!

забелязал съм, че философите си позволяват съждения върху почти всичко –
ДА, ИМА ТАКЪВ МОМЕНТ, ТЕ ЗАТОВА СА ФИЛОСОФИ :)

само по себе си това е глупаво и грешно, - НО Е ЧОВЕШКА СЛАБОСТ
да, всеки има някакъв подход или философия към живота, всеки човек,но той е несравним с умове ,които наистина са философи.
и все пак - философите често се опиват от собствените си разсъждения и това в монтен, в този текст за мен ясно също личи – ДА, ТАКА Е, И ТО Е ЧОВЕШКО :)

това опиване е някак смалявао философа или философите, някак пуйчене при някои от философите също –
МОЕТО ВПЕЧАТЛЕНИЕ ОЩЕ ОТ ПЪРВАТА ЧАСТ Е, ЧЕ МОНТЕН НЯМА НАМЕРЕНИЕ И ПРЕТЕНЦИИ ДА НАЗИДАВА ИДНИТЕ ПОКОЛЕНИЯ, НЕ Е ФУНДАМЕНТАЛЕН ФИЛОСОФ. ТОЙ ИМА ЖИТЕЙСКАТА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ОТДЕЛИ, ОТДАДЕ И НАСЛАЖДАВА В НАДПРЕВАРА НА ЛЮБИМОТО СИ ЗАНИМАНИЕ ДА ЧЕТЕ, ПОСЛЕ РАЗСЪЖДАВА И ПИШЕ ПРЕДИ ВСИЧКО ЗА СЕБЕ СИ. ЕТО И ЕДИН ЦИТАТ В ТАЗИ ПОСОКА, МАКАР ДА СЪМ ДАЛЕЧ ОТ КОНТЕКСТА МУ: „ПРЕЛИСТВАМ КНИГИТЕ, НО НЕ ГИ ИЗУЧАВАМ; И ТОВА, КОЕТО ОСТАНЕ В ГЛАВАТА МИ, ЗАБРАВЯМ, ЧЕ Е ВЗЕТО ОТ ДРУГ; ЕДИНСТВЕНАТА ПОЛЗА, КОЯТО МОЯТ УМ ИЗВЛИЧА ОТ ТАКОВА ЧЕТЕНЕ, Е, ЧЕ СЕ ПРОСМУКВА ОТ МИСЛИ И РАЗСЪЖДЕНИЯ; КОЛКОТО ДО АВТОРА, МЯСТОТО, ДУМИТЕ И ВСИЧКО ОСТАНАЛО ЗАБРАВЯМ ГИ ВЕДНАГА. АЗ СЪМ ТОЛКОВА СЪВЪРШЕН В ЗАБРАВЯНЕТО, ЧЕ ДОРИ СОБСТВЕНИТЕ СИ ПИСАНИЯ И СЪЧИНЕНИЯ ЗАБРАВЯМ НЕ ПО-МАЛКО ОТ ВСИЧКО ОСТАНАЛО.“

но да оставим тия форми и"принципност"в сбърканите философи
ето конкретиката
разсъжденията му за различията между хората на пръв поглед са ок, изглеждат свободни, толератни и умноразумни

на втори поглед обаче това е лъжа или заблуда - кое е заблуда или лъжа – ами толерантността – тя е до граница у повечето хора къса, малка, дребна, бърза, истината е, че различията с хората и света/ще добавя ни разделят наистина, става ни некомфортно, волю или неволю съдим хора, свят събития

например ти надежда - ти вътрешно си НЕтолерантна към пошло, неморално итн, колкото и външно да помълчиш, подминеш с усмивка или без умивка - различията ни делят и те са нормални

нормално е да се делим, пъстротата на света е до като ни засегнат и влязат в нас. –

