Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.08.2015 23:22 - "ЛИЦЕ С НЕОБЩО ИЗРАЖЕНИЕ"
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 440 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 15.08.2015 17:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ЙОСИФ БРОДСКИ – ДЪЛГ И ДОБРОДЕТЕЛИ

Дългът му към езика е съдба. Оттук и мисълта на Бродски, че "естетиката е майка на етиката". Но неговата съдба е също и дългът му към онези "източници на светлина", както той нарича в нобеловата си лекция големите поети. Без тях, признава ни Бродски, той не би "струвал много като човек и писател". Но ще добавя, че дългът му бе и към човека, преследван от тиранията, за която Бердяев казва, че това е силата, "враждебна на патоса на личността, ненавиждаща индивидуалността, желаеща да подчини човека на абсолютната власт на общото, на колективната реалност на държавата, на нацията". Между добродетелите на Бродски откроявам неговата съвест и благородството на съзнанието му, което е "самостоятелно и може както да обуславя, така и да игнорира битието". Когато говори за живота през съветско време, поетът казва, че той е следствие на замисъла "да се осъществи духовното изкореняване на човешкия вид до степен, при която връщането назад става невъзможно". Съвестта и моралното съзнание на Бродски черпят енергия и от това постоянно страдание зарази "духовното изкореняване". Философът Конт Спонвил пише, че добродетелта е "действена сила" и че тя "прави човека човечен". Тя е, казва ни той, "нашият начин на съществуване и човечност в постъпките ни". Добродетелите, продължава философът, са "нашите ценности, но въплътени в нас". Те са "винаги специфични, какъвто е всеки от нас". При Бродски добродетелите са ценности н голямо значение. Това са добродетели на една личност, при която дързост и смирение, съмнение и вяра, снизходителност, но и взискателност към човека, както и решителното противопоставяне на Злото, са израз на действена духовност. Дългът и добродетелите на Бродски са "действена сила". Заради тях той е по-човечен и така близко до представата ни за най-доброто и човечното в човешката природа. Като го питат веднъж за житейската му философия, поетът отговаря, че няма такава и че той има "само определени убеждения". Добродетелите му са неговите убеждения. Една "философия на издръжливостта" – това са убежденията му. За нея ни говорят и думите му: "Когато обстоятелствата са срещу теб, се изправяш пред избор – да се предадеш или да се опиташ да се противопоставиш. Предпочитам да се противопоставям, доколкото е възможно". Мисля, че стана ясно защо говоря за дълга и добродетелите му – тъкмо заради неговата философия на издръжливостта. Заради това, че създал от живота и поезията си "свой собствен свят", той, попаднал в "Прицела на всички закони", винаги се противопоставя. Ще се прицелват в него и дори ще го уцелват. Това ще продължи до момента, когато е принуден да напусне родината си, разрешили му да вземе със себе си само един куфар и пишещата си машина. Но ще продължи и по-късно, когато не му позволяват да се срещне с родителите си. Те умират, без да го видят повече след прокуждането му през 1972 г. И други, когато вече е в Америка, ще се целят в него. Дори и някои, за чиито книги е писал препоръчителни думи. Но какво от това. Бродски е надмогнал всичко заради силата на своите добродетели и заради мисълта, че "само поезията може да ни даде възможност да носим огромния товар на съществуванието".

"Имало едно време едно малко момче. То живеело в най-несправедливата страна на света. Тя била управлявана от същества, които според всякакви човешки преценки би трябвало да бъдат считани за изроди". Момчето ще порасне и ще стане големият поет, сътворил творчеството си заради "личния стремеж към святост, към самоусъвършенстване". Надарен с таланта, заради който заема едно от предните места в руската и в световната литература, Бродски е преди всичко добродетелен. Но не като нас, а като онези, малкото на брой, чиито добродетели са нещо необикновено. Да си почтен или храбър, неподправен, неподкупен, добросъвестен, да обичаш изкуството и сам да го твориш, да имаш кредо и позиция – такива са добродетелите на неординарния човек. И Бродски също ги притежава, само че… В това "само че" е въпросът за качествата на личността му, за добродетелите му, чиито проявления са извън рамките на познатото.

Чета поезията му и всичко друго, което е написал и изговорил. Зная много за живота му в Русия и когато е изгнаник. Следя написаното за него, влизам в сайтовете, благодарение на които слушам гласа му и го виждам "жив" в Сорбоната или във Венеция. И всеки път у мен напира въпросът как е отишъл толкова напред в самоусъвършенстването си. Отговорът ми е, че той притежава добродетелите, които са "действена сила", съчетание на талант и съвест, на издръжливост в името на истината, че трябва да се живее другояче. Ако не бе така, нямаше до го заточат, нямаше и да стане професор в Америка, нобелов лауреат, човек с ерудиция, която изумява. Нямаше да ни покорява със своята човечност, с това, което е неговото съществуване като една философия на действения индивидуализъм. Самият Бродски казва: "Най-сигурната защита срещу Злото са крайният индивидуализъм, оригиналността на мисленето, своеобразието, ако щете, дори ексцентричността". Сиреч нещо, което не може да бъде подменено, подправено, имитирано; нещо, с което не би могъл да се справи дори един изпечен мошеник. Това е неговата етика, неговата философия.

