Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2019 09:13 - МАРК АВРЕЛИЙ – КЪМ СЕБЕ СИ (Книга І)
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3280 Коментари: 6 Гласове:
5

Последна промяна: 25.03.2019 09:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Може би някои ще се запитат дали е разумно да объркваме учениците, като им предлагаме „Към себе си“ на Марк Аврелий във вид на антология за разглеждане в училище. За тези хора подобно произведение сигурно изглежда по-подходящо за зрял ум. При избора на четива за младежите обаче ние винаги сме се ръководили от принципа да осигурим най-доброто, написано за възрастни през всички епохи. Разводнената диета, предлагана на „милите деца“, не е особено ласкателна за тях. Те биха искали да се отнасяме с тях като с малки мъже и жени, способни да оценят добрите творби. У този великолепен философ човек открива рядко срещано великодушие, непринуденост и смирение – качества, еднакво подходящи за всички възрасти.

Приел наметалото на философ на дванайсет години, той остава ученик през целия си живот. Наставленията за поведение, които дава на другите, той вече е приложил към себе си. По негово време, както и в наши дни, е имало добри лекари на тялото и ума, които дават мъдри предписания за поведение на ближните си, но са неспособни да ги приложат към себе си. Недостатъците на хората са толкова многобройни и е толкова лесно да бъдат поправени, че човек с готовност се изкушава да влезе в ролята на лекар, докато нашите собствени недостатъци са толкова малко и толкова незначителни, че едва ли си струва да им обръщаме някакво внимание. Следователно има множество лечители на човечеството и недостиг на лечители за отделния човек.

Убеждението на Марк Аврелий е, че повечето от злините в живота идват от собственото ни въображение. Че не е по силите на другите значително да попречат на спокойния, уравновесен живот на човек и че когато наш ближен ни причини нещо,което ни се струва несправедливо, той постъпва така от невежество. И че вместо да предизвика гнева ни, това би трябвало да предизвика нашето съжаление към него. Често посредством внимателно самонаблюдение ще открием, че грешката е по-скоро наша, отколкото на другия човек и че страданията ни са причинени по-скоро от нашите собствени разбирания, отколкото от нещо реално съществуващо. Кръгът на човешкото знание е много ограничен и най-големите кръгове не включват изцяло най-малките. Те се пресичат и общите части на всеки два кръга са много малки. Всичко, намиращо се извън тези общи пространства, не съществува и за двата кръга. Оттук произтичат многобройни противопоставяния. Човек с най-високия интелект трябва да бъде много великодушен към другите. Той трябва да е благодарен, че е бил благословен по толкова много начини и да на прави всичко по силите си да просвети ближния си, който не е толкова облагодетелстван, вместо да се гневи срещу него заради нещастието му. Нима той не е достатъчно наказан, когато му е било отказано просветление?

