Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07 23:02 - МОНТЕН И ОПИТЪТ НА СКЕПТИЦИЗМА (1 ч.)
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 261 Коментари: 7 Гласове:
8

Последна промяна: 22.08 19:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

…голямата бездна, която разделя правото и морала…

Мишел дьо Монтен (1533-1592) е писател и философ от епохата на Френското възраждане, привърженик на научния метод на познание, опиращ се върху факти и анализи. За него най-висшата ценност е човекът, затова през целия си живот е изявен противник на средновековната схоластика и църковните авторитети.

Ражда се в богато семейство и прекарва живота си в разкош, ала има нещастието да живее в размирно време – втората половина на ХVІ в., трагичен период от историята на Франция, в който страната е раздирана от не примирими битки за власт между могъщи династични родове, от братоубийствени стълкновения между католици и протестанти, от религиозни и политически конфликти между тогавашните значими европейски държави.

На фона на гражданските размирици, бушуващите епидемии и нестихващата социална криза философът е привидно пощаден от нещастията на времето си. Материалната му обезпеченост, наследственият замък и прилежащите земи му дават възможност да се посвети на четене, размисъл и писане. Разполага със завидна сбирка от книжни томове, чете свободно латински и старогръцки, набляга на древните автори в оригинал, интересува се от моралните трудове на своето съвремие. Завършва право и всички му предричат бляскава кариера във висшата администрация и на държавнически постове, ала Мишел дьо Монтен елегантно се оттегля от всички тях, за да търси призванието си във философията. Именно сред страниците на мъдреците вечно търсещият му ум намира достатъчно храна за размисъл.

Сред постулатите за човешката природа и за общественото устройство Монтен открива тези, с които е съгласен, и други, които има желание да оспори. Така започва да си води бележки върху конкретните книги, които изучава, и в определен момент от тези негови читателски отметки, коментари и допълнения се раждат първите му философски есета. Постепенно той утвърждава този тип есе като самостоятелен литературен жанр. В тях Монтен вплита и немалко автобиографични елементи,к оито с нищо не помрачават забележителната интелектуална проницателност на трудовете му. За критиците обаче това е недопустимо и те описват не само необичайния жанр на размишленията му, но и ги определят като „пагубни за добрия стил“.

Монтен шокира съвременниците си с откровената заявка самият той да бъде тема на книгата си. Подобен акт в онова време се тълкувал от обществото като твърде егоистично и самодоволно поведение. Монтен обаче не спира дотук – вдъхновен от разглеждането на живота и идеалите на водещите фигури в своята епоха, той дефинира голямото разнообразие и нестабилност на човешката природа като основни характеристики. Пише за отвращението си от религиозните конфликти от своето време и за искреното си убеждение, че хората не са в състояние да постигнат истинска сигурност.

В тези философски „Опити“, както сам кръщава труда си, преобладава скептицизмът – морален, оптимистичен и умерен. И именно той е основната характеристика на цялото му творчество. За Мишел дьо Монтен съмнението е върховен принцип на мислещия човек; философът смята скепсиса за висше интелектуално достойнство, а най-дълбоката мъдрост според него е да можеш да принадлежиш на себе си. На тази книга Монтен посвещава последните двадесет години от живота си. Писането става негов начин на съществуване и средство за самопознание – безпрецедентен факт в убогата допреди това традиция на автобиографията. Текстовете в тях са проницателни наблюдения върху действителността и обществените нрави, смесени с лични признания и с безценни свидетелства за човека и човешката природа. Те помагат на аналитичния ум да внесе порядък в хаоса, да постигне хармония с околния свят и повече мъдрост в собствения си живот. Затова от четири столетия насам „Опити“е настолна книга на големите мислители и на милиони читатели от цял свят.

В рамките на своя живот обаче Мишел дьо Монтен получава по-голямо признание в качеството си на юрист и държавник, отколкото на философ. Обществената му кариера го съпътства през по-голямата част от живота му въпреки неговото нежелание да се занимава с политика – като млад баща му го насърчава към правото и го насърчава да гради кариера като общественик, а в по-късна възраст, след като вече се е отдал на писането и философията, е призован от жителите на Бордо да заеме кметската позиция. Монтен има силно развито чувство за дълг, както и безкрайно уважение към баща си Пиер, комуто дължи възпитанието си. По тази причина си позволява да се оттегли от активната обществена работа едва след смъртта на баща си, тъй като до последно се страхува да не го разочарова.

