Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.01.2018 19:58 - Фридрих фон Шлегел: Романтизъм, естетика на романтизма, фрагменти и идеи
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4015 Коментари: 11 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Фридрих фон Шлегел – Фрагменти и идеи

Фридрих фон Шлегел (1772-1829) е немски културфилософ, историк, писател и филолог, един от изтъкнатите представители на ранния немски романтизъм. Понятията „романтизъм” и „романтично” са изковани и се използват първоначално от Фридрих фон Шлегел.

Романтизмът и романтическата естетика са бунт и реакция срещу Просвещението, реална антитеза на класическата естетика с нейното преклонение пред разума и рационализма. Романтизмът търси дълбините на човешката душа и се домогва до синтеза на изкуство, наука, религия и морал и чрез този синтез се стреми да осъществи един нов тип култура. Хегел характеризира романтичното със следните думи: „Истинското съдържание на романтичното е абсолютната вътрешна душевност, а съответстващата му форма е духовната субективност като схващане на своята самостоятелност и свобода.”

Най-подходящата форма за романтическата естетика, формата, която по най-естествен начин отразява естеството на нейното съдържание, е фрагментът. Фрагментът е дефиниция и игра на въображението, той е находка на мисълта и мълния на остроумието, той е афористичен, макар и да съдържа цялото богатство на мисловното съдържание. Между всички романтически произведения фрагментите са най-свободната игра на духа. Публикуваме фрагменти от творчеството на Фридрих фон Шлегел:

„Изказах няколко идеи, които сочат центъра, приветствах утринната зора според моите възгледи и от мое гледище. Който познава пътя, нека извърши същото според своите възгледи и от свое гледище.

Нищо не е по-необходимо за днешното време от душевен противовес срещу революцията и деспотизма, който тя упражнява над духовете чрез сплотяването на най-върховните светски интереси. Къде да потърсим и да намерим този противовес? Отговорът не е труден – безспорно вътре в нас, и който е уловил тук центъра на човечеството, ще намери там същевременно и центъра на модерното образование, и хармонията на всички досега отделени и спорещи помежду си науки и изкуства.

Колко ли автори има сред писателите? Автор означава създател.

Всеки истински автор пише за никого или за всички. Който пише, за да го четат тези или онези, заслужава да не бъде четен.

С писателската слава нещата стоят често както с благоволението на жените и печеленето на пари. Сложи ли се веднъж добра основа, останалото следва от само себе си. Мнозина стават велики благодарение на една случайност. „Всичко е късмет, само късмет” важи не по-малко за някои литературни феномени, както и за повечето политически.

Творецът не трябва да иска нито да властва, нито да служи. Той може само да образова, нищо друго, освен да образова, значи да върши за държавата единствено това – да образова владетели и слуги, да издига политици и икономисти в творци.

Не би трябвало да се позоваваме на духа на древността като на някакъв авторитет. Въпросът с духа е твърде особен; духът не може да се улови с ръце и да се покаже на някой друг за пример. Духът се разкрива само на дух. Най-краткото и най-ясното и тук би било да се докаже чрез добри дела, че притежаваш вярата, единствено която може да те дари с блаженство.

Остроумието като оръдие за отмъщение е толкова позорно, колкото изкуството като средство за гъделичкане на сетивата.

Нищо не е по-пикантно от това един гениален човек да има маниери, ала само когато той ги владее, а не, когато те го владеят. Това води до духовно вкаменяване.

Така нареченото добро общество е най-често само мозайка от шлифовани карикатури.

Всеки народ иска да вижда на сцената само средното измерение на собствената си посредственост. В такъв случай би трябвало да му се представят герои, музика или глупци.

Едно класическо произведение не бива никога да бъде напълно разбираемо. Ала тези, които са образовани или се образоват, трябва да изпитват желание да научават все повече неща от него.

Всеки е намирал в древността това, от което се е нуждаел или което е желаел, предимно обаче самия себе си.