ЧУВСТВИТЕЛЕН СИ КЪМ ТОЛЕРАНТНОСТТА И АЗ ОЦЕНЯВАМ ПРИЧИНИТЕ. В ДЪНОТО НА ИСТИНСКАТА ТОЛЕРАНТНОСТ СТОИ СЪЩО МОРАЛЪТ, ЗАЩОТО МОРАЛЪТ Е И СПРАВЕДЛИВОСТ. ПРАВДАТА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА.
ИЗВЕСТЕН ПИСАТЕЛ КАЗВА, ЧЕ „МОРАЛЪТ Е, КОЙТО РАЗДЕЛЯ ХОРАТА“. И С ГОДИНИТЕ СЕ УБЕДИХ, ЧЕ Е ТАКА.
ТОЛЕРАНТНОСТ БЕЗ ПРАВДА Е БЕЗПРИНЦИПНОСТ.
ДА СЕ ВЪРНА КЪМ МОЯТА определена от теб „НЕтолерантност“. АКО ГОВОРИМ ЗА ДЕЯНИЯ – например за ПЕДОФИЛИЯТА, ЛЪЖАТА, КРАЖБАТА, ЛИЦЕМЕРИЕТО И ПР. – НЯМА КАК ДА БЪДА ТОЛЕРАНТНА НИТО С УСМИВКА, НИТО БЕЗ УСМИВКА. МОГА ДА ПРОЯВЯ РАЗБИРАНЕ И ТОЛЕРАНТНОСТ КЪМ ЧОВЕК, НО НЕ И КЪМ ДЕЯНИЕ. ТОВА ОБАЧЕ Е ОТДЕЛНА ТЕМА. ЗАЩОТО ТУК НЕ СТАВА ВЪПРОС ЗА СПЕЦИИЧНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ БЛИЗКИ И ПРИЯТЕЛИ, А ЗА ФУНДАМЕНТ [Е, ФИЛОСОФСКИ, ДЕ :)]

мога да пиша върху всеки раздел, но наистина ми е буквално дразнещо да се занимавам с клишета –
КЛИШЕТА СА ЗА НАС, НО ЗА НЕГО – НЕ. :) С ВРЕМЕТО ХОРАТА СА (сме) СТАНАЛИ ПО-НАЧЕТЕНИ [разбира се, не всички, защото в някои отношения съвременните мислещи съвсем са изпаднали :)]. НЕ СЕ ДРАЗНИ, ВСЕКИ ИМА СВОИТЕ ПРЕДЕЛИ, ПОВОДИ И МОТИВАЦИЯ, СВОЯТА ЛЮБОВ, ПОСВЕЩЕНИЕ И ВЗОР, РАЗЛИЧНИ ОТ ДРУГИЯ, ОСОБЕНО ОТ ПОЗИЦИЯТА НА ТОЛКОВА ВРЕМЕ И ВКЛЮЧЕНИТЕ В НЕГО СЪБИТИЯ, ОТНОШЕНИЯ, ВЪЗДЕЛЕНИЯ (И ФИЛОСОФСКИ И ЖИТЕЙСКИ НАЛАГАНИЯ)

толкова глупости е надробил монтен поне в този текст че е загуба на време да се разписвам
ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ БЛАГОДАРЯ ЗА ТОЗИ ВИД РАЗГОВОР.

текста е ок

формата и пожеланието, общшото звучене така да го нарека е ок

подбнесено, явно потвърждаващшо се от живота ни,описателно,дори миролюбиво на моменти в текста, с един повик и желание замъдрости поднесено с усмивка

