Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08 22:50 - КАК ДА МИСЛИМ И ПОСТЪПВАМЕ... като котка – 1 част
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 190 Коментари: 3 Гласове:
9

Последна промяна: 08.08 23:05


Пътеводител за оцеляване в градската джунгла

В някои дни човек няма желание да работи, да се информира, да взима присърце световните злочестини, да се тревожи за бъдещето си… Няма желание да разсъждава над последните политически реформи, предизвикващи негодувание, нито да се безпокои за професионалната си кариера или пък да се пита дали след няколко години ще получава пенсия…

Няма сили да се разкъсва непрестанно от лични проблеми, обвързани с проблемите на близките, да чувства вина, когато си взима вана „в ущърб“ на планетата, да се упреква за качеството на хранителния си режим.

Човек просто има нужда „да се изключи“, да се откъсне от всичко това за един ден, само за миг да подиша.

Веднага се обръщам – Зиги, моят котарак, тъкмо е влязъл безшумно в кабинета. Гледа ме, присвивайки очи, скача на бюрото и се изляга върху клавиатурата. Малък ритуал помежду ни още от годините, когато пишех в тетрадки, а той не спираше да дъвче капачката на химикалката ми.

Разсмива ме тази игра между нас. Сякаш, от една страна, му харесва, че пиша, но от друга прави всичко, за да ми попречи.

Нежните побутвания с лапички, промъкването от клавиатурата на коленете ми и обратно, всички тези дяволии досега приемах единствено като ласки и закачки.

А може би през тези дълги години той се е опитвал просто да ми каже: „Хей, не искаш ли да поспреш за днес?“.

Да поспра… В този момент, когато той си търка нослето във врата ми, нямам желание… Днес нямам желание да мисля дали ще мога да си платя сметките, нито пък да се тревожа за следващия борсов срив.

Той дали се безпокои за тези неща?

Навярно тук се крие тайната, която се опитва да ми предаде от толкова време: да се науча да се отпускам, да се отдавам на най-важното, да мисля за спокойствието си, да постъпвам като него. Да живея като котка. (…)

Дълго време не съм си давал сметка за всичко, което е било тук, пред мен.

По отношение както на личния, така и на професионалния живот има много какво да научим от котката (…)


НАШИТЕ ПРИЯТЕЛИ КОТКИТЕ…
В началото Бог сътвори човека, но, виждайки го толкова слаб, му дал котката. Уорън Екщайн
Дори най-опърпаните бездомни котки запазват своето достолепие. За нищо не претендират. Те са котки… и това едостатъчно. Фредерик Витру

(…) (…)


КОТКАТА Е ХАРИЗМАТИЧНА

Предвид качествата, като чистота, привързаност, търпение, достойнство и смелост, които притежават котките, кажете ми, колко от нас биха могли да се превърнат в котки? Фердинанд Мери

На котката не й е нужно да мяука, да скача наляво-надясно или да се прави на клоун, за да бъде забелязана. Присъствието й се усеща веднага щом влезе в стаята. Не се налага да прави нищо особено – нейната харизма й гарантира, че ще бъде забелязана. Дискретността и индивидуалността й ни карат да обръщаме глава след нея всеки път, когато се разхожда из хола.

Тя има класа, и то каква! Кой не си мечтае да притежава подобен магнетизъм? Какво прави, за да излъчва толкова положителни вибрации, да предизвиква толкова възхищение?

Нищо. Тя просто е.

Това е най-важният урок, който можем да научим от котката, за да придобием малко повече първичност и чар – да бъдем себе си.

Не бива да се криете, да се залъгвате с преструвки, да играете роля, да сновете насам-натам, размахвайки внушително ръце в опит да хипнотизирате присъстващите. Не е нужно да правите нищо.

Излъчвайте своята индивидуалност подобно на предавател, на източник на светлина. Не се разпростирайте в дискусия повече от необходимото, не превземайте разговора, за да се самоизтъкнете – така само ще подразните аудиторията си. Хората ще усетят несъзнателно, че зад дългите монолози стоите най-вече самите вие, че се опитвате да убеждавате или да успокоявате.

Това не е харизма, а превземане и нахлуване в чуждото пространство, което става непоносимо за околните.

Навярно сте забелязвали, че най-харизматичните личности, на пример киноактьорите, за които казваме, че имат „силно присъствие на екрана“, никога не преувеличават в играта си. Те са умерени в думите и в поведението си.

Най-харизматичните личности не са най-екстравагантните. Те присъстват осезаемо, но винаги запазват известна сдържаност.

Харизмата се развива заедно с честността към себе си и към останалите; тогава, когато човек се приема такъв, какъвто е, без да прибягва до преструвки и да изменя на своята същност.

Всеки от нас би могъл да развие такъв тип обаятелна в множество аспекти, индивидуална естественост, стига, подобно на котката, да бъде себе си във всякакви обстоятелства.
(…)


Денят на котката

Подражавайте на котката в ежедневието си – това е гаранция за по-добър живот.

7,30 ч.: алармата звъни

За повечето хора събуждането, съпътствано със замъглено съзнание, не винаги е лесно. Да влезем във форма! Погледнете какво прави котката.

Тя не изскача от кошчето си като палячо от кутийка с пружина, това се4 отразява зле на тялото и на настроението. Тя се отпуска, протяга се, бавно отваря очи и отделя необходимото време, за да се разсъни.

Протегнете се и се прозейте, безсмислено е да бързате. Котката се протяга, докато е още в леглото си. После става, свива гръб, за да се протегне отново, и се прозява широко, след което сяда, мигайки.

Опитах. Започнах да я имитирам. Това е много по-приятно, отколкото да скочиш от леглото подобно на обръщаща се палачинка и да се замъкнеш до кафемашината, влачейки крака.

Изтягането, съпроводено с прозевки, е често срещано явление при повечето животни – навик за хубаво събуждане и приятно начало на деня, който не е така обичаен за нас, хората.


КОТКАТА УМЕЕ ДА СЕ НАЛАГА

За котката сякаш е въпрос на чест да не служи за нищо – което не й пречи да претендира пред домашните за по-добро място от това на кучето. Мишел Турние

Често, поради плахост или от липса на самоувереност, на мнозина от нас им е трудно да се утвърдят пред другите. Стоим настрана, не смеем да признаем докаква степен ни се струва, че „другите“ ни превъзхождат интелектуално, или поне че са достатъчно уверени в себе си, за да сразят околните с присъствието си, със своите знания… често с глупостта си, ако се заслушаме в думите им.

Кои са „другите“? това сте вие, това съм аз, всички ние сме „другите“ за някого. Ако другите заемат повече място от вас, то е, защото вие сте им го предоставили. Така е и у дома – колкото повече шкафове имаме, толкова повече се разпростираме.

Другите завладяват вашето пространство, понякога започват да ви настъпват, след което и да ви мачкат. Спомнете си за котката.

Опитайте се да настъпите котка по лапичката просто за да проверите реакцията й. Ще я чуете, а вероятно и ще я усетите, когато забие ноктите си в прасеца ви.

Не се оставяйте да ви тъпчат. Другите нямат никакво право да се налагат до този начин. Те разполагат единствено с пространството, което вие им отреждате, получават единствено вашето ниво на приемане, на толерантност, нарядко за да продължат да ви мачкат, след като са ви сритали в крака, докато накрая ви потопят под водата.