По възникването си истинската любов би трябвало да бъде едновременно съвсем своеволна и съвсем случайна, като в същото време изглежда необходима и свободна, по своя характер обаче тя трябва да бъде едновременно предопределение и добродетел и да изглежда тайна и чудо.

Приятелството е частичен брак, а любовта е приятелство от всички страни и по всички посоки, универсално приятелство. Съзнанието за необходими граници е най-необходимото и най-рядкото в приятелството.

Има хора, чиято дейност се състои единствено в това да отричат винаги всичко. Не би било дребна работа да може човек да казва винаги не, ала който не може нищо друго, сигурно не може добре и това. Вкусът на тези вечни отрицатели е добра ножица, с която да се прочистват крайниците на гения, разясненията им да подрязват дълбоко фитила на пламенния ентусиазъм, а разумът им е леко слабително срещу непознаващите мярка любов и наслади.

Романтическата поезия е прогресивна универсална поезия. Нейното призвание не е само да обедини отново всички отделни видове поезия и да сближи поезията с философията и реториката. Тя иска, а и трябва ту да смесва, ту да слива поезия и проза, гениалност и критика, художествената поезия и поезията на природата, да вдъхва живот и общителност на поезията и поезия на живота и обществото, да опоетизира остроумието и да изпълва и насища формите на изкуството с ценен градивен материал от всички видове, да ги съживява чрез вибрациите на хумора.

Романтическият поетичен вид е единственият, който е повече от вид и сякаш представлява самото поетично изкуство. Защото цялата поезия в известен смисъл е или трябва да е романтична.

Нима поезията между другото не е и затова най-висшето и най-достойното от всички изкуства, защото само в нея са възможни драми?

Художник е всеки, за когото цел и смисъл на съществуването му е да култивира чувствата си.

Има ли Просвещение? То би трябвало да се нарича така само когато човек би създал някакъв принцип в човешкия дух, какъвто е светлината в нашата световна система, разбира се, не чрез изкуството, но все пак да би могъл да го приведе чрез произвол в свободна дейност.

Както древните пълководци са говорели на бойците преди битката, така моралистът би трябвало да говори на хората в борбата на века.

Никоя дейност не е така човешка, както тая, която просто допълва, свързва, подтиква.

Колкото повече човек знае, толкова повече има още да учи. Със знанието се увеличава в еднаква степен и незнанието или по-скоро знанието за незнанието.

Съществува честолюбие, което предпочита да бъдеш пръв между последните, отколкото втори между първите. Това е старото честолюбие.

Максимите, идеалите, императивите и постулатите днес са понякога дребните монети на нравствеността.

Честта е мистиката на правдивостта.

Музиката е повече сродна с морала, а историята с религията. Ритъмът е идеята на музиката, историята обаче има за обект първичното.

Мистериите са като жените; обичат да се забулват, ала искат все пак да бъдат видени и разгадани.”

Източник: „Естетика на немския романтизъм – Фридрих Шлегел, фрагменти”;
Издателство: „Наука и изкуство”, София, 1984 г.;
Превод: Харитина Костова-Добрева

Публ. в Ценности и общност 



Гласувай:
7



1. milady - г/жа набракалова, за какъв мор са тези
17.01.2018 20:40
препечатки, не мога да вдяна..
ами, нали имате ФБ, хората търсят линк и си четат насаме..
печатарско изкуство, или..в играта да сме..
никакъв особен интерес не виждам, освен мен,посл път тук..
пак едни чааршаафии имаше за Реформацията ма М Лутър..
хубава вечер, щом ви доставя удоволствие..
цитирай
2. germantiger - 1
17.01.2018 22:55
Творецът не трябва да иска нито да властва, нито да служи. Той може само да образова, нищо друго, освен да образова, значи да върши за държавата единствено това – да образова владетели и слуги, да издига политици и икономисти в творци.

Не би трябвало да се позоваваме на духа на древността като на някакъв авторитет. Въпросът с духа е твърде особен; духът не може да се улови с ръце и да се покаже на някой друг за пример. Духът се разкрива само на дух.