така изглежда

а всъщност е плитко, повърхностно, че и глупаво на моменти –
ВЕЧЕ СПОДЕЛИХ, ЧЕ НЕ СЪМ СЪГЛАСНА С ВСИЧКО У МОНТЕН. ДОРИ НЕГОВИЯТ СКЕПТИЦИЗЪМ НЕ МИ Е ДОСТАТЪЧЕН. ЗАПОЗНАЛ СЕ И РАЗМИШЛЯВАЛ ВЪРХУ ГРЪЦКИТЕ ФИЛОСОФИ И СТОИЦИ, НО НАПРИМЕР НЕ Е СТИГНАЛ НИВОТО НА СКЕПТИЦИЗЪМ НА ЕКЛИСИАСТ, колкото и да е бил в немилост по негово време :). НО ТРЯБВА ДА ПРИЗНАЯ, ЧЕ МОЖЕ БИ ЧОВЕК ВСЕ ПАК ПРИДОБИВА ПОВЪРХНОСТНО ПОЗНАНИЕ И РАЗБИРАНЕ, АКО НЕ СЕ СРЕЩНЕ САМ С ОРИГИНАЛНИЯ АВТОРОВ ТЕКСТ.
------------------------------------------
01:07 - ДА ПОДЧЕРТАЯ И АЗ
от: germantiger За постинг: МОНТЕН И ОПИТЪТ НА СКЕПТИЦИЗМА (2 ч.)
моите коментари НЕ са насочени срещу теб надежда
в никакъв случай ---- БЛАГОДАРЯ…
просто пиша какво резобнира у мен на момента –
НЕЩО, КОЕТО АЗ СЪЩО СЪМ НАПРАВИЛА, НО В СЕБЕ СИ.

допускам и да греша, така-че след време да се обърна към нещо отречено от мен
отречено е силно казано, аз е мисля да отричам а и не мога да отрека ум като Монтен
мислител; със световно значение без съмнение – СЪГЛАСНА!
------------------------------------------
08:53 - НИ В КЛИН, НИ В РЪКАВ НЕЩО ОТ ХЕРМАН ХЕСЕ
от: germantiger За постинг: МОНТЕН И ОПИТЪТ НА СКЕПТИЦИЗМА (2 ч.)
Съчиняването на лоши стихотворения прави човека много по-щастлив, отколкото четенето на най-прекрасната поезия. (ПЪЛНО Е С ТАКИВА БЛОГЪРИ)

Ако ти е необходимо нечие разрешение, за да си доставиш удоволствие, значи, наистина си го закъсал. (ТОВА ОСОБЕНО ЗА ХРИСТИеНИТЕ И СЕВЕРНИОКОРЕЙСКИТЕ ЧЕРВНЕИ ТИКВИ) – :)))

Не съществува друга реалност, освен тази в нас самите. –
ЧАК ТОЛКОВА НЕ СЪМ САМОНАДЕЯНА, СМЕЯ ДА ИМАМ ДРУГО МНЕНИЕ.

Като цяло, човек има свободата единствено да избере своята зависимост. – НО НЕ ВИНАГИ ЧОВЕК Е СВОБОДЕН, А И ДОТАМ ЕГОИСТ.

Повечето хора приличат на падащи листа, те се носят из въздуха, кръжат, но накрая падат на земята. Другите – те не са много – са като звездите, те се движат по определен път, никакъв вятър не може да ги отмести оттам, те носят вътре в себе си своя път и закон. – МНОГО СИЛНО И НАДМЕННО КАЗАНО, НО РАЗБИРАМ КРИТЕРИЯ МУ И ФИЛОСОФИЯТА МУ… ВИЖДАМ И ПРОТИВОРЕЧИЕТО – ЗАЩОТО ЗВЕЗДИТЕ НЕ СЛЕДВАТ „СВОЯ ПЪТ И ЗАКОН“, А ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕН ПЪТ НЕ ОТ САМИТЕ ТЯХ. ТАКА ЧЕ ПО-СКРОМНО, КОГАТО СЕ ИМАТ ПРЕДВИД ЗЕМНИТЕ „ЗВЕЗДИ“ ОТ КОСМИЧЕСКИТЕ ЗВЕЗДИ.

Мъдростта е да мислиш с песимизъм, а да действаш с оптимизъм. –
И ТАКА МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ, НО Е ПРОПУСНАЛ ДА СПОМЕНЕ ЗА МЯРКАТА.

