Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06 22:48 - „ЗА ДА СЕ РАЗКРИЕ ИСТИНАТА, ПОТРЕБНИ СА ДВАМА – ЕДИН, ЗА ДА Я ИЗКАЖЕ, И ДРУГ, ЗА ДА Я РАЗБЕРЕ.“ Джубран
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 543 Коментари: 8 Гласове:
6

Последна промяна: 20.06 01:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Халил Джубран и Мери Хескел – предопределението

„Понякога по някакви причини хората живеят разделени, но душите им остават свързани…“

Има срещи, които са съдбоносни и сякаш се случват, за да тласнат живота ни към неговата цел. Такава била срещата между писателя и художник Халил Джубран и Мери Хескел. Те се запознали през 1904 г. по време на една изложба в Бостън, където за първи път били показани картини на никому неизвестния дотогава 21-годишен младеж. Няколко дни по-късно, още преди да успее да намери купувачи за платната си, рисувани през последните няколко години, те изгорели при инцидент в студиото. Джубран бил съсипан. Тогава ненадейно той получил писмо от Мери, която изказвала съчувствието си по повод случилото се.

Така започнала тази невероятна история.

Родителите на Джубран били ливански емигранти и едвам свързвали двата края – майка му и двете му сестри се трудели неуморно, за да дадат шанс на Джубран да рисува, вместо да работи. Той все още говорел и пишел трудно на английски език, а Мери Хескел произхождала от богат род и била меценат. Тя се съжалила над момчето и решила да му даде сумата, нужна за да отиде да учи изобразително изкуство в Париж. Оттам той често й пишел писма и помежду им припламнала искрата на дълбока привързаност.

Когато се завърнал в Бостън, Джубран предложил брак на своята благодетелка, но тя отказала, смятайки че възрастовата им разлика (Мери била десет години по-голяма) ще бъде пречка. В следващите години Джубран й предложил брак цели пет пъти, а отговорът неизменно бил отрицателен. Но не защото Мери не го обичала… В едно нейно писмо тя настоява, че няма нужда да „развалят такова приятелство с лоша любовна връзка“ и че „физическите неща отминават бързо, а аз не искам нищо между нас да отмине бързо…“.

Тя помогнала на Джубран да се установи в Ню Йорк, издържала го и започнала да му изпраща любимите си книги с подчертани пасажи в тях, за да обогати културата му. Той все повече обиквал литературата. Веднъж в знак на своята обич Мери подарила на Джубран парче от метеорит, а той на нея – стих, който й посветил.

Така Джубран започнал да пише, а Мери редактирала написаното, защото той все още бил неумел в английския език.

„Демонстрациите на любов са малки, сравнение с голямото, което е скрито зад тях…“

В едно от първите си писма до Мери Джубран казва:

„Нещо ме привлече към теб още щом те видях.“

„Загубата на моите картини трябва да се дължи на някаква причина, която все още е неясна за нас.“

„Това, което човек иска да прави, е предопределено от божествения елемент в нас.“

Джубран вярвал в съдбовната предопределеност на хората и разбирал, че Мери е призвана да изиграе определена роля в живота му. Съвсем скоро станало ясно каква била тя…

Под редакцията на Мери той написал книгата си „Пророкът“, която щяла да му донесе световна слава. След изпълнението на това предопределение и след почти 20 години взаимност двамата се разделили завинаги, защото Мери се омъжила за свой връстник.

Но Джубран така и не я забравил. Останалите му произведения, включително стиховете му, също били вдъхновени от нея. В едно от последните си писма той споделя:

„Работя с мисълта за теб… и ако харесваш това, което правя, то това е всичко, което искам.“

А в негов стих се казва:

„Понякога по някакви причини хората живеят разделени,
но душите им остават свързани…“
(Из „A lover’s call“, превод И. У.)

