Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.05 22:25 - „НОВИ ЦЕННОСТИ НЯМА ДА СЕ РОДЯТ“…
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 343 Коментари: 7 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Трифон Силяновски – forever

Трифон Силяновски е изключителен музикант, талантлив пианист, обаятелен педагог и композитор, културолог, философ, теолог и не на последно място – полиглот, владеещ отлично латински, старогръцки, немски, руски и четимо славянски и романски езици. Роден е на 16.12.1923 г. в София. Завършва класическа гимназия, а след това две висши образования във Виена – „Музика“ и „История на изкуствата и стилистика“, и трето – юридическо, в София. По време на пребиваването си във Виена е бил органист във Votiv-Kirche. Преминал през страданията на тоталитарния ад, той устоява на всички трудности, съпътствали живота му – затвори, лагери, побоища, професионални забрани и др. Концертирал е като клависинист и пианист и е спечелил първото общобългарско състезание за певци и инструменталисти през 1948 г. – пиано. Написал е 79 опуса симфонична и камерна музика, както и редица изследвания в областта на философията, културознанието и стилистиката (около 52 000 страници).[1]


– ЧОВЕЧЕСТВОТО е една фикция, човекът е действително реалното непознато. Защото всеки човек, и вие, и аз мислим, че светът сме ние, светът е той. Защото сме живи, защото функционираме в него. А нашето функциониране става и се оглавява чрез отношението, чрез връзката и чрез функцията. Влизаш винаги в отношения, връзки и функции. Отношението, както казахме, има за задача да постави в зависимост, на някаква заинтересованост от себе си вътрешно към някой обект, към някаква действителност, някаква част от действителността в света. В някаква зависимост. Зависимост какво значи? Отношение, обаче отношението значи, че аз влияя върху обекта и обектът косвено, ако е човек, и той ще влияе по същия човешки път към мен. Но ако е ням предмет, като пиано, като някой друг, той пък от своя страна ще създава по друг начин проблемите и въпросите, които пак ще влияят върху мен. Сега, когато започне тази игра на зависимостта в отношението, тогава зависи с какъв капацитет субектът (човекът) – интересите му дали ще бъдат специално насочени, дали частично насочени и т.н. – започва да се образува връзката между субекта и обекта. Това е вече второто положение на отношението – връзката. А когато искаме да намерим аналогията между нещата след връзката, почваме да прехвърляме резултатите от констатацията, от връзката в субекта върху другите предмети и да правим функционалностите.

Но те нямат абсолютна стойност?

– Ама, разбира се, не говорим за абсолютна стойност. Става дума за това как се дивергират, сиреч как се прехвърля отношението и видоизменението на отношението чрез зависимостта във връзката и във функционалността.

Значи е много важно кои ще са обектите?

– Да, разбира се. Обект е Вселената, обект е светът. Обект е животът, обектът е битието, обектът е съществуванието. Обект са дисциплините, науките, обект са предметите, обект е човекът. Обект са чувствата, състоянията, най-пъстрата палитра, всичко, всичко това е обектът. Всички тези обекти биват класифицирани в радикални генерални области, в духовни, в реално действени, в чувствени, усетно-чувствени и т.н. Всичкото това нещо.

Сега как може да се формира интересът? За да се породи взаимозависимостта между обекта и субекта във вид на отношение? Това никой не го е отговорил и ние няма да го отговорим, но какво значи това нещо? Човек винаги, колкото и да е компактен и общ интересът му, той е все пак много еднопосочен, структуриран във вид на явление, не на напълно позната същност или нещо подобно. „Интерес“ най-напред е латинска дума – съм между нещата. Но не съм никъде в тях. Ама когато прибавям мисълта, вече е друго, вече ставам вътре, но в първия момент съм между нещата. И сега там става квалифицирането между движение и действие. Защото взаимозависимостта, отношението е фактически основа на придвижването въз основа на интереса за взаимозависимост. То е движението. А кога става действие? Когато вече идентифицираме пожелание и насочване на мисловния тотален апарат в обекта. От друга страна, интересът като причинно следствие на движението, на мисълта, на придвижването на мисловната функция е или хоризонтална, сиреч натрупване и присъединяване към обстоятелства и ситуации, или вертикална, когато имаме една линеарна отсечка, да речем от точка А до точка В и след това решим да пуснем вертикалата ида обхванем цялата тази отсечка. Защо човек никога не стига до истина, до начала или краища? Никога един човек… Ние не сме родени… То и Сократ и Платон да дойдат, и Кант да дойде не могат да ни кажат.