Самотата е независимост. Тя е хладна красавица подобно на студеното и тихо пространство, в което се движат звездите. – И ТОВА Е САМОНАДЕЯНО И СУЕТНО, ПОЗА, КОКЕТИРАНЕ НА ЧОВЕК, КОЙТО НЕ ПОЗНАВА ВСЪЩНОСТ САМОТАТА И НЕЙНИТЕ ГРАНИЦИ. АЗ ПЪК ДА МУ КАЖА НА ХЕРМАН ХЕСЕ.
цитирай
7. germantiger - ++
23.08.2019 20:10
забелязал съм, че философите си позволяват съждения върху почти всичко –
ДА, ИМА ТАКЪВ МОМЕНТ, ТЕ ЗАТОВА СА ФИЛОСОФИ :)

ето защо философията не енаука и не се приема сериозно от многоумове въздържали се да се занимават с нея

:) в думата философия няма логосд мисъли наука - тя е обичливо говорене

Самотата е независимост. Тя е хладна красавица подобно на студеното и тихо пространство, в което се движат звездите. – И ТОВА Е САМОНАДЕЯНО И СУЕТНО, ПОЗА, КОКЕТИРАНЕ НА ЧОВЕК, КОЙТО НЕ ПОЗНАВА ВСЪЩНОСТ САМОТАТА И НЕЙНИТЕ ГРАНИЦИ. АЗ ПЪК ДА МУ КАЖА НА ХЕРМАН ХЕСЕ.

в случая нямакакво да кажеш на хесе - това е парафраза от българин - уловка на финала :)
цитирай
8. germantiger - ...
23.08.2019 20:13
НЕ СЕ ДРАЗНИ, ВСЕКИ ИМА СВОИТЕ ПРЕДЕЛИ, ПОВОДИ И МОТИВАЦИЯ, СВОЯТА ЛЮБОВ, ПОСВЕЩЕНИЕ И ВЗОР, РАЗЛИЧНИ ОТ ДРУГИЯ

като напишеш нещотакова и се разочаровам от самия себе си

без съмнение вината е в мен,че толквоа плитко пионякога гледашп на мен

би трябвало за 10 години да си разбрала, че раздразнението ми трае минути

въпросите и дълбочината след раздразнението е моя грешка,че не съмти ги показал може би, но както си написала всеки има своя взор,а моя е безкрайно късоглед в сравнение с този на вярващия
цитирай
9. troia - Здравей, Наде!
23.08.2019 21:15
Някои от разсъжденията много ми допадат. Да не повярваш, че е живял преди векове. Впечатляващо. Бил е умен мъж.
Поздрави!
цитирай
10. nbrakalova - 8. troia - Благодаря, Катя, за посещението и споделеното мнение
23.08.2019 22:37
troia написа:
Някои от разсъжденията много ми допадат. Да не повярваш, че е живял преди векове. Впечатляващо. Бил е умен мъж.
Поздрави!

цитирай
11. nbrakalova - Към 7. germantiger ++ - оттук - оттам :))
23.08.2019 22:40
Всеки има неповторимо усещане за живота – който съумее да го изрази, е философ. — Венцеслав Константинов

Добре е, ако твоята съвест и твоята философия живеят мирно една с друга. — Хайнрих Маркс

И на най-умния философ е трудно да отговаря на глупави въпроси. — Хилон

Любовта към мъдростта (науката за мъдростта) се нарича философия. — Цицерон

Мъжество спрямо истината — това е първото условие за философското изследване. — Георг Хегел

На философската душа е свойствено да обича мъдростта и да се възхищава на мъдреците. — Плутарх

Най-голямата заслуга на философията е укротяването у човека на нравите на първобитната жестокост. — Плутарх

Правилните съждения са присъщи на всички хора – нали природата сама по себе си указва пътя към подобаващото; но философите се отличават от болшинството по това, че при тях подобни съждения твърдо се противопоставят на неблагоприятните обстоятелства. — Плутарх

При философски спор повече печели победеният, защото умножава знанията си. — Епикур

Самото име 'философия' предизвиква достатъчно ненавист. — Сенека Старши

Тези, които са овладели обичайния кръг знания, но са пренебрегнали философията, приличат на женихите на Пенелопа, които успели да подчинят Меланто, Полидора и другите робини, но не достигнали до брак с господарката. — Аристип