Джубран се отдал на алкохолизъм и се хранел нередовно, за да може да работи повече. Когато лекари установили, че се налага операция за спасяването му, той отказал да се подложина интервенцията. Едно негово произведение е посветено на Иисус („Иисус, син човешки“) – Джубран бил дълбоко впечатлен от идеята, че някой е искал да се жертва в името на по-висша цел, затова сам той избрал да се пожертва в името на изкуството. Освен това без Мери вече не можел да пише както преди.

Умрял едва 48-годишен през 1932 г., като до края на живота си останал беден.

„Той очакваше смъртта с радост… Той бе поет, умиращ от глад в града на богатите… Стотици години по-късно хората му издигнаха паметник, защото неговите произведения ги бяха спасили от хватката на невежеството…“ (Из „Смъртта на поета е неговия живот“, Халил Джубран, превод И. У.)

Точно както пише в стиха си „Смъртта на поета е неговият живот“, Джубран бива признат post mortem за третия най-продаван поет в света след Шекспир и Лао Дзъ.

И нищо от това е нямало да бъде възможно без Мери…

„Аз и ти сме едно цяло, Мери. Ти си част от самия мен и не е възможно да се разделим, без и двамата да бъдем унищожени… Но знам, че от този период на болка ще се роди нещо много красиво.“

„Вашата болка е счупването на черупката, която сковава вашето прозрение… И както плодната костилка се пропуква, за да може сърцето да види слънцето, така и вие трябва да познаете болката.“ (Из „Пророкът“[1])

„Болката е креативна сила.“

Понякога болката в живота ни, разделите и разочарованията, са част от нашето предопределение.

Понякога хората живеят разделени, но душите им остават свързани.

Понякога от това произлиза нещо много красиво – книга, музика или картина.

Инна Учкунова. Докато сърцето се надява.


•  •  •

„Кога сърцето ми ще се отвори?
Когато бъде разбито.“      Джубран

„Ето част от онова, което хората говорят за мен – и имат право: аз съм краен до безумие, склонен съм да руша – точно както съм склонен да градя; в сърцето ми се таи омраза към това, пред което хората благоговеят, и любов към онова, от което те се отвращават, а ако беше по силите ми да изкореня привичките, убежденията и традициите на хората, не бих се поколебал нито миг. Колкото до думите на някои, че творбите ми са катран в меда, това са думи, които показват истината зад плътно покривало; а голата истина е, че аз не смесвам катрана с мед, напротив, сипвам го чист... при това го сипвам в чисти прозрачни чаши. Онези пък, които ме извиняват пред себе си с думите "Той е фантазьор, който витае в облаците", са вперили поглед в блясъка на тези прозрачни чаши и нехаят за напитката, която е вътре и която те наричат катран, защото слабите им стомаси не могат да я смелят.
Може би това встъпление е грубо безочие, но безочието с цялата му грубост не е ли по-добро от нежното предателство? Безочието се изявява чрез самото себе си, а предателството облича дреха, кроена за другиго.“ (Из: Джубран "Упойка и скалпел")

image

„Всички ние сме затворници, но едни килии имат прозорци, а други – не.“

„Животът е остров, чиито скали са въжделенията, дърветата му – мечтите, цветята му – усамотението, изворите му – жаждата, а сам той е сред море от самота и уединение.“ Джубран

„Разумът е черупката на сърцето и духа. Онзи, който живее с разума без сърце, никога не ще познае от живота друго, освен черупките му. Но тъй малцина са ония, които имат сърце и каква сладост има в тях; и тъй много са ония, които имат разум – и какви глупци са. Който живее с духа си, се смее – и се смее с цялата радост и доволство, на която е способно съществото му. И носителят на разума-везна се смее, ала благоразумно, сякаш лицето му е направено от стъкло и отдаде ли се на смеха, някои от чертите му ще се счупят. Синът на духа живее с духа си: тъжи, ридае, плаче, давейки се в сълзите си . А робът на разума не заплаква, докато от разума му не се вдигне добър математик, който да брои капките на сълзите му и да записва въздишките и охканията. Синът на духа обича, люби и одобрява, докато достигне до Бог. А синът на разума проявява дружелюбие, но с мъдрост, а дружелюбието е наука за правилата…“ (Превод: Мая Ценова. Из: Джубран „Обърни страницата, момче“)


