Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04.2016 10:17 - ИСУС, ТЪЛПАТА И СЪДЪТ (2.2)
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1326 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 28.04.2016 18:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Пред Анна и съдилището на Каяфа[i] (2 ч.)

Но сърцето на Исус бе раздирано от една много по-остра болка. Ударът, който Му причини най-силното страдание, не можеше да бъде нанесен от ничия вражеска ръка. Докато понасяше унизителния разпит пред Каяфа, от Него се отрече един от собствените Му ученици!

След като изоставиха своя Учител в градината, двама от учениците се осмелиха да последват на известно разстояние тълпата, която отвеждаше Исус. Това бяха Петър и Йоан. Свещениците познаваха Йоан като добре известен ученик на Исус и го пуснаха в залата, като се надяваха да види унижението на своя Водител и да се откаже от идеята, че такава личност може да е Божияг Син. Йоан каза няколко думи в полза на Петър, така че успя да осигури вход и за него.

В двора бе накладен огън, защото беше най-студеният час на нощта – точно преди зазоряване. Една група се бе събрала около огъня и Петър самонадеяно зае място сред нея. Той не желаеше да се знае, че е Христов ученик. Надяваше се, че като се смеси безгрижно с тълпата, ще го сметнат за един от довелите Исус в залата.

Но когато пламъците внезапно осветиха лицето му, жената, която пазеше на вратата, го погледна изпитателно. Забелязала бе, че дойде заедно с Йоан; забелязала бе покрусения израз на лицето му и сметна, че и той може да е от учениците на Исус. Тя беше слугиня в дома на Каяфа и бе много любопитна да узнае кой е. Каза на Петър: “Не си ли и ти от Неговите ученици?” Петър се стресна и смути. Очите на цялата група се насочиха веднага към него. Направи се, че не я разбира, но тя бе настойчива и увери стоящите наоколо, че и този човек е бил с Исус. Петър се почувства принуден да отговори и каза гневно: “Жено, не Го познавам!” Това беше първото отричане; и веднага след него петелът пропя. О, Петре, колко бързо се засрами от своя Учител! Колко бързо се отрече от своя Господ!

При влизането си в съдебната зала ученикът Йоан не се опита да скрие факта, че е последовател на Исус. Той не се смеси с грубата тълпа, която ругаеше неговия Господ; и не бе запитан нищо, защото не си придаваше фалшив вид, така че не възбуждаше и подозрение. Потърси си уединено кътче, закрито от погледа на тълпата, но в същото време колкото е възможно по-близо до Исус. Оттук той можеше да вижда и да чува всичко при разпита на своя Господ.

Петър не мислеше, че неговият истински характер ще се разкрие. Като си придаваше вид на безразличие, той всъщност бе стъпил на вражеска почва и бе станал лесна плячка за изкушението. Ако биха го призовали да се бори за своя Учител, той би бил смел воин; но когато срещу него презрително бе насочен пръст, се оказа страхливец. По същия начин и много християни, които не биха и трепнали пред една действителна битка за своя Господ, попаднали под подигравките на хората, се отричат от своята вяра. Общувайки с личности, които би трябвало да избягват, те сами влизат в пътя на изкушението. По този начин просто канят неприятеля да ги изкушава и после казват или вършат неща, в които при други обстоятелства никога не биха се провинили. Всеки Христов ученик, прикриващ днес вярата си пред страха от страдания или укори, се отрича от своя Господ така, както Петър направи това пред съдебната зала.

Петър се опитваше да покаже, че разпитът на неговия Учител не го интересува, но сърцето му се късаше от скръб, когато чуваше жестоките подигравки и виждаше лошото отношение, което Исус търпеше. Нещо повече, бе изненадан и разгневен, задето Той унижава и Себе Си, и последователите Си, като се оставя да бъде третиран така. За да скрие истинските си чувства, Петър се опитваше да се смеси с преследвачите Му и да се присъедини към техните неподобаващи подигравки. Но изражението на лицето му изглеждаше неестествено. Всъщност той постъпваше като лъжец; и докато се стараеше да говори безгрижно и равнодушно, не можеше да сдържи израза си на възмущение при гледката на оскърбленията, които се изсипваха върху неговия Учител.

