Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2019 09:54 - На този ден – 14 януари
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1198 Коментари: 6 Гласове:
4

Последна промяна: 29.01.2019 17:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ЖИВОТ ОТДАДЕН НА СЛУЖЕНЕ
[…]

Има далеч повече риторични изказвания за себеотрицателното служене, отколкото практични примери, които го илюстрират в реалния живот. Един от тези малцина смели хора, които практикуват това, което проповядват, е Алберт Швайцер (1875-1965). Той е роден на 14 януари 1875 г. в немската провинция Елзас-Лотарингия и накрая става известен теолог, музикант, философ и лекар. Холандската медицинска сестра Мария Дж. Лагендижк „Той е истински елзасец. Очарователен като французин и надежден като германец“.

През 1904 г. Швайцер прочита една статия за нуждата от лекари във френската колония Габон, Екваториална Африка. За изумление на всички той се отказва от блестящата си кариера на университетски професор в Страсбург и се записва в медицински факултет. През април 1913 г. той и съпругата му отиват в Ламбарене, където построяват клиника в джунглата. По-късно той обяснява: „Години наред бях щедър на думи и с радост приех призива за преподавател по теология и проповедник. Обаче тази нова дейност не можех да си я представя като приказки за религия и любов, а само като прилагането им на практика“.

Д-р Швайцер е удостоен с Нобелова награда за 1952 г., която получава година по-късно, на 10 декември 1953 г. Но той се връща в Африка и използва парите от наградата за болницата си за прокажени в Ламбарене. Малко преди да почине, съпругата му го пита колко дълго мисли да остане в Африка. На което той отговаря: „Докато дишам“. За щастливия живот Швайцер заявява: „Успехът не е ключът към щастието. Щастието е ключът към успеха. Ако обичаш това, което правиш, ще постигнеш успех“. Казва още: „Щастието не е нищо повече от добро здраве и лоша памет“.

За себеотрицателното служене Швайцер добавя: „Целта на човешкия живот е да служи и да проявява състрадание и готовност да помага на другите“. Животът става по-труден за нас, когато живеем за другите, но същевременно по-богат и по-щастлив“. „Примерът не е най-важното нещо, когато влияем върху другите: той е единственото“. „Единственото важно нещо, когато си отидем, ще бъдат следите от любовта, които сме оставили след себе си“. Помислете днес над тези свидетелства и как те могат да повлияят върху вашия живот.

Из: Алберто Р. Тим. Всеки ден – ново начало. С., 2018. 



Гласувай:
4



1. germantiger - ...
14.01.2019 13:30
ТОВА ДА - великолепно казано
За щастливия живот Швайцер заявява: „Успехът не е ключът към щастието. Щастието е ключът към успеха. Ако обичаш това, което правиш, ще постигнеш успех“

ЗАМИНАВАНЕТО И ДЕЙНОСТТА МУ В АФРИКА - НЕ
тя е стремеж към него си, себе си да задоволи, защото ако е имал ум чудесно е знаел, че на неграта не може и не трябва да се помага
цитирай
2. nbrakalova - Към 1. germantiger
14.01.2019 19:27
germantiger написа:
ТОВА ДА - великолепно казано
За щастливия живот Швайцер заявява: „Успехът не е ключът към щастието. Щастието е ключът към успеха. Ако обичаш това, което правиш, ще постигнеш успех“

ЗАМИНАВАНЕТО И ДЕЙНОСТТА МУ В АФРИКА - НЕ
тя е стремеж към него си, себе си да задоволи, защото ако е имал ум чудесно е знаел, че на неграта не може и не трябва да се помага


Благодаря за прочита и коментара!
Видно е, че съм си позволила да пропусна текст, който обаче е мотивирал автора да направи връзка именно към Швайцер като рядък случай на непопулярен начин за житейска реализация. Разбира се, заминаването му за Африка е личен избор и то осъзнат - дали е егоизтичен, задоволяващ лично и единствено него, е трудно да се отсъди. Едни личности се посвещават за спасението или добруването на хора, други - на животни, трети се посвещават на науката или други каузи. За едни успехът е в кариерата, за други - облекчаването на нечии страдания и пр., изборът е голям, а и не само в добрия смисъл аспекти.
Така или иначе способностите, придобитите знания, перспективите, животът му в цялост нареждат Швайцер между плеяда впечатляващи личности, още повече ако основанието е "ако обичаш"...
цитирай
3. germantiger - +
15.01.2019 11:33
не знам колко си чела, доколко си запозната със състраданието и помоща извъ н християнските "трактовки", но аз съм попрочел по различни поводи немалко

и разбира се отдавна на умовете е ясно, че понякога състраданието, помоща са "себерефлексия" задоволяваща себе си

и не единствено него, що за ограничено отсъждане какво може да задовли едно стсрадание или помощ - те могат да дадат и задоволят "широк спектър" от субекти и потребности

здравия разум векове наред сочи, че на африка да се помогне е почти невъзможно, за това ако някой помага, а днес го правя маса хора и организации и то много от тях истински и чистпосърдечно е една как да кажа - наивна дейност, потребност на помагащите много повече от рационалност
цитирай
4. nbrakalova - 3. germantiger - +
15.01.2019 23:31
germantiger написа:
не знам колко си чела, доколко си запозната със състраданието и помоща извъ н християнските "трактовки", но аз съм попрочел по различни поводи немалко