С течение на времето Монтен получава признанието, че с текстовете си въплъщава може и по-добре от всеки друг автор на своето време духа на свободно разсъждаващото съмнение, което започва да се заражда в епохата му.

Една от най-известните му скептични забележки, с която се свързва името на Монте, е характерния му въпрос: Que sзay-je?, или Que sais-je? На съвременен френски: „Какво знам?“

Сборникът му „Опити“ съдържа някои от най-влиятелните философски есета, написани досега, които доказано имат пряко влияние върху западните писатели като Франсис Бейкън, Рене Декарт, Блез Паскал, Жан-Жак Русо и Фридрих Ницше.


СЕМЕЙСТВОТО НА МОНТЕН

Мишел се ражда в изтънченото и заможно семейство на Пиер и Антоанета дьо Монтен на 28 февруари 1533 г. Фамилията живее в замъка Монтен в град Сен-Мишел дьо Монтен, близо до Бордо, придобит от прадядото на философа.

Пиер Монтен, бащата на Мишел, взема участие в походите на френските крале за завладяване на Италия, а по-късно става кмет на Бордо и започва да се занимава с търговия. Заниманията му са успешни и Пиер решава да се откаже от фамилното име Екем и откупува аристократична титла. Започва да се нарича Дьо Монтен – в духа на тогавашната традиция да се използва името на имението, което благородникът обитава.

Сам изключително начетен и културен човек с ясни и стриктни принципи, Пире има точна идея за образованието и възпитанието на сина си и я следва неотлъчно. От съвсем ранна възраст малкият Мишел взема уроци от частни учители, които живеят с него в семейното имение , учи се на различни умения, на музика, на обноски и етикет наред със заниманията по латински и точни науки.

Пиер посвещава всичките си усилия да даде на сина си блестящо образование, надявайки се, че един ден той ще поеме по неговия път и ще се отдаде на политическа кариера. На фона на смутните исторически времена във Франция той успява да изпълни целта си и след солидното домашно обучение[1] Мишел завършва Юридическия факултет на Университета в Тулуза, а по-късно става член на парламента в Бордо.

До края на живота си Мишел дьо Монтен изпитва безкрайно уважение и любов към семейството си и тъкмо те го възпират да се посвети по-рано на литературата: Пиер безкрайно се гордее с политическата кариера на сина си и философът знае това. Евентуалното напускане на поста би разбило сърцето му, затова до смъртта на Пире през 1568 г. Мишел се занимава с политически и юридически дела. Едва след като баща му умира, младият Монтен намира смелостта да се оттегли в имението, чийто наследник е.


ВЪЗПИТАНИЕТО НА МОНТЕН

Пиер Монтен желаел силно да осигури на наследника си най-доброто възможно образование и за целта създал сложна, но работеща система; денят на младия философ бил стриктно разпределен и изпълнен с различни задачи. Целта била у детето не само да се формират познания, но и да възпита у него любов към науката, усет към изкуството и добър вкус. Специално време било отделено и на усвояването на маниерите, което тогавашното общество изисквало от аристокрацията. Всяка сутрин детето се будело от звуците на класическа музика, закуската се поднасяла в специален сервиз и едва след нея започвали учебните занятия, които включвали математика, латински, изкуство, философия и литература.

Малкият Мишел растял в елегантна и образована среда, бил посещаван от частни учители и проговорил първо на латински благодарение на усилията на амбициозния си баща. Когато започнал да се учи да говори, Пиер наредил на всички около него да общуват само на латински, а основният учител на момчето дори не знаел френски – германец по произход, той обучавал Мишел единствено на латински. След няколко години в рамките на същия тъй наречен латински период Монтен дори бил изпратен да живее в малко френско село в семейството на местни селяни. По този начин Пиер искал да се увери, че синът му ще придобие по-добър поглед над живота, виждайки сам, че не всички живеят като семейството им. Желанието му било синът му да оцени онова, с което разполага, както и възможностите, които средата му предоставя, но едновременно с това и да се запознае с различния живот, който в онази историческа епоха е била реалността на повечето хора. Монтен трябвало да се запознае от първо лице с трудностите на селския живот, за да не приема всичко за даденост и отрано да надзърне отвъд „стъкления похлупак“ на произхода си.

Мишел напуснал семейния замък и прекарал няколко месеца в селото – домакините говорели единствено френски със специфичен диалект, а бъдещият философ общувал с тях на латински – този език бил свикнал да използва в дома си, а книжовният френски се различавал много от диалекта в селото. Комуникацията между момчето и селяните била трудна в началото, но постепенно се подобрила дотолкова, че домакините дори научили малко латински и започнали да учудват съседите си с новопридобитите си знания и маниери.

