Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04 20:17 - НОТР ДАМ, НО НЕ ОНАЗИ, КОЯТО ИЗГОРЯ В ПОНЕДЕЛНИК
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 698 Коментари: 5 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Автор: Тончо Краевски, conservative.bg

Време за четене: 3 мин

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на църковния хор и по неговите собствени думи, за един миг сърцето му било докоснато и той повярвал в Бог. Едно вътрешно преживяване – съвсем простичко, ала мистично, само мигновено, но всъщност вечно – преживяване незримо за страничния наблюдател. Трудно е дори да си представим да изпитаме нещо такова днес.

 

Блясъкът на олтара не е същия, когато го пречупим през камерата на смартфона, нито пък ангелогласният хор е така убедителен, когато литургията се стриймва на живо.  Сякаш нещо изпада по пътя, нещо замира преди да е прекосило дистанцията между храма и нас. Една дебела и бронирана изложбена витрина ни дели от Нотр Дам; катедралата е експонат в големия музей на Париж, а ние посетителите стоим от другата страна.

Неусетно е преобърната цялата древна логика на храмостроенето – катедралата да бъде огромна и сюблимна, а ние да бъдем малки и смирени в нейното подножие. Сега ние сме великаните, а тя е в краката ни. Нищожна в обективите и екраните, опитомена зад изложбеното стъкло.

Случилото се онзи ден в Париж предизвика надпревара между обикновени хора, кой ще изкаже по-голям потрес и съчувствие; между богаташи, кой ще дари повече пари за възстановяването; и между политици, кой по-напред ще предложи помощта си на френския президент.

След отлива на вълната от же-сюи-шарли патос, започна спорът дали е уместно толкова много пари да се даряват за някаква стара сграда, когато по света гладуват деца. От другата страна скочиха ревнители, които изтъкнаха ловкия и предпазлив аргумент, че катедралите и културното наследство въобще носят огромна икономическа полза като привличат туристи.

Тази дълбоко профанна дискусия отразява нашето стопанско-туристическо отношение към културата.

Когато за последно бях в Париж, аз не само не успях да усетя нуминозната тръпка, която Клодел е усетил в Нотр Дам, но бях сащисан от това колко отчужден е станал Париж, най-вече в околността на туристическите обекти. Терминът “културно наследство” сякаш вече е загубил социалния си смисъл и е добил вместо това строг гражданскоправен смисъл.

Културното наследство е буквално съвкупността от имоти, които парижани са получили от праотците си и които сега отдават под наем на туристите, за да се препитават. Аристократичния и религиозния дух, който е построил сградите, сега има за правоприемник някакъв буржоазен рентиер без капка въображение. Културата вече няма сакрално значение, има само икономическо. Месата, която все още се провежда в катедралите като Нотр Дам е просто част от атракцията.

Няма да се изненадам, ако някой ден престанат да идват молещи се и затова културното министерство реши да плати на статисти, които да правят възстановка на меса – да не се изгуби от стойността от обекта. Изобщо, ако бях катедрала в днешен Париж, сигурно и аз щях да се запаля.

Нямам какво да кажа по повод на спора за даренията. Мога само да си представя какво би направил Исус Христос с тях. Вероятно би ги натрупал на купчина и би ги запалил. “It’s about sending a message” Но и христомразците, които оправдават омразата си с “гладуващите деца”, не ме трогват. Европейците имат отчаяна нужда от възстановяването на Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник. Онова което изгоря беше черупка, станиол, папиемаше.

Мога само по повод причините за инцидента с ирония да прибавя към работните версии на полицията и поне една метафизична причина за пожара: симулакрумът, който днес представлява Нотр Дам е бил толкова спаружен и изсъхнал, че е пламнал от близостта до светлата и искряща същност на храма. Може би затова огънят е подминал олтара, кръста и трънения венец.
20.04.2019 18:38  4756 преглеждания 33 коментар/а

http://glasove.com/categories/kultura-i-obshtestvo/news/notr-dam-no-ne-onazi-koyato-izgorya-v-ponedelnik

Източник: "Консерваторъ" 