На седемнайсет години Марк Аврелий вече помагал на свако си в управлението на Римската империя и целта му била непрекъснато да ограничава властта на силните и да помага на слабите. Той изучавал законите на страната си не само за да придобие мъдрост, но и за да може да ги направи по-полезни за народа. През целия си живот той се опитвал да помогне на хората да живеят по-добре и да бъдат щедри един към друг. Самият той обитавал дворец, но водел обикновен живот като останалите хора. Най-голямото му удоволствие било да се оттегли в дома си в провинцията и там, сред книгите, да размишлява за големите проблеми на живота. Той твърди, че животът на човек трябва да бъде оценяван в съответствие със стойността на нещата, на които отдава внимание. Ако всичките мисли на човек са заети с облекло, храна и домашни удобства, той би трябвало да бъде ценЕн колкото други добри хранени животни, които живеят при добри условия. Но от друга страна, човек би получил най-голямо удоволствие и би имал най-голяма полза, ако действа в съответствие с разума, който повелява, че у всяко човешко същество висшите способности трябва да контролират всички останали. И че всеки трябва да се погрижи да бъде внимателен и щедър към ближния си и ако не може да му помогне да стане по-добър, то поне не трябва да пречи. Когато говори за това колко бързо отлита времето и каква е цената на славата, богатството и властта, към които хората се стремят в този свят, той не говори от позицията на някой, който би искал да получи тези неща, а като римски император, който се радва на н ай-високата чест, която човек може да се надява да постигне на този свят. Разбира се, той е бил в позиция да говори с истинско разбиране по тези теми и неговото мнение би трябвало да има стойност за идните поколения. Децата вероятно не биха избрали да четат подобни мисли. Може би повечето деца не биха предпочели Библията пред други книги. И все пак всички смятаме, че е добре те да бъдат задължени да я четат. Може би изискването да се използва подобна литература в училищата би било толкова полезно, колкото събирането, изваждането, умножените и делението на безброй числа, запаметяването на всички носове, заливи и реки на света и датите на всички битки, водени от началото на човешката цивилизация. Трябва да се стремим да развием способността за мислене у младите хора, като ги ръководим да формират смислени съждения относно важните неща в живота, без да удовлетворяваме всяко тяхно желание във възраст, когато не са способни да си съставят разумно мнение за това кое е най-добро за самите тях.

При първия прочит на „Към себе си“ на Марк Аврелий Антонин, отбелязахме много изречения, които ни се сториха особено добри. При втория открихме два пъти повече. Когато всичко е добро, е трудно да се избере нещо, но ще цитираме само едно от неговите разсъждения като илюстрация за насоката на мисленето му: „Често съм се удивлявал“, казва той, „как става така, че всеки човек обича себе си повече от всички останали хора и все пак цени своето собствено мнение за себе си по-малко от мнението на другите.“

Предаваме превода на Джордж Лонг изцяло така, както е публикуван от „Литъл, Брун и Сие“, но пропускаме някои маловажни части от биографията и философията за икономия на място. Освен това представяме философията като допълнение, защото смятаме, че е по-добре тя да следва „Към себе си“. Ще публикуваме и джобно издание на много тънка хартия за удобство на онези, които искат да изучават творбата специално. Възнамеряваме да направим по-добро издание на произведенията на Епиктет.

Едуин Гин, 20 януари, 1893 година

 

МИСЛИТЕ НА МАРК АВРЕЛИЙ АНТОНИН

Книга І

1. От дядо ми Вер [наследих] добронравие и въздържаност.

2. От спомена за доброто име на баща ми – скромност и мъжество.

3. От майка ми – благочестие и щедрост, и въздържание не само от лоши постъпки, но също и от лоши мисли. Освен това – простота в начина на живот, много различен от онзи на богатите.

4. От моя прадядо – че не посещавах обществени училища, а имах добри учители у дома и разбирането, че за подобни неща човек трябва да харчи, без да се скъпи.

5. От моя възпитател – да не съм нито от зелената, нито от синята партия при надбягванията в Цирка. Да не поддържам нито пармулария, нито скутария при гладиаторските битки. От него научих също да съм издръжлив на тежък труд и да бъда непретенциозен. Да върша всичко със собствените си ръце, да не се меся в работите на другите и да не давам ухо на злословия.

6. От Диогнет – да не се занимавам с незначителни неща, да не вярвам на чудотворци и на хора, които изкусно боравят с думи на заклинания, прогонване на демони и подобни действия. И да не отглеждам яребици [за боеве], нито да се пристрастявам към това. И да понасям свободата на словото, и че се запознах отблизо с философията. И че слушах първо Бакхий, после Тандасид и Марциан, и че писах диалози в младостта си. И че пожелах легло от дъски и животински кожи и всичко друго от този вид, което принадлежи на гръцкото възпитание.