Освен религиозните авторитети?

– Това е вече на базата на вярата и мъдростта заедно. Там вече е друго. Там вече не можем да правим съответствие с рациото, с интелекта, с интелигибелната[2] функция на самите създадени обекти на мисълта. Ако вземем да се запитаме за будизма, за християнството, за техните догматики, само този път до никъде няма да ни заведе, ако не можем да дадем рекапитулацията на обобщаването, на всичкото. Защото ние не знаем откъде е станал и как идва човек. Освен Дарвинови глупости, маймуната и т.н. Кажете ми физиологията може ли да бъде равна на биологията, биологията може ли да бъде равна на чувството, чувството може ли да бъде равно на мисълта, на интелигибелната рационалност? Стават едни прехвърляния в едни сфери, тази в тази, в тази. А като се опитаме да кажем къде е връзката им в цялото, това, което правим, е хипотези о тези неща, предположения. Обаче строго научно казано, научно-глупаво (науката е глупащина)…

Ако издигнем вертикала, както казахте, обхванем цялото и направим върховното заключение?

– Е, тогава стигаме втория кръг на допусканията, на хипотезите: до метафизическите хипотези, които пак са изведени от реалните причини и следствия като следствие, пак, пак…

Но човек има някаква представа или идея за цялото, за обективната истина?

– Добре, да речем обективната истина е идея. Човек хабер няма от идеята и си мисли, че идеята е представа. Идеята не е представа. Нека обясним малко относно понятията и категориите. Понятието е единството от белези, формиращи характеристиката на обективната предметност като реалност. А какво е категорията? Обобщените първоначални понятия. Те чукат вече по вратите на идеята. Но идеята не е представата, тя горе-долу се представя на човека, който не е обременен философски като представа. Но представата е психологически феномен. Докато идеята е по-скоро формално-логически термин. Когато си представям нещо, което съм виждал преди, това е представа. А когато мисля, че мога да го теоретизирам, превръщам представата в категория. Категория (гр.) – да обобщавам в общ смисъл на опредметеността, на веществото, на материализирането. Защото дори когато езиково си служим с абстрактни понятия, които не говорят направо за вещественост, за предметност, ние все пак в някаква област ги хипостазираме[3]. Ние ги превръщаме в образи, т.е. ги онтологизираме[4] превръщаме ги в идейни същности.

Съществува идея, че (за обществото) цялото е по-голямо от съставляващите го части?

– Според идеята и цялото, и частта са еднакво цели неща. Само че цялото е цяло цяло, а пък частта е цяла, но част – цяло.

Формират се нови понятия, нови думи. И с времето човек свиква. В първоначалния си вид имаме едно значение на думата. В модифицирания план на думата вече присъединяваме много неща към нея или отрязваме някои неща. Ето това нещо се отразява също на смисъла. До ХVІІІ век латинският език беше матерният език на Европа. Всички си пишеха съчиненията на латински език. За нищо не съществува точен речник. До ден днешен езикът не е равнопоставен на мисълта. Функцията и крилатостта на мисълта далеч отиват в многостранни вибрации, които езикът не може да възпроизведе. Не се касае само до метафоричността на езика, до метонимията, метафората. Не до тези форми на езика се касае мисълта. Самият израз на изява на езика не може да покрие изявата и същностната експресия на мисълта.

Това, общо взето, е западен начин на мислене. А дали той е верният критерий? Западът ли е по-склонен да даде отговор на въпросите?

– Това е между будисткото и западното. Тука аз отричам познанието. Аз съм много по-близо до източните.

Религията отстъпва място на рационалното и идеята за вяра…

– О, така са манипулирани тези неща. Тежко и горко на младите хора.