Има голяма разлика между това да притежаваш харизма и силно присъствие, подобно на котката, и да използваш други хора, като ги тъпчеш, за да се самоизтъкнеш.

Котката заема полагащото й се пространство, без да спъва околните, нои не допуска да навлизат в него. Така тя се налага спокойно, не влиза в ролята на потисник, но и не приема да бъде фигурант.

За размисъл…
Когато видя да минава котка, си казвам: тя познава хората.
Жюл Сюпервиел


КОТКАТА Е СТАР МЪДРЕЦ

Изучавах дълго философите и котките. Мъдростта на котките е неизмеримо по-висша. Иполит Тен

Готова да изслушва като мълчалив психолог, по своята загриженост котката прилича на будистки монах, на стар мъдрец. Може би това не е само впечатление, до такава степен нейният начин на живот, умението й да не се пилее излишно, да съзерцава неуморно света ни оставя в недоумение.

В течение на времето, с годините и сравнително бързото напредване на възрастта всеки от нас придобива малко мъдрост, започва да гледа по-трезво на света, на живота и събитията в него.

Навярно мнозина от нас са си казвали: „Със знанията, които имам днес, бих искал да стана отново на 20 години“. Ние придобиваме мъдрост с времето, докато котките, без училище и книги, без напътствия, насоки или опорни точки, дори без да са живели много и натрупали опит, притежават някаква вродена мъдрост.

Мъдрост, от която ние откъсваме само парченца с помощта на множество съмнения, опити, взаимодействия, разсъждения и интроспекции. Минаваме по криволичещ и в много отношения тежък път, за да стигнем, подобно на котката, до деня, в който можем да погледнем ведро хоризонта с едва доловимата усмивка на дългогодишен опит. А котката е способна на това почти от раждането си.

Има какво да научим от нея и в тази област, но как да стигнем до извора на нейната неизмерима, почти мистична мъдрост?

Котките ни я предлагат наготово. Ако имате котка, това ви е известно. Вече ви се е случвало, докато сте в плен на съмнения, мислите ви се въртят в кръг и не успявате да се откъснете, котката да ви погледне втренчено право в очите, сякаш ви чете. Тогава ви обзема онова дълбоко чувство, че тя знае, за разлика от вас. Че знае или е узнала.

Отправя ви доброжелателен поглед, разказващ легенда. Онази стара история за китайския император, събрал най-големите мъдреци, за да им поръча да открият изречение, което би могло да послужи за отговор на всички чувства и ситуации, лоши или добри, в живота на човека. Мъдреците се върнали при императора след известно време, за да му съобщят фразата. Посланието, което котката ви предава чрез поглед, когато сте изгубени, изречението, което чрез нея достига до вас през вековете: „И това ще премине“. Да, за добро или за лошо, и това ще премине.

Може би понякога прекарваме твърде много време в лутане насам-натам, пропускайки същината на съществуването.

Ето какво навярно ни казва котката чрез своите бездейност и съзерцание, чрез доброжелателността си към нас: аз съм тук, наблюдавам те и те пазя; и това ще премине.

Мъдростта не е материя, която се учи
или преподава. Тя е състояние, положение,
леко отдръпване от вълнението на живота.
За да я схване по-добре в нейната цялост,
мъдрецът умее да стои на Луната,
за да наблюдава Земята.
Както котката стои на покрива,
за да наблюдава Луната.


Денят на котката
7,45 ч.: закуска

Вода и мляко в чисти купички, крокети, пастет, качествен, пресен пауч – всичко това сервирано на чисто място.

Може да изглежда незначително, но колко от нас отделят време за закуска? Колко от нас просто изплакват набързо една чаша, за да си налеят кафе и да го изпият прави до мивката в кухнята, без да си на правят труда да си намажат филийка с нещо?

Погрижили сте се за котката, погрижете си и за себе си. Да закусваме удобно настанени – както за нас, така и за котката, това е най-доброто начало на деня.

Отделете време да хапнете, да си препечете филия, да извадите хубавия конфитюр, забравен в дъното на хладилника. Закусвайте каквото пожелаете, но не бързайте, доставете си удоволствие.

Закуската е най-важното хранене за деня, непрекъснато ни напомнят диетолозите. Тя е и начин да се погрижите за себе си, за собственото си благоразположение, да започнете деня с усмивка.


КОТКАТА СЕ ПРИЕМА ТАКАВА, КАКВАТО Е, И СЕ ОБИЧА

Човекът е единственият вид, за който собственото му съществуване като такъв представлява проблем. Котката, изглежда, никак не страда от факта, че е котка:  просто го приема.
Котките нямат видимо никакви комплекси, раздвоения или конфликти, и не показват признаци на желание да бъдат по-скоро кучета
. Ейбрахам Маслоу 
(…)

За размисъл…
Котките, жените и големите престъпници си приличат по това, че представляват недостижим идеал и са способни да се обичат, което ги прави привлекателни. Зигмунд Фройд

(…) (…)

За размисъл…    
Всеки, който е имал дори най-малкия досег с тях, знае много добре, че котките показват безгранично търпение към ограниченията на човешкия дух. Кливланд Амори


КОТКАТА Е ЦЕНТЪР НА ВСЕОБЩО ВНИМАНИЕ

При общуване с котките рискуваме единствено да се обогатим. Сидони-Габриел Колет

Мълчалива и кротка, когато обича хората, които я заобикалят, котката винаги се опитва, привидно нехайно, да бъде център на вниманието.

Сяда ту при вас, ту на коленете на другиго, маниерничи, дори се отърква в краката на единствения човек от компанията, който не обича особено много котките, сякаш отправя предизвикателство.

Никой не може да пренебрегне присъствието й, дори най-сдържаните. Кралското място в дома вече е нейно, тя е в центъра на вниманието по време на аперитива между приятели, малка заигравка, която толкова много й харесва.

А какво прави, за да го постигне? Настоява ли? Мяека ли? Малкото коте може да постъпи така пред първите си месеци, от липса на опит. Но улегналата котка само ще се приближи до вас с тихи стъпки, мигайки с очи, и ще хипнотизира гостите един по един за няколко секунди, предоставяйки им шанса да я погалят, предлагайки им малко нежност и внимание, удостоявайки ги с поглед. Дори котка, която виждате за първи път, ще стане център на вниманието ви, бидейки така любезна да дойде кротко при вас, като се остави да я погалите, (понякога) преструвайки се, че й е приятно, за да задържи вниманието ви.

Протягайки ръка към котката, ние се опитваме да почерпим нещо неосезаемо… малко спокойствие, ведрина. Тя го знае, гледа ни. Позволява ни да го направим, да се успокоим. Всички ние се усмихваме, когато галим котка.

Какво в крайна сметка е направила котката, за да бъде център на всеобщо внимание?

Дала е. Чрез своето поведение – просто се е появила пред нас като успокояващ подарък, поднесен, за да го докоснем. Дала е.

