Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05 23:56 - "Pod igoto" na 6lyokavica или защо имаме нужда да ни се изкрещи в лицето, че е време за промяна!
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 572 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 25.05 00:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Тези дни медиите гръмнаха по повод новото издание на „Под игото“ от ИК Жанет 45.

Ще попитате – какво толкова, това е жедьовър в българската литература, нормално е да го издават. Прави сте. Има обаче една особеност. Романът е отпечатан на тъй наречената „шльокавица“, тоест на български, но с латински букви.

Мнозина, разбира се, не разбраха какъв е замисълът на този проект и започнаха да негодуват.

„Как не ви е срам да посягате на творчеството на Вазов?“

„Това е гавра.“

„Защо си правите пиар на гърба на великите?“

Изброих само три от хорските мнения. В България практиката е следната – не разбираш нещо – осъждаш го. Точка.

Никой всъщност не се замисли защо е направено това издание. Повярвайте ми – това е една чудесна идея.

Ще се опитам да обясня защо.

Ние имаме нужда от отрезвяване.

Имаме нужда някой да ни изкрещи в лицето, че е време за промяна.

Българинът не разбира от дума. Ако това бе сторено с която и да е друга книга, нямаше да има такъв отзвук. Но именно защото става дума за Иван Вазов всички скочиха и започнаха да нападат. Следователно работата е свършена. Ударът е нанесен. И боли. Знам, че боли, но това е целта. Целта е да прогледнем. Целта е да си спомним, че ако не зачитаме азбуката си сме изгубени.

Имате ли представа колко хора пишат на „шльокавица“. Тя е новият вирус на интернет пространството. И вероятно – един от най-опасните. Особено сред младите. Вече е модерно да се пише с четворки и шестици, вместо да се използват букви като „ч“ и „ш“. Модерно е да се правим на интересни, незачитайки собствената си писменост.

Бих запитал – каква нация сме ние тогава? Какъв народ сме? Накъде отива културата ни? Има ли я изобщо? Изчезва ли? Калво може да се промени? Късно ли е?

Малцина са тези, които търсят отговори на тези въпроси. Още по-малко са тези, които се вълнуват от отговорите им.

Един от тях е Божана Апостолова – моят издател и управител на ИК Жанет 45. От позицията на човек, който я познава добре, искам да кажа следното: Без нея българската литература щеше да потъне. Безвъзвратно и необратимо. Тя спасява книжовността ни в продължение на повече от 25 години. Наясно съм какъв е бил пътят ѝ. Наясно съм колко труден е бил той.

Наясно съм, че издаването на българска  литература и най-вече на поезия, често пъти ощетява издателя от чисто финансова гледна точка. Божана Апостолова продължава със своята мисия въпреки това. Запомнете нейното име и се радвайте, че я има. Радвайте се, че е сред нас. Тя е един от последните пазители на нашата загиваща духовност. Духовността, която бавно си отива. Духовността, която изтлява като свещ в ръцете ни. Културата...

image

Култура ли казах? В наши дни тая дума ми звучи като лапсус. Ние сами стигнахме дотук.

Ние сами позволихме да се ударим в дъното, понеже сме много в крак с времето. Понеже Чудомир вече се изписва с четворка. Понеже предпочитаме все да бързаме за някъде и не ни пука как пишем, как се изразяваме, изобщо – какво излиза от нас. Георги Господинов го бе казал навремето. Езикът е нашият дом. Домът, в който би следвало да се прибираме в студените зимни вечери. Но – кажете ми – какво остана от тоя дом. Руини? Отломки? Нищо... Погрижихме ли се за тоя дом, както подобава? Не би ли следвало поне малко да се срамуваме?

Новото издание на „Под игото“ е шамар. Шамар, който всички ние, искаме или не, заслужихме. Шамар, който отекна в тишината. Ясно е какво ще стане сега – едни ще одобряват, други ще се възмущават, трети – изобщо няма да обърнат внимание. Така е с всичко по нашите земи. Всяко чудо за три дни. Всичко отшумява. Всичко се забравя, независимо от стойността му. Това е тъжната истина.

Честит празник на словото, българи! Спрете да пишете на „маймуница“. Спрете веднъж завинаги. Моля ви, уважавайте родния ни език. Той е нашата памет. Той ще остане и след нас. Него ще говорят бъдещите поколения. И тези след тях. 

Моля ви – пазете го.

Автор: Росен Карамфилов

https://www.edna.bg/svobodno-vreme/syveti/pod-igoto-na-6lyokavica-ili-zashto-imame-nuzhda-da-ni-se-izkreshti-v-liceto-che-e-vreme-za-promiana-4648578

  



Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 439641
Постинги: 164
Коментари: 735
Гласове: 2925
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031