Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.06 21:26 - ЗАЩО НАУКАТА ТВЪРДИ, ЧЕ Е ДОБРЕ ДЕЦАТА ДА ЛЪЖАТ?
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4750 Коментари: 11 Гласове:
4

Последна промяна: 07.06 21:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Нека започнем с една интересна история. През есента на 1989 г. сред първокурсниците в университета „Принстън” (Prinston University) е Алекси Сантана, чиято лична история комисията намира за завладяваща.

Той почти не е ходил на училище. Сам се е отгледал, живеейки по улиците на щата Юта, където е пасял говеда и четял философия. Той бяга из пустинята Мохаве и там се учи на крос на дълги разстояния.

Сантана бързо се превръща в нещо като звезда в кампуса. Академично също се представя добре, изкарва шестици по почти всички дисциплини. Резервираното му поведение и интересната му биография му създават загадъчен образ. Когато негов колега го пита как леглото му винаги е толкова идеално оправено, Сантана отвръща, че спи на пода. И звучи напълно логично, че човек, който е прекарал целия си живот по улиците, няма да има склонност да спи на легло.

Дотук чудесно, освен че историята на Сантана е лъжа. Около 18 месеца след като започва да учи, една жена го разпознава като някого, когото е познавала преди 6 години под името Джеймс Хънтсман в гимназия „Пало Алто” в щата Калифорния. Но дори и това не било истинското му име. Служителите в „Принстън” накрая научават, че името му е Джеймс Хоуг, на 31 години, който е лежал в затвор в Юта заради откраднати инструменти и части за колела. Накрая е отведен от университета с белезници.

От тогава насам Хоуг е арестуван още няколко пъти за кражба. През ноември 2016 г. бил арестуван отново, докато крадял в Аспен, щата Колорадо, и се представил за друг човек.

Човешката история е пълна с опитни и периодични лъжци като Хоуг. Много от тях са престъпници, които оплитат хората в лъжите си, за да си спечелят нещо, което не им се полага. Като например финансиста Барни Мадов, който с години мами инвеститори за милиони долари, докато един ден аферата му не излиза наяве. Други са политици, които лъжат, за да си спечелят власт, като известният случай с американския президент Ричард Никсън, който отрича да има каквото и да било участие в аферата Уотъргейт. Понякога хората лъжат, за да не навредят на имиджа си, както демонстративно направи президентът Доналд Тръмп, който заяви, че хората при избирането му са повече, отколкото тези на първия мандат на президента Барак Обама. Хората лъжат и за да прикрият неприлично поведение, както плувецът Раян Локти по време на летните Олимпийски игри през 2016 г. Той твърди, че е бил ограбен и заплашен с пистолет на бензиностанция, а впоследствие става ясно, че заедно със съотборниците си е препил предната вечер на купон и е бил задържан от въоръжена охрана заради унищожаване на частна собственост. Дори в академичните среди – свят, за който е характерно хората да са изцяло отдадени на търсенето на истината, са се проявили различни мошеници през годините. Като физика Ян Хендрик Шьон, чието научно откритие в проучването за молекулярния полупроводник е обвинено за измамно.

Тези лъжци са набирали лоша слава заради това колко нечувани, безсрамни и разрушаващи са лъжите им. Но измамата им не ги прави чак толкова различни, колкото си мислим. Лъжите на гореспоменатите измамници са само върхът на пирамидата от измами, познати на човешката история от цяла вечност.

Лъжата, както се оказва, е нещо, към което повечето от нас са добре приспособени. Лъжем с лекота, по всякакъв повод – непознати, колеги, приятели и любимите си хора. Възможността да сме нечестни е толкова естествена за нас, колкото нуждата ни да се доверяваме на околните, което по ирония на съдбата, ни прави ужасни при улавянето на лъжи. Склонността ни към измама е втъкана в нас толкова дълбоко, че е напълно правилно да казваме „да се лъже е човешко”.

