Постинг
27.12.2015 19:20 -
МУЗИКАТА, ХОРОТО и ДОСТОЙНСТВОТО на ХОРАТА от селото ЛИК
27.12.2015 г.
МУЗИКАТА, ХОРОТО и ДОСТОЙНСТВОТО на ЧОВЕКА
Тези дни, покрай Коледа, слушам българска народна музика и гледам по телевизията българско хоро.
И в съзнанието ми неизменно възниква, ама възниква така, че потръпвам, спомен от момчешките ми години в селото Лик.
По празник в средата на селото засвирваше селската музика, ръководена от Байрям циганина.
Байрям свиреше на флигорната, а на кларнета /викахме му кърне/ свиреше Ибро циганина. Останалите музиканти бяха българи и се сменяха, но Байрям и Ибро никога не отсъствуваха.
Та при тая музика и хорото ставаха за мен нещо като чудеса.
Селяни и селянки, които познавах от моето раждане, виждах ги всеки ден като свити, скромни, поизгърбени, поразкривени в походката си, направо се превръщаха в жени и мъже с огромно и високо достойнство, играеха бурно и с явно удоволствие, повдигаха главите и раменете си в царски жестове, навеждаха се и приклякваха майсторски, хвърляха си открити, съревнователно-закачливи погледи...
Музиката и хорото, хорото и музиката преобразяваше моите обикновени съселяни, разкриваше в тях качествата на истински достойни жени и мъже...
Ех ти,, бай Байряме и ти, бай Ибро, цигани славни, имената ви да се помнят в селото Лик....
МУЗИКАТА, ХОРОТО и ДОСТОЙНСТВОТО на ЧОВЕКА
Тези дни, покрай Коледа, слушам българска народна музика и гледам по телевизията българско хоро.
И в съзнанието ми неизменно възниква, ама възниква така, че потръпвам, спомен от момчешките ми години в селото Лик.
По празник в средата на селото засвирваше селската музика, ръководена от Байрям циганина.
Байрям свиреше на флигорната, а на кларнета /викахме му кърне/ свиреше Ибро циганина. Останалите музиканти бяха българи и се сменяха, но Байрям и Ибро никога не отсъствуваха.
Та при тая музика и хорото ставаха за мен нещо като чудеса.
Селяни и селянки, които познавах от моето раждане, виждах ги всеки ден като свити, скромни, поизгърбени, поразкривени в походката си, направо се превръщаха в жени и мъже с огромно и високо достойнство, играеха бурно и с явно удоволствие, повдигаха главите и раменете си в царски жестове, навеждаха се и приклякваха майсторски, хвърляха си открити, съревнователно-закачливи погледи...
Музиката и хорото, хорото и музиката преобразяваше моите обикновени съселяни, разкриваше в тях качествата на истински достойни жени и мъже...
Ех ти,, бай Байряме и ти, бай Ибро, цигани славни, имената ви да се помнят в селото Лик....
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.