и разбира се отдавна на умовете е ясно, че понякога състраданието, помоща са "себерефлексия" задоволяваща себе си

и не единствено него, що за ограничено отсъждане какво може да задовли едно стсрадание или помощ - те могат да дадат и задоволят "широк спектър" от субекти и потребности

здравия разум векове наред сочи, че на африка да се помогне е почти невъзможно, за това ако някой помага, а днес го правя маса хора и организации и то много от тях истински и чистпосърдечно е една как да кажа - наивна дейност, потребност на помагащите много повече от рационалност

В голяма част съм съгласна.
Но ставаше дума конкретно за частния случай А. Швайцер. Да, тук става въпрос за християнска практика. Роден в семейство на лутерански пастор, като начало той завършва философия и теология. Не е чудно тогава, че дисертацията му по философия е на тема „Религиозната философия на Кант“. В тази връзка не е възможно да не е размишлявал и върху разбирането, че „вяра без дела е безплодна“ (Яков 2:20). Писах, че е трудно да се отсъди решението му да се посвети на болни от Африка, защото кой може да знае подбудите на човека.
Не съм чела достатъчно от онова, което здравият разум е размишлявал по отношение някакво интегриране на Африка към една толкова чужда за народите на този континент култура. За мен лично „не почти“, а с днешна дата е също невъзможно, особено по начина, по който се провежда „от маса хора и организации“, но това е друга тема. А и хората със здрав разум имат достатъчно затруднения и без това съвременно преселение.
Помощта на Швайцер е по-малка от „капка в морето“, в повечето очи с основание неразумна, смешна, грешна. Правейки обаче аналог със случващото се днес, не може да не ми направи впечатление, че той не прехвърля за лечение болните в родината си, а сам отива при тях – т.е. той не ангажира с решението си нито държавата, нито сънародниците си. (Да не говорим, че ставащото днес е и бизнес без какъвто и да било алтруизъм.)
Цивилизационните разлики може би биха могли (по определен начин) да се компенсират със стотици години, дори хилядолетие – все пак варварите, отправили се към пределите на Римската империя, не останаха такива. (Отделен е въпросът за варварски постъпки във всички времена.) Между другото, в тази посока на мисли, ако процесът е и бизнес, с какво са подлъгвани емигрантите, какво включва „рекламата“, че Европа предлага „на пазара“? Много неща, защото много е създала, но едно нещо явно липсва на „витрината“ – принципи. И то е решаващо, за да бъде тя победена. Защото те са в основата на оградата срещу набези.
Признавам, „приказките“ ми са общи и бегли, като на лаик. :)
цитирай
5. germantiger - ...
16.01.2019 12:21
"Приказките" ти са подредени и добре представени или изказани/написани.

Не разбирам единствено това:
" ...по отношение някакво интегриране на Африка към една толкова чужда за народите на този континент култура."

Помоща на Швайцер и подобните не е интегриране на цели народи, нито днес иде реч за интеграция в смисъла, който ние влагаме тук в Европа

и това:
Помощта на Швайцер е по-малка от „капка в морето“, в повечето очи с основание неразумна, смешна, грешна.

Ролята на жертва е характерна твърде често за теб като християнка. То това е като някаква психичиеска "дрога" за част от вярващите, поне такива са ми впечатленията.

На сериозни действия и оценките за тях обикновено се смеят интелигентни лигльовци с бели якички, аз не съм от тях.

Аз се смея на други "неща", като иде реч за оценки на хора и действия обикновено ненавиждам и презирам, дразня се.
цитирай
6. nbrakalova - 5. germantiger - ... Благодаря за коментара.
17.01.2019 22:57
germantiger написа:
"Приказките" ти са подредени и добре представени или изказани/написани.

Не разбирам единствено това:
" ...по отношение някакво интегриране на Африка към една толкова чужда за народите на този континент култура."

Помоща на Швайцер и подобните не е интегриране на цели народи, нито днес иде реч за интеграция в смисъла, който ние влагаме тук в Европа

и това:
Помощта на Швайцер е по-малка от „капка в морето“, в повечето очи с основание неразумна, смешна, грешна.

Ролята на жертва е характерна твърде често за теб като християнка. То това е като някаква психичиеска "дрога" за част от вярващите, поне такива са ми впечатленията.

На сериозни действия и оценките за тях обикновено се смеят интелигентни лигльовци с бели якички, аз не съм от тях.

Аз се смея на други "неща", като иде реч за оценки на хора и действия обикновено ненавиждам и презирам, дразня се.


Да, личното решение на Швайцер „и подобните“ не е интеграция. В случая, нетърсейки точната дума, използвах набързо „интеграция“ в най-общ смисъл, поне за мен думата включва много аспекти, макар да си давах сметка, че не е подходящата. Отново моето непрецизиране и влагане смисъл, който е само в моята представа, си казва думата…

За капката в морето няма никаква жертва, защото това е самата истина в океана на реалното повсеместно и многолико страдание.

За (християнската) „роля на жертвата“ и „дрогата“ съм твърде шокирана, за да коментирам, но го маркирам. Жалко за впечатлението, което оставям!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1624940
Постинги: 501
Коментари: 1643
Гласове: 5868
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031