Остроумието като оръдие за отмъщение е толкова позорно, колкото изкуството като средство за гъделичкане на сетивата.
цитирай
3. germantiger - 2
17.01.2018 23:00
СЛЕДВАЩОТО НЯКОИ ЖЕНИ НЕ МОГАТ ДА РАЗБЕРАТ В МЪЖА

По възникването си истинската любов би трябвало да бъде едновременно съвсем своеволна и съвсем случайна, като в същото време изглежда необходима и свободна, по своя характер обаче тя трябва да бъде едновременно предопределение и добродетел и да изглежда тайна и чудо.

...

Всеки е намирал в древността това, от което се е нуждаел или което е желаел, предимно обаче самия себе си.


СЪС СЛЕДВАЩОТО НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН, ПОНЕ СЕГА НЕ Е ТАКА, ДНЕС, А И ПОЧТИ ВИНАГИ ЛЮБОВТА Е НАЙ-ВЕЧЕ ПЛЪТСКА МЕЖДУ МЪЖА И ЖЕНАТА, А ПЛЪТСКОТО В ТОВА ИЗРЕЧЕНИЕ НА ШЛЕГЕЛ ПРОПАСТИЧНО ОТСЪСТВА. И тук не иде реч за моето отношение към плътското, а за това, че примерно като говориш за храна и тя липсва, прави абсурдно впечатление, също така пишейки за любовта и говорейки за приятелството шлегел не споменава масовото и господстващото

Приятелството е частичен брак, а любовта е приятелство от всички страни и по всички посоки, универсално приятелство. Съзнанието за необходими граници е най-необходимото и най-рядкото в приятелството.

цитирай
4. germantiger - 3
17.01.2018 23:05
Мистериите са като жените; обичат да се забулват, ала искат все пак да бъдат видени и разгадани.”

Всеки истински автор пише за никого или за всички. Който пише, за да го четат тези или онези, заслужава да не бъде четен.

Всеки истински автор пише за никого или за всички. Който пише, за да го четат тези или онези, заслужава да не бъде четен.

ПОДОБНИ МИСЛИ И ИСТИНИ СРЕЩАМЕ СЪЩО У ДРУГИ ВЕЛИКИ, ХУНБАВО Е, ЧЕ ПО СВОЙ НАЧИН ГИ Е ПРЕПОВТОРИЛ ШЛЕГЕЛ ИЛИ ГИ Е НАПОМНИЛ
цитирай
5. germantiger - към юлия
17.01.2018 23:07
Хора като Надежда публикуват чаршафи/вкл и аз, изкуство, история или теология

хора като теб юлия серат под всички постинги

един полага "чаршафи" - друг сере

предполагам ти си хигиенистка, нормално е за теб

едно време и чаршафи си опъвала за туристи, но едно време

предпочитам чаршафи с КОНКРЕТИКА и от които научавам много или малко, вместо нечии кратки скудоумия
цитирай
6. germantiger - финално
17.01.2018 23:10
Изненада ме с този посатинг за Шлегел - предполагам, че кореспондира със споменаването на Фридрих Шлегел от мен

Бъдещия ми посатинг НЯМА да се занимава с подобни "сентенции" от брата Фридрих, а с пасажи от "Луцинде" - единствения му роман

Превеждан ли е романа на български или моя бъдещ превод ще е изключение?
цитирай
7. nbrakalova - Към germantiger - "ДУХЪТ СЕ РАЗКРИВА САМО НА ДУХ"...
18.01.2018 15:52
Колко точен и актуален е с тази си констатация Шлегел, поддържаща темата за противостоенето между плътското и духовното... дори само в рамките Просвещение-Романтизъм.

Благодаря за задълбочения преглед и акцентираните пасажи, с които съм напълно и приятно съгласна.