Вниманието за втори път бе привлечено към него и отново бе обвинен, че е един от  последователите на Исус. Този път той под клетва заяви: “Не познавам човека!” Още веднъж му бе даден случай. След като измина час, един от слугите на първосвещеника, близък роднина на онзи, чието ухо Петър бе отрязал, го попита: “Не те ли видях аз в градината с Него?” “Наистина от тях си, защото си галилеянин и говорът ти те издава!” При тези думи Петър избухна. Исусовите ученици се отличаваха със своя чист говор; и за да заблуди напълно запитвачите си и да оправдае маската на дръзко поведение, която си бе надянал, той започна да се отрича от своя Учител с проклятия и клетви. Петелът пак пропя. Тогава Петър го чу и си спомни думите на Исус: “Преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене!” (Марк 14:30).

Още докато унизителните клетви бяха на устните на Петър и докато пронизителното пеене на петела още звучеше в ушите му, Спасителят отвърна лице от намръщените съдии и погледна право в лицето на Своя окаян ученик. В същото време и погледът на Петър бе привлечен към неговия Учител. В благородното Му изражение той прочете дълбока жалост и скръб, но не и гняв.

Видът на това бледо, страдащо лице, на тези треперещи устни, този поглед на състрадание и прощение пронизаха сърцето му като стрела. Съвестта му се пробуди. Паметта му заработи. Петър си припомни обещанието, което бе дал само преди няколко часа – че би отишъл със своя Господ и в затвор, и на смърт. Спомни си колко тежко му стана, когато Спасителят му бе казал в горницата, че същата тази нощ три пъти ще се отрече от Него. Току-що бе заявил, че не познава Исус; но сега с горчива скръб осъзна колко добре го бе познавал неговият Господ и колко вярно бе прочел в сърцето му онова лицемерие, което и сам той не подозираше.

Заля го вълна от спомени. Нежната милост на Спасителя, Неговата доброта и дълготърпение, благородството и кротостта Му към Неговите грешащи ученици – всичко това изплува в съзнанието на Петър. Спомни си и предупреждението: “Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра” (Лука 22:31,32). С ужас осъзна собствената си неблагодарност, лъжливите си клетви... Погледна още веднъж Учителя си и видя една светотатствена ръка да се издига и да Го удря по лицето. Не можейки да издържи повече тази сцена, Петър се втурна с разбито сърце навън.

Той бързаше сам и в мрак, без да знае и без да го е грижа къде отива. Накрая откри, че се намира в Гетсиманската градина. Сцените, които се бяха разиграли тук само преди няколко часа, изплуваха живо в паметта му. Страдащото лице на неговия Господ, сгърчено от болка и с кървавите капки пот по челото, се появи пред него. Той си спомни с разяждащо угризение, как Исус бе плакал и как бе агонизирал в молитва самичък, докато онези, които трябваше да бдят близо до Него в този страшен час на изпитание, спяха. Спомни си тържественото Му поръчение: “Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение!” (Матей 26:41). Видя отново сцената в съдебната зала. Кървящото му сърце се разкъсваше от съзнанието, че е допълнил унижението и скръбта на Спасителя, стоварвайки върху Него най-тежкия удар. На същото това място, където Исус бе излял в агонията Си Своята душа в молитва пред Бог-Отец, Петър падна по лице и пожела да умре.

Сам бе подготвил пътя си към този си голям грях, като спа, въпреки че Исус му бе заръчал да бди и да се моли. Всички ученици претърпяха голяма загуба, защото спаха в онзи критичен час. Христос знаеше огненото изпитание, през което трябваше да преминат. Знаеше как ще действа Сатана, за да парализира техните чувства, та да останат неподготвени за изпитанието. Точно затова им бе дал онова предупреждение. Ако онези часове в градината бяха прекарани в бдене и молитва, Петър нямаше да бъде оставен да зависи от собствената си нищожна сила. Нямаше да се отрече от своя Господ. Ако учениците бяха бдели заедно с Христос при Неговата агония, щяха да бъдат подготвени да понесат гледката на страданията Му на кръста. Биха схванали поне до известна степен естеството на Неговата съкрушаваща душевна мъка. Щяха да могат да си спомнят думите Му, които предсказваха Неговите страдания, Неговата смърт и Неговото възкресение. Сред мрака, в часа на най-голямото изпитание лъчи на надежда щяха да разпръсват тъмнината и да поддържат тяхната вяра.