Значи желанието за създаване на просветена религия и вяра е нелепо?

– Това е глупост, глупост. Религията не може да бъде просветителска, тя не може да бъде пропагандаторска. Мисионерството в религията, да, то може да пропагандира, обаче по същество самата религия не може. Ако бихме превърнали стопроцентово вярата в рацио и нямаме нужда от вяра, то тогава какво би станало? Къде ще бъде параметърът в човека, къде ще има терен за сравнение и за творческо съмнение в нещата. Стимул и движещият нещата факт е присъствието на вяра. Познанието е описателно, обяснително начинание посредством различните плоскости и функции на действителността, за да получим аргументация.

Значи доста се различаваме от древните хора?

– Разбира се, разбира се, че се отдалечаваме. Ясно е, че е изминало време, езикът и мисълта са отишли на други места. Обаче девизът е винаги да пазим основите и изворите, и същността. Как е помислено за пръв път и защо е помислено. От помисленето какво е настъпило в Х, ІХ, VІІ в ХІІ, ХV век при различните философски школи или пък в обикновения език и какво става, как да турим цедилката и цедката, за да видим кое е прибавено и какво е отнето в изразното средство. Това не че ще ни даде тайната и разковничето да кажем в края на краищата кое е истина, но все пак ще ни изчисти остриетата, с които можем да пробождаме и да вървим поне по-целесъобразно.

Кажете нещо за вашите реализирани и нереализираниидеи.

– Човек никога нищо не реализира. Реализиране става в човека или в човечеството до известни положения, докъдето таванът на мисловните и концептивните възможности са достигнали у човека във вид на аксиоматично-постулатни положения, които в края на краищата са хипотетични. Ако вземем аршина на Бога, са хипотетични.

Но човек няма друг избор да се стреми в този смисъл да се реализира.

– Ама, разбира се. Не, не бива да се отчайва човек и да отхвърля другото, това да се опитва да се бори и не само да се опитва, но и на кръв да се бори.

А идеята за вечен живот?

– Вечният живот ще си остане заветът на Христа, на кръстната смърт и на възкресението. Като реалност постигаме ли го и какво значи в другия смисъл?

А източните религии?

– Това в Индия, Китай и Тибет не са религии. Това са нравствени, мъдри, философски мирогледни ситуации. Те играят ролята на религия, но в истинския смисъл на думата не са.

Да се възстанови чувството за сакралното?

– Сакралността от позицията на ценностите може да възкръсне и може да стане необходима и насъщна за човека. Не с рациото, не с доказателството, не с математическото описание и доказателство ще достигнем до истината. Не вярвайте в авторитетите, има само Бог. Човекът не може да има никакъв авторитет. Платон, Аристотел, разбира се, Кант или другите, да, за тях човек може да се позамисли. И най-важното е да се подбуди чувството към ценността у човека. Какво значи преоценка на ценностите? Днес нямаме преоценка на ценностите, а имаме обезценяване на ценностите. Днес традицията нищо не е, днес семейната клетка нищо не представлява.

А за еманципацията?

– Жената я еманципираха и я направиха едновременно и слугиня вкъщи, и работничка вън, та нито там, нито тука. Та нищо възпитание в дома, нито пари.

Но жените възприемат това за нещо положително.

– Много лесно средния човек, който само общи представи за култура има, може да го манипулират тези капацитети, елитите, дето се казват. Жената от векове била „потисната“, като почнаха от 20-те години да й дават това, това, всяка средно интелигентна жена почна да си мисли, че е хванала Господа за шлифера. Смешна история, трагична история.

Какво мислите за бъдещето на изкуствата?

– Отправеният въпрос е общ и за философията, и за изкуствата – живопис, графика, архитектура, музика, литература и т.н. Живецът в тези неща като основа, мая, пак ще го кажа, е ценността. Святото, възвишеното, прекрасното, което обаче да е превърнато в безусловно вложено в човека, като една безкрайна съкровеност и на която трябва да й служи с жертвоприношение и жертвоготовност.И тогава в тази нужда, проговаряйки у човек със словото, с камъка и с пространството и със звука, или с каквото и да е, тогава той ще бъде голям творец. Или пък с концептивната ситуация на мисълта.