В съзнанието ми поетът олицетворява възвишеното. А за него още Спиноза твърди, че е "тъй трудно, както и рядко". Бродски реагира с неизменна твърдост на изпитанията, на които го подлага времето. На неговото време, което е безнадеждност и обстоятелства, изключващи личностния избор. И въпреки това той го е направил. Решил да бъде поет, той решава всъщност да бъде и личност. Самото решение вече е героизъм, мъченичество, но Бродски не се е чувствал мъченик. Нито преди да го изгонят от родината му, нето в изгнание. Винаги е бил благодарен на съдбата си. Казва го и в стиховете си. Не говори ли това за необикновеното при него? С онази трезвост на мисълта, вродена и култивирана при четенето на толкова поети и философи, с мъжеството на духа, което той притежава и го открива и у други, Бродски има на какво да се опре. Имал е с какво да създаде едно свое време, игнориращо наличното съветско време. Постига го, защото е загрижен не за "тленността на плътта" си, а за "своята лична цивилизация". И го постига заради убеждението си, изразено с думите му: "Ако изкуството учи хората на нещо, то е да станат като изкуството – не като другите хора". Постигнал го е още като юноша, когато, отвратен от безизразните лица на своите съученици и учители, той напуска класната стая, за да не се върне повече в нея. Напуснал училището с омерзение, той сменя една след друга професиите си. Поема своите опасни рискове и заради най-опасния от тях – да стане поет – ще го осъдят като тунеядец. На мерзавците, които го съдят, казва, че пише стихове, защото това е "от Бога". Още тези думи са в тон с изискването му да не бъдем като "другите хора", а като изкуството. А трябва да спомена и за килиите на КГБ, и за психиатрията, където го затварят. И за малкото селце, където е заточен, едно селце – метафора за адското в онази действителност. Там в свободното си време той седи, надвесен над полските и английските речници, слушал е класическа музика от плочата, изпратена му от верни приятели. Подкрепял го е споменът му за неговите срещи с Ахматова. И там е бил вече със своя дълг към себе си и към човечността, към своите предходници и съвременници в поезията и културата. Бил е с убеждението, че предназначението на човека е да се сдобие с онова "лице с необщо изражение", за което говори след много години в нобеловата си лекция.

Бродски не иска словото да бъде "опростена версия на човешката действителност". В това според него се е превърнала руската проза, изродила се в "самовлюбеното описание на видиотеното си съществуване. Пещерният човек се зае да изобразява пещерата си – и това, че на стената тя изглеждаше по-просторна и по-добре осветена, отколкото бе в действителност, беше единственият признак, че става все пак дума за изкуство. Това израждане, станало и в поезията, също предизвиква неистовия му сарказъм. С погнуса той разказва в едно от своите есета за онези, с които е бил принуден да общува в Бразилия, където ПЕН клубът е провеждал свое мероприятие. Там пише и за българската делегатка, поставяйки я под същия знаменател – на всичките онези жалки застъпници на словото и живота като "опростена версия". А веднъж, в разговор със събеседник, говори за един български филм, направен по модела на "опростената версия". Цялата му поезия, неговите есета и самият му живот са обратното на тази версия.

Житейският му опит, книгите на Лев Шестов, общуването му с Ахматова, най-доброто в руската и в световната поезия, познанията му в областта на историята, усвоената мъдрост от Библията и "Бхагават гита" и разбира се, фактът, че е разбрал човешката природа, както малцина могат, са част от неговите източници на познание. С това познание той ще направи извода си, че злото е прекалено много. За него той споделя, че то "пуска корени тогава, когато някой започне да мисли, че е по-добър от другите". За Бродски злото "винаги се стреми към големите числа, към самонадеяния гранит, идеологическата чистота, обучените армии и балансираните отчети". Злото ще го накара да твърди, че "Животът е трагично нещо". "Хората – пише Бродски – предпочитат да опростят решението на задачата". Поради това, а то опира все до тази "опростена версия", сдържано, но и с една печал, която не иска да прикрие, Бродски казва веднъж, че вече му е "писнало от хората". И затова предпочитал предметите. По адрес на новото столетие, което той няма да дочака, поетът прогнозира, че светът ще бъде "по-малко духовен, по-релативистки, по-безличен". И "по-малко човечен". Без да бъде песимист или оптимист, за да бъде само мъдър реалист, Бродски остава до смъртта си със съдбата на добродетелния, на изпълняващия дълга си, на съпричастния към истините, които отричат варварството. Затова, без да изповядва определена религия, той казва за себе си: "Християнин съм, защото не съм варварин"

Ясперс пише за "меркантилната отсамност на живота", за "непрекъснатия потрес", предизвикван от тази "отсамност". Бродски го изпитва много пъти и заради него той смята, че "Ролята на поета в човешкото общежитие е да му вдъхва душа". Няма ли я душата, има го светът, какъвто го познаваме. Има я политиката, която за поета е "най-долното равнище на духовния живот". Има я онази "политическа система, унищожила шейсет милиона поданици заради укрепване на стабилността си". На политиката и деспотизма, на "агитаторите за всеобщо благо" и на "глашатаите на историческата необходимост", и въобще на която и да било доктрина, насочена срещу "частността на човешкото съществуване", Бродски се опълчва със своето "усещане за индивидуалност, уникалност, отделност".

Това понятие за индивидуалност и възгледът му, че литературата е "надеждна противоотрова" спрямо опитите за "тотален, масов подход към решаване на проблемите на човешкото съществуване", имат за него еднаква стойност и значение. Те са свързани, обуславят се взаимно. Защото според Бродски изкуството превръща човека "от обществено животно в личност". Както пък и за да устоиш в живота и да го напълниш със смисъл, трябва да си личност. За Бродски личността е човекът с вкус и в частност "с литературен вкус". Това напомня за мисълта на Херберт, изразена в стихотворението му "Силата на вкуса". Сродството между двамата е в жизнената им позиция, в схващането им за историята и за значението на културата, в острите им реакции срещу "всяка политическа демагогия". Обикнал полската поезия и особено много творци като Чеслав Милош и Херберт, Бродски е възхитен от тяхната човешка и творческа съдба. И тримата поети вярват, че "нравственият избор на човека е "толкова по-точен", колкото "по-твърд е неговият вкус".

Йосиф Бродски, мислейки за нашето време, споделя, че "като цяло ситуацията изобщо не предполага порядъчност, да не говорим за праведност". За него времето е основен проблем, доминираща мисъл в творчеството му. Поетът се интересува от времето заради ефекта, който "оказва на човека, как го променя, как го одялква". За Бродски времето е като неизбежността на човешката съдба, пред която, ако става дума за страданията и смъртта, ние сме безсилни. Мачадо пише, че без времето "светът щеше да изгуби тъгата от очакването и утехата от надеждата. И дяволът нямаше да има какво да прави. Поетите също". Мисълта на испанския поет сякаш се отнася специално до Бродски. За него времето е тъга, времето е движение, в което очакванията са твърде малко. Но надеждата не го напуска. В противен случай той нямаше да пише. Спохожда го чувството за безсмислието. Разговаряйки с Чеслав Милош, той го пита какво мисли за преживяването на абсурда, за "връзката между усещането за абсурд и нихилизма". Но бърза да добави, че въпреки всичко понятията "за доброто и злото все още са функционални, независимо от опита с абсурда, който сме получили". За него абсурдът не отменя тези понятия. Само че "всички сме вкарани в психологически капан, заложен от нашата цивилизация". Бродски е свикнал с тази ситуация и дори с ролята, която "играе в живота ми абсурдът". "Дори си мисля, че точно така трябва бъде. Колкото по-неизбежно и по-нелепо – толкова по-добре, толкова по-истински." Защо ли? Ами тъй като Бродски има своята поезия и вярва, че поезията е "колосален ускорител на съзнанието, на мисленето, на светоусещането". Интересувал се от "метафизическия потенциал на човека", но и живял с "представата, че човекът е опасен", както пие в "Писмо до Хавел", без илюзии относно "истината за човешкото сърце" и с това, което знае за "отрицателния потенциал на човека", Бродски живее и твори заради "положителния потенциал". А той се "проявява най-добре в изкуството".

Бих могъл да говоря още за дълга му и за неговите добродетели, за живота му, но да спра дотук, за да го цитирам още веднъж. В думите му от стихотворението "Влизал съм вместо див звяр в клетка" е пак истината за него, за това, заради което той бе Дълг и Добродетели:

   Влизал съм вместо див звяр в клетка.
   Издълбавал съм прякора си с гвоздей – на колене.
   Живял съм край море, играл съм рулетка,
   Обядвал съм във фрак – с кого ли не.
   Два пъти съм разпарян, три пъти съм се давил.
   От ледник съм оглаждал половината свят.
   Родила ме е страна, която съм изоставил.
   Забравилите ме стигат за един цял град.
   Носил съм дрехи, дочакващи пак модата,
   Бродил съм в степи, помнещи хунска следа.
   Сял съм ръж, жънал съм, по гумно съм ходил.
   Не съм пил само суха вода…
   Ядох хляб по изгнанишки – сбирах всяка трошица.
   Преминах на шепот. Навъртях четирийсетица.
   Пуснах в сънищата си шпионката на пазача.
   За живота какво още? Години… години…
   Усещам единствено с мъката солидарност.
   Но докато не запушат устата ми с глина,
   Тя ще произнася само думи на благодарност.
                                    (Превод Б. Ламбовски)

 

 

 

 

 

Мислите на Йосиф Бродски се намират в книгите "Разговори с Йосиф Бродски". Преводът от руски е на Бойко Ламбовски, "Факел експрес", 2000 г.;и в Отделяне от себе си" – преводът от руски е на Иван Тотоманов, "Факел експрес", 2006 г.

 Божидар Кунчев. Когато времето кристализира.
ИК "Хермес", 2012 г.


П. П. Курсив в bold мой, Н. Б.



Гласувай:
2
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 340505
Постинги: 152
Коментари: 560
Гласове: 2672
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930