Докато я галим като хипнотизирани, изведнъж спираме да чуваме какво се говори на масата. Защо? Защото ползата, която ни носи, изворът на живот и ведрина, който ни предоставя в този момент, са много по-ценни от коя да е метафизична представа, философско разсъждение или друг заплатен дебат. (…)


КОТКАТА Е ИМУНИЗИРАНА СРЕЩУ ЧУЖДИ ОЦЕНКИ

Котките знаят много добре кой ги харесва и кой не, но им пука твърде малко, за да направят нещо по въпроса. Уинифред Кариер

Често ме забавлява следното наблюдение: котките никак не се интересуват дали са ценени от останалите, било то копки или хора.

Техният независим и самостоятелен характер, склонен към привързване към определени животни или хора единствено посредством осъзнат, обмислен избор, ги подтиква да се надсмиват естествено и с голямо удоволствие над прословутия „поглед на другите“, на който ние, хората, понякога продаваме прекалено голямо значение.

За котките нуждата да бъдеш харесван, ценен, да ти се възхищават, най-малкото да бъдеш приеман от другите, е напълно лишена от смисъл: котката е. В това отношение нейният собствен поглед й е достатъчен.

Разбира се, това не означава, че трябва да живеем егоцентрично, но балансът между самооценката и мнението на другите се отличава с тенденцията да бъде нарушаван, а не поддържан в хармония.

В нашето общество и медии не липсват примери за принципа „готови на всичко за начина, по който изглеждаме в очите на другите“. Образът за собствената личност се е превърнал в култ, не в името на личността, а заради чуждия поглед – възможно най-голямото самозалъгване.

Да изглеждаш готин, млад, богат, да изглеждаш интелигентен, толерантен, забавен, да изглеждаш широко скроен – като какъв се представяш е най-важното. Това е лайтмотивът на последните десетилетия, който се разпростира от мода в мода, от реалити предавания в привидности.

Да изглеждаш талантлив и честен, дори да успееш да се убедиш в това, решително да се самозалъжеш. Защото онова, което има значение, е одобряването, приемането от мнозинството, от модата и тенденциите, до такава степен балансът е нарушен в полза на чуждия поглед. Показността и привидностите идват много преди същността, преди онова, което сме в действителност. Много преди онова, което би могло наситина да ни на прави щастливи.

Твърде често попадаме под тази обществена диктатура на привидността и имането, докато котката се надсмива над тези неща, като над първата си мишка.

Дори когато живее в група в домашни условия или сред природата, в поведението си котката никога не подражава на който да е от своите себеподобни.

Тя остава вярна на себе си, със своите желания, характер и нужди, дори не й минава през ума да влезе в какъвто и да е социален калъп или пък да си изгради и утвърди някакъв образ, за да се впише в диктата на мнозинството, често загубило ориентир.

Котката е завършена цялост, преди всичко вярна на себе си; би било добре дза се поучив от нея в социален аспект, за да не заживеем в свят на шлифовани (еднакви) мисли, на шаблонни (безсъдържателни) тенденции, на конвенционална реч и на спретнат морал с променливи граници.

 Тя е завършена, би трябвало да бъдем като нея, най-вече за да преоткрием своите желания, за да си дарим щастие, вслушвайки се в тихия глас, който не спира да ни повтаря:
Освободете се от погледа на другите.
Останете себе си.


Денят на котката

8,15 ч.: тоалет

След като се е заситила със закуската, котката започва дълго да се ближе. За вас е време да вземете душ.

Всички сме използвали душовете по гарите, когато закъсняваме. Понякога само чакаме топлата вода да потече, за да се пъхнем под душа. Бързо, бързо! Трябва да бързаме, закъсняваме. А котката почиства с език задната си лапичка, после и другата… Спокойно.

Освен че служи за хигиена, душът е и част от моментите, когато можем и трябва да се погрижим за себе си. Време за отпускане и отдих, идеалният момент да оставим мислите да се реят, а мозъка – да се събуди постепенно за задачите през деня.

Жените по правило са по-способни от мъжете да полагат грижи за себе си, прекарвайки например три часа в банята, за недоумение на мъжа. Истинско котешко поведение, типично за уикенда на жената, когато тя отделя време за себе си.Шапка ви свалям, дами, макар и понякога да ни изнервяте. Това е за добра кауза – за вашето благоденствие и за нашите очи.  (…)


КОТКАТА Е НЕЗАВИСИМА

Да спечелиш приятелството на котка, е трудна задача. Котката е животно философ, умерена и спокойна, тя държи на своите навици, обича реда и чистотата, не се привързва безразсъдно: иска да ви бъде приятел, ако сте достойни за това, но не и ваш роб. Теофил Готие

Независимостта е една от основните черти на котката. Тя не е подвластна на никаква йерархия, не изпитва потребност да живее в група или стадо, за разлика от други животни.

Независимостта й е неотменима; далеч от глутници и прайдове, котката живее според своите желания и не се нуждае от одобрението на себеподобните си, още по-малко на хората.

Защо й е такава независимост като форма на съществуване?

Това й позволява да не се отчита пред никого, да постъпва единствено по собствена воля, при липса на външен натиск, социални задължения и обвинителни погледи.

Тази неизменна независимост е в основата на нейната свобода.

Зависимостта от другите, лична или професионална, ни изправя единствено пред принуди, които не винаги отговарят на нашите желания.

При все това по природа ние не сме напълно независими като котката. Хората винаги са се сближавали, за да живеят в група. Но всички ние имаме интерес да отчитаме редовно съотношението между зависимост и независимост в живота си, като си задаваме от време на време някои въпроси.

До каква степен съм зависим финансово?

Способен ли съм да изтърпя няколко месеца ергенство, без да изпитвам неудържима нужда да бъда обичан и желан във всеки един момент, без да прибягвам до поредица то еднократни афери, за да запълня емоционалната празнина?

Сам ли определям пътищата в живота с, или те биват систематично отклонявани от отделните нужди на моя партньор, на родителите и децата ми?

До каква степен съм зависим от работата си заради финансовата изгода от нея. Задлъжнял ли съм дотам, че да нямам друг избор, освен да трупам допълнително часове труд, да работя през уикенди и празници?

Зависим ли съм до такава степен от своя партньор, че да приемам и понасям всичок, дори да си мълча, когато ме унижава?

Заемат ли хората от обкръжението ми толкова важно място, че да не мога да си позволя да им противореча чрез действията и мненията си, от страх да не ги обидя с риск да ги загубя?

Длъжен ли съм да търпя настроенията на началника си, за да си запазя работата, предвид че другаде ме чака по-добър пост, стига само да се постарая да кандидатствам?

До каква степен моите зависимости, било то към цигари алкохол, храна или дори спорт, имат тежест и съответно направляват дейностите и желанията ми?

До каква степен съм затворен в тези зависимости?

Доколко те диктуват живота ми?

Доколко все още аз управлявам своето съществуване? Толкова много въпроси, които трябва да си задаваме редовно, навярно още от днес, за да си дадем сметка за своето ниво на зависимост.

Във всички тези хипотетични примери ние преживяваме някаква форма на зависимост в личния и професионалния си живот, това е факт.

Важното е обаче да установим зависимостите и да разберем дали преобладават, или са минимални.

В крайна сметка какво слагам на кантара? Кои са съставките на моето благоденствие?