Мамонът стана парата, стана разменното средство, това е. Всички ценности – любов, вяра, това, това, чест, достойнство, така, така, се измерват с пари. Нищо не струват, всичко се купува на тоя свят.

Но вие не вярвате в отминал „Златен век“.

– Старата древност говори за „Златния век“. И в римляните, и гърците, е… Ето на, пак началата са искали да разберат. Все пак си представят нещо, което е морално, възвишено, отвъд всички граници. И описват пожеланието си в митична форма. А не че е съществувало. От Египет и Шумер досега нищо не струва. Няма секунда чиста. Всичко е мръсотия в света, и в живота.

Хубаво е да има и друг свят все пак?

– Човек може да си го направи, ако има сили, ако мисли, да си има свои опори. Не трябва да искаш да навредиш никому, да не бъдеш мръсник. Живей живота доколкото имаш шепата ориз да се наядеш.

Добре, какъв е изходът? Защото в ХХ век относителността властваше… ХХІ е подготвяне вече към залеза на белия човек.

– … липса на ценности…

Да, нови ценности няма да се родят, ние отиваме към погребение на всички видове ценности, ще се превърнем в едни скотоподобни живи същества.

Интересува ме въпросът за призванието?

– Призванието се ражда от вярата, на безусловно вложеното и от ценността, събрани в човека, и начина, по който се прилагат като поведение в самия човек. Доколкото това е противореално, противочовешко да не се повлияеш, да не се загубиш в тази маса, в това безличие, в това посивяло отвратително време.

Призванието дали е точно определено?

– Призванието е дали ще си насочен към лошото, или към добродетелното. Под добродетелно се разбират конструктивно-позитивните дейности, а отрицателното – то е това, което прави скандални положения в проявите си спрямо себе си и спрямо човечеството.

Светът се повтаря. И то досущ. Никакви спирали, никакви такива.

Имате ли много приятели?

– Нямам нищо. Седя си тука, довършвам си работите. Има ли смисъл, няма ли смисъл. Достатъчно е голям светът, навсякъде може да се намери нещо, което да ме замести. Не е само до мен опрял светът, ясно е.

Какво мислите за разделението между тесни специалисти и енциклопедисти?

– Специалистът търси разнообразие в някакъв смисъл и „бяга“ при енциклопедиста, енциклопедистът пък в ненамиране, в нефокусиране в нещото…

Може би човек трябва да се изправя по-често пред безкрайността?

– Аз непрекъснато от 25-годишен, половин век живея в безкрайността, в пълната относителност, в нищонезначенето и т.н. Аз, аз, аз… Това го приеми, както искаш, или като лудост, или като глупост.

Но безкрайността включва и смъртта, естествено.

– Смъртта не влиза в сметките. Смъртта е продължението и истинският живот е в смъртта.

Вие сте вярващ, нали?

– Смея да кажа, че съм вярващ, обаче смеейки. Това е много велико нещо да кажеш вярващ ли си.

Какво мислите за образованието на децата?

– Ако може да се спази донякъде, някак си да бъде инвестирано в духа, в доброто, в прекрасното.

– А идеалното образование за вас.

– Хубаво е да знаеш и да се стремиш към знание, като никога да не се заслепяваш от това, че колко много си натрупал. Защото всяко знание е едно велико незнание. Искаме с Евклипид, с Нютон и с редица други да обясним света – е, не можем, не можем. Отправните и постулирани от нас отношения, връзки и функции, както започнахме този разговор, те са човешки, в никакъв случай не са вселено-божествени и никаква фундаментална работа не могат да вършат и никога няма да свършат. Земята може да свърши, разбира се, с атомни и водородни ситуации и т.н., както са завършил ихтиозаврите и плезиозаврите навремето. Но това не е напредак, не е напредък…

В дома на Трифон Силяновски
влязоха
ГЕОРГИ ТРЕНДАФИЛОВ
СТЕФАН БОГДАНЦАЛИЕВ

в. Литературен форум, бр. 8, 2-8.ІІІ.1999


[1] Трифон Силяновски (16.12.1923 – 20.05.2005) – бел. м., Н. Б.