Ще коментирам обаче онова от 2-рия ти коментар в 23:00 ч., с което не си съгласен (не за твоето отношение към плътското!), а именно: "Приятелството е частичен брак, а любовта е приятелство от всички страни и по всички посоки, универсално приятелство. Съзнанието за необходими граници е най-необходимото и най-рядкото в приятелството."

Шлегел е далеч от „масовото и господстващото“ днес. Съвременният човек свежда нещата до нивото на „чинията“, замествайки/ограничавайки любовта (която е многоизмерна), единствено с/до физическото привличане и секса (сексът за здраве!, например, нашумяващо днес) и спекулативно налагащ се с това. Оставяйки настрана идеята, че любовта е принцип, ако тя в отношенията между двама души е преди всичко или само в рамките на „храната“, дори да е страстно желана, е кратковременна – докато се задоволи апетитът. С тази нагласа (днес вече подчертано пропагандирана) се обезценява не само любовта, но и сексулаността. Любов без общи интереси, без общи ценности, без искреност и приятелство, и пр. се изчерпва изненадващо бързо. Затова за мен Шлегел е прав.
Между другото неговият възглед за любовта звучи съвсем протестантски. :)

Освен това, нека не забравяме, че романтизмът (чийто ярък представител е Шлегел) е в бунт срещу просвещенския рационализъм, издигайки на почит силните емоции, използването на силата на въображението, за да се „освободи“ от заобикалящата действителността; гледа с приказна симпатия към средновековната култура...
цитирай
8. nbrakalova - Към 6. germantiger - финално
18.01.2018 18:56
germantiger написа:
Изненада ме с този посатинг за Шлегел - предполагам, че кореспондира със споменаването на Фридрих Шлегел от мен

Бъдещия ми посатинг НЯМА да се занимава с подобни "сентенции" от брата Фридрих, а с пасажи от "Луцинде" - единствения му роман

Превеждан ли е романа на български или моя бъдещ превод ще е изключение?


Поне в годините на интернет и аз не намерих в български превод „Луцинде“ на Шлегел. Но ето едно мнение, което показва, че творбата е позната на някои българи:
„Той (Шлегел) написва романа “Луцинде”/1799/, който предизвиква скандал с твърде свободното излагане от героинята на концепцията й за любовта не само като платонично изживяване, но и като естествен чувствен порив. Тази творба наистина взривява традиционните представи за следващо неотстъпно обективния ход на времето романно повествование и може да се възприема като пръв образец на романтическия роман, в който субективните намерения на автора предопределят нестройната структура на разказа.“

И още по темата за Шлегел и романтиците:
„… те (романтиците) остават в сферата на духовното. Тяхната концепция за изкуството като антисвят е оформена от Фр. Шлегел и Новалис, Вакенродер и Шелинг също допринасят за развитието й. Тя остава в сянката на критичната насоченост на Фр. Шлегел към съвременната му литература, при която той се обявява преди всичко против отразяването на действителността. Мотивацията е, че недостойната, враждебна на човека действителност вече е недостойна да бъде обект на изкуството. Така започва разделянето на световете. С философско-естетическите си опити ранните романтици искрено желаят освобождението на индивида от ограниченията на обективната действителност и в замяна му предлагат хармонично царство на абсолютни идеи, безкрайния свят на изкуството. Само там могат да се открият истината и красотата. За човека то е себеутвърждаване, заслон срещу противоречията и рушителните елементи на действителността, досег до божеството, увековечаване и безсмъртие. С отдалечаването от социалната реалност се абсолютизират интуитивното, субективните моменти в художественото творчество и силата на изкуството се насочва към изграждането на един духовен антисвят. (…) У героите на романтиците, напротив, протича процес на отдалечаване от социалната действителност и отдаване на поетическо съзерцание, на самовглъбяване. Но те са с изострено чувство за нравственост, с голяма вътрешна взискателност. За тях вдъхновението е неотменно условие за стигане до истината. (…) Ако за изкуството на класицизма начало и цел на творческото усилие е обективната реалност, романтизмът приема, че то трябва да осветлява не реални явления и връзки, а действащ отвъд пределите на реалността потенциал. И все на тази плоскост, че единствено чрез поезията е възможно творческото сливане на пределното и безпределното, възстановяването на първоначалното им единство, което води до същината на познанието и целта на човешкия живот, че поезията възвръща на индивида ограбената свобода, нещо повече — тя е сила, която би спасила и освободила света. Зад всичко това стои субективният идеализъм на Новалис. Но същевременно се провижда търсенето на средство срещу обезличаването на човека, започнало с раннокапиталистическите дисонанси, срещу фетишизацията на ползата, която умъртвява изкуството, творческата радост. (…) В романтическото световъзприятие самопознанието е неделимо от любовта...“
(Из: Недялка Попова. По разума на сърцето [по Паскал: „Сърцето има свой разум, недостъпен за разума“])
цитирай
9. germantiger - 1
19.01.2018 09:54
Понякога се притеснявам (и отвращавам), че умни хора са чели или пишат нарочни глупости.