Не бихме могли да живеем в пълна независимост като на котката, но сме длъжни да коригираме някои отклонения, които всички ние имаме склонността да допускаме в живота си, без непременно да го осъзнаваме. (…)


Котешка тайна

Убедени сте, че не вършим нищо по цял ден, защото нямаме нужда като вас да бъдем постоянно дейни?

В действителност, противно на убежденията ви, ние сме много полезни за човека.

Когато се върнете стресирани от работа, изпълнени с неприятни чувства и негативни излъчвания, които несъзнателно сте насъбрали през деня, кой според вас се захваща да ви освободи от всичко това?

Защо само след няколко минути в нашата компания, докато ни галите, започвате да се чувствате по-добре, сякаш като по чудо? Все по-успокоени?

Ние, котките, сме тук за това. Докато сте в контакт с нас, ние поемаме всички онези лоши вибрации, които ви правят така тъжни и гневни и ви карат да се чувствате зле. Впрочем ви си давате сметка за това и считате, че единствено присъствието ни е успокояващо, но ние правим много повече  от това, без дори да подозирате.

Всеки ден ние лекуваме болките, които ви причинява животът, защото ви обичаме.

Зиги


КОТКАТА УМЕЕ ДА РАЗЧИТА НА ОКОЛНИТЕ

Котките са хитри и го съзнават. Томи Анжерер

Грижите ли се непрекъснато за своите близки, в постоянна готовност да помагате на всички около себе си? Или тъкмо напротив, считате, че всичко ви се полага, че всички трябва да са на ваше разположение, да отговарят и на н ай-малките ви прищевки?

Никога не бива да изпадаме в крайности, но умението да изискваме от другите да ни помагат, както го прави котката, понякога може действително да облекчи ежедневието ни.

Нищоправенето на котката е всеизвестно, тя се радва на непрестанно обгрижване. Тя е кралица.

Не бива да подражавате до съвършенство на това кралско, доминантно поведение, но и не сте длъжни да бъдете човек за всичко, на разположение на семейството си във всеки един момент. Да отговаряте на всички очаквания и капризи, на всички желания на децата и на партньора си, не действа особено отморяващо.

Научете се, подобно на котката, да изисквате да ви се помага, като започнете на първо време с прехвърляне на малките ежедневни задачи. Вие не сте слуга, нито домашна прислужница на децата си; няма да им навреди, ако ги на правите малко по-независими, като им възлагате определени домакински задачи.

Ще спечелите време, ще бъдете по-ефективни, по-малко уморени и стресирани. Умението да се прехвърлят задачи е в основата. Но за целта трябва да помолите, да престанете да вършите нещата вместо някой друг или защото така ще стане по-бързо.

Това важи с пълна сила и за хората на ръководни длъжности, толкова рядко способни да се доверят, да делегират, тъй като изпитват постоянна нужда да проверяват и одобряват работата на всички. Лош навик, който се превръща в система, защото впоследствие всеки служител, така „майчински“ обгрижван в работата си, се обръща към висшестоящия за одобрение на всяка запетайка от свършеното. Толкова много загубени часове самостоятелност и претоварване с работа на началника, какъвто може би сте вие.

Умението да възлагате задачи е преди всичко освобождаване на време за самите вас, за да правите каквото пожелаете, вместо да бъдете постоянен роб на ежедневните нужди на околните.

А и възлагането не е ли доказателство за доверието ви към вашите близки и служители, към партньора и децата? Ето още една гледна точка по въпроса.

Ако кажем и че котката непрекъснато се осланя на нашите грижи, всъщност за наше добро, би било прекалено. Дали?

Бъдете като котка в работата си и у дома:
научете се да разчитате на околните.

 За размисъл…
Кучетата имат господари, котките имат слуги. Дейв Бари

 Денят на котката 
8,45 ч.: спокойна утрин

Котката има нужда да излезе, да се поразходи, докато вие трябва да тръгвате за работа. Впрочем, кой знае какво в действителност прави котката през деня?

Излиза ли като фурия от къщата? Не. Тя пристъпва спокойно от лапа на лапа и спира с опашката си в очертанията на вратата, докато души въздуха. Което я забавлява, а вас ви нервира, защото не можеше да затворите.

Защо в този момент тичате, после се връщате, за да вземете ключовете или папката, която сте забравили вкъщи? Спокойно! Безполезно е да тичате, ако сте зле организирани. Погледнете котката си, тя тъкмо е пресякла спокойно алеята. Хаотичното търчане води само да стрес и загуба на време.

Благоденствието ви зависи най-вече от спокойствието, което проявявате през целия ден. Ще се справите много по-добре, ако действате прагматично, спокойно и организирано, отколкото разпиляно, търчейки насам-натам, изпълнени със стрес и тревожност.

Започнете деня, подобно на котката, с уверена и спокойна крачка, отделете няколко секунди да уловите първите слънчеви лъчи, вдигайки очи към небето, както го прави тя, и се усмихнете.


КОТКАТА СИ ДАВА ВРЕМЕ ДА ЖИВЕЕ

От всички животни единствено котката постига съзерцателен живот. Андрю Ланг

Виждайки я така застанала, поседнала или излегнала се, с поглед, вперен в пейзажа, изследващ всичко до най-малката подробност, човек би помислил, че котката е голяма ленивка, която не прави нищо по цял ден.

И това не е лъжа… От наша, човешка гледна точка.

Разликата между нищоправене и наслаждаване на мига е въпрос на дълбоко човешка преценка.

В нашето съвремие да не правиш нищо, да се наслаждаваш, да съзерцаваш и дишаш, да наблюдаваш, да си даваш време да живееш, се възприема почти подозрително. Трябва да действаш, да използваш всяка минута, да я оползотворяваш, да изпълняваш задача след задача, да си деен, да не си „губиш времето“. Ето какво се счита за нормално, това е правилото, едва ли не налагано от обществото.

Наблюдавайки това постоянно, почти невротично, оживление у някои от моите съвременници, не мога да не се поставя на мястото на котката, която явно се забавлява да ни гледа как се омаломощаваме на велотренажора, докато говорим по телефона и следим телевизионната емисия новини. В този миг е неин ред да ни възприема като леко смахнати, задето се изтощаваме по този начин.

Да си даваме време да живеем, не значи с мъка да запълваме всеки миг, изпитвайки онова глухо чувство на страх от смъртта, да сме длъжни да видим и да направим всичко, преди да…

Напротив, да си даваме време да живеем, означава да осъзнаваме всеки изминаващ момент, да го цени,м да си го присвоим, да се потопим още по-дълбоко в него, и да му се наслаждаваме до най-малката секунда. Именно това прави котката, която на пръв поглед не върши нищо; тя няма представа за време (не и подобна на нашата), нито за смъртта, която я очаква; до края на дните си котката и за миг не си я представя предварително (като изключим хипотезата, че тя има вродено познание за другата страна на огледалото, което би могло също така да обясни и невъзмутимото й поведение в света на живите, но това е друга история).

Да живееш истински, означава да се възползваш пълноценно от живота, а не да трупаш в план, разчетен до минута, всичко, което „трябва да направя, да видя, да посетя“. За някои хора дори ваканциите са се превърнали в изнурително тичане с хронометър, по-лошо и от работна седмица.

Поспрете, починете, наблюдавайте. Имитирайте своята котка и усетете как във вас се възвръща спокойствието.