 

 

ЛЪЖЕМ, ЗА ДА СЕ САМОИЗТЪКНЕМ

Същността на това да лъжем е отбелязана методично за пръв път от Белла де Пауло, социален психолог в Калифорнийския университет в Санта Барбара. Преди две десетилетия Белла и колегите ѝ помолили 147 възрастни да си записват всеки опит да подведат някого в продължение на седмица. Изследователите отбелязали, че обектите на изследването лъжели средно по 1-2 пъти на ден. Повечето лъжи били безвредни, някои се опитвали да прикрият некомпетентността си, други не искали да наранят чувствата на близките си. Някои лъжи били по-скоро оправдания – един от наблюдаваните субекти обяснил, че не е изхвърлил боклука, защото не знаел къде трябва да го занесе. Но имало и такива лъжи – като тази, че е син на дипломат, които били напълно умишлени, за да се изгради имидж. И докато това са не толкова сериозни измами, при едно от следващите изследвания де Пауло и колегите ѝ регистрирали „по-сериозни” лъжи като това да крият извънбрачна връзка от партньора си или да попълват невярна информация на формуляр за кандидатсване в университет (подсъдимо).

 

 

ЛЪЖЕМ ЗА КЕФ

Изследователи твърдят, че лъжата като периодично поведение възниква не много след появата на езика. Способността да манипулираме другите без да използваме физическа сила давала предимство при намирането на провизии, но и на приятели. Много подобно на еволюцията на стратегиите на измама за оцеляване в животинското царство, като например камуфлажа. „Лъжата може много лесно да се сравни с другите начини за набиране на сила”, отбелязва Сиела Бок, преподавател по етика в университета „Хардвард” и един от най-изтъкнатите изследователи на темата. „Много по-лесно е да излъжем, за да получим нечии пари или материално имущество, отколкото да ги ударим по главата и да избягаме или пък да оберем банка”.

Лъжата е считана за дълбоко вкоренена в човешката природа черта, но изследователи на социалните науки и невролози твърдят, че са я „изкоренили” от първичността ни. Как и кога се учим да лъжем? Какви са психологичните и неврофизичните наченки на нечестността? Къде повечето от нас теглят чертата? Изследванията показват, че сме склонни да вярваме на определени лъжи дори и когато са недвусмислено опровергани от очевидни доказателства. Това показва, че склонността ни да подвеждаме другите и уязвимостта ни към техните лъжи са още по-активни в сферата на социалните мрежи. Способността ни като общество да различаваме истината е под безпрецедентна заплаха.

Когато бях в трети клас един от съучениците ми донесе в училище стикери със състезателни коли, за да се изфука. Стикерите бяха ослепителни. Толкова много ги исках, че си останах в класната стая в часа по физическо и ги преместих от неговата раница в моята. Когато съучениците ми се върнаха, сърцето ми препускаше. Паникьосвайки се, че ще ме хванат, измислих примитивна лъжа. Казах на учителката, че двама тийнейджъри са се появили на мотор, влезли са в класната стая, тършували са из раниците и са си тръгнали със стикерите. Както можете да се досетите, тази дребна лъжа се пропука доста бързо и аз доброволно ги върнах.

Наивността и лъжите ми – ставах по-добър, повярвайте ми – се разраснаха в шести клас, когато мой приятел ми каза, че семейството му има летяща капсула, с която можем да отидем навсякъде по света. Подготвяйки се за такова пътуване, помолих родителите ми да ми приготвят няколко обяда, с които да изкарам пътешествието. Отказвах да приема, че твърдението на приятеля ми не беше вярно дори когато по-големият ми брат се изкикоти шумно. Наложи се бащата на приятеля ми да идва, за да ме убеди, че съм бил подведен. Тези лъжи, които аз и приятелят ми изричахме, не бяха нещо необичайно за деца на нашата възраст. Точно като прохождането и проговарянето, да се научим да лъжем е нещо естествено за порастването. Докато родителите често считат лъжите на децата си за проблемни, защото ги смятат за сигнал, че губят невинността си, Канг Лий, психолог от университета в Торонто, вижда появата на подобен вид поведение при децата като знак, че когнитивните им способности се развиват нормално.

