Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2016 15:55 - ИСУС И ТЪЛПАТА - ГЕТСИМАНИЯ (1.2)
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 945 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 01.05.2016 01:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ГЕТСИМАНИЯ (2 ч.)

Когато Исус пристъпи напред, за да посрещне Своя предател, по лицето Му не се забелязваше и следа от неотдавнашната агония. Застанал пред учениците Си, Той каза: “Кого търсите?”. Те отговориха: “Исуса Назарянина.” “Аз Съм” – отвърна Исус и като изговори тези думи, ангелът, който преди малко Го бе укрепил, застана между Него и тълпата. Божествена светлина озари лицето на Спасителя и подобен на гълъб образ Го осени отгоре. В присъствието на Божествената слава тълпата убийци не можа да устои. Люшнаха се назад. Свещеници, старейшини, войници, даже и Юда – всички паднаха като мъртви на земята.

Ангелът се отдръпна и светлината избледня. Исус имаше възможност да избяга, но остана спокоен. Като прославен, Той стоеше величествено сред закоравялата банда престъпници, проснати сега безпомощно в нозете Му.

Учениците гледаха, онемели, с почуда и благоговение.

Но сцената скоро се промени. Тълпата наскача. Римските войници, свещениците и Юда заобиколиха Христос. Те изглеждаха засрамени от слабостта си и уплашени от това, че би могъл да им избяга. Отново Изкупителят зададе въпроса: “Кого търсите?” Те бяха получили доказателство, че Този, Който стои пред тях, е Божият Син, но не пожелаха да го приемат. На въпроса: “Кого търсите?” отново отговориха: “Исуса Назарянина.” Тогава Спасителят каза: “Рекох ви, че Съм Аз. Прочее, ако Мене търсите, оставете тези да си отидат”, и посочи учениците. Той знаеше колко слаба бе тяхната вяра и се стремеше да ги защити от изкушение и изпитание. Бе готов за тях да пожертва Себе Си.

Предателят Юда не забрави ролята, която трябваше да изиграе. Когато тълпата навлезе в градината, тръгна начело, следван отблизо от първосвещеника. Бе дал знак на преследвачите, като им бе казал: “Когото целуна, Той е, хванете Го” (Матей 26:48). Сега се преструваше, че няма нищо общо с тях. Приближавайки се към Исус, хвана ръката Му като на близък приятел. С думите “здравей, Учителю” той Го целуна няколко пъти и се престори, че плаче от съчувствие пред опасността, която Го заплашва.

Исус му каза: “Приятелю, за какво си дошъл?” Гласът Му потрепна от скръб, когато добави: “Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?” Този апел трябваше да пробуди съвестта на предателя и да смекчи закоравялото му сърце. Но от него се бяха оттеглили и чест, и вярност, и човешка нежност. Той стоеше дързък и предизвикателен, без склонност към милост. Беше се предал на Сатана и нямаше вече сила да му се съпротивява. Исус не отказа целувката на предателя.

Като видя Юда да докосва Този, Който току-що бе така прославен пред очите им, тълпата стана по-дръзка. Хванаха Исус и започнаха да връзват тези скъпи ръце, които винаги бяха вършили добро.

Учениците бяха помислили, че техният Господ няма да се остави да бъде хванат, защото същата сила, която бе направила тълпата преследвачи да паднат на земята като мъртви, можеше да ги държи безсилни, докато Исус и учениците Му избягат. Но те се разочароваха и възмутиха, като видяха да донасят въжета, за да вържат ръцете на Онзи, Когото те обичаха. В гнева си Петър бързо изтегли нож и се опита да защити своя Господ, но успя само да отреже ухото на слугата на първосвещеника. Като видя какво е станало, Исус освободи ръцете Си, макар римските войници да ги държаха здраво, и каза: “Спрете дотук”.  Допря се до нараненото ухо и то бе излекувано веднага. След това каза на Петър: “Повърни ножа на мястото му, защото всички, които се залавят за нож, от нож ще загинат. Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?” – по един легион за всеки един от учениците. “О, защо не спаси Себе Си и нас?” – питаха се те. Исус отговори на неизречената мисъл: “Но как биха се сбъднали Писанията, че това трябва така да бъде?” “Чашата, която Ми даде Отец, да не я ли пия?”

Служебното достойнство на еврейските водачи не бе им попречило да вземат участие в преследването на Христос. Арестуването Му бе толкова важен въпрос, че не можеше да бъде поверено на техните подчинени: лукавите свещеници и старейшини се бяха присъединили към храмовата стража и към множеството, последвали Юда в Гетсимания. Какво общество за онези високопоставени сановници  - да се присъединят към тълпа, жадна за приключения и въоръжена с всякакви средства за нападение, сякаш тръгнала да преследва див звяр!

Обръщайки се към свещениците и старейшините, Христос ги загледа с изпитателния Си поглед. Думите, които изрече, те нямаше да забравят, докато са живи – думи  като острите стрели на Всемогъщия. С достойнство им каза: “Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги? Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и властта на тъмнината.”

Учениците се ужасиха, като видяха, че Исус позволява да бъде хванат и вързан. Оскърбиха се, че Той допуска такова унижение за Себе Си и за тях. Не можеха да разберат Неговото поведение и започнаха да Го обвиняват, че се подчинява на тълпата. Във възмущението и страха си Петър предложи поне те да се спасят. Следвайки това внушение, “всички(…) Го оставиха и се разбягаха”. Но Христос бе предсказал това бягство. “Ето – бе казал Той, – настава час и дошъл е, да се разпръснете всеки при своите си и Мене да оставите сам. Но Аз не съм сам, защото Отец е с Мене” (Йоан 16:32).

   Исус, тълпата и съдилището на Кайяфа (1 ч.)  
Е. Уайт. Копнежът на вековете. Изд. Н. Ж.

"…Ако трябва да избера пет или шест книги за живота на Исус Христос,
написани през последните 300 години, и да кажа без уговорка коя е най-добрата,
бих поставил "Копнежът на вековете" от Е. Уайт на първо място…
Тази книга е добре позната в Конгресната библиотека."

В. Е. Вемент,
директор на Конгресната библиотека,
САЩ, Вашингтон

 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 712774
Постинги: 275
Коментари: 1185
Гласове: 4194
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031