„Красотата блясва пред нас на трона на своята слава, ние приближаваме и в името на копнежа оскверняваме полите й и събаряме венеца на нейната непорочност.
Любовта минава покрай нас, облечена в дрехите на простотата, а ние се боим от нея и се крием в пещерите на мрака, или пък, следвайки я, вършим в нейно име злини [...]" – (Из "Между истината и заблудата", Джубран)

„Веднъж Красотата и Грозотата се срещнаха на морския бряг. И си рекоха една на друга:
— Хайде да се изкъпем в морето.
И те се съблякоха и заплуваха сред вълните. А подир малко Грозотата излезе на брега, сложи си дрехата на Красотата и продължи по пътя си.
А Красотата на свой ред излезе, ала не намери дрехата си; и понеже бе твърде свенлива, та да остане гола, сложи си дрехата на Грозотата.
И Красотата продължи по пътя си.
И оттогава насетне мъжете и жените бъркат едната с другата.
Ала има такива, които са зърнали лицето на Красотата и я разпознават въпреки дрехата. И има други, които познават лицето на Грозотата и нейната дреха не я прикрива от очите им.
(Из Джубран. „Странникът“)


"Когато приятелят ти говори от сърце, не се боиш да изразиш както твоето съгласие, така и твоето несъгласие.
Но ако приятелят ти мълчи, ти непрестанно се вслушваш в сърцето му; защото в приятелството всички мисли, всички желания, всички надежди се раждат и споделят с безмълвна радост.
Когато се отделяш от приятеля си, не скърбиш; защото онова, което най-много харесваш в него, бива по-ясно в отсъствието му, както планината се вижда на катерача по-ясна откъм полето.
И нека в приятелството няма друга цел освен вглъбяването на духа. Понеже любовта, която търси друго освен разкриване на собственото си тайнство, не е любов, а хвърлена напразно рибарска мрежа." (Из Джубран. "За приятелството", "Пророкът")

„Заради онова, което каза без да мислиш и онова, което си мислил, без да го кажеш, много любов се е пропиляла.“ Джубран

„Може да забравите с кого сте се смели, но няма да забравите с кого сте плакали.“ Джубран

"Седем пъти презирах душата си.
Първият път, когато видях, че тя се покорява, за да достигне висоти.
Вторият път, когато забелязах, че тя куца в присъствието на сакати.
Трети път, когато трябваше да избира между трудното и лесното и т я избра лесното.
Четвъртият път, когато тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин.
Петият път, когато тя, претърпявайки поради своята слабост, представи търпението си за сила.
Шестият път, когато с презрение се извърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски.
И седми път, когато тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел.“ (Из: Джубран „Пясък и Пяна“)


"Казах на мечтите си "Елате" и те се извисиха." Джубран

Макар вълната от думи вечно да се надига в нас, нашите дълбини са вечно безмълвни.“ Джубран

•  •  •

Приятели мои, спътници мои,
Горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.
Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса.
Горко на народ, който приветства побойника кат о герои и смята блестящия завоевател за щедър.
Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве и робува.
Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.
Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.
Горко на народ, който посреща своя нов
водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.
Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката.
Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.“ (Из: Джубран „Странникът“)


„(…) Когато се уморих да следвам вековете и ми омръзна да наблюдавам върволицата от народи и нации, седнах самотен в долината на призраците, където се крият сенките на отминалите времена и спят душите на идните времена. Там видях един жалък призрак да върви сам, вперил поглед в слънцето, и го запитах:
- Кой си ти и как се казваш?
- Името ми е Свобода.
- Къде са синовете ти?
- Един умря разпнат, друг – обезумял, трети още не се е родил.
Сетне се скри от очите ми в мъглата.“[2]


•  •  •

„Пророкът” на ливанския автор Халил Джубран е един от най-популярните сборници поезия, вдъхновил милиони читатели и преведен на над 40 езика от първата си публикация през 1923 г. Вечните стихове са представени в нова, запленяваща форма в "Пророкът" – анимационната антология на режисьора Роджър Алърс ("Цар Лъв"), който събира международно признати аниматори, за да превърнат елегантния текст на Джубран в живописно киноизживяване. Продуцент на екранизацията е актрисата Салма Хайек.

