Блогът на nbrakalova :: Кръстът – средство и духовност, избор [3]

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

iamimemyself
andreikashtanovbg
stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci
abitoserali
venus3768

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.04.2015 12:45 - Кръстът – средство и духовност, избор [3]

Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници

Прочетен: 1301 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 11.04.2015 12:51

Христос е имал Своя кръст и всеки от нас има своя. Той е умрял на кръста Си за нашите грехове, в които не е участвал; ние умираме върху собствените си кръстове за всяка гордост и себеупование, за да можем да участваме в Неговия живот. На Христовия кръст цялата ни интелектуална и морална независимост бива сломена и ние доброволно признаваме зависимостта Си от Него във всеки аспект от своя живот. От гледна точка на кръста думите на Христос приемат ново значение: "…който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен, ще го спаси" (Лука 9:24). Голямото откритие на Адам и Ева е, че пътят на личното Аз е път към смъртта. Сега е важно да признаем, че християнството не е просто начин на умиране, но и начин на живот. То е преди всичко позитивна, а не негативна сила. Смъртта на егото като център на нашето съществуване поставя основата на християнския живот. Божият идеал за народа Му не е някакво морално празно пространство, а нов живот на пълнота. Този живот започва със смъртта на старото естество, белязано с егоцентрично себелюбие. Покаянието е отвращение от собствените ни грехове и същевременно отклик на Божията любов в Христос. Християнският живот не е само изоставяне на нещо, а приемане на нов живот. Маркграт отбелязва нещо чудесно, когато заявява, че усилието "кръстът да бъде направен по-приемлив за света" е "погрешно насочен опит", тъй като "чрез провъзгласяване на кръста Бог се връща в един свят, от който е бил изгонен". Без кръста християнската проповед няма какво да прибави към другите морални системи, психологии и философии, изобилстващи в света. Мекото християнско проповядване, което отказва да се изправи лице в лице с бруталните факти на греха, жертвата, Христовия кръст и умирането ни с Него на нашите кръстове, няма какво да каже на света, потънал в отчуждение и смърт. Подобно проповядване не съдържа в себе си повече надежда от оптимистичните художествени измислици или от хуманистичната психология, нито притежава слово на спасение. В онова, което прилича на безсмислена Вселена, християнската проповед поставя кръста като ключ към смисъла на живота. Един от най-впечатляващите коментари върху целта на проповядването, с които някога съм се сблъсквал, е картина, на която попаднах в университета във Витенберг, където Лутер поставя началото на Реформацията. Там имаше семпло платно, показващо проповедника Лутер, който гледа нагоре и сочи към издигнатия кръст на Христос. От другата страна на картината е множеството, което също гледа към кръста. Нито проповедникът, нито вярващите гледат един към друг. И двете страни са съсредоточили вниманието си върху разпънатия Христос, докато Лутер проповядва евангелието. Философията на кръста дава контекст за разбиране на всяко познание, независимо дали е в областта на социалните науки, физиката и живота, хуманитарните науки или която и да е друга област. Великата централна тема на Свещеното Писание (която включва проблема с греха, Божието решение и конфликта между Христос и Сатана) предоставя философска рамка, която придава смисъл на различните "парченца" познание, които събираме от реалния свят около нас. Всъщност аз дори твърдя, че очертанията на кръста са единственият задоволителен отговор на въпросите ни за объркания свят, в който живеем. Джордж Найт. Христовият кръст,
С., 2010, с. 160, 161, 172-174. •••
КРЪСТЪТ Е НЕЩО, КОЕТО ИЗБИРАМЕ
"И повика народа заедно с учениците Си и им каза:
Ако иска някой да дойде след Мен,
нека се отрече от себе си и така нека Ме следва.
Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби;
а който изгуби живота си заради Мен
и за благовестието, ще го спаси"
(Марк 8:34, 35) Какво представлява кръстът, който трябва да вдигнем? Някои мъже стигат до заключението, че става дума за раздразнителна съпруг в менопауза. А някои жени предполагат, че е описан нещастният брак, от който не могат да се освободят по законен или църковен път. Но провалените семейни отношения не са кръстовете, които Исус има предвид. (Всъщност, ако би могъл да избира, Той би се постарал да поправи нещата и вероятно щеше да започне от "носителя на кръста"!) Тогава какъв е този кръст? Финансови затруднения? Професионален провал? Неизлечима болест? Исус казва: "Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си и така нека Ме следва". Очевидно вие трябва да го изберете – да решите да се отречете от себе си, да вземете вашия собствен кръст и да го носите след Исус (като Симон Киринееца). Следователно кръстът не е нещо, в което сме се забъркали, а нещо, което избираме. Това може да бъде брак без любов, ако решите заради Исус да бъдете верни на партньора си, въпреки нищожната взаимност; или професионален неуспех, ако вярата ви предизвика вