Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2015 18:09 - Първият мисионер
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 570 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 01.08.2015 18:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Нашият свят е изключително объркан и ние, хората, сме най-голямата причина за тази бъркотия. А това е защото сме грешници, паднали същества, чиято природа в самата си същност е греховна. Колкото и много да ни се иска да смятаме себе си за напредничави и усъвършенстващи се, историята на миналия век не е особено насърчителна. И ето ни тук, още не изминали дори една четвърт от този век, а нещата ни най-малко не изглеждат розови. Ако миналото е предвестник за бъдещето, всичко, което можем да очакваме, е „кръв, тежка работа, сълзи и пот“ по думите на бивш британски политик.

Един от вечните въпроси, които хората задават, е: Откъде произлизаме? В първите две глави на Библията (всъщност, в цялата Библия) се дава отговорът на това, което мнозина биха сметнали за най-важния въпрос, задаван от човек. Все пак, единствено информацията за това откъде произлизаме е добро начало за познанието кои сме, защо съществуваме, как трябва да живеем и в края на краищата, накъде отиваме.


БОГ СЪЗДАВА МЪЖА И ЖЕНАТА

Прегледайте Битие 1 и 2 гл., но обърнете специално внимание в Битие 1:26-28 на голямата разликата между създаването на човека и на всички други неща, споменати в тези стихове, в различното, което се набива в очи.

1. Мъжът и жената са сътворени последни от всички създания. Те имат пред себе си цялото видимо творение, което да изучават и за което да се грижат.

2. Божият метод за създаването на мъжа и жената се различава от този при другите творения. До момента Божествената заповед е: „Да бъде“ (светлина, небе, вода, риби и птици, животни и т.н.). А сега заповедта се превръща в съвещание: „Да създадем…“ Трите личности на Божеството – Отец, Синът и Светият Дух – обсъждат това. Макар че тези две глави се занимават със сътворяването на земята и на всички създания по нея, няма съмнение, че основният фокус е върху създаването на самото човечество.

3. Мъжът и жената са създадени по Божия образ и подобие – нещо, което не се казва за никое от другите сътворени тогава неща. Въпреки че текстът не споменава какво означава да бъдат направени по Божия образ и подобие, трябва да имаме предвид, че хората по някакъв начин отразяват характера на своя Създател. Тъй като те имат морални способности, които не се наблюдават в другите създания (пеперудите може да са красиви, но те не се тревожат кое е правилно и погрешно), да бъдат сътворени по образ и подобие на Бога със сигурност означава, че до известна степен те трябва да отразяват Неговия морален характер.

4. Мъжът и жената е трябвало да имат власт да бъдат Божиите представители на земята и да управляват останалата част от творението. Това призвание включва в себе си отговорност.


СВОБОДНАТА ВОЛЯ

В разказа за Сътворението е запечатано предупреждението, което Бог дава: да не ядат от „дървото за познаване на доброто и злото“ (Битие 2:9). В това още от самото начало личи вложеният у човечеството морален елемент, който не наблюдаваме в никое друго от живите същества. Както казахме, способността за морална преценка е един от начините, по които хората изявяват образа и подобието си на Бога.

Какво ни говори Битие 2:15-17 за наличието на свободна воля у човека?

Бог би могъл да създаде хората по такъв начин, че те автоматично да вършат Неговата воля. Така са създадени други сътворени неща като светлината, Слънцето, Луната и звездите. Те се подчиняват на Бога без никакъв елемент на избор. Изпълняват Неговата воля автоматично чрез природните закони, които управляват действията им.

Но сътворението на мъжа и жената е специално. Бог ги създава за Себе Си. Иска те да вземат свои собствени решения, да избират да Му се покланят доброволно, без да бъдат принуждавани за това. Иначе не биха могли да Го обичат, защото, за да бъде истинска любовта, трябва да бъде отдадена свободно.

Тъй като произлиза от Бога, човешката свободна воля е защитавана и уважавана от Него. Творецът не се намесва в най-съкровените и последователни решения на хората. Погрешните решения имат последици, понякога много ужасни. Но е абсолютно в разрез с характера на нашия всевластен Господ да принуждава другите да се съобразяват с Него или да Му се подчиняват.

Принципът на свободната човешка воля има три важни приложения:

За религията: Всемогъщият Бог не насилва едностранно индивидуалната воля и решения.

За етиката: Отделните хора ще бъдат морално отговорни за действията си.