7. От Рустик. – убеждението, че характерът ми трябва да бъде подобрен и дисциплиниран. От него научих да не се отклонявам към имитации на софизма, нито да пиша умозрителни съчинения, нито да изнасям поучителни беседи, нито да се самоизтъквам като човек, който живее много строг живот или върши показна благотворителност. Да се въздържам от риторика, поезия и изискана словесност, и да не се разхождам у дома в тога, нито други подобни суетни прояви. И да пиша писмата си просто, подобно на писмото, което Рустик написа до майка ми от синуеса. И що се отнася до тези, които са ме обидили с думи или са постъпили зле с мен, да съм готов бързо да се успокоя и примиря, веднага след като те покажат готовност за примирие. Да чета внимателно и да не се задоволявам с повърхностно разбиране, нито прибързано да се съгласявам с тези, които говорят твърде много. И съм му задължен, че ме запозна с беседите на Епиктет, които ми предаде, споделяйки с мен собствената си колекция.

8. От Аполоний – да бъда независим и да следвам целта си без колебание. А не отклонявам поглед към нищо друго, дори и за ми,г освен към разума. И винаги да бъда верен на себе си, в силна болка, когато загубя дете и при продължително боледуване. И защото видях ясно жив пример, че един и същ човек може да бъде както непоколебим, така и отстъпчив, и да не е раздразнителен, когато обяснява нещо. И за това, че имах пред очите си човек, който ясно смята опита и умението си да разяснява философски принципи за най-малкото от своите достойнства. И от него научих да приемам от приятели това, което се смята за услуга,без да се чувствам унизен пред тях, нито да ги отминавам без благодарност.

9. От Секст – доброжелателно разположение на духа и пример за семейство, ръководено по бащински, и идеята да живея в съгласие с природата. Да съм истински трезв и сериозен, да се грижа с внимание за интересите на приятелите си, да съм търпелив с невежите и с онези, които си съставят мнение, без да го обмислят. Той имаше способността лесно да се приспособява към всички, така че разговорът с него беше по-приятен от всяка похвала. В същото време той бе най-високо ценен от онези, които общуваха с него. И умееше както да открива, така и да подрежда по проницателен и последователен начин правилата, необходими за живота. И никога не изпадаше в гняв или друга страст, а беше напълно безстрастен, и в същото време показваше изключително грижовна и топлосърдечна привързаност. И можеше да изрази одобрение без шумна показност, и притежаваше много знания, без да си придава важност.

10. От Александър – граматика, да се въздържам от търсене на недостатъци и да укорявам онези, които говорят недодялано или граматически неправилно, или използват странни изрази. Но умело да представя точния израз, който би трябвало да се използва и то във вид на отговор или потвърждение, или като се включа в обсъждане на самия проблем, а не на думата, или по друг подходящ начин.

11. От Фронтон – да разпознавам завистта, коварството и лицемерието на тиранина и че, общо взето, онези измежду нас, които се наричат патриции, са лишени от бащинска грижовност.

12. От Александър, последователя на Платон – зда не казвам на никого често и без нужда, нито да пиша в писмо, че нямам свободно време. Нито пък непрестанно да извинявам пренебрегването на задълженията към близките ми, като се позовавам на неотложни задачи.

13. От Катул – да не съм безразличен към укор на приятел, дори когато е неоснователен, а да се опитам да възвърна обичайното му отношение. Да съм готов да говоря добре за учителите, както се твърди, че са правили Домиций и Атинодот. И да се отнасям с истинска обич към децата си.

14. От брат ми Север – да обичам семейството си, истината, справедливостта. Чрез него се запознах с Тразея,  Хелвидий, Катон, Дион, Брут и от него възприех идеята за държавно управление, при което законът е един и същ за всички. Държавно управление, което се грижи за равните права и еднаквата свобода на словото, и идеята за достойно управление, което цени свободите на управляваните над всичко. От него също научих винаги да се отнасям към философията с неизменно увашение и да бъда благотворителен и щедър към другите. Да поддържам надеждата за по-обро и да вярвам, че приятелите ми ме обичат. Видях как не скрива мнението си от онези, които осъжда, и че няма нужда приятелите му да гадаят какво иска или не иска, защото това беше съвсем ясно.