Когато се върнал към живота си в семейния замък, Монтен продължил с домашното си образование. По-късно завършил Юридическия факултет на Университета в Тулуза, а след това за десет години станал член на парламента в Бордо. Докато траят Хугенотските войни, често е търсен за посредник между страните, а мнението му е еднакво уважавано както от католическия крал Анри ІІІ, така и от протестанта претендент Анри Наварски.

И докато Пиер Монтен изпитвал огромна радост и гордост от кариерата на сина си, Мишел започвал да изпитва все по-голяма тежест от задълженията си. Политиката никак не му била присърце, а нерядко дори направо го отблъсквала. Категоричната му позиция срещу смъртното наказание го карала често да отказва съдебни заседания, за които е твърде вероятно да стигнат до произнасяне на подобна присъда.


ЗА ПРАВОТО

Бъдещият философ попада не по свое желание в политическия свят – кариерата му до голяма степен е предопределена от амбициозния му баща и никога не успява да й се посвети напълно. Нежеланието на Монтен да разочарова семейството си го спира да напусне. В университета изучавал право и почитал законите, размишлявал над същността на държавното устройство и изчел становищата на редица политици, философи и оратори преди него. Ала далеч по-силно е привлечен от разгадаването на човека и неговата природа[2].

Годините, които прекарва, работейки като съдия, постепенно го изпълват с все повече и повече вътрешно негодувание и неудовлетвореност и с времето той започва да отказва онези дела, които морално не може да понесе. По-късно пише, че „човешкото правосъдие е създадено по модела на медицината, според която всичко е честно и позволено“.

Според Монтен съществуват два вида закони: тези на честта и тези на правосъдието, които в много отношения си противоречат. Първите наказват тежко този, който, бидейки обвинен в лъжа, понася обвинението, докато вторите – този, който си отмъщава за него. Онзи, който търси закона, за да защити накърнената си чест, губи и нея, а който не го търси, понася наказание.

Годините на съдийския пост му предоставят огромни възможности да се беди лично в голямата бездна, която разделя правото и морала.

– Нима е възможно нещо по-безумно от факта, че по законен ред съдебните длъжности могат да се продават и едновременно с това присъдите да се заплащат, докато, отново напълно легално, се отказва правосъдие на онзи, който не разполага със средства, за да си плати? – питал Монтен.

През 1568 г. баща му – Пиер дьо Монтен, умира. Смъртта на родителя окончателно избавя Мишел от задължението да следва пътя, предопределен от баща му, и той взема категоричното решение да се оттегли от съдийството. Продава престижния си пост, излиза в оставка и се връща обратно в наследственото родово имение.


ИМЕНИЕТО МОНТЕН

[…]
…философът успява да се оттегли от политическата и социалната си роля, които толкова му тежат, и решава да се отдаде изцяло на „умствена дейност“. Решението му озадачава повечето хора около него – на фона на зловещите войни, които се водят по това време във Франция, изострения конфликт между католици и протестанти и цялостната обстановка в страната и отношенията й с другите европейски страни, подобно решение е неочаквано.

Но Мишел дьо Монтен е чакал този момент през почти целя си живот. Обявява официално, че се оттегля от публичните си задължения, и за няколко години буквално не напуска стените на имението си.

В него той се отдава на четене, писане и размишления. Спокойствието на замъка му осигурява покой на мисълта и единствено редките посетители му осигуряват досег с околния свят. Домът, в който е отраснал, отново го приютил, този път за да му позволи да се отдаде на истинската си страст – философията.

По-късно, когато пише „Опити“, споделя в книгата си, че тя не би била възможна в този си вид, ако не е било имението му, неговият „див край“, където никой не може да го открие. Монтен си дава сметка, че творбата му не би имала настоящия си вид и смисъл, ако е била писана другаде, защото само в замъка умът му успява да намери необходимото уединение и уют на духа.


БИБЛИОТЕКАТА НА МОНТЕН

Скоро след като заживял в замъка, Мишел установил, че понякога мисълта му блуждае и не може да се съсредоточи много добре, защото се разсейва: дали заради долетял звук от пиано, дали заради вълнуваща картина, изпречила се пред погледа му, или пък заради натрапеното присъствие на близки, които да го отвличат с несъществени въпроси и теми. За да постигне желаното уединение, Мишел дьо Монтен решил, че му е нужно специално, лично негово помещение – библиотека, в която да се посвети на любимите си книги.