Философите говорят доста лоши неща за духовниците, духовниците говорят доста лоши неща за философите; но философите никога не са убивали духовници, докато духовенството е убило немалко философи. — Дени Дидро

Философията ми е дала способността да говоря смело с всекиго. — Аристип

Философията прилича на подредено жилище, в което не се пуска да влезе животно. — Алберт Швайцер

Човек не действа по определен начин, защото мисли по определен начин, а по-скоро мисли по определен начин, защото е създаден такъв. И истината няма нищо общо с това. Няма истина. Всеки е философ сам за себе си. — Съмърсет Моъм, из "Души в окови"

Човек не може да живее дълги години подред, без да формира някаква философия за своя живот. — Кларънс Дароу
цитирай
12. germantiger - :)
24.08.2019 08:27
ПРОПУСНАЛА СИ ДА ДОБАВИШ БИБЛЕЙСКИ ЦИТАТИ

как така лиспват такива, а има и доста от езичници

че има и от римляни, ония които австралийския пастор ги беше изпедерастил
цитирай
13. germantiger - ще добавя
24.08.2019 08:30
хайнрих маркс и кларънс дароу за първи път ги чувам

а венцеслав константинов има отвратителни текстове и подборка в 2 негови книги редом до хубавото

а про по любомир христов ми е споделял отявратителното в човека константинов, но кой знае, все пак не е от първа ръка и оставям с резерви към споделеното

ПС КРАЙНО ВРЕМЕ Е ДА ЗАВЪРШИШ С БИБЛЕЙСКИ ТЕКСТОВЕ И ЦИТАТИ :)
цитирай
14. germantiger - финално
24.08.2019 08:36
СОКРАТ

"По-добре недоволен човек, отколкото доволно прасе."
МНОГО ВЯРВАЩИ ВСЪЩНОСТ СА НЕДОВОЛНИ, НО ПАК ПРАСЕТА

"Висшата мъдрост е да различаваш доброто от злото."
А НЕ ДА МИ ФИЛОСОФСТВАШ НАПРАЗНО

"Има само едно добро - знанието; и едно зло - невежеството."
МАСА ОТ ВСИЧКО ДРУГО ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА Е ТЕОРЕТИЗИРАНЕ
цитирай
15. nbrakalova - Към 11. germantiger - :)
25.08.2019 12:05
germantiger написа:
ПРОПУСНАЛА СИ ДА ДОБАВИШ БИБЛЕЙСКИ ЦИТАТИ
как така лиспват такива, а има и доста от езичници
че има и от римляни, ония които австралийския пастор ги беше изпедерастил

В момента чета за „педерастията“, както ти я наричаш, проституцията и пр. в рамките на сексуалния живот на част от древния свят.
цитирай
16. nbrakalova - Към 12. germantiger - ще добавя
25.08.2019 12:07
germantiger написа:
хайнрих маркс и кларънс дароу за първи път ги чувам

а венцеслав константинов има отвратителни текстове и подборка в 2 негови книги редом до хубавото

а про по любомир христов ми е споделял отявратителното в човека константинов, но кой знае, все пак не е от първа ръка и оставям с резерви към споделеното

ПС КРАЙНО ВРЕМЕ Е ДА ЗАВЪРШИШ С БИБЛЕЙСКИ ТЕКСТОВЕ И ЦИТАТИ :)


И за мен Хайнрих Маркс и Кларънс Дарау са също нови имена
Не познавам творчеството на Венцеслав Константинов, но от няколко негови мисли нямам и желание да го опозная.

