Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02 18:22 - „ДА ОБИЧАШ НЯКОГО НЕ Е ВЪПРОС САМО НА СИЛНО ЧУВСТВО, А РЕШЕНИЕ, ПРЕЦЕНКА, ОБЕЩАНИЕ.“
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 383 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 27.02 21:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

„Любов – това е единственият разумен и задоволителен отговор на въпроса за смисъла на човешкото съществувание.“ Ерих Фром

Психоаналитик, философ, мислител. Ерих Фром има смелостта да надникне в хорските души без илюзии и да свали романтичния воал на любовта – защото грижата и отговорността са по-зрели чувства от влюбването, а разумът и волята би трябвало да са присъщи на човека. Но успява ли човек да възпита чувствата си и защо търси щастието навсякъде, без да поглежда в собствената си душа?

През ХІХ век проблемът бе, че  Бог е мъртъв, през ХХ век проблемът е, че човек е мъртъв.

Да обичаш някого не е въпрос само на силно чувство, а решение, преценка, обещание. Ако любовта бе само чувство, нямаше да има основание за обещанието двама да се обичат завинаги. Едно чувство идва и може да си отиде. Как да се твърди, че то ще остане завинаги, ако поведението ми изключва преценката и решението?

Схващането, че няма нищо по-лесно от това да обичаш, продължава да господства въпреки многобройните доказателства за обратното. Няма друга дейност, друго начинание, които да започват с такива колосални надежди и очаквания и да пропадат винаги, както любовта. При всички останали случаи хората ще искат да узнаят причините за несполуката и да разберат как да постъпват, за да не я допускат или да се откажат изобщо от подобни авантюри. Понеже в любовта това е невъзможно, като че ли единственият адекватен начин да се избегне неуспехът е да се изследват неговите причини и да се изясни смисълът на това чувство. Първата стъпка в тази посока е да осъзнаем, че любовта също като живота е изкуство. Искаме ли да разберем как да обичаме, трябва да постъпим по същия начин, както при изучаването на всяко друго умение, да кажем музика, живопис, дърводелство или майсторството на медика и инженера.

Трябва ли човек да се посвети само на печелене на пари и престиж, а любовта, която носи печалба „само“ на душата и е безполезна в очите на съвременността, да се смята за лукс, на който нямаме право да отдаваме силите си?

Ако двама души, които са били чужди един за друг, както е с всички, изведнъж сринат стената помежду си и се почувстват съвсем близки, като едно неделимо цяло, настъпва миг на единение – може би най-вдъхновяващите, най-вълнуващите трепети на човешкото сърце. Такова чувство е още по-прелестно и дивно за двама души, водили дотогава затворен, изолиран, лишен от обич живот. Чудото на внезапна интимност настъпва още по-бързо, ако е съпроводено или подбудено от сексуално привличане и общуване. Подобна обич обаче по природа си е нетрайна. Двамата се опознават добре, интимността им губи постепенно своя необикновен характер, докато най-накрая антагонизмът между тях, разочарованията им един от друг и тяхната взаимна досада убият всичко останало от предишната радост. В началото обаче всичко това не се съзнава. Всъщност те приемат силата на безумното си влюбване, на състоянието да са „луди“ един за друг като доказателство за силата на тяхната любов, въпреки че то може да се окаже само доказателство за степента на собствената им самота.

Да даваш е висш израз на сила. В самия акт на даване аз чувствам своята мощ, своето богатство, своята власт. Това изживяване на възвишена виталност и сила ме изпълва с радост, чувствам, че душата ми прелива от щедрост, раздаваща, жизнена и точно затова – възторжена. Да даваш е по-голяма радост, отколкото да получаваш, защото актът на даване е израз не на лишаване, а на жизнеспособност.

Невъзможно е да уважаваш един човек, без да го познаваш. Грижата и отговорността са слепи, ако не ги води познанието. То би било празна буква, ако не е мотивирано от грижовността.

Грижата, отговорността, уважението и познанието са взаимно зависими. Те представляват съчетание на качества у зрелия човек, тоест у личност, която е развила продуктивно и творчески своите способности, иска да има онова, за което се е трудила, отказала се е от нарцистичните си мечти да бъде всезнаеща и всемогъща и е придобила скромност, основаваща се на вътрешната сила, плод единствено на истинската продуктивна, творческа активност.

Способността ни да избираме се променя постоянно, заедно с жизнения ни опит. Колкото по-дълго време вземаме погрешни решения, толкова повече закоравява сърцето ни; колкото по-често вземаме правилни решения, толкова по-чувствително става сърцето ни – или по-точно оживява…

Разумът е човешки инструмент за достигане до истината, интелигентността е човешки инструмент за по-успешното манипулиране на света, първото е по същество човешко, последното принадлежи на животинската част на човека.

Човекът е единственото животно, за което собственото му съществуване е проблем, който трябва да реши и от който не може да избяга.

Вярвам, че човекът е продукт на естествената еволюция, че е роден от конфликта между това да бъдеш затворник и това да си отделен от природата, и от нуждата да намери единство и хармония с нея.

Вярвам, че природата на човека е вкоренено противоречие, породено от условията на човешкото съществуване, което изисква търсенето на решения, които на свой ред създава новите противоречия и сега се нуждаят от отговори.