15. От Максим – самоконтрол и да не се разсейвам от нищо, бодрост на духа при всички обстоятелства, а също и при болест. И точното съчетание на любезност и достойнство, и да изпълнявам всяка поредна задача, без да се оплаквам. Да казвам онова, което мисля и в нито едно от делата ми да няма лошо намерение. Да не показвам учудване или изненада и никога да не бързам, нито да отлагам да свърша нещо. Да не се смущавам, нито унивам, нито прикривам досадата си със смях, а от друга страна, никога да не съм избухлив или мнителен. Да съм благотворителен и готов да простя, и у мен да няма нищо фалшиво. Д оставям впечатление на човек по-скоро безукорен, отколкото на такъв, който се е усъвършенствал. Видях как хората не мислят, че Максим ги презира, но в същото време не се осмеляват да се смятат за по-добри от него. Освен това, той владееше изкуството да се шегува, без да обиди никого.

16. От баща ми – умереност, непоколебима последователност при изпълнение на добре обмисленото решение и никакво тщеславие по отношение на нещата, които хората наричат почести. Любов към труда и постоянство, и готовност да изслушвам тези, които имат някакво предложени от полза за всички, и неотклонна твърдост при отдаване на всеки според заслугите му. И че знаеше от опит кога да предприеме енергични действия и кога да прояви снизходителност. Видях, че е преодолял всичко, свързано с любовта към момчетата. Той не се смяташе за нещо повече от всеки друг гражданин. И никога не принуждаваше приятелите си да споделят трапезата му или непременно да го придружават, когато пътува. Винаги запазваше отношението си към онези, които не успяваха да тръгнат с него поради неотложни обстоятелства. Видях също навика му по време на съвещания да разглежда внимателно всички обстоятелства, видях последователността му и че никога не приключваше разглеждането, задоволявайки се с първото предложение. Той поддържаше приятелствата си и не се отегчаваше бързо от тях, нито показваше прекалена привързаност. Винаги бе в добро настроение и предвиждаше всичко отдалеч, като се грижеше и за най-малките неща без показност. Бързо спираше възгласите в негова чест и всяко ласкателство, и винаги следеше отблизо нещата, необходими за управлението на империята. Грижеше се да не се пропиляват средства и търпеливо понасяше обвиненията за това си поведение. Не бе суеверен в отношението си към боговете, нито привличаше на своя страна хората чрез подаръци или опитвайки се да им угоди. Показваше трезвост и непоколебимост и никога не мислеше и не вършеше зло, нито се увличаше по новости. И от нещата, които допринасят по някакъв начин за удобството на живота, и които съдбата дарява в изобилие, той се възползваше без самодоволство и без да се извинява: така че, когато ги имаше, той им се наслаждаваше, но когато ги нямаше, не ги търсеше. Никой никога не би казал за него, че е софист или [доморасъл] празнодумец или педант, но всички го признаваха за истински мъж – зрял, съвършен, неподвластен на ласкателства, способен да ръководи своите дела, както и делата на другите. Освен това почиташе истинските философи и не упрекваше онези, които претендират да са философи, нито им се поддаваше лесно. Той бе общителен и любезен без неприятни преструвки. Грижеше се разумно за телесното си здраве, не като човек, който се наслаждава на живота, нито заради външния си вид, но не и небрежно, а така, че чрез грижата за себе си много рядко да има нужда от изкуството на лечителя, от лекарство или външни пластири. Той с готовност признаваше достойнствата на онези, които имат някакви способности, например красноречие, знания в областта на закона или морала или нещо друго и им даваше подкрепата си, тъй че всеки да се радва на уважение според заслугите си. И винаги действаше в съответствие с установените традиции на държавата, без да го демонстрира. Освен това не обичаше промените, нито бе непоследователен, но предпочиташе да се придържа към едни и също места и да се занимава с един и същи неща. И след силните престъпи на главоболие веднага се връщаше към обичайните си занимания бодър и пълен с енергия. Той нямаше много тайни, а малко е рядко, и те бяха свързани само с държавни дела. И показваше благоразумие и пестеливост при организирането на зрелища и издигането на обществени сгради, когато раздаваше дарения на хората, и в други подобни постъпки, защото бе човек, който се грижи за онова, което трябва да бъде свършено, а не за славата, която би могъл да спечели чрез делата си. Той не посещаваше баните в неподходящо време, не обичаше да строи разкошни домове, нито бе взискателен към храната, тъканите и цветовете на дрехите, нито към външността на робите си. Дрехите му бяха от Лориум*, вилата му на крайбрежието и като цяло от Ланувиум. Знаем как постъпи той със събирача на такси в Тускулум, който го помоли за прошка; и винаги постъпваше така. У него нямаше грубост, нито непреклонност, нито необузданост, и вършеше всичко, както казват, без пот на челото. Но разглеждаше въпросите един по един, сякаш има много време и без да се суети, подредено, енергично и последователно. И за него може да се каже онова, което е писано за Сократ – че е способен както да се въздържи, така и да се наслаждава на онези неща, от които мнозина са твърде слаби да се въздържат, и на които не могат да се наслаждават, без да прехвърлят мярката. Но да си достатъчно силен да понесеш едното и да запазиш трезвомислие в другото означава, че си човек, който има съвършен и несломим дух, какъвто той показа по време на боледуването на Максим.