По негова идея към замъка е построена отделна висока кула, в чийто таван е разположена библиотеката. До помещението се стигало по дълга и вита стълба а по стените Монтен изписвал свои мисли и виждания на латински. Когато го питали защо го прави, след като не приемал гости в библиотеката си и така нямало кой друг да ги прочете, освен той самият, отговарял по следния начин:

– Защото по този начин поддържам ума си бодър. Виждам с очите си думи, а с разума си мисля над тях. Нима не е полезно да имаш такова занимание, особено ако ти предстои да изкачваш дълга вита стълба?

От самото начало Монтен наричал новите си покои библиотека, а не кабинет, защото, макар и по-късно да пише своите безсмъртни „опити“ там, първоначалният замисъл на кулата бил да осигури на философа уединение за четене и размисъл, а не за писане.

В деня на 38-ия си рожден ден Мишел пожелал на тавана на библиотеката да се изпише, отново на латински, следния текст:

В годината от Рождество Христово 1571, в деня на раждането си, в навечерието на мартенските календари, в последния ден на февруари, Мишел дьо Монтен, безкрайно уморен от робския престой в съда и от обществените задължения и намирайки се в разцвета на силите си, реши да се скрие в обятията на музите, покровителки на мъдростта. Тук, в спокойствие и свобода, той пожела да прекара остатъка от живота си, голяма част от който вече е преминала. И ако съдбата разреши, той ще завърши това сладко за сърцето убежище на предците, което той посвещава на свободата, спокойствието и почивката.

През 1571 г. той се оттегля окончателно от обществения живот в Кулата, неговата тиха „цитадела“, където почти напълно се изолира от всяка социална и семейна работа. Заключен в своята библиотека, в която се намира богатата му колекция от около 1500 произведения, той започва работа по създаването на „Опити“ и чете древни морални трактати, антични философи и съвременни хроники. Постепенно в книгите започва да открива истини за себе си и за човешката природа и това го подтиква да изрази собствените си виждания. За колекцията си от книги и радостта си от четенето Монтен казва:

– Наслаждавам се на книгите като скъперниците на злато, защото знам, че мога да се потопя в тях винаги когато пожелая.


„ОПИТИТЕ“ НА МОНТЕН

През 1572 г. на 38-годишна възраст Монтен започва да пише своите „Опити“. Първата книга от тях – „Есета“, се появява през 1580 г. В творбата си той представя възгледите си на мислител хуманист, който е принуден да живее в размирно време и сред воинстващ религиозен фанатизъм, ала все пак успява да развие усет за важното в живота, да съхрани моралните си ценности и да демонстрира достатъчно толерантност относно мненията и възгледите на останалите – нещо крайно нетипично за историческата епоха.

Монтен покрива сам всички разходи по издаването на книгата си, а първоначалната му идея е проста: „Да опиша само самия себе си.“ По-късно променя мнението си и решава да добави не само конкретни лични преживявания и собствен житейски опит, но и цялостни възгледи и размишления над човешката природа и морал.

В „Обръщение към читателя“ Монтен съобщава, че предприема необичайно начинание – да разкрие истинската си природа пред всички. Открито заявява, че в книгата си ще се опита да разбере самия себе си, колебанията си около сърцевината на човешката природа, които той непретенциозно сам определя като „набързо завързани снопове от размисли“ и „бъркотия от размишления“.

Книгата е съставена от глави, които привидно не следват никакъв ред – Монтен умишлено не прави предварителен план, а се оставя размишленията му да го водят. Темите преливат една в друга плавно, идеите се надграждат, претърпяват метаморфози, мислите се реят свободно – полемизират класиците или доразвиват становището им, допълват основните им постулати с модерни за времето си гледни точки.

В действителност Монтен не спира да работи по части от първата книга дори когато вече е отпечатана. Непрестанно преработва и добавя нови елементи към есетата си обогатява записките си с още разсъждения. Докато работи над третата книга от сборника „Опити“, философът все още нанася поправки върху вече излезлите през 1580 г. първи две книги. В допълнения си вид те са прибавени към изданието от 1588 г., а дори и след това Монтен пак продължава да вписва добавки по полетата на новото издание.

След смъртта на Монтен в библиотеката му е намерено издание, полетата на което били изцяло изпъстрени с бележки и поправки. За да се разчете трудният дребен и витиеват почерк на Мишел, били потърсени услугите на специалист и тези бележки са използвани при поредното преиздаване на „Опити“ през 1595 г.