Гласувай:
8
0



1. nkf - Сега е модерно да си консерватор. . . ...
29.04 21:22
Сега е модерно да си консерватор... Особено консерватор. Тончо е консерва, виждам. Браво, няма лошо, но са прекалено изкуствени тези новоизлюпени консервички, фалшиво ми звучат, някак си заучено. Всичко е поза, убеден съм. Стана модно да си християнин и виждам как много хора парадират с това. Знам ги тези от "консерватор" - лигльовци и мамини синчета, довчерашни костовисти /някои от тях/. Чел съм писанията им във фейсбук. Някои от тях си позволяват военолюбива словестност, а не са служили във войската, дори оръжие на живо не са виждали. Клоуни.
цитирай
2. nbrakalova - 1. nkf -
29.04 21:56
nkf написа:
Сега е модерно да си консерватор... Особено консерватор. Тончо е консерва, виждам. Браво, няма лошо, но са прекалено изкуствени тези новоизлюпени консервички, фалшиво ми звучат, някак си заучено. Всичко е поза, убеден съм. Стана модно да си християнин и виждам как много хора парадират с това. Знам ги тези от "консерватор" - лигльовци и мамини синчета, довчерашни костовисти /някои от тях/. Чел съм писанията им във фейсбук. Някои от тях си позволяват военолюбива словестност, а не са служили във войската, дори оръжие на живо не са виждали. Клоуни.

Така е, но няма как да не е заучено. Млади са, няма приемственост. Модата влияе и в суетното демонстриране на уж убеждения или вероизповедание. Но може интересът на някои да е искрен.
Имаше интересен дуел в писма между Тончо Краевски и Евгений Дайнов, който скоро не съм проследявала.
цитирай
3. nkf - Човек трябва да изразява вътреш...
30.04 08:23
Човек трябва да изразява вътрешното си дълбоко убеждение, състоянието си. Тоест човек трябва да е със СЕБЕ СИ. Тези, убеден съм, не са със себе си. Лично аз не им вярвам, както казах: всичко при тях е поза и моментно увлечение. Абсолютни лигльовци. Не знаят на кой свят се намират. То и идеологическите им разбирания и ценности са една каша безподобна.
цитирай
4. germantiger - ...
30.04 09:25
Винаги съм се отвращавал от Тончовци и подобните

тези като тях са водени стърува ми се от два мотива - нарочна лъж а с манипулация или просто невежество и "толкова си може"

защо написах по-горното ли

защото ако този тончо и подобните нему бяха истински тончовци, истински бели европейци и истински десни

ЩЯХА ДА ЗАПОЧВАТ И ЗАВЪРШВАТ С ЕДНО - ВИНОВНИТЕ, КОЙ, ЗАЩО, КАК, КОГА

ВИНОВНИТЕ ПАК И ПАК - СМЪРТТА, УДАРА, УБИЙСТВОТО НА КУЛТУРА И ЕВРОПЕЙСКО

а тончо не сочи виновници, тончо не пише твърдо, ясно и без маниерничене, при него всичко е маниер, както правилно е споменал нкф - поза
цитирай
5. nbrakalova - Към 3. nkf – и 4. germantiger - ... - И двамата имате основанията да сте прави...
01.05 12:21
Смея да мисля, че съм дори по-безнадеждна от вас не само по отношение мненията, които заявявате.
Но не мога да не си дам сметка (накратко), че:
- Младостта рядко може да бъде със СЕБЕ СИ. Тя симпатизира, влияе се, съблазнява се да кокетира в своята още неизраснала увереност (ако въобще тя настъпи)… Знаем, че има значение кой и какво е в основата на увлеченията й (искрени или не) в изграждане и стабилизиране на възгледите и преценките й; кой и какво оформя вкусовете й, та като израсне до мярката на самостоятелно мислене, да дойде в състояние поне отчасти да стане и да бъде наясно със себе си. Ако въобще е възможно някога човек пълноценно да е наясно със себе си.

- Невежеството съществува не само когато липсват интереси, но и когато изворите са погрешни или тенденциозни. Отговорът (отговорите) на ОСНОВАТЕЛНИЯ въпрос за „виновните, кой, защо, как, кога“ се формират в голяма степен (ако не основно) от философско-житейската гледна точка и въз основа на нея, те са различни, многобройни, с тълкувания, вариращи от политика, икономика, интереси до „пророчица“ Ванга… Вярно е, че повече се кръжи около тях, но без да се задават и коментират, още по-малко да им се отговаря.

Не съм и нямам намерение да бъда адвокат на Тончо Краевски. Не мога да преценя степента и съотношението между искреност и поза, но съм съгласна с усещането духа на времето ни и това е причината, поради която споделям текста. Кое и защо ни вълнува в случая Нотр дам… – съдбата на едно забележително място на поклонение на Един творчески авторитет, или съдбата на един забележителен паметник на културата, отразяващ човешкия творчески гений. Без да пренебрегваме разликата между тогавашно и днешно отношение, фундаментално различна в тогавашното и днешното време.

Няма да оспорвам мнението ви, че коментарът ми е повърхностен.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 712677
Постинги: 275
Коментари: 1185
Гласове: 4194
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031