17. На боговете дължа, че имах добри прародители, добри родители, добра сестра, добри учители, добри другари, добри роднини и приятели, почти всичко добро. Освен това съм задължен на боговете, че не бях подтикнат да извърша нещо лошо срещу някой от тях. Макар че, ако не бе представила възможност, душевната нагласа, която имах, би ме довела до постъпка от този вид. Но благодарение на тяхната благосклонност, никога не се стигна до такова стечение на обстоятелствата, което би ме поставило пред изпитание. По-нататък съм благодарен на боговете, че не бях отглеждан при наложницата на дядо ми и че запазих цвета на младостта си и не станах мъж преди подходящата възраст, а дори я прехвърлих. Че се подчинявах на владетел и баща, който успя да изкорени всяка гордост у мен. И да ме н аучи, че човек може да живее в дворец, без да се нуждае нито от телохранители, нито от бродирани дрехи, или от факли и статуи и подобна показност. Но че е по силите на такъв човек да живее почти като частно лице, без при това да мисли по-посредствено или да бъде по-безотговорен в делата, които върши в интерес на обществото както подобава на владетел. Благодаря на боговете, че ми дадоха такъв брат, който чрез своя характер ме подтикна да се грижа за себе си и който в същото време ме радваше с уважението и любовта си. Че децата ми не се родиха глупави или с телесни недостатъци. Че не станах по-вещ в риториката, поезията и другите дейности, с които може би щях да съм изцяло зает, ако бях видял, че напредвам в тях. Че побързах да осигуря на моите възпитатели положението, което ми се струваше, че желаят, без да ги карам да акат с надеждата, че ще свърша това по-късно, защото тогава те още бяха млади. Че познавах Аполоний, Рустик и Максим. Че получавах ясни и чести впечатления за живот в съгласие с природата и какъв е този живот. Така че, доколкото зависеше от боговете, техните дарове, помощ и вдъхновение, нищо не ме спираше веднага да заживея съобразно природата, макар все още да не успявам напълно в това по моя собствена вина. А и защото не следвам божествените знамения, дори бих казал – почти преки указания. Че тялото ми издържа толкова дълго подобен начин на живот. Че никога не докоснах нито Бенедикта, нито Теодор, и че бях излекуван, след като ме завладя любовна страст. И че макар често да се сърдех на Рустик, никога не направих нещо, за което да се разкайвам. Че макар да бе съдено майка ми да умре млада, тя прекара последните години от живота си с мен. Че когато исках да помогна на човек в нужда или при друг някакъв случай, никога не ми казваха, че нямам средства да го направя. И че аз самият никога не съм имал нужда да взема нещо от друг. Че имам такава съпруга, толкова покорна и любяща и толкова непретенциозна. Че нямаше недостиг от добри възпитатели за децата ми. И че насън ми бяха показани, освен всичко друго, лекове срещу кръвохрачене и световъртеж. И че когато пожелах да изучавам философия, не попаднах в ръцете на някой софист. И че не губих времето си с писатели [на истории] или в разбор на силогизми, нито се занимавах с изучаване на небесните явления, защото всички тези неща изис8кват помощ от боговете и съдбата.