[2] intelligible – понятен, разбираем, смислен.

[3] Хипостазирам – Предавам обективно съществуване на отвлечена представа, признак, качество при идеалистическата философия.

[4] Онтология – Философско учение за битието, за основните начала на света. 



Гласувай:
7
0



1. troia - Здравей, Наде!
02.05 22:42
Нещата, които публикуваш винаги са на висок стил и като за отбрана публика. Карат ме да се замисля. Интересно интервю. Дори съм изненадана, че има някой, който да разсъждава като мен.:)
Благодаря ти.
цитирай
2. nbrakalova - Към 1. troia - Благодаря, Кате!
03.05 18:22
troia написа:
Нещата, които публикуваш винаги са на висок стил и като за отбрана публика. Карат ме да се замисля. Интересно интервю. Дори съм изненадана, че има някой, който да разсъждава като мен.:)
Благодаря ти.

Радвам се и съм признателна за такова съпричастие. Повече от удоволствие беше човек да присъства на разговори, в които участваше Трифон Силяновски, където с ерудицията, специфичния си стил и реакции задържаше вниманието на присъстващите...
цитирай
3. germantiger - ...
04.05 12:41
От една страна е много трудно да бъде разбран ум като Силяновски, от друга страна не е толкова трудно да бъде критикуван в някои дребни на първ поглед детайли:

- той днес би писал или отгворил в интервю много друго - защо съм убеден в това - защото всички вкл. и гениите са подвластни на промяната и мога да дам примери с гении нива над Силяновски, например с любимия в много отношения Гьоте, който като младеж се люшка фридриховски, после като мъж се свързва и властово карл-августовски, айретен едва ли не масонски по-нататък итн

- какво казвам/пиша - днес Силяновски щеше да види че са се родили нови ценности, макар че той, аз и много други бихме ги нарекли антиценности, но тъй-като той много говори за представата, то такива ценности са факт, а това, че за нас това не са енности - нашата преддтава е такава, за други са такива ценности

- Силяновски е изрекъл една глупости - нарекъл е дарвиновите изследвания - глупости - сещам се за те б Надежда Бракалова, а ти много често казваш, че човек не можело така смело да критикува примерно Християнството след като дори не познава библията - убеден съм Силяновски не е биолог, не е антроплог, не е палеонтолог, та така смело да изрече тази своя глупост за дарвиновите "глупости" които явно не познава и в които не е специалист, нали?!
цитирай
4. nbrakalova - Към 3. germantiger - Благодаря за коментара...
05.05 22:24
germantiger написа:
От една страна е много трудно да бъде разбран ум като Силяновски, от друга страна не е толкова трудно да бъде критикуван в някои дребни на първ поглед детайли:

- той днес би писал или отгворил в интервю много друго - защо съм убеден в това - защото всички вкл. и гениите са подвластни на промяната и мога да дам примери с гении нива над Силяновски, например с любимия в много отношения Гьоте, който като младеж се люшка фридриховски, после като мъж се свързва и властово карл-августовски, айретен едва ли не масонски по-нататък итн

- какво казвам/пиша - днес Силяновски щеше да види че са се родили нови ценности, макар че той, аз и много други бихме ги нарекли антиценности, но тъй-като той много говори за представата, то такива ценности са факт, а това, че за нас това не са енности - нашата преддтава е такава, за други са такива ценности

- Силяновски е изрекъл една глупости - нарекъл е дарвиновите изследвания - глупости - сещам се за те б Надежда Бракалова, а ти много често казваш, че човек не можело така смело да критикува примерно Християнството след като дори не познава библията - убеден съм Силяновски не е биолог, не е антроплог, не е палеонтолог, та така смело да изрече тази своя глупост за дарвиновите "глупости" които явно не познава и в които не е специалист, нали?!