Знаете поговорката:
„Дали сте си време да се родите,
дайте си време и да умрете“.
За целта правете като котката:
дайте си време да живеете.


КОТКАТА СЕ АДАПТИРА БЪРЗО КЪМ ВСИЧКО

Зиги, по принцип съвсем нормален котарак, има един недостатък спрямо другите котки: липсва му предната дясна лапичка, след като го блъсна мотор през първата му година.

При все това, докато живеехме на село, той трябваше да защитава територия от други чешити, да съблазнява котарани, да удовлетворява ловни инстинкти; дори не можеше да прекара лапичка зад едното си ухо, за да си направи тоалета.

Краткият сеанс ежедневно почесване зад ухото беше лесен: той идваше да се потърка у мен, докато му мине.

Но за всичко останало бях впечатлен, виждайки го да се справя с три лапи така, както успяваше с четири, в рамките на две седмици. Разбира се, след отърваване от превръзката.

Нито веднъж не го видях безпомощен пред препятствие за преодоляване, пред стена или ограда за прескачане. За него нищо не се промени, въпреки че една липсваща лапичка си е голяма промяна.

Удивен от способността му за адаптиране, аз го наблюдавах дълго, за да разбера как успява, и в дейтвителност имаше някои едва забележими разлики.

Когато тичаше, той вече не се придвижваше напред чрез предните си лапи като представител на семейство Котки, а се оттласкваше със задните като заек. Изумителна скорост!

А котките натрапници, които го виждаха недъгав и си мислеха, че могат с лекота да идват и да се разхождат безопасно из градината, допускаха голяма грешка. И за това той си беше изградил своеобразна техника: вместо да тича след големия котарак, дошъл да предявява претенции, Зиги заставаше неподвижен в средата на градината, докато другият се приближаваше и го обикаляше. Щом врагът беше достатъчно близо, Зиги се изправяше на задните си лапи подобно на кенгуру, с предната лапичка в гард, като боксьор, и изчакваше още. Големият котарак не разбираше това необичайно за котка поведение и продължаваше напред с леко недоверие, но нищо повече. Хипнотизиран от спокойствието на котарака си, наблюдавах боксьорската му стойка. Щом другият котарак влезеше в обсега му, Зиги го зашеметяваше с ефектен удар с единствената си предна лапа, която беше значително укрепнала.

Изненадан, натрапникът минаваше в отстъпление и едва тогава Зиги го подгонваше, за да го пропъди от своята територия. Бях слисан. Рядко му се налагаше да направи нещо повече, за да изгони котарак, опитал се да се приближи до къщата, от това да нанесе мълниеносен ъперкът.

Котараните бяха друга работа, тъй като съблазняването и играта преди чифтосването са леко груби при котките, а на Зиги, доколкото съм виждал, му беше трудно да пази равновесие върху гърба на женс8ка (велик момент).

Все пак котката на съседката, леко влюбена в Зиги, бързо разбра, че посредством обичайната игра той не би могъл да я задържи за врата, както правят котараците, и да остане върху не, без да падне. Затова, когато желанието беше налице, тя заставаше изтегната неподвижно пред него, с повдигнати задни лапи, без да помръдва. Тогава на капитана не му оставаше нищо друго, освен да се отдаде на удоволствието.

Котките ни превъзхождат в много отношения, включително в умението да се адаптират, а в случая с тази котка – и в разбирането.

Зиги не страдаше от недъга си и продължи да живее както преди. Нито една стълба или дърво не триумфираха над липсващата му лапа. Способни ли сме на нещо подобно? Ние, крехките човеци, които стенем така често при много по-незначителни физически неразположения.

Завидна способност за физическо адаптиране…

След като напуснах къщата, се преместих да живея в центъра на града, в стария Лион. Нов дом за Зиги с малък котешки отвор на вратата, нови условия на живот, наместо градина – уличка, спокойна след 23 ч., на която се намираха стари ателиета. Щастие за Зиги, който се адаптираше към новото място, беше да скача през прозореца и да прекарва половината от нощите си в лов на мишки.

И за да завършим с тази способност за адаптиране към нова среда – понастоящем живеем на яхта, отново в Лион. Трябваше само да овладеем влечението му към преминаващите патици, за да не скочи в река Рона. Огромната водна шир около него го впечатли леко, в началото… Но след няколко дни, подобно на местен господар, той се пъчеше от най-високата точка на покрива на яхтата, наблюдавайки новата си територия от командния пост, и обхождаше палубата. Впоследствие, в желанието си да разшири още повече своето имение, Зиги започна да слиза по стълбите, за да се разхожда на кея, да се почиства в тревата и да наблюдава съвсем отблизо изгубените патици, идващи до брега.

Котката е майстор в способността за адаптиране към физически промени и към средата. Макар и да не обича да се променят навиците и условията й на живот, тя е способна да вложи всички сили, за да пресъздаде своя благоденствен пашкул, своите навици за приятен живот, своята вселена.

Умението й да се адаптира! Истински белег на интелигентност.


За размисъл…
Ако човек
можеше да бъде кръстосан с котка, това щеше да подобри човека, но да развали котката. Марк Твен


КОТКАТА ПОДБИРА СВОЕТО ОБКРЪЖЕНИЕ

Вие никога не избирате котката, тя избира вас. Филип Рагно

Едно е сигурно – котката никога не се обременява с отношения с други котки или с хора, които не й допадат. Тя подбира всеки един от членовете на своето обкръжение и го уважава подобаващо.

Защо тогава ние, човешките същества, прекарваме голяма част от живота си в понасяне на нетърпими личности, които са пълна противоположност на нашите ценности?

Защо се насилваме, от социално угодничество и понякога от малодушие, да сипем раболепства и усмивки, изразходвайки от времето и енергията си, за да поддържаме почти принудително, всички взаимоотношения, които ни омърсяват?

Да подбираме, подобно на котката, това е най-семплото решение.

Да избираме с кого дружим, с кого споделяме времето си, кого обичаме, с кого искаме да прекараме живота си.

Котката, която ви е избрала, първо е изпитала вашата личност, вашите привързаност и вярност. След това тя се отдава, ако го желае, ако ви усеща като важни в настоящия си живот и за в бъдеще, и ви оставя вярна, защото сама ви е избрала.

Животът е твърде кратък, за да го споделяме с идиоти: толкова ли сме глупави на на моменти?

Твърде глупави понякога и очевидно не достатъчно.

Престанете да търпите глупаци.
Подбирайте връзките и приятелите си!


Денят на котката

12,30 ч.: време за почивка

След като котката е прекарала предиобеда си в разходки, защо и ние не направим същото?
Обядът в стаята за почивка не е най-приятното изживяване. Шумното кафене не е по-уютно.
Може да се възползвате от тази почивка, за да обядвате извън офиса.
Вземете въздух, помотайте се, позяпайте витрините, поразходете се спокойно в някой парк, седнете на пейка, за да обядвате. Непременно излезте навън като котката. Отидете където пожелаете, но бъдете навън, дишайте, направете почивка и се потопете, вървейки с безгрижна крачка в красотата на околностите, която обикновено не забелязвате.