Текстовете, които споделям, са инспирирани от прочит, журналистическа неосведоменост и прибързаност, провокирано настроение, общоприети т.нар. християнски празници, исторически събития, някакъв контекст, асоциации и пр. През ума на човека минават много негови или прочетени мисли. Процесът се случва и на нивото на моите скромни възможности, макар за съжаление без автоцензура; бидейки обаче наясно, че едва ли бих била непременно одобрена/приета в процеса на споделянето им. Така че сигурно ще има и библейски текстове и цитати при повод. Едва ли на теб и аудитория те ви липсват. Колкото до Монтен във връзка с послеписа – Библията не е обект на неговите размишления/философстване, поне в обзора на авторката, та да намесвам където и да било, а и за щяло и нещяло в коментарите си библейски текстове и цитати.
цитирай
17. nbrakalova - Към 13. germantiger - финално
25.08.2019 12:16
germantiger написа:
СОКРАТ

"По-добре недоволен човек, отколкото доволно прасе."
МНОГО ВЯРВАЩИ ВСЪЩНОСТ СА НЕДОВОЛНИ, НО ПАК ПРАСЕТА

"Висшата мъдрост е да различаваш доброто от злото."
А НЕ ДА МИ ФИЛОСОФСТВАШ НАПРАЗНО

"Има само едно добро - знанието; и едно зло - невежеството."
МАСА ОТ ВСИЧКО ДРУГО ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА Е ТЕОРЕТИЗИРАНЕ

Ако думата философия/философстване за теб е надценена, може да я замениш например с размишляване, разсъждаване, анализиране, умуване, макар последното да се използва и с отрицателен оттенък.

„Да живее човек без да философства, значи собствено да си е затворил очите и никога да не прояви желание да ги отвори” - Рене Декарт

„Философията е наука, която се заема с най-значимите и важни въпроси, които засягат всеки човек. Те могат да бъдат за същността и смисъла на живота, за вярата и Бога, и изобщо въпроси, пряко свързани с човека и неговото съществуване. Това поставя философията едно стъпало над всички науки, явяваща се като тяхна майка.
Въпреки, че във философията въпросите са по-важни от самите отговори, повечето хора се заемат с размишления върху тях. Вероятно у всеки човек съществува потребност за философстване, която му осигурява нещо, без което не може да остане себе си - да гледа на живота с широко отворени очи.
Всеки човек има нещо, от което се вълнува и на което отделя специално внимание. Някои са се отдали на спорта, други посвещават повече от времето си на някакво хоби. Но вероятно съществува нещо, което интересува всички хора, независимо от това къде живеят. Да, има въпроси, които са тормозили умовете на всички ни. Например, често сме се питали от къде идваме всъщност. Къде ще отидем след смъртта си? Какъв е смисъла на живота ни? Какво е необходимо на човек, за да бъде щастлив?...И въпреки, че тези въпроси засягат всеки човек и са еднакви за всички, за тях не се изисква единодушен отговор, защото всеки има свой собствен поглед върху нещата от живота. Но ако не философстваш над тези въпроси, а просто ги оставиш да преминат през съзнанието ти, без да ги осмисляш, си обречен да живееш живот на човек, доброволно затворил очите си.
Философстването е най-доброто упражнение за ума на човека. (…) размишляваме ли задълбочено върху важните въпроси, стигаме до изводи, които не сме правили до този момент. Философстването не може да ни даде точен отговор, но може да ни провокира към мислене. И разбираме, че за всяко нещо си има причина.“ (из есе)

ПП – Ще имам предвид препоръката - да се постарая да не философствам напразно, макар че се стремя да различавам доброто от злото, особено при наличен критерий.
цитирай
18. germantiger - +
26.08.2019 09:36
В момента чета за „педерастията“, както ти я наричаш, проституцията и пр. в рамките на сексуалния живот на част от древния свят.
цитирай

Хубаво е да прочетеш за педерастията в съвременния свят на различни пастори и свещенници католически и православни

Без съмнение евангелитките пастори са пресветли и чисти и те никога не я практикуват защото са евангелисти

Може да се прочете и за педерастията на велики писатели и певци като Уайлд и Меркюри към които имаш отношение
цитирай
19. germantiger - ++
26.08.2019 10:11
Въпроса не е дали аз съм прав или ти, А ЗАЩО АВТОРА ТИМ Е ПРОПУСНАЛ ПО-0ВАЖНОТО, ПО-ОПРЕДЕЛЯЩОТО, ПО-РЕШАВАЩОТО за постигане на тази религиозна свобода и споменато от мен/а и от всеки друг знаещ поне малко история