За да изследват лъжата при децата, Лий и колегите му провели прост експеримент. Поискали от няколко деца да познаят какви са играчките, които били скрити от тях, подавайки им само аудио следа. За първите няколко играчки следата била очевидна – лай на куче, мяукане на котка, и децата отговаряли лесно. След това, използвали звуци, които не били пряко свързани с играчките. „Например пускахме музика на Бетовен, а играчката беше кола” – обяснява Лий. Водещият на експеримента напуска стаята под претекст, че трябва да говори по телефона – лъжа в името на науката – и казва на детето да не наднича при играчката. След като се връща го пита каква е играчката, след което и дали е погледнало.

 

ЛЪЖЕМ ЗА ЛИЧНА ИЗГОДА

От поставени скрити камери учените установяват, че повечето деца не могат да устоят и поглеждат. Процентът на децата, които поглеждат и после лъжат, че не са, расте с възрастта им. Сред 2-годишните само 30% са нечестни, сред 3-годишните стават 50%, а при 8-годишните вече се покачва на 80%.

Децата стават и по-добри в лъжите си с възрастта. Предполагам, че 2- и 3-годишните не осъзнават, че като познаят каква е играчката, това ще ги издаде, че са погледнали. На 7 и 8 години децата вече разбират условията и замаскирват лъжата си като умишлено дават няколко пъти грешен отговор или изиграват така сцената, че да изглежда все едно случайно са налучкали.

Децата между 5- и 6-годишна възраст остават по средата. В едно изследване Лий използва динозавъра Барни като инструмент на експеримента. Едно 5-годишно момиче, което твърди, че не е погледнало тайно скрития под палто динозавър, казва, че иска да го пипне преди да предположи какво е. Слага си ръчичката под наметката, затваря си очите и казва „А, знам какво е. Това е Барни”. Когато Лий го пита как е познало, то казва, че го усеща като нещо лилаво.

Това, което помага за усилването на способността и желанието да излъжем с възрастта, е умението да се поставяме на мястото на другия. Познато като теория на ума, това е умението, което развиваме да разбираме възгледите, намеренията и знанието на другите. Друг фундамент на лъжата е оперативната роля на мозъка – способностите, необходими при планиране, активиране на вниманието и налагане на самоконтрол. При 2-годишните, тези, които са излъгали, че не са поглеждали играчката се представят по-добре на тестове за теорията на ума, отколкото тези, които са били честни. Дори при 16-годишните деца, опитните лъжци се справят по-добре в тестовете оттези, които рядко лъжат. От друга страна, децата с различно ниво на аутизъм, познати с това, че се представят добре на тези тестове, са слаби лъжци…

(следва)

Превод от английски Кристина Цонева
Източник:
www.nationalgeographic.com

Публ. 30.05.2017 https://lira.bg/archives/136129

 

ЗАЩО ЛЪЖЕМ? (продължението) 

ЛЪЖЕМ ЗА РОДИНАТА

Преди няколко сутрини използвах Юбер (приложението за пътуване, с което шофьори ползват личните си коли като таксита и превозват непознати), за да посетя Дан Ариел, психолог в университета „Дюк” (Duke University) и един от водещите експерти по темата за лъжата. Колата, в която пътувах, отвътре, въпреки че беше добре изпипана, имаше натрапчива миризма на мръсни чорапи. А шофьорката, въпреки че беше много любезна, трудно се ориентираше по пътя. Когато пристигнахме, тя ме попита с усмивка дали ще я оценя с пет звезди в приложението. „Разбира се”, отговорих. След това обаче ѝ дадох три звезди. Успокоих съвестта си с това, че е по-добре да подведа нея, отколкото хилядите потребители на Юбер.

Ариел се възхътил от склонността ни към нечестност преди около 15 години. Разглеждал едно списание по време на дълъг полет и попаднал на тест за интелигентност. След първия въпрос отворил страницата с отговорите, за да види дали е дал правилния. Тогава се усетил, че лекичко поглежда и към останалите отговори. И продължавайки така до края, той не случайно се представил много добре на теста. „Когато приключих, си помислих – измамих сам себе си” казва той. „Очевидно исках да знам колко съм умен, но исках и да докажа на себе си, че съм достатъчно умен”. Това събудило интереса на Ариел да изучава лъжата и другите форми на нечестност.