Трудовете на Монтен поставят началото на един напълно нов литературен жанр – есето. Философът го представя като тема, около която се пораждат размишления, водещи до някакъв извод по дадения проблем. Темите, които го вълнуват, са посветени на човека и живота – изборите, решенията, доблестта и характера, а част от мислите му се превръщат в значим дял на педагогиката в периода ХVІІ-ХVІІІ в., поставяйки акцент над това как човек да бъде възпитаван, за да израсне умен, свободен, богат духовно и полезен за обществото, с чувство за собствено достойнство.


ДОМАШНИЯТ ФИЛОСОФ

След излизането на първото издание на „Опити“, което било прието с нормален интерес сред читателите, – нито твърде ентусиазирано, но и нито твърде пренебрежително – името на Монтен започнало да се споменава все по-често. Онези, които го познавали от времето, когато бил съдия, или дори още по-рано, докато все още се учел, като че ли не разбирали на какво се дължи решението му така категорично да се оттегли от светския живот.

Някои от доскорошните му приятели и колеги дори започнали да го осмиват, наричайки го „домашния философ“.

– Представете си само – казвали едни – да захвърлиш тогата, за да обуеш пантофите си и да не напуснеш никога дома си! Нима е сериозно?

– Приумици на богаташ – твърдели други, – заключил се е в двореца си, докато извън стените на имението му бушуват мътни времена. Дали, ако не разполагаше с толкова богатства, пак щеше д такава лекота да захвърли всичко? Тежало му да е съдия! Че на кого не му е тежко?

Когато по-късно Монтен узнал за коментарите относно оттеглянето си, написал, че явно не е достатъчно само да избягаш от хората, за да откриеш себе си – не е достатъчно да смениш мястото си, нужно е да избягаш от нравите на тълпата, които дълбоко са се вкоренили в тебе; нужно е да се откъснеш от себе си и след това отново да намериш своята същност. Тъкмо по тази причина той избрал да се отдалечи, за да успее да види по-ясно, а „домашен философ“ не би могло да бъде обидно прозвище, тъй като обединява в себе си всичко, към което достойният човек се стреми – безопасността на дома и личното пространство и умението да се философства. Според Монтен онзи, който се научи да мисли, се научава на всичко.


ФИЛОСОФИЯТА НА МОНТЕН

Трактатите на Монтен оставят своя отпечатък върху развитието на цялата западна философска мисъл със своя скептицизъм, насочен към човешката природа в нейните морални и физически несъвършенства. Сред предпочитаните от Монтен теми за разглеждане са нравствените и хуманните недостатъци, макар и той да изпитва нескрита възхита от човека като венец на природата. Впечатлен силно от философията на Сенека, Мишел твърди, че макар не на всеки да е дадено да притежава ум като на мислител, не съществува душа, дори най-примитивната и груба такава, в която да не тлее искрата на някакво умение или талант.

В записките на френския философ човекът е крехко и нестабилно същество, изградено от слаб материал. Именно там за него се крие бедата за хората – и най-мъдрият човек не може да избяга от тленността и от предателството на физическото тяло, заложени у него от самата природа и поради това непобедими. У човека така са подредени нещата, че дори и най-върховното щастие носи в себе си отпечатъка на голямата мъка, „щастието е уморително, а радостта е посестрима на скръбта“. Тъкмо страданието изважда наяве всяка слабост у човека и нерядко дори и най-силните личности са повалени от тъгата, когато ги застигне някоя трагедия.

Самото устройство на личността, на тялото и дори на обществото е несъвършено, същността на човека е изградена от деструктивни качества, залегнали дълбоко в нея: желанието за отмъщение, отчаянието, суетата, невежеството, това са все недъзите, които съпътстват проблемите на плътта и душата. Според Монтен онзи, който би могъл да заличи всичко това и да изкорени дори наченките на тези недостатъци у човека, би бил онзи, в чиято власт би било да заличи изцяло основите на познатия ни  живот.

Философът все пак вярва, че съществуват начини, по които човек да се възпита и да се научи да превъзмогва тъмната си страна. Той е категоричен противник на насилието във възпитанието и физическите наказания за него са много по-вредни, отколкото тогавашното общество смята.

Философията на Монтен разглежда света като динамична реалност, а не като застинал обект. Описва го като процес на вечно люлеене – между общото с другите неща и опита да бъде сам по себе си. В това люлеене постоянното не е нищо друго освен едно по-бавно колебание. Този безкраен процес се пречупва през погледа на също толкова бързо изменящ се субект на възприятието. Непрекъснатата и непредвидима динамика кара Монтен да подчертае, че всички негови съждения се отнасят за определения момент – веднага след това той може да претърпи промяна, нарочно или пък не. Философията си сам той нарича „опис на различни и променящи се прояви и неопределени, а понякога и противоречиви фантазии – било защото аз съм станал друг, било защото улавям нещата при други обстоятелства и от друга гледна точка“.