Из: Марк Аврелий. Към себе си. Хеликон, Превод от оригинала Джордж Лонг. Редактор на англ. издание Едуин Гин


Следва:
21.03. - МАРК АВРЕЛИЙ - КЪМ СЕБЕ СИ (Кратка биография)

http://nbrakalova.blog.bg/history/2019/03/21/mark-avrelii-kym-sebe-si-kratka-biografiia.1650158

 

* Лориум е вила на морския бряг на север от Рим. Антонин е отраснал там и е починал там. – Бел. на англ. прев. 



Гласувай:
5



1. troia - Здравей, Наде!
24.02.2019 15:00
Интересна публикация. За съжаление повечето римски императори не са имали неговият морал. Дори синът му. То и сега е така. Сред управляващите моралните хора са единици.
Хубав ден!:)
цитирай
2. leonleonovpom2 - Поздравления! Марк Аврелий е ...
24.02.2019 21:13
Поздравления!

Марк Аврелий е чоже би най- стойностният римски император! Съчетал разнопосочни качества-отличен император, политик, военен, дипломат, философ, учен!.....
Въпреки ,че съдбата го е наказала несправедливо-с неверна жена/ Фаустина Младата/, син Комоз/ под съмнение/, останал в историята като един от най - мразените императори, съимператор/ Луций Вер/ ,на когото безропотно върши и неговата работа!

Хубава вечер!
цитирай
3. nbrakalova - Към 1. troia
24.02.2019 22:41
troia написа:
Интересна публикация. За съжаление повечето римски императори не са имали неговият морал. Дори синът му. То и сега е така. Сред управляващите моралните хора са единици.
Хубав ден!:)

Сигурно не му е оставало достатъчно време да възпитава сина си. Или не е бил достатъчно изискващ и строг. Има такива знаменателни случаи на родителски пропуски. Това е голяма житейска тема.
Приятна вечер!
цитирай
4. nbrakalova - Към 2. leonleonovpom2
24.02.2019 22:48
leonleonovpom2 написа:
Поздравления!

Марк Аврелий е чоже би най- стойностният римски император! Съчетал разнопосочни качества-отличен император, политик, военен, дипломат, философ, учен!.....
Въпреки ,че съдбата го е наказала несправедливо-с неверна жена/ Фаустина Младата/, син Комоз/ под съмнение/, останал в историята като един от най - мразените императори, съимператор/ Луций Вер/ ,на когото безропотно върши и неговата работа!

Хубава вечер!


Така или иначе Марк Аврелий е забележителен характер, за когото в онези далечни години са преценили, че е добре учениците да се запознаят и разсъждават.
цитирай
5. troia - Наде,
02.03.2019 12:33
честита Баба Марта!
Пожелавам ти да си здрава, весела и засмяна през цялата година!:)
Хубав ден!
цитирай
6. nbrakalova - Към 5. troia - Катя, благодаря ти!
02.03.2019 20:53
troia написа:
честита Баба Марта!
Пожелавам ти да си здрава, весела и засмяна през цялата година!:)
Хубав ден!


И на теб честита Баба Марта!
Състоянието на радост не врекиму се отдава, но и аз на теб го пожелавам да бъде поддържано заедно с творческия ти усет и "приказна" проницателност.
Приятна вечер!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1624707
Постинги: 501
Коментари: 1643
Гласове: 5868
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031