На доброволците, участвали в експерименти, които той и колегите му провеждали в кампуса и извън него, бил даден тест с 20 лесни математически задачи. Те трябвало да решат максимален брой от тях в рамките на 5 минути и получавали заплащане в зависимост от това колко верни задачи имат. Накрая трябвало да предадат листовете си без да бъдат проверявани и само да кажат с колко задачи са се справили. Повечето от тях излъгали. Средно доброволците казвали, че са решили шест задачи, а всъщност били решили около четири. Резултатите излезли едни и същи при различните народности. Изводът – повечето от нас лъжем, но само по малко.

Въпросът, който интересува най-много Ариел, е не защо толкова много хора лъжат за задачите, а защо не лъжат повече. Дори след като увеличили наградата за брой верни задачи драстично, доброволците продължавали да мамят със същите бройки. „Така даваме шанс на хората да „откраднат” много пари, а те мамят само по малко. Изводът е, че нещо спира повечето от нас да лъжем постоянно” казва Ариел. Причината според него е, че искаме да възприемаме сами себе си като честни, защото до някаква степен приемаме честността като основополагощо качество – на това ни учи обществото. Ето защо, освен ако не си социопат, повечето от нас сами си поставят граници колко да излъжат. Колко далеч сме склонни да стигнем зависи от негласните социални норми, с които живеем, като например товау че си позволяваме скришно да вземем няколко молива от офиса за вкъщи.

 

 

ЛЪЖЕМ, ЗА ДА ЗАБАВЛЯВАМЕ ДРУГИТЕ

Персоналът в „Патрик Коуенбърг” и няколко бивши съдии от върховния съд в Лос Анджелис го смятали за американски национален герой. Бил е награждаван с пурпурно сърце във Виетнам, участвал е в тайни операции….. Съдията имал и впечатляваща основа в образованието – бакалавърска степен по физика и магистърска по психология. Когато го хванали, Коуенбърг изплозвал като оправдание заболяване, наречено „pseudologia fantastica” – склонността да разказваш истории, в които факти и фикция се преплитат. Това, разбира се, не го спасило да бъде освободен от съда.

Психиатрите не могат да постигнат съгласие относно връзката между психичното здраве и лъжата, дори и след като хора с доста специфични психични заболявания лъжат системно. Социопатите – диагностицирани с антисоциално личностово разтройство – обикновено лъжат манипулативно, докато нарцисистите мамят, за да поддържат имиджа си.

Но има ли нещо необикновено при мозъците на хората, които лъжат повече от останалите? През 2005 г. психоложката Ялинг Янг (Yaling Yang) и колегите ѝ сравнили резултатите от мозъчните скенери на три групи хора: 12 възрастни, които често лъжат; 16, които имат склонност към антисоциално личностово разтройство, но не са редовни лъжци; 21 души, които не са нито антисоциални, нито имат навика да лъжат переодично. Резултатите показали, че лъжците имат поне с 20% повече нервни влакна в кората на мозъка, което води до извода, че хората с навик да лъжат периодично имат по-добра връзка с мозъка си. Възможно е това да ги предразполага да лъжат, защото могат да измислят лъжи по-бързо от останалите, а може и да е резултат от редовното лъжене.

 

 

ЛЪЖЕМ, ЗА ДА ПОЛУЧИМ СТРАТЕГИЧЕСКО ПРЕДИМСТВО

Психолозите Нобухито Абе от университета „Киото” (Kyoto University) и Джошуа Грийн от университета „Харвард” (Harvard University) сканирали мозъците на различни хора посредством Функционална магнитно-резонасна томография (fMRI) и отрили, че тези, които мамят, показват по-голяма активност в структурата в централния преден мозък, която има важна роля в „награждаването“ на индивида. „Колкото по-развълнувана е системата ни за „награди“, що се отнася до възможността да получим пари – дори в напълно честен контекст – толкова по-склонни сме да излъжем”, обяснява Грийн. С други думи, алчността може да увеличи предразположението ни към лъжата.