Въпреки преобладаващия скептицизъм в разсъжденията си Мишел Монтен е филантроп – вижда човека еднакво добре както през добрите му черти, така и чрез недостатъците му. Вярва, че у всеки е заложено „зрънце талант“ за различни неща и че повечето лоши качества могат да бъдат превъзмогнати с изключение на слабостите на плътта. Според него човек може да постигне духовно развитие посредством добър външен вид и добри обноски и маниери, а физическото му възпитание е тясно свързано с духовното. Въпреки че не е класически учен мислител, Монтен е направил наблюдения и върху теми от психологията. В есетата си той разработва и обяснява вижданията си по тях, обхваща теми като мисъл, мотивация, страх, щастие, образование на децата, опит и човешко действие.


СКЕПТИЦИЗМЪТ НА МОНТЕН

Скептицизмът на Монтен, най-главната особеност, с която той остава във философията, е изключително характерен за стила и умонастроенията на мислителя. Сърцевината на този скептицизъм е моралната му насоченост и мъдрата и премерена увереност във всичко. Издигането на съмнението като върховен принцип, като признак на дълбока мъдрост и като най-висш интелектуален белег е на първо място за френския философ. В морала той припознава най-значимото човешко познание, необходимо за съществуването и живота.

Една от вероятните първопричини за възникването на скептицизма на Монтен (често насочен срещу средновековната схоластика и църковните авторитети) е характерът на епохата, в която живее и твори, всички исторически събития, белязали живота и творчеството му. Монтен отстоява онзи научен метод на познание, който се гради върху факти, и тъкмо чрез размишленията си търси такива, които са истинни.

Друга причина за възникването на скептицизма му несъмнено е желанието на Мишел да надникне и да проучи отвъд познатите рамки на човешката природа; тя води и към третата предпоставка за съществуването на критичната мисъл – ограничеността и несъвършенството, характерни за познавателната способност на човека.

Въпреки присъщата си закономерност всичко да се подлага под съмнение, скептицизмът на Монтен не е мрачен или песимистичен, а светъл и с човеколюбив уклон. Философът отрича фанатизма, като избягва угнетяващите страсти и крайни позиции. На моменти скептицизмът му дори носи веселия почерк на хедонистичния свят, зареден е с позитивност и най-вече с умереност. Имено умереността е неотменната съставка във всички размишления на Монтен.

В текстовете си той представя човека като върховна ценност, а разглеждането му през призмата на скептицизма не е израз нито на пълно отричане, нито на апологетика, а е висш продукт на моралното познание и е своеобразно клеймо срещу невежеството.


ЗА ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА

Монтен пише, че за него на-трудно е да си представи хората с тяхното постоянство и най-лесно – с непостоянството им.

Непостоянството, заложено в природата на човека, и присъщото му колебание са едновременно недостатък и възможност за положителна промяна. Лекотата, с които чувствата могат да се сменят у човека, понякога следва хода на случайността, а склонностите с времето променя не само настроенията, но и ума на човек, убежденията и мислите му.

Човекът е непостоянен и дори да се опита да се противопостави на това, той неминуемо се променя дори и само с хода на времето и възрастта си. Този, който на младини е бил спокоен и уравновесен, когато остарее, може да прояви буен и несдържан характер. Философът смята, че човек се изменя с действията, които предприема, и едновременно с това и с тези, които не извършва – поради това е уязвим и непостоянен. Човек не е само добър или само лош, а зависи на коя страница ще отвориш душата му и пред какви изпитания ще го поставиш твърди Монтен.

Човек също така е и страхлив – страхът, заложен у него от природата, е способен да заличи всякакъв разсъдък и да предизвика непредвидими реакции. А това е сериозен недостатък, посочва мислителят, който позволява манипулиране и уязвимост на индивидите. Всеки в различна степен е податлив на страха и реагира по собствен начин, което го прави неуправляем. От това чувство произлиза друг недостатък на хората – жестокостта, отново заложена у тях от природата. Философът пише, че у всекиго е наличен инстинкт към безчовечност, но не у всекиго този инстинкт намира проявление. Затова някои хора възприемаме като благи и човеколюбиви, а други – като жестоки и безчовечни. Латентните качества обаче могат да се съживят при определени условия и така се проявява непостоянството на човешката природа.