Критиката обикновено ни се отдава естествено и леко :)
Доколкото го познавам, Силяновски трудно би променил житейската си позиция, формирала се не само от много перипетии, но и през много изследвано познание, особено на възрастта, на която е бил през 1999 г.

По повод ценностите позволявам си да остана на позициите на Силяновски, което е и една от причините да споделя това интервю с него. Без да прецизирам, ценностите винаги са били едни и същи – в частност това са добродетелите. Те или се следват, формирайки човека, или се отхвърлят от него. Духовността или липсата на духовност формира човека, оттам обществото, света, ежедневието, постъпките, отношенията. Не е достатъчно да им се симпатизира или по силата на волята да се прилагат. Част от духовността е, добродетелите да се превърнат в естество на човека. Но ако говорим за антиценности, то за мен те не могат да бъдат „нови ценности“, освен поставени в кавички. Антиценностите могат да се явяват като „нови“ в представата на тези, които ги изповядват, ала сами по себе си те също не са нови, а са откак „свят светува“, – отдавайки се охотно на естествения човек, без да има нужда да бъдат отглеждани. Така че новите ценности са всъщност девалвиране на изконните ценности и отношението към тях. Онова, което остава, не са ценности – мамонът, меркантилността, лъжата, лицемерието и пр. не са нови ценности, а доминиране на бездуховното първично естество, на липсата на ценности. Всичко това прозира в този параграф от изказването ти, доколкото схващам, придружен с усмивка.

Колкото до Дарвиновите глупости, приел си го твърде много навътре. Често Силяновски имаше специфичен рязък изказ :). В следващите две изречения той мимоходом маркира част от сложните зависимости, които надхвърлят физиологията, биологията и т.н. За него науката с ограничените си възможности е безсилна да даде отговор на всички въпроси и дадености, които вълнуват човека, поради което – с една дума – науката не може да бъде неговия бог. А за да го мисли и каже, бъди сигурен, че е чел достатъчно, ако става въпрос само за четене. Защото беше от хората, които не само четат, но и които мислят, правят връзки и съпоставки…
цитирай
5. germantiger - +
06.05 09:06
в този случай критиката ми се удава с лекота, защото глупостта е лека и се откроява ярко

не съм го приел навътере - имам почти равно пренебрежително отниошение към заблудите на креационисти и еволюционисти, просто не подхващам такива теми, защото бне се4 имам за подготвен в дълбочина по тях

окчавах силяновски да е прецизен към подобни теми, така че няма навътре, а по-скоро дребно разочарование

възможностите на науката са безгранични, както безграничен е космоса, защото науката е познание и знание, а те не са ограничени и са истина
цитирай
6. germantiger - ++
06.05 09:09
ОТ ТЕБ
А за да го мисли и каже, бъди сигурен, че е чел достатъчно, ако става въпрос само за четене.

ОТ МЕН
избягвай да ми пишеш такива детски изречения с позоваване на авторитет съзнато или несъзнато като метод или без метод при теб
НЕ защитавай нечия глупост, пък била тря и на някой гений - увеажавай гения като го критикуваш и забелязваш отстъпленията му колкото и да са редки в нещо
цитирай
7. nbrakalova - Към germantiger - Благодаря за коментарите.
07.05 18:36
Без да влизам в полемика, ми се иска да се изясня (независимо как ще прозвучи), че никога не съм и не подценявам науката. Напротив! Но не забравям, че живеем в триизмерен свят, в който науката е само един от „дяловете“ му. Науката предполага, изследва, открива, теоретизира и пр., вчера може да е сбъркала, днес или в бъдеще се коригирала. Има неща обаче, които излизат извън обсега на сетивния свят, който оперира с научните изследвания.
(„Науката все още не ни е казала дали лудостта е или не е сюблимността на интелигентността.” Едгар Алън По)

По отношение пренебрежението, мярката, заблудите (не само в случая) се опитвам да бъда повече смирена, отколкото сигурна. А ако думата дразни, нека бъде – по-внимателна, по-предпазлива.

Колкото уважавам и се възхищавам на гения, толкова повече съм и взискателна към него…
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 712677
Постинги: 275
Коментари: 1185
Гласове: 4194
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031