•  •  •

„Защо да не се отдръпнем за малко от тези твърде отъпкани пътеки, да поспрем и да се взрем в царствата отвъд нощта, отвъд деня, отвъд времето, отвъд вечността?“ Джубран


[1] Източник: http://www.economy.bg/article/view/17098

 

[2] Джубран Халил Джубран, Завръщането на Пророка, Предтечата-Бури, изд. ЛаковПРЕС, С., 1995, с. 77. 



Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - 1
20.06 13:15
Категорично НЕ харесвам "истории" мебду араби и бели жени.

Да, знам, че всички сме хора първо или второ, но сме също бели и араби.

„Нещо ме привлече към теб още щом те видях.“
нещо англосаксонско и различно, разбира се

„Загубата на моите картини трябва да се дължи на някаква причина, която все още е неясна за нас.“
съдбовност янкаква долавям тук, заблуждение или незаблуждение намекнато от него

„Това, което човек иска да прави, е предопределено от божествения елемент в нас.“
различието ми с теб Надежда в това - не отричам божественото, но го НЕприемам в интерпретзциите на религиите днес, които вс епак не познавам - признавам че не познавам в дълбочина
цитирай
2. germantiger - 2
20.06 13:18
„Кога сърцето ми ще се отвори?
Когато бъде разбито.“ Джубран

ефектно и ми хареса, не заради ефекта, а заради истината като елемент в него


"ако беше по силите ми да изкореня привичките, убежденията и традициите на хората, не бих се поколебал нито миг"

глупаво и арогантно, познато ми е, бил съм идиот така


"... аз не смесвам катрана с мед, напротив, сипвам го чист... при това го сипвам в чисти прозрачни чаши. Онези пък, които ме извиняват пред себе си с думите "Той е фантазьор, който витае в облаците", са вперили поглед в блясъка на тези прозрачни чаши и нехаят за напитката, която е вътре и която те наричат катран, защото слабите им стомаси не могат да я смелят."

МНОГО МИ ДОПАДНА, надявам се, да го разбирам, защото се припознавам
цитирай
3. germantiger - 3
20.06 13:21
"Когато приятелят ти говори от сърце, не се боиш да изразиш както твоето съгласие, така и твоето несъгласие.
Но ако приятелят ти мълчи, ти непрестанно се вслушваш в сърцето му

„Може да забравите с кого сте се смели, но няма да забравите с кого сте плакали.“

Горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.

Горко на народ, който приветства побойника кат о герои и смята блестящия завоевател за щедър.

Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.

Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.

АБСОЛЮТНО, на моменти гениално и ласконично

ОСОБЕНО АКТУАЛНО ЗА БЪЛГАРИТЕ ДНЕС
цитирай
4. nbrakalova - Към germantiger - 1
20.06 21:27
Знам, че „категорично НЕ харесвам "истории" между араби и бели жени…“
Независимо от това какво на нас ни харесва или не ни харесва, независимо от убеждения, или логика, то става... Дали е привличане-химия, или душевно привличане – то не пита, не се съобразява, надделява над всяка логика, разбиране, обоснована философия. Като че ли дори личният избор тук не важи :)

- - -

„(…) „Това, което човек иска да прави, е предопределено от божествения елемент в нас.“
различието ми с теб Надежда в това - не отричам божественото, но го НЕприемам в интерпретзциите на религиите днес, които все пак не познавам - признавам че не познавам в дълбочина“

Непознаването ти тук е и по отношение на моите разбирания – аз не вярвам в предопределението! То, предопределението (както, да не пропусна, и учението за безсмъртието на душата), не са библейски учения. А ти знаеш, че Библията е моя основен справочник не само по гореспоменатото. Учението за предопределението е много удобно за избягване на отговорност и стоварване вината върху друг. Не можех да прескоча текста, защото цитирах цялото есе, независимо че НЕ отбелязвах моите акценти в текста.
цитирай
5. nbrakalova - Към germantiger - 2
20.06 21:32
„Кога сърцето ми ще се отвори?
Когато бъде разбито.“ Джубран
То е не само ефектно, то е истинно! За определена категория хора, които - да имат подходящо сърце, способно не само да бъде разбито, но и да се отвори...