Недялка Попова вероятно не е чела романа иоли сме чели различни неща, също така е много вероятно тя да е чела руски другари или хора писали преди нея за Шлегел (вкл. хора преди векове или негови съвременници), но да е била принудена да напише за него това, което линията на партията и нейното време са изискали от нея.

- в романа няма противпоставяне на плътско и духовно (това по отношение на твоя коментар :)

- в романа героинята излага твърде малко, най-вече излага героя, автора, той сам Шлегел, което категорично противоречи на написаното от Недялка Попова
цитирай
10. germantiger - 2
19.01.2018 10:01
Не са ми достатъчни двете позиции отделно или самостоятелно - днешната плътска и елементарна, нито "вчерашната" воюваща често с плътското.

Ограничено поне за мен е както потъването в плътска бездуховност, така и въздържанието и осъждане на плътта.

Написаното от Недялка Попова за романтиците в някаква степен ми е познато и предава с други думи неща които съм чел за тях - рекацията на Просвещението, бягането и идеализиреането на средновековни мотиви итн. Явно това е така и е истинно, но се съмнявам далие цялото и дали е всичко, защото съм се "начел" на уводи в книги от червено време, вкл. и руски преводи от комунистическо, че дори и една ГДР-ска литература разглеждаща цялата германска литература по червено време. За това пристъпвам с мнителност към всякакви "недялкопопови" писали 1984 г.

И както казах - първия абзац за героинята тотално се ралзичава от прочетеното от мен в романа, категорично различие.
цитирай
11. nbrakalova - Към 9 и 10. germantiger
19.01.2018 19:15
Не знам защо се виждат неща, които не съм казвала, нито съм мислила. Просто споделих, защо съм съгласна с мнението на Шлегел за приятелството и любовта и защо според мен един романтик не може да има предвид какво мислят десетилетия след неговото време. Не съм имала и нямам две позиции по въпроса, който за мен е неделим. Но не мога да си затварям очите пред онова, което днес натежава в съвременното масово разбиране. Нито съм си ги затваряла за онова, което е натежавало през римокатолическото господство. Така че не приемам, когато и да било да съм изложила разлика по отношение на подчертаното от теб, с което безспорно съм съгласна: „Ограничено поне за мен е както потъването в плътска бездуховност, така и въздържанието и осъждане на плътта."

Послесловът на Недялка Попова е по повод романа на Новалис „Хайнрих фон Офтердинген". Възможно е да не е чела романа на Шлегел, а някой, който е писал за него. Не мога да отговоря от нейно име. Мотивът ми да го прочета не бе „Луцинде“, а съпоставянето, паралела... Разбира се, във повечето писано по социалистическо време трябва да се има предвид присъствието на идеологическата цензура. Тогава можеше в тайно да говориш, но не и явно да пишеш всичко, което мислиш.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1624305
Постинги: 501
Коментари: 1643
Гласове: 5868
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031