Шляенето несъмнено е най-добрият начин да се откъснете, да подишате и да си дадете шанс за прекрасни открития, като например нови срещи.
Любовта зад съседния ъгъл? Трябва да поскитате още, за да я срещнете. J


КОТКАТА УМЕЕ ДА КАЗВА „НЕ“
(и не се въздържа да го прави)

Много обичам котките, те разсъждават и си го пазят за себе си. Жан-Мари Гурио

Котките ненавиждат да им се казва какво да правят. Да се подчинят на заповед? Това не е за тях.

„За целта си вземи куче!“, мислят си те.

Твърдоглава до върха на ноктите си, от котката много рядко бихте видели действие вследствие на дадена заповед.

А ние, хората, обичаме ли заповеди? Разбира се, че не. Въпреки това ги търпим по цял ден както на работа, така и у дома. Без дори да броим всички косвени нареждания под формата на социални правила, които трябва да спазваме стриктно.

Да се научим да казваме „не“, ето какъв пример можем да вземе от котката.

Да престанем да понасяме безспир нуждите на околните, следвайки наставления, които не ни се нравят, докато накрая не заживеем в нещо като покорност, принудени винаги да казваме „да“, когато всъщност искаме да кажем „не“. Било то за дребна услуга, превърнала се в навик, от който впоследствие не можете да се измъкнете, или пък допълнителна работа извън вашите задължения, която в крайна сметка ви дава преимущество пред началниците и спрямо колегите във фирмата, без обаче да носи след себе си съответната финансова компенсация… Не!

Нанучете се да казвате от време на време „не“ на своите деца и партньор, на шефа и приятелите си, не от чист егоизъм, а за да защитите свободата си на действие и своето време. Защото, съгласявайки се за всичко, винаги и пред всеки, какво време ви остава за вас самите, за да изпълните своите задачи и да удовлетворите своите желания?

Ако се научите да казвате „не“, ще съумеете да пазите своето време и дееспособност, своя живот и да получите уважение от околните, които понякога несправедливо се възползват от неспособността ви да отказвате.

Трябва да възстановите баланса между заповеди и дребни услуги. Никой от нас не бива да бъде в постоянна услуга на останалите.


КОТКАТА УМЕЕ ДА ИЗБЯГВА КОНФЛИКТИ
(доколкото е възможно)

Хората които обичат котки, избягват конфликтни взаимоотношения. Ани Дюпре

С изключение на случаите, в които защитава своята територия или ухажва котката на съседката, хвърляйки пердах на съперника, появил се крадешком да опита шанса си, котаракът не обича конфликтите.

Виждали ли сте шайка котки да се събере, за да напердаши друга котешка шайка, под лъжливия претекст за присъединяване на територии или защита на природните ресурси? Под ръководството на два едри котарака с нашивки на военни командири? Никога.

Дори с напредването на възрастта котката използва все повече стратегии за отблъскване на врага с цел да избегне конфликт.

Зиги си има несломим похват в случай на нощно нахлуване на едър котарак в неговата територия. Щом надуши приближаващата се опасност, той се скрива и чака. В началото понякога го чувах нощем да ръмжи с дебел, дрезгав глас (наистина страховито!), излизах и виждах как от градината се измъква тихомълком котка, а от Зиги нямаше и следа. Виках го, но той не идваше.

В тъмнината от вътрешността на къщата разкрих техниката му: той се спотайваше в тъмния ъгъл на външния ръб на прозореца, зад няколко висящи лозници, преправяйки гласа си (действително наподобяваше тигър), и предупреждаваше натрапника за своите потенциални физически характеристики, без да се показва. Натрапникът разбираше какво да очаква от предстоящото сбиване, ако остане наоколо. В девет от десет пъти методът работеше. Котаракът бягаше, а Зиги оставаше неподвижен на своя наблюдателен пост, докато се увери, че другият е напуснал границите на територията му, след което продължаваше нощната си обиколка. Разполагайки само с три лапи, Зиги използваше хитрина и стратегия на престореност като нощни оръжия за избягване на конфликти.

Котката не е побойник, нито кавгаджия, тя е горда и доколкото е възможно, стига територията й да не е застрашена, тя винаги избягва сблъсъци. Този принцип е описан и в книгата „Изкуството на войната“ от Сун Дзъ. Навярно авторът също се е вдъхновил от котката преди повече от две хиляди и петстотин години. Много е жалко, че съвременните „най-изтънчени“ стратези и военни командири, изглежда, вече не умеят да четат.

Котката има интересен подход към конфликтите, на фона на военните офанзиви, колкото хилядолетни, толкова и безполезни, които човешката природа съумява да множи и до днес.

В конфликта има единствено двама губещи и котката отдава го знае.

Доколкото е възможно,
избягвайте конфликтите!


КОТКАТА ОБОЖАВА ДОМА СИ, ТЯ МАРКИРА СВОЯТА ТЕРИТОРИЯ

Обичам котките, защото обичам дома си, а те постепенно се превръщат в неговата душа. Жан Кокто

Котката обожава дома си, независимо колко е голям, той е нейна територия, а тя е единствен господар. Хората, живеещи с котка, често казват с усмивка: „Не котката живее у дома, аз живея при котката си“.

В контекста на склонността й да бъде господар, да „делегира“, да кара околните да й прислужват, да упорства и да прави само онова, което й се нрави, на някои стопани им се случва, от любов к ъм котката, да бъдат позавлечени от нейните нужди и желания. От нас зависи да поставим своите граници, за да постигнем хармония.

Тук ни интересува обаче любовта, вниманието и грижата, които котката влага в своя дом, в своята територия. Впрочем трябва да отбележим, че дори домашната котка, живееща на село, може да има територия, простираща се на три-четири хектара. Затова не се чудете на дългите й разходки с цел наглеждане на тази територия.

Въпреки това котката е много привързана към дома си, дори да става дума само за двустаен апартамент, тъй като домът е сърцето на нейната вселена на уют, декорът на нейното физическо и психическо благоденствие.

Обръщали ли сте внимание на обстановката в апартаментите на ваши приятели, на чистотата и реда, на стила? Домошари ли са приятелите ви? Или прекарват навън по-голямата част от времето си? Канят ли ви често на гости?

Ако се вгледате внимателно, не виждате ли връзка между апартамента на дадена личност и нейното емоционално състояние? Много често се наблюдава пряка връзка между щастието, което човек изпитва вътрешно, и поддръжката и устройването на мястото, където живее. Сякаш чрез огледален ефект, домът визуализира благоденствието, а понякога дори образа, който човек си е изградил за самия себе си.

(…)

Както при котката, но без нуждата от маркиране на територия, и при човека домът отразява вътрешното благополучие.

Той е и убежище, място за почивка и зареждане, за откъсване от външното вълнение.

Вашият дом е невралният център на едно щастие, чиито граници бихте могли да разширите, следвайки примера на котката, посредством концентрични кръгове, с чувство на квартална принадлежност, чрез общуване с продавачите, които познавате, с малкия парк в края на улицата, където може да четете книги през лятото в пълно спокойствие. Подобно на котката, и вие може да разширите своята територия, своята зона на комфорт и сигурност.

Вашият пашкул трябва да бъде меко гнездо, в което да се прибирате, за да отпускате, да се грижите за себе си, да се зареждате и да каните хората, които обичате.

Дом, сладък дом!
Грижете се за комфорта и естетиката
Във вашия малък златен замък.
От това само ще се чувствате по-добре.