- - -

"ако беше по силите ми да изкореня привичките, убежденията и традициите на хората, не бих се поколебал нито миг"
глупаво и арогантно, познато ми е, бил съм идиот така

Така, извън контекста, може да звучи претенциозно. Но ако се има предвид общоприетото в „привичките, убежденията и традициите на хората“, нещата могат да бъдат коментирани и преосмислени. Защото общоприетото не винаги е точната мярка или справедливата присъда.

- - -

"... аз не смесвам катрана с мед, напротив, сипвам го чист... при това го сипвам в чисти прозрачни чаши. Онези пък, които ме извиняват пред себе си с думите "Той е фантазьор, който витае в облаците", са вперили поглед в блясъка на тези прозрачни чаши и нехаят за напитката, която е вътре и която те наричат катран, защото слабите им стомаси не могат да я смелят."

МНОГО МИ ДОПАДНА, надявам се, да го разбирам, защото се припознавам

И на мен ми харесва, точно защото е извън властта на общоприетите норми, които, дори да имат очи, не виждат същественото. И защото... те припознах :)
цитирай
6. nbrakalova - Към germantiger - 3
20.06 21:38
germantiger написа:
"Когато приятелят ти говори от сърце, не се боиш да изразиш както твоето съгласие, така и твоето несъгласие.
Но ако приятелят ти мълчи, ти непрестанно се вслушваш в сърцето му

„Може да забравите с кого сте се смели, но няма да забравите с кого сте плакали.“

Горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.
Горко на народ, който приветства побойника кат о герои и смята блестящия завоевател за щедър.
Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.
Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.

АБСОЛЮТНО, на моменти гениално и лаконично

ОСОБЕНО АКТУАЛНО ЗА БЪЛГАРИТЕ ДНЕС


Заради това, заради разбитото сърце, заради Красотата и Грозотата, заради черупката на разума, заради всичко...:
„Защо да не се отдръпнем за малко от тези твърде отъпкани пътеки, да поспрем и да се взрем в царствата отвъд нощта, отвъд деня, отвъд времето, отвъд вечността?“ Джубран
цитирай
7. germantiger - +
21.06 14:41
То разбира се с лучва, случвало се е и ще се случва без значение циганин, арабин, скандинавец или друг

НО НЕ ПРЕЧИ ДА ГО ОЦЕНЯВАМЕ - едни общочвешки , други с отвращение или едно на ум

случката и оценката са заедно или разделени, двете съществуват, просто аз не се спирам до случващото се, винаги съм с оценката си за тези

...

при мен въобще имам мисленето, че в това няма божествен елемент, така-че нямам претенция и не разсъждавам по споменатото от теб, аз още в основата съм на съмнение и липса според мен на божетвен елемент в това като "случки"

разбира се, би могло да го има
цитирай
8. nbrakalova - (. . . ). . . при мен въобще имам мис...
25.06 01:16
germantiger написа:
(...)
...
при мен въобще имам мисленето, че в това няма божествен елемент, така-че нямам претенция и не разсъждавам по споменатото от теб, аз още в основата съм на съмнение и липса според мен на божетвен елемент в това като "случки"

разбира се, би могло да го има


Щом не вярвам и не приемам предопределението (коментар 4), значи не приемам и мисленето, че то влияе в подобни случаи. Но има хора, които вярват в това.

Поначало, ако се говори за божествен елемент, то той е свързан с правото на избор, за разлика от предопреленението, което изключва всеки избор.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 559633
Постинги: 196
Коментари: 923
Гласове: 3348
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031