За науката: Действията на тялото и мозъка не са изцяло обусловени от причина и следствие. Физическите закони влияят върху действията ни, но свободната воля означава, че наистина имаме избор по отношение на своите действия, особено моралните.

[Кои са някои от свободните морални решения, които трябва да вземете през следващите няколко часа, дена, седмици? Как можете да бъдете сигурни, че използвате този свещен дар по правилния начин? Помислете за последиците от неправилната му употреба.]


ГРЕХОПАДЕНИЕТО

„И жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание; и взе от плода му, и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, и той също яде. Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа, и си направиха препаски“ (Битие 3:6, 7).

Изяждането на един малък плод само по себе си не е греховно действие. Обаче трябва да имаме предвид обстоятелствата, при които става това. Адам и Ева са същества със свободна воля, създадени от Бога по Неговия образ. Това включва свободата – но също и задължението – да се съобразяват с ясно изразената Божия воля. Те изяждат плода, но не заради някаква непреодолима необходимост, но по свой собствен избор. Това е акт на тяхната свободна воля въпреки Божиите ясни и конкретни съвети.

По същия начин и ние трябва да решаваме за себе си дали да следваме Бога, или не; и дали да ценим, или да отхвърлим Божията воля. Бог няма да принуди никого да вярва в Неговото слово. Никога не ни принуждава да Му се покоряваме и не може да ни накара да Го обичаме. Позволява на всеки от нас сам да решава по кой път да върви. Но в края на краищата, трябва да бъдем готови да живеем с последиците от решенията си.

Като изяждат плода, Адам и Ева на практика казват на Бога, че Той не е съвършеният Владетел. Оспорен е Неговият суверенитет. Те проявяват непокорство и в резултат докарват греха и смъртта върху човешката раса.

„Затова ГОСПОД Бог го изгони от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет. И изгони човека; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота“ (Битие 3:23, 24).

Адам и Ева трябва да напуснат Рая. Това е необходима, но и милостива последица. Господ не би позволил на бунтовното човечество достъп до дървото на живота. С нежна загриженост Той ги държи настрана от плода, който би ги направил безсмъртни и така би увековечил ужасното състояние, до което ги е довел грехът. (Представете си какво би представлявал вечният живот в един свят, изпълнен с такава болка, страдание и зло като нашия!) Адам и Ева са изгонени от прекрасната градина, за да обработват земята в по-неблагоприятните условия извън нея (ст. 23, 24).


БОЖИЯТА ИНИЦИАТИВА ДА НИ СПАСИ

Библията разкрива, че след грехопадението на първите ни родители именно Бог идва да ги потърси, а не обратното. А мъжът и жената се опитват да се скрият от присъствието Му. Каква силна метафора за доста голяма част от грешната човешка раса: те бягат от Този, Който идва да ги потърси – от Единствения, Който би могъл да ги спаси. Адам и Ева правят това в Едем. А докато не се предадат на умоляващия глас на Светия Дух, хората все още ще правят същото и днес.

За щастие, Бог не отхвърля първите ни родители, нито отхвърля нас. От момента, когато за пръв път извиква „Къде си?“ на Адам и Ева в Едем (Битие 3:9), до днес, Той все още ни вика. Всъщност той е първият Мисионер.

„В несравнимия дар на Своя Син Бог е обградил целия свят с атмосфера на благодат, толкова истинска, колкото и въздухът, който циркулира около земното кълбо. Всички, които решат да дишат тази носеща живот атмосфера, ще живеят и израстват до зрелостта на мъже и жени в Христос Исус“ (Е. Уайт, Пътят към Христос. С. 68 – амер. изд.).

Разбира се, най-великото откровение на Божията мисионерска дейност може да се види във въплъщението и службата на Исус. Въпреки че Той идва на тази земя да извърши много неща (да унищожи Сатана, да разкрие истинския характер на Отец, да докаже погрешността на сатанинските обвинения, да покаже, че Божият закон може да се спазва) най-важната причина е да умре на кръста вместо човечеството, за да ни спаси от окончателната последица от греха, която е вечната смърт.

Какво ни казва всеки от тези текстове за смъртта на Исус?

Йоан 3:14, 15                  Исая 53:4–6                2 Коринтяни 5:21

Бог „за нас направи грешен Онзи, който не знаеше грях“. Това е цената, за да може „да станем ние в Него праведни пред Бога“. Тази идея е наречена „великата размяна“, при която Исус поема нашите грехове и страдания, за да може ние, макар и грешници, да бъдем счетени за праведни пред Бога като самия Исус.