Денят са котката

13,15 ч.: задължителна дрямка

Котката ви навярно прекарва половината следобед в сън, но вие определено не можете да си го позволите.

За сметка на това след обяда и отпускащата разходка ви остава още четвърт или половин час, преди да се върнете на работа.

Защо не опитате кратка, 15-минутна дрямка? Тя ще ви зареди с енергия сякаш сте спали няколко часа.

Тази практика се прилага все по-често във фирмите с цел по-добра ефективност на служителите.

Котешката дрямка? Бъдещето на фирмата! За вас това е начин да се възстановите, ако не сте се наспали добре предната нощ, да се заредите с енергия или да си починете преди излизане с приятели, за което знаете, че ще се проточи до късно през нощта.


КОТКАТА СЕ ДОВЕРЯВА

Човек не се доверява на никого. При котките е различно.
Приемат ли те в живота си, то е завинаги.
Андре Бринк

Щом котката ви избере за спътник в живота, тя ви гласува пълно, почти сляпо доверие. Когато я галите например, се случва да се обърне по гръб. Котката никога не застава непринудено в тази позиция (освен в своето уединение, когато знае, че е в пълна безопасност), защото това я прави много по-уязвима и би й попречило да избяга или да се защити. Но от ласка на ласка, с целувки и жестове на привързаност, тя сяда във вас или до вас в най-необичайни пози, за да я галите още, за игри и почесване по коремчето. Доверява ви се.

Това абсолютно доверие и се изразява по различни начини, но определени поведенчески прояви са красноречиво доказателство.

Какво доверие гласуваме на околните? До каква степен?

Често се случва вследствие на емоционални разочарования, било от любовни или приятелски, да ни е трудно да се доверим отново. Вярваме на другия, но оставаме винаги нащрек, бдителни за най-малкия знак, който би могъл да бъде интерпретиран, често неправилно, като бъдеща погрешна стъпка или дебнеща малка лъжа.

Това подозрително поведение може действително да ни направи лоша услуга в живота. Как да бъдем щастливи, живеейки в постоянна боязън, в непрекъснат страх от предателство? Невъзможно.

Единственият път към преоткриването на спокойствието и радостта е да се научим отново да се доверяваме, почти подобно на котката – сляпо.

Но също като нея, не бива да гласуваме доверие на кого да е, нито да бързаме да отворим широко вратата към своите чувства и към своя живот.

Следвайте вътрешния си глас за хората, които срещате, той никога няма да ви заблуди. Щом усетите, че сте попаднали на правилния човек, в любовта или в приятелството, не отблъсквайте щастието от страх и недоверчивост.

Дайте свобода на сърцето си, отпуснете се и се доверете. Нямате друг избор и друг възможен път, за да изживеете пълноценно този шанс за щастие.

Укротете страховете си,
обичайте и се доверявайте. Разумно.


Котешка тайна
Често казвате, чуваме ви, че ние сме големи мързеливци, та спим по цял ден.

От една страна, трябва да знаете, че макар и да спим в първите часове на вечерта, предпочитаме да сме активни нощем, за разлика от вас. Но вие не си давате сметка за това, тъй като спите!

От друга страна, фактът, че спим толкова много рез деня, е свързан с вас, защото тези фази насъня ни дават възможност да се освободим от всички лоши излъчвания, мисли и вибрации, които сме поели от вас, за да ви утешим.

Не можем да ги държим в себе си, и ние трябва да пречисит духа и душата си – именно за това ни служи сънят.

Имайте предвид, че бихме могли да поемем лошото разположение на духа на няколко души от семейството, умеем да ви утешаваме един по един, но впоследствие ще имаме нужда от по-дълъг възстановяващ сън.

Ако сте се сетили да си вземете двойка котки още от раждането им, те ще могат да си разпределят тази задача за семейството. Но не ни давайте малко коте, след като вече сме се устроили, съществува риск от неразбории в къщата, повярвайте ми!  
Зиги


КОТКАТА Е УПОРИТА

Отказът на котката да разбере е обмислен. Луи Нюсера

Твърдоглава – да, и в още по-голяма степен упорита! Може да викате котката си, сгушена в тревата, колкото желаете, тя няма да се помръдне и не ще обърне глава. Способна е да остане с часове пред дупката на мишка, чакайки я да се появи. Търпение и упоритост – може да я наблюдавате да стои така половин ден, без да се отегчи или откаже. Истински урок както в професионален, така и в личен план.

Впечатляващо постоянство до постигане на целите: да хване мишката. Котката не скъпи времето и силите си, докато на нас често ни се случва да се откажем на метри от финала… Има над какво да се замислим.

Търпението на котката да получи желаното е съизмеримо единствено с упоритостта й, можем само да й се поклоним за това.

Нейният девиз е „Никога не се отказвам!“, докато за нас това понякога са само думи. Иапки долу!

Бъдете търпеливи и упорити във всичко,
с което се захващате.
Никога не се отказвайте!


Денят на котката

18,30 ч.: Дом, сладък дом, завръщане

Минути за отпускане, за нежност и галене. Чиниите и телефонният секретар могат да почакат. Отпуснете се за малко, подобно на котката, след работния ден. Няма нужда да се впускате в натрупалите се ежедневни задачи. Дайте си половин час, за да поседнете на спокойствие, да послушате музика, да облечете домашни дрехи, за да се чувствате удобно.

Отдъхнете за момент, преди да пристъпите с удоволствие към втората част на деня, личната, изпълнена с желания, малки радости, телефонни разговори с приятели.

Обикновено по това време единствената грижа на котката е дали скоро ще получи нещо за хапване. Това е голямо удоволствие за нея; тя знае, че след малко ще отделите време, за разлика от по-рано сутринта, да й отворите любимото й пакетче сьомга в желе.

18,30 ч. – това е мигът на отпускане, както за нея, така и за вас, когато активният ден преминава в почивка. Най-добре е да не пренасяте натрупаните умора и стрес в своята вселена на вечерен комфорт.


КОТКАТА ИМА ОГРОМНА НУЖДА ОТ ЛЮБОВ

Котките са същества, създадени да събират нежност. Стефан Маларме

Всички имаме нужда от ласки, от жестове на привързаност, от нежност и целувки. И докато на някои от нас понякога им липсва този порив на обич, котката никога не се колебае, да си го поиска, когато има нужда.

На моменти тя изпитва потребност да се свърже с нас, както ние имаме нужда да се сгушим и да прегърнем силно и нежно своя спътник в живота.

Тази потребност от обич често е свързана с нуждата от обич преди всичко за самите нас. Според Фройд първата травма в човешкия живот е отрязването на пъпната връв при раждането – постоянната връзка на обич с майката бива физически прекъсната завинаги; привързаност, която впоследствие се опитваме да възстановим чрез другите, в приятелството и в любовта. Търсим този източник на обич във всички отношения, които поддържаме.

Колкото по-голяма е липсата на обич, толкова повече търсим тази обич у другия, черпим я, докато ни изпълни, докато прелее. Подобно на котката, що мсе наситим, се отдалечаваме за момент от източника… за да се върнем отново.

Честотата на нуждата ни от обич зависи и от любовта, която изпитваме към самите себе си. Някои хора са много ласкави, други – по-въздържани, всеки се нуждае от различни ежедневна „доза“. Но всички имаме нужда от нежност, ласки и привързаност.