Въпроса е защо когато се чете нещо с удоволствие и ни харесва, то рядко се чете с критичен ум

При теб следващите въпроси отпадат, ти не си задаваш такива и за теб те не са важни

а аз се питам - зщао автора Тим е пропуснал най-важното за религиозната свобода

- защото манипулира

- защото е невеж и не го знае

- или защото така леко се пише и не това е основната тема или предмет на написаното

вероятно отговора е последното споменато от мен като предположение

......

А СЕГА УСЕЩАШ ЛИ, ЧЕ НЕ АЗ СЪМ ЕМОЦИОНАЛНИЯ И РАЗДРАЗНЕНИЯ ОТ НЕЩО, А ХОРА КАТО ТЕБ ЧЕТЯЩИ НЕЩАТА С ЛЕКАТА ЕМОЦИЯ НА ХАРЕСВАНЕ И ПОНЯКОГА БЕЗ КРИТИЧЕН УМ

забелязала ли си, че аз никога не съм те обвинявал или ОБЯСНЯВАЛ с емоциоя в теб, не съм те наричал емоционална когато четеш или пишеш нещо за твоята вятра, а е трябвало, но аз съм се въздържал, защото това е ясно видимо за мен, очевадна истина и защото това не е проблем, а част от обяснението за теб

надявам се, да разбереш и друго - когато казвам, че понякога гледаш плитко на мен съм имал точно това преди - честата употреба от теб за мен на квалификации като емоционален за да обясниш мои съждения, честно казано вече ми писна от това късогледство, доста дълго време не ме дразнеше, а ме забавляваше, но вече е арогантно самомнение/без да усещаш че е арогантно самата ти и не само в теб
цитирай
20. germantiger - +++
26.08.2019 10:12
та да намесвам където и да било, а и за щяло и нещяло в коментарите си библейски текстове и цитати.

ЕТО ТИ ТОВА ЧЕСТО ПРАВИШ, БИХ КАЗАЛ ДОСТА ЧЕСТО ПОНЕ СПОРЕД МЕН
цитирай
21. germantiger - ++++
26.08.2019 10:14
„Да живее човек без да философства, значи собствено да си е затворил очите и никога да не прояви желание да ги отвори” - Рене Декарт

"ИЗСТРЕЛ В НИЩОТО" с този цитат от теб

аз не отричам философията и не я "забранявам", казвам, че тя се вре в области в които философите са невежи арогантни идиоти
цитирай
22. germantiger - +++++
26.08.2019 10:18
ПП – Ще имам предвид препоръката - да се постарая да не философствам напразно, макар че се стремя да различавам доброто от злото, особено при наличен критерий.

ПП
ти разбира се, никога не спазваш подобни препоръчки изречени/написани от теб в подобни форми на контрасмисъл или на засегнат, но с високовдигната глава прибрал се в крепостта си рицар или в черупката си охлюв или костенурка
НЕ те наричам охлюв или костенурка, просто това сравнение като визуализация за мен описва формата от теб
цитирай
23. nbrakalova - Към 17, 18, 19, 20, 21. germantiger - Благодаря за задълбочените, критични и откровени коментари.
26.08.2019 17:14
Имайки предвид контекста на книга на Тим, за мен, акцентът му в текста (който задължително трябва да бъде кратък) е посвещението тогава и сега, а не исторически анализ на религиозната свобода, която в голяма степен днес я има. Както и дали християните днес са готови да платят такава висока цена (които три изречения съкратих, защото въпросът, включен в тях според мен е частен, и не се отнасят за общата аудитория). За да се обоснове, той използва годишнината от Вартоломеевата нощ. Поне моето късогледство това видя, а аз реших, че събитието заслужава да се припомни.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1624489
Постинги: 501
Коментари: 1643
Гласове: 5868
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031