Мишел дьо Монтен отделя особено голямо внимание на човешката природа – изучава различните й страни и стига до извода, че човекът е и мнителен, и недоверчив, и славолюбив, и суетен. Единствено от суета човек приписва на своята смърт много по-голямо значение, отколкото тя в действителност притежава, и си представя, че неговото изчезване е някаква ужасна катастрофа за останалото човечество. Индивидът има склонност да се приравнява с Бога и си приписва божествени способности, докато според Монтен всъщност не стои нито по-горе, нито по-долу от другите живи същества, а само от високомерие и твърдоглавост той се поставя над животните. Освен това философът коментира и нездравото любопитство, което кара човека да се меси навсякъде, дори и в дела, които не го касаят, а суетата го възпира да се откаже, макар и да осъзнава, че е на грешен път. Човекът според Монтен често преценява нещата според техния облик, тяхната рядкост или новост, а не според заложените в тях полезност или мъдрост. Хората преследват по-устремено славата, отколкото добродетелта, за нея са склонни да пожертват здравето, спокойствието си, а понякога дори и живота си, а всъщност тя е най-безполезна, фалшива и ненужна измежду всички елементи в битието на хората. Вечният страх за бъдещето също се явява уязвимост в природата на човека, констатира Монтен – поради своята променливост и нестабилност той винаги търси да се хване за нещо в бъдещето, което да чака или да преследва, и никога не е доволен от това, което му поднася настоящето; винаги има нещо повече, което да търси, докато настоящето и радостта от него недооценява и недолюбва.

София Петрова. Монтен и опитът на скептицизма. Изд.millennium, 2019.

Втора част: http://nbrakalova.blog.bg/lichni-dnevnici/2019/08/22/monten-i-opityt-na-skepticizma-2-ch.1671393 

[1] Днес съвременната държава не гледа с добро око на домашното обучение, което някои родители предпочитат и се борят да осъществят. Тя държи децата да са под нейния цялостен контрол в обучение и мислене. б.м., Н.Б.

 

 

[2] Навсякъде подчертаните акценти мои, вместо личен коментар. Н.Б. 



Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - +
04.07 11:02
В тези философски „Опити“, както сам кръщава труда си, преобладава скептицизмът – морален, оптимистичен и умерен. И именно той е основната характеристика на цялото му творчество. За Мишел дьо Монтен съмнението е върховен принцип на мислещия човек; философът смята скепсиса за висше интелектуално достойнство, а най-дълбоката мъдрост според него е да можеш да принадлежиш на себе си.

По негова идея към замъка е построена отделна висока кула, в чийто таван е разположена библиотеката. До помещението се стигало по дълга и вита стълба а по стените Монтен изписвал свои мисли и виждания на латински.

цитирай
2. germantiger - ++
04.07 11:06
Заключен в своята библиотека, в която се намира богатата му колекция от около 1500 произведения, той започва работа по създаването на „Опити“ и чете древни морални трактати, антични философи и съвременни хроники. Постепенно в книгите започва да открива истини за себе си и за човешката природа и това го подтиква да изрази собствените си виждания. За колекцията си от книги и радостта си от четенето Монтен казва:

– Наслаждавам се на книгите като скъперниците на злато, защото знам, че мога да се потопя в тях винаги когато пожелая.


Трудовете на Монтен поставят началото на един напълно нов литературен жанр – есето.

и най-мъдрият човек не може да избяга от тленността и от предателството на физическото тяло, заложени у него от самата природа и поради това непобедими.
цитирай
3. germantiger - В ГОРНИТЕ МИ ДВА "КОМЕНТАРА" КАТО ЦИТАТИ СЪМ СЪГЛАСЕН С МОНТЕН
04.07 11:08
В СЛЕДВАЩОТО НЕ СЪМ

Човек също така е и страхлив – страхът, заложен у него от природата, е способен да заличи всякакъв разсъдък и да предизвика непредвидими реакции. А това е сериозен недостатък, посочва мислителят, който позволява манипулиране и уязвимост на индивидите. Всеки в различна степен е податлив на страха и реагира по собствен начин, което го прави неуправляем. От това чувство произлиза друг недостатък на хората – жестокостта, отново заложена у тях от природата. Философът пише, че у всекиго е наличен инстинкт към безчовечност, но не у всекиго този инстинкт намира проявление. Затова някои хора възприемаме като благи и човеколюбиви, а други – като жестоки и безчовечни. Латентните качества обаче могат да се съживят при определени условия и така се проявява непостоянството на човешката природа.