МЕТАФОРИ ЗА МИСИЯТА

Мисията е Божията инициатива да спаси изгубеното човечество. Тя е мотивирана от Неговата любов към всеки един от нас. Няма по-дълбока причина за това. Бог изпраща Христос на мисия, за да може Той да донесе спасение за целия свят. Евангелието на Йоан съдържа повече от четиридесет изявления за нейното космическо измерение (Йоан 3:17; 12:47). Както Христос е изпратен от Отец да спасява света, така и Той на Свой ред изпраща учениците Си с думите: „Както Отец изпрати Мен, така и Аз изпращам вас“ (Йоан 20:21).

Двете метафорите за солта и светлината в Матей 5:13, 14 изразяват най-важните функции на християнското влияние върху човечеството. Докато солта действа отвътре, съединявайки се с веществото, към което се прибавя, светлината действа отвън, осветявайки всичко, до което се докосва. Думата земя в метафората за солта се отнася за хората, с които християните се очаква да общуват; докато изразът светлината на света се отнася за свят от хора в тъмнина, който има нужда да бъде осветен.

Потомците на Израел са насърчавани да живеят в съответствие с моралните принципи и със здравните правила, които Бог им е дал. Те трябва да бъдат светлина. Техният живот като общност, в която процъфтяват здравето, благоденствието и верността към Божиите заповеди, би известявал на околните народи Божиите могъщи дела при Сътворението и Изкуплението. Народи, които виждат тяхното благосъстояние, щяха да отиват при тях и да се учат как да приемат Господните поучения. (Във всеки случай, това е идеята!)

Когато идва, Христос говори също и за солта – друг начин на свидетелстване. Чрез влиянието си в света християните трябва да ограничават неговата поквара. Често се случва невярващите да не извършат някоя лоша постъпка поради моралните скрупули, изградени вследствие на християнското присъствие и влияние. Християните не само имат добро влияние върху покварения свят по силата на присъствието си в него, те също отиват сред хората, за да споделят своята вест на спасение.

[Дали като светлина и/или сол, доколко добри свидетели сте вие и вашата църква в света около вас? Дали светлината ви гасне, дали солта изгубва вкуса си? Ако да, как можете да си припомните, че пробуждането и реформацията започват от вас лично?]


РАЗШИРЕНО ИЗУЧАВАНЕ

Разгледахме някои от аспектите на мисионерската природа на Бога. Мисията е начинание на Триединния Бог. Тя се свързва предимно с Исус Христос, Чието въплъщение е центърът на християнската вяра и мисия. Чрез живота и смъртта Си Той прокарва пътя за спасението на цялата човешка раса. (...)

„Църквата на Христос на земята е организирана с мисионерска цел и Господ желае да види как всички вярващи изнамират начини и средства, чрез които висши и нисши, богати и бедни могат ДА ЧУЯТ (курсив мой, Н.Б.) вестта на истината. Не всички са призовани лично да работят в чужбина, но всички могат да допринесат с нещо чрез своите действия, молитви и дарения, за да подпомогнат мисионерското дело“ (Е. Уайт, Свидетелства към църквата. Т. 6. С. 29).  

За разискване:

1. Помислете още малко по въпроса за произхода. Защо той има значение? Как правилното разбиране за нашия произход ни помага по-добре да разберем кои сме и каква всъщност е целта на живота ни?

2. Как следният цитат ни помага да схванем съществуването на свободната воля, любовта и злото в нашия свят?

„Затова, ако желае да създаде същества, способни да обичат (копия на Неговата съвършена любов), Бог трябва да създаде свободни същества, които могат да причинят както добро и щастие, така и страдание и зло чрез своите решения. Динамиката на любовта и свободата налагат Бог да ни позволи да израстваме в любов чрез своята човешка свобода. Единствената алтернатива на това Бог да допусне свободни същества да избират действия, немотивирани от любов, е въобще да не създава способни да обичат същества“ (Спитцър, Р. Нови доказателства за съществуването на Бога: приносът на съвременните физици и философи. с. 233).

Борге Шанс. Мисиониране
Ръководство за изучаване на Библията, 2015, С., с. 6.





Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 550379
Постинги: 191
Коментари: 893
Гласове: 3289
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930