Една лъжа може да доведе до втора и трета, като доказателство за това, колко гладко непоколебимо лъжат мошениците като Хоуг (вж. „Защо лъжем” част 1). Един опит на Тали Шарот, невролог в унивеситетския колеж на Лондон (University College London), и нейни колеги показва как мозъкът става неподатлив на стрес или емоционален дискомфорт, когато лъжем, като прави изричането на следващата измислица още по-лесно. В резултатите от fMRI учените се фокусирали върху амигдалата, област от мозъка, която участва в обработката на емоциите. Те открили, че реакциите на амигдалата към лъжите отслабвали с всяка нова лъжа, дори и когато тя била по-голяма от предишната. „Най-вероятно като започне да участва в малки измами, амигдалата започва да приема за обичайни и по-големите измами” казва Грийн.

 

 

ЛЪЖЕМ, ЗА ДА РАЗКАЗВАМЕ ИСТОРИИ

Голяма част от знанието, което използваме, за да си обясним света, сме получили от това, което другите ни казват. Без нямото доверие, което имаме в междуличностната комуникация бихме били парализирани като индивиди и не бихме могли да имаме здрави връзки с останалите. „Получаваме толкова много, когато се доверяваме на другите и затова често вредата не е голяма, когато ни измамят” казва Тим Ливайн, психолог в университета Алабама (University of Alabama) в Бирмингам. Той нарича тази теория „истина по подразбиране“.

Да сме твърдо свързани с това да се доверяваме ни прави уязвимо наивни. „Ако кажете на някого „Аз съм пилот”, той не започва веднага да си мисли „Може би не е пилот. Защо би казал,че е пилот. Хората не си мислят такива неща”, казва Франк Абагнейл (Frank Abagnale), консултант по сигурността. Измамите работят, ако когато телефонът звънне и човекът, който се обажда, каже, че е от Службата за събиране на данъци, хората автоматично вярват, че наистина работи там. Дори не им минава през ума, че някой може да ги лъже, като се представя за служител там.

Робърт Фелдман (Robert Feldman), психолог в университета „Масачузетс” (University of Massachusetts), нарича това „предимството на лъжеца”. „Хората не очакват да ги излъжем, те не се оглеждат за лъжи” казва той „и през повечето време хората предпочитат да чуват това, което казваме”. Прилагаме много малко съпротивление към заблудите, които ни карат да се чувстваме добре – било то лъжлива похвала или обещание за нереално високи нива на възвръщаемост на инвестицията ни. Когато измамите са ни подавани от хора с пари, власт или висок социален статус, ни е още по-лесно да ги приемем за истина, като лековерния репортаж за обира на Локти, при който истината бързо излезе наяве.

Изследвания показват, че сме изключително поддатливи на лъжи, които потвърждават представата ни за света. Спекулации, според които Обама не е роден като американски гражданин, които отричат глобалното затопляне, които обвиняват американското правителство в организиране на терористичните атаки от 11.09.2001 г. и разпространяват други подобни „алтернативни факти”, процъфтяват в социалните мрежи имено заради тази ни поддатливост. „Оборването им не намалява силата им, защото хората преценяват доказателствата, които са им представени, в рамката на вече съществуващи вярвания и предразсъдъци” казва Джордж Лейкъф (George Lakoff), когнитивен лингвист към университета „Калифорния”, Бъркли. „Ако ви попадне факт, който не влиза в личната ви рамка, тогава вие или не го забелязвате, или го игнорирате, или му се присмивате, или сте озадачени от него, или дори го нападате, ако ви се стори заплашителен.

 

 

ЛЪЖЕМ, ЗА ДА СЕ ИЗДИГНЕМ ПРОФЕСИОНАЛНО

Скорошно проучване, проведено от Браяни Суайър-Томпсън (Briony Swire-Thompson), докторант по когнитивна психология в университета на източна Австралия (University of Western Australia), регистрира неефективността на информацията, базирана на факти, що се отнася до това да опровергае неправилни убеждения. През 2015 г. Суайър-Томпсън и колегите ѝ се обръщат към група от около 2000 възрастни американци с едно от двете твърдения: „Ваксините причиняват аутизъм” и „Доналд Тръмп твърди, че ваксините причиняват аутизъм”. (Тръмп неведнъж предполага, че има връзка между ваксините и аутизма, въпреки че няма никакво научно доказателство за това.)