Черпим ги от своя партньор, както и от котката, а тя, от своя страна, ги черпи от нас, заравяйки обичливо глава под ръката ни. Взима от нашата любов и ни дарява с любов. Това поведение е различно от обикновените ласки на благоразположение; толкова й е нужна тази обич, че почти страда за нея. А след като задоволи пълноценно нуждата от емоционалност и привързаност, котката се отдалечава.

Ние също искаме, чакаме и търсим тази така необходима, осезаема и интелектуално обич, жизненоважна за всеки човек, физически и психически.

Без обич, също като котката и като цветята, ние вехнем по малко ден след ден. От незапомнени времена сърцето на всяко същество не може да живее без този източник на енергия, наречен любов.

Всички имаме нужда от любов
и трябва да я даваме, за да получим.
Тя е в основата на нашето щастие.
Какво е живот без любов?


КОТКАТА Е УРАВНОВЕСЕНА ПО ПРИРОДА

В дом, в който живее котка, няма нужда от изящни произведения на изкуството. Уесли Бейтс

Непрекъснато в движение, дейни, заети… Това е неизменна част от нас, не сме способни да поспрем за момент, до такава степен сме хванати в спиралата на неспирния ритъм на големия град и огромните количества стрес, които той създава, а ние отнасяме чак до вкъщи.

Едва прибрали се от работа, хвърляте палтото си на дивана и започвате да основете между грамадата пране и купчината чакащи фактури, с метла в едната ръка и гъба в другата.

Котката ви наблюдава как търчите между кухнята, хола и кабинета. Гледа ви странно, мислите си вие. И още как, защото, първо, я притеснявате, и второ, тя се пита дали в този момент не сте застигнати от сериозна криза на отчайваща глупост.

Вземете дистанционното на DVD плеъра и натиснете пауза. Това не е метафора, направете го наистина. Поемете си дълбоко дъх и издишайте спокойно. В този миг ще усетите пълно успокоение, сякаш сте оставили куфарите си на земята. Ще се усмихнете и чрез тази усмивка и погледа на котката, която не ви е изпускала и за миг от очи, ще осъзнаете безсмислената трескавост, с която сте скочили директно от работния ден в още един работен ден, неизменно съпътствани от много нерви и т своята хиперактивност.

Но трябва да се подреди, да се измият чиниите и да се почисти, ще отвърнете вие. Към тези задачи обаче може да пристъпите в подходящия момент, спокойно и без стрес.

Ако все пак продължите да шетате безрезултатно, ще видите как котката се надига кротко, за да намери по-спокойно място, където да се погрижи за тоалета си. Тя щесе отдалечи, и сякаш клети глава с думите: „Непоправимо! Напрежението идва още с влизането. Ще се настаня в дрешника, върху купчината пуловери. Там сигурно ще ме остави на мира за известно време“.

А когато се обръща към вас с последно измуякване, преди да се измъкне в посока към купчината чисти дрехи, които ще трябва пак да изперете впоследствие, сякаш дочувате: „Изглежда си в криза и трябва да си изкараш нервите, не забравяй да ми напълниш купичката с крокети и да ми смениш тоалетната, защото се е понапълнила“.

Отърсете се от непрестанната
трескавост да вършите нещо!
Какъв излишен разход на енергия!
научете да поспирате!

 

За размисъл
Достатъчно е да срещнете погледа на котка, за да осъзнаете дълбочината на загадките, които поставя пред нас, добрите човеци, всяка блестяща искрица в очите й.  Жак Лоран

 

КОТКАТА СЕ ОСМЕЛЯВА ДА МОЛИ
(непрекъснато)

Изглежда, котките следват принципа, че да си поискаш желаното, не може да навреди.  Джоузеф Ууд Кръч

Както видяхме в предишната глава, след като желанията бъдат ясно разграничени, формулирани и изразени, понякога имаме нужда от задействащ лост, от тласък, от малко помощ.

Рядко се осмеляваме да поискаме помощ в работата или при проблеми в личния живот. Защо? Донякъде от срам, донякъде от страх, че ще ни откажат, поради задръжки да се разкрием да помолим, тъй като ни се струва, че едва ли не просим. Още по-голям е срамът, когато имаме сериозни финансови проблеми. Не молим за помощ от гордост, от неуместно честолюбие.

Котката, от своя страна, моли, изисква, когато е гладна, когато има желание да се разходи или се нуждае да я погалят. Дори когато спите, тя не се притеснява да ви събуди, за да отговорите на моментните й желания.

И в този случай можем само да спечелим, ако поискаме помощ от околните, когато се нуждаем от нея. Най-учудващото е, че винаги има човек, който с радост е щял да ви помогне, стига само да сте го поискали. Не са ли ви казвали многократно: „Трябваше да ми кажеш! Защо не сподели в онзи момент? Можех да ти помогна!“.

Да помолиш, понякога решението е така просто.

Котката винаги има право. Тя се осмелява да моли.

Престрашавайте се да искате помощ.
Някои хора биха се радвали да ви подкрепят,
защото така показвате, че ги цените.

 

Денят на котката
19,30 ч.: време за вечеря

Обядвали сте набързо поради ограниченото време за почивка, за сметка на това вечер имате възможност да си доставите удоволствие и да си сготвите нещо.

Поднесли сте на котката парченца сьомга в желе, няма причина вие да се задоволявате с вечеря от консерва равиоли, претоплени леко в микровълновата, и остатъци от изсъхнало настъргано сирене грюер, открито в дъното на хладилника.

Готвенето по двама или за двама винаги е по-лесно, разбира се, но ако сте сами, опитайте все пак да си намерите лесни и бързи рецепти, само за вас, за да си доставяте удоволствие.

Сервирайте в хубава чиния, защото да вечеряте директно от кутията китайски нудли, не би допринесло за доброто ви настроение. Грижете се за него чрез дребните неща. Ако сте в двойка, възползвайте се от приготовленията, за да си налеете чаша вино, да споделите как е минал денят ви, да подкачите партньора си с усмивка, че не е сложил достатъчно подправки или че е нарязал картофите в обратна посока. Малко споделяне и радост… От досадна задача готвенето се превръща в приятен момент, а това променя облика на цялата вечер.

Из: Стефан Гарние. Как да мислим и постъпваме като котка. Пътеводител за оцеляване в градската джунгла. intense, С., 2017.




Гласувай:
9
0



1. nbrakalova - 8 август - Международен ден на котката
08.08 23:07
Животните няма да те подведат, да те предадат, да те подиграят, да те изоставят...

https://www.youtube/watch?v=Pe2IonJQSPQ

https://www.youtube/watch?v=b-EIM6z_nl8

https://www.youtube/watch?v=vT03uwc1Vrc
цитирай
2. bven - Освен всичко изброено за мен всяка котка е приятел, лечител и защитник!
12.08 10:49
Поздрави!
цитирай
3. nbrakalova - Към 2. bven - Освен всичко избоено за мен всяка котка е приятел, лечител и защитник!
13.08 20:10
Напълно вярно!
Благодаря за посещението, прочита и отношението, bven!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 712864
Постинги: 275
Коментари: 1185
Гласове: 4195
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031