Вярвам, че всеки отговор на тези противоречия може наистина да удовлетвори състоянието на безпомощния човек да превъзмогне чувството на изолираност и да постигне чувство на съгласие, единност и принадлежност.

Вярвам, че основната алтернатива на човека е избор между „живот“ и „смърт“; между продуктивност и деструктивно насилие; между реалност и илюзии; между обективносн ти нетолерантност; между братство-независимост и господство-подчинение.

Вярвам, че любовта е главния ключ за отваряне на вратата на „растежа“ на човека. Любов и съюз с някой или нещо извън себе си, обединение, което позволява да поставиш себе си във връзка с другите, да се почувстваш с другите, без да се ограничава чувството за цялостност и независимост. Любовта е продуктивна ориентация за тези, за които е основна и представена в същото време: загриженост, отговорност, и уважение и познание с обекта на единство.

Вярвам, че преживяването на любовта е най-човешкият и очовечаващ акт, който дава на човека удоволствие и това е, като причина, няма смисъл, ако се разбира по частичен начин.

Вярвам, че никой не може да „спаси“ своя приятел човек, правейки избор вместо него. За да му помогне, той може да му посочи възможните алтернативи, с откровеност и любов, без да бъде сантиментален и без илюзии.

Избрани мисли от „The Art of Loving“ и „Човекът за самия себе си“, Ерих Фром

Публикувано в Web Stage, Лирични отклонения, 8 май 2015 



Гласувай:
5
0



1. germantiger - 1
01.03 17:17
Да обичаш някого не е въпрос само на силно чувство, а решение, преценка, обещание.

ДА И НЕ! За много хора да обичаш е да бъдеш привлечен и всичко онова, което чувстваш много по-силно от едно само привличане след него. У други хора, може да е всичко изброено от Фромм

...

През ХІХ век проблемът бе, че Бог е мъртъв, през ХХ век проблемът е, че човек е мъртъв.

ТОВА МИ ХАРЕСА. Оригинално и в някаква степен вярно.

...

Схващането, че няма нищо по-лесно от това да обичаш, продължава да господства въпреки многобройните доказателства за обратното.

Това схващане НЕслучайно битува, именно защото е вярно г-н Фромм - хората се влюбваме или си въобразяваме, че се влюбваме някои от нас много често и малко от нас много рядко или заявяваме никога - зависи от кои сме. Масата хора мислят, че се влюбват често и лесно и за това с право битуват с това мнение.

...

Чудото на внезапна интимност настъпва още по-бързо, ако е съпроводено или подбудено от сексуално привличане и общуване. Подобна обич обаче по природа си е нетрайна.

Вярно е, че е нетрайна ако е само секс и витаещптп около него, но дали това не е мисълта на природата или дори на Бог според едни и според други - според тези за природата, вероятно психологията не е дала всички истини за любовта, ако е според тези с Бога - те ще започнат да говорят за Божията любов и човешката към Него например, но трябва да се усетят че в случая говорим за любов от жена към мъж или друг вариант защото в случая става дума за секс, не за другата любов, в това изречение е маркиран секса, който действително е нетраен.

...

Да даваш е висш израз на сила. В самия акт на даване аз чувствам своята мощ, своето богатство, своята власт. Това изживяване на възвишена виталност и сила ме изпълва с радост, чувствам, че душата ми прелива от щедрост, раздаваща, жизнена и точно затова – възторжена. Да даваш е по-голяма радост, отколкото да получаваш, защото актът на даване е израз не на лишаване, а на жизнеспособност.

Да и Не. Напълно съм съгласен с всичко от Фромм с изключение на края на абзаца. Той пише за себе си, но при други е различно. Аз не бих степенувал даване и вземане, защото самите те са смесени, а и да не са, то за различните хора - различните тези процеси или жестове се чувстват с различен интензитет и преди това потребност от всеки. Понякога и според случая един и същ човек може да усеща като най-връх даването, а в друга ситуация да чувства най вземането.
цитирай
2. germantiger - 2
01.03 17:25
Способността ни да избираме се променя постоянно, заедно с жизнения ни опит. Колкото по-дълго време вземаме погрешни решения, толкова повече закоравява сърцето ни; колкото по-често вземаме правилни решения, толкова по-чувствително става сърцето ни – или по-точно оживява…

Интересно виждане, не съм се замислял да гледам така на тези избори.

...

Вярвам, че никой не може да „спаси“ своя приятел човек, правейки избор вместо него. За да му помогне, той може да му посочи възможните алтернативи, с откровеност и любов, без да бъде сантиментален и без илюзии.

Склонен съм да се съглася.

...

Всички останали абзаци, които НЕ коментирах не разбирам напълно, не мога да вникна в тях за да си уясня моята позиция или мисля, че автора философства някак откъснат от огромната група наричана маса, посредственост и понякога народ, не дай Боже тълпа. Автора мисли от позицията на мислител и интелигент какъвто е, което го откъсва от масата хора, която обаче маса, той в своите разсъждения би трябвало да отчита, изследва и класифицира ако желае като излседовател да е истинен докрай.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 539636
Постинги: 188
Коментари: 882
Гласове: 3249
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031