Веднага щом съмна, Синедрионът се събра пак и Исус отново бе докаран в стаята за съвещание. Той се бе обявил за Син на Бога и те бяха изтълкували думите Му като обвинение срещу Него. Но не можеха да Го осъдят само въз основа на това, защото много от членовете не бяха присъствали на нощното заседание и не бяха чули думите Му; а и знаеха също, че римският съд не би ги преценил като достойни за смърт. Но ако от собствените Му устни всички можеха отново да чуят тези думи, целта им може би щеше да бъде постигната. Те биха могли да превърнат Неговото твърдение, че е Месия, в политическо действие за подмолна, противодържавна дейност.

“Ти ли си Христос? – рекоха те. – Кажи ни!” Но Христос мълчеше. Продължиха да Го обсипват с въпроси. Най-сетне с нотки на вълнение и скръб Той отговори: “Ако ви кажа, няма да повярвате, и ако ви задам въпрос, не ще отговорите, нито ще Ме пуснете.” Но за да останат без извинение, Той добави тържественото предупреждение: “Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила!”

“Тогава Божият Син ли Си Ти?” – попитаха в един глас. Исус им отговори: “Вие право казвате, защото Съм!” Те изкрещяха: “Каква нужда имаме вече от свидетелство, защото сами чухме от устата Му!”

И тъй, според третата присъда на еврейските власти Христос трябваше да умре. Единственото, което е нужно сега, мислеха си те, е римляните да потвърдят тази присъда и да Го предадат в ръцете им.

След това последва третата сцена на малтретиране и гаври – по-лоши дори от онези, които Исус бе понесъл от ръцете на невежата тълпа. Всичко стана в самото присъствие на свещениците и управниците и с тяхното одобрение. Всякакво чувство на състрадание или човещина бе изчезнало от сърцата им. Щом аргументите им са слаби и не могат да заглушат Неговия глас, те разполагаха с други средства – такива, с каквито всички еретици през вековете са били накарани да млъкнат – страдание, насилие и смърт.

След като присъдата над Исус бе произнесена от съдиите, народът бе завладян от сатанинска ярост. Викът от гласовете приличаше на рев на диви зверове. Тълпата се втурна към Него, крещейки: “Той е виновен! Убийте Го!” Ако не бяха римските войници, Исус нямаше да доживее да бъде прикован на кръста на Голгота. Ако римската власт не се бе намесила и не бе възпряла насилието на тълпата със силата на оръжието, Той щеше да бъде разкъсан на парчета пред съдиите Си.

Езичниците се разгневиха при вида на това скотско отношение към човек, срещу Когото още нищо не бе доказано. Римските служители заявиха, че с произнасянето на присъдата над Исус евреите засягат римската власт; и че дори и еврейският закон забранява човек да бъде осъден на смърт въз основа само на неговите собствени думи. Тази намеса предизвика известно затишие в съдебния процес; но еврейските водачи бяха мъртви както към милостта, така и за срама.

И свещеници, и управници забравиха достойнството на своята служба и хулеха Божия Син с неприлични епитети. Присмиваха Му се с рождението Му. Заявяваха, че дързостта Му да се обяви за Месия е причина да заслужи най-позорната смърт. Най-разпуснатите хора участваха в това отвратително третиране на Спасителя. Върху главата Му бе метната стара дреха и мъчителите Му Го удряха по лицето с думите: “Пророкувай ни!, Христе! Кой Те удари?” И когато махаха дрехата, някакъв жалък човек Го заплюваше в лицето.

[…]

Е. Уайт. Копнежът на вековете. Изд. Н. Ж.



[i] Тази глава е основана на: Матей 26:57-75; 27:1; Марк 14:53-72, 15:1; Лука 22:54-71; Йоан 18:13-27. 



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1624902
Постинги: 501
Коментари: 1643
Гласове: 5868
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031