Напълно очаквано, участниците, които подкрепяли Тръмп, били силно обедени в грешната информация, когато тя вървяла ръка за ръка с името му. След това на участниците им било обяснено накратко – позовавайки се на голямо научно изследване – защо твърдението за връзката между двете не е правилно и трябвало да го преосмислят. Участниците с политически предпочитания приели, че твърдението не е вярно, но повторното им подлагане на тестове, седмица по-късно, показало, че нивото им на доверие към това се е покачило почти до предишната стойност.

Други изследвания показват, че доказателствата срещу една лъжа могат дори да увеличат вярата ни в нея. „Склонни сме да вярваме, че познатата информация е вярна. Затова колкото и да я отричаме, рискът да повярваме все повече в нея се увеличава. Това прави опровержението, за зла ирония, по-неефективно в дългосрочен план”, казва Томпсън.

Аз самият преживях този феномен скоро след като говорих с него. Когато приятел ми изпрати линк към статия за 10-те най-корумпирани политически партии в света, веднага го изпратих в WatsApp групата ни със стотици съученици от гимназията ми в Индия. Причината за ентусиазма ми беше, че 4-тото място в класацията беше заето от партията на Конгреса на Индия, която през последните години е свързвана с безброй скандали за корупция. Изкикотих се самодоволно, защото не съм привърженик на партията.

Но малко след като споделих статията открих, че класацията, която включваше още партии от Русия, Пакистан, Китай, Уганда, не се базира на никакви данни. Беше изготвена от сайт, наречен „Нюзпойнт към БиБиСи” (BBC Newspoint), което ми звучеше като надежден източник. Открих обаче, че не е свързана по никакъв начин с британската медийна корпорация и написах извинение в групата ни, в което обясних, че статията най-вероятно е изградена изцяло на фалшива информация.

Това, разбира се, не спря останалите да я споделят отново през следващите няколко дена. Така осъзнах, че поправката, която се опитах да направя, не е имала никакъв ефект. Много от приятелите ми – които споделят антипатичността ми към партията – бяха убедени, че класацията е правилна и всеки път, когато я споделяха несъзнателно, а може и съвсем умишлено, твърдяха, че е легитимна.

Какъв тогава е най-добрият начин да попречим на заливащата ни невярна информация съвсем да ни завземе? Отговорът не е напълно ясен. Новите технологии отварят още една врата към измамите, като прибавят изкривяването на XXI век към вечния конфликт между това да лъжем и това да се доверяваме.

Превод от английски Кристина Цонева
Източник:
www.nationalgeographic.com

Публ. 1.05.2017
https://lira.bg/archives/136170

 



Гласувай:
7
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nbrakalova - ВЕЧЕ НАУЧНО!
07.06 21:30
Остава да очакваме как ще се произнесе тя и по въпроси като например кражбата, не пожелавай и др., да не говорим за ползата от изневярата, която, казват, разнообразявала отношенията. :)
цитирай
2. saankii - чудесен анализ, поздрав от мен..
08.06 09:09
човешко, твърде човешко..
кво толкова му е ..чудното..
даже го намирам за „научно“
:))
цитирай
3. viva1122 - nbrakalova...
08.06 20:37
Научно или не, почти на всички се случва да лъжем за нещо или някого - но зависи, кого и за какво!
Важното е да не учим децата да лъжат, защото ще започнат самите нас да лъжат :)
Поздрави и чудесен коментар!
цитирай
4. zaw12929 - Не мога да уважавам лъжез- няма как ...
08.06 20:52
Не мога да уважавам лъжез- няма как да имам доверие
цитирай
5. nbrakalova - viva1122
08.06 21:06
viva1122 написа:
Научно или не, почти на всички се случва да лъжем за нещо или някого - но зависи, кого и за какво!
Важното е да не учим децата да лъжат, защото ще започнат самите нас да лъжат :)
Поздрави и чудесен коментар!