Мишел дьо Монтен отделя особено голямо внимание на човешката природа – изучава различните й страни и стига до извода, че човекът е и мнителен, и недоверчив, и славолюбив, и суетен.

ВСЪЩНОСТ ТОВА Е СИЛА В ЧОВЕКА И НЕСЛУЧАЙНО ПРИРОДА И ЕВОЛЮЦИЯ Я Е ЗАЛОЖИЛА В НЕГО

ИМЕННО СТРАХА,ЖЕСТОКОСТТА, БЕЗЧОВЕЧНОСТТА, МНИТЕЛНОСТТА, ТА ДОРИ И СУЕТАТА МНОГО ЧЕСТО СА СИЛА И ПРЕДИМСТВО
цитирай
4. germantiger - финално
04.07 11:11
беше ми любопитно да чета за живота на монтен - не знаех тези детайли и ще запомня немалко от тях, наистина интересно!

отношението към морала и добродетелта/каквато и да е тя се потявърждава от възпитанието, образованието и после от подбудите му и житейския му път

БЕЗ СЪМНЕНИЕ ОБАЧЕ МОРАЛА ПРЕЧИ В РЕЗУЛТАТА - ИМА МНОГО ЧОВЕШКИ ДЕЙНОСТИ В КОИТО ОТКАЗА ОТ МОРАЛ Е ВИСША ОТГОВОРНОСТ ЗА ПОСТИГАНЕ НА НЕОБХОДИМ, ПОВТАРЯМ - НУЖЕН РЕЗУЛТАТ,КОЙТО ЧЕСТО СПАСЯВА ХИЛЯДИ ИЛИ МИЛИОНИ

морала "звучи" хубаво, но понякога той е слабост - абсолютен факт
цитирай
5. nbrakalova - Към 1-4. germantiger
04.07 14:08
Съгласна съм с твоето съгласие! И съм го имала предвид!
Страхът в определена, „здравословна“ степен е защита. Степента обаче на създавана от страха екстремна ситуация води и до реакции, които в „нормално“ състояние човек вероятно не би взел. Тези ситуации, както и „пречките“ на морала са нещо изключително лично. Не винаги човек може да им бъде господар.
„Отказът от морал е висша отговорност за постигане на необходим, повтарям – нужен резултат, който често спасява хиляди или милиони“! Този вид отказ е строго личен и пред такъв трябва да се стои със смирение и без вдигане на пръст. Идеята на Монтен обаче за мен е по-скоро в посока, че е добре човек под въздействие на възпитанието, образованието да бъде запознат с морала и неговите добродетели, та неговите подбуди в житейския му път да взимат трезво-реалистични решения в предизвикателните срещи със видовете зло (най-общо казано), за да отсъди правилно кога и защо ще се наложи необходимостта от „отказ от морала“. Въпреки че това понякога е вероятно въпрос на секунди. Може обаче и да греша. Защото ние стоим пред „готовия продукт“, ние сме само свидетели отстрани на онова, което е резултат от взимането на решение във вътрешния свят на човека, поставен пред екстремен избор. Струва, че това е гигантска битка, в която не всеки успява да излезе победител, защото е свързана с поемане на отговорност повече от всякога.
цитирай
6. germantiger - ...
05.07 12:06
Идеята на Монтен обаче за мен е по-скоро в посока, че е добре човек под въздействие на възпитанието, образованието да бъде запознат с морала и неговите добродетели, та неговите подбуди в житейския му път да взимат трезво-реалистични решения в предизвикателните срещи със видовете зло (най-общо казано), за да отсъди правилно кога и защо ще се наложи необходимостта от „отказ от морала“.

Съгласен съм стова и го предполагах,но пък допбре си го написала и изяснила

казано простичко - във всеки случай с морал е много по-добре,отколкото да си човек без морал
цитирай
7. nbrakalova - Към 6. germantiger - ... Благодаря за разбирането и коментара!
05.07 19:33
germantiger написа:
Идеята на Монтен обаче за мен е по-скоро в посока, че е добре човек под въздействие на възпитанието, образованието да бъде запознат с морала и неговите добродетели, та неговите подбуди в житейския му път да взимат трезво-реалистични решения в предизвикателните срещи със видовете зло (най-общо казано), за да отсъди правилно кога и защо ще се наложи необходимостта от „отказ от морала“.

Съгласен съм стова и го предполагах,но пък допбре си го написала и изяснила

казано простичко - във всеки случай с морал е много по-добре,отколкото да си човек без морал

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 724852
Постинги: 280
Коментари: 1192
Гласове: 4269
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930