Лъжата е само част от изродената човешка природа. Подбудата е различна, но дори да е добра, фактът лъжа остава. Дали "зависи, кого и за какво" е нетактично да коментирам, защото ситуациите може да са различни, но решенията са лични.
И аз вярвам в науката, но до определена граница, и затова в коментара си съм декларирала резервите си. Дори и да не се учат децата да лъжат, те живеят в свят със и на лъжи. А и отрицателните качества или прояви са като плевелите - нямат нужда да се грижи човек за тях, живеят си безгрижно :)
цитирай
6. viva1122 - nbrakalova...
08.06 23:12
О, да - за мен има разлика между лъжа и лъжа... :), но от мен ще чуете по-скоро истината и честното ми мнение тук ...
Поздрави!
цитирай
7. katara - ....древните лами са го казали с две думи..
09.06 10:15
всичко е лъжа,
и всичко е истина..
всичко е истина..
и всичко е лъжа..
/ Вселенат е ментална, г/жа нбракалова, а вашата реакция ,емоционална..
това аз наричам когнитивен дисонанс на личността..
/има и такъв , обществен/
инак,мн.добра находка, признавам..
юлия
цитирай
8. krumbelosvet - Ох, не ми се сърдете
09.06 13:02
Стремя се аз да съм кратък, и трудно понасям дълги четива. Дългото четиво трябва поне, както в научните статии, да има РЕЗЮМЕ, та човек да знае ЗАЩО чете. Добре е да има и ЗАКЛЮЧЕНИЕ със същата цел. Сега, кой знай какво пропуснах в тая статия.
Питам се само, защо са толкова РАЗЛИЧНИ от нас в ЛЪЖАТА циганите. Интересна тема. Лъжите не са еднакво диви и пошли, и безсрамни, и плитки...
цитирай
9. nbrakalova - Към katara
09.06 18:10
Драга госпожо Юлия, уважавам всяко разбиране и източник за познание, защото те са личен избор. Основата, която съм избрала за своя живот обаче, не са древните лами. Колкото до емоцията, наистина има хора, в които тя превалира… :) За разлика от лъжата, емоциите са различни, оттам и последиците им, но това е вече друга тема.
Приятно ми е, че "находката" Ви е харесва.
цитирай
10. nbrakalova - Към krumbelosvet
09.06 18:23
Наистина, кой ли днес чете?! :) Четенето не е на мода, затова и мисленето, и въображението на съвременния човек е хилаво и лесно технологично и медийно манипулирано. Темпото на живот също влияе. Но все пак се намират хора, които четат. Вярно е, че четивото е дълго, но резюме и заключение вероятно биха били агресивна намеса в авторовия замисъл, а и спрямо самите читатели, надникнали в профила ми. Мисля, че заглавието е достатъчно резюме – Наука (с гладна буква) за лъжата, а заключението е право на всеки читател. Просто "подхвърлих" тема за размисъл в няколко посоки. Лъжата съпътства неотменно живота ни, често с поставен ореол. Тя е мощно средство за влияние и постигане на цели, скривалище поради страх и пр.
За мен няма РАЗЛИКА в ЛЪЖАТА. Лъжата е лъжа, независимо от прилагателните.
Може би някой ден ще имате време и при интерес ще я прочетете – все пак нали Науката си казва думата. А Науката за някои е бог. :) А боговете искат жертви.
Благодаря Ви за интереса и посещението.
цитирай
11. nbrakalova - Към zaw12929
09.06 18:32
zaw12929 написа:
Не мога да уважавам лъжез- няма как да имам доверие


Наистина доверието одухотворява и развива отношенията, облекчава житейските теготи…
Недоверието е огорчение и повод за дистанция.
Уважението е тема с продължение…
цитирай
12. nbrakalova - Към saankii
09.06 18:34
saankii написа:
човешко, твърде човешко..
кво толкова му е ..чудното..
даже го намирам за „научно“
:))


Благодаря Ви за прочита и чувството за хумор.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 389439
Постинги: 157
Коментари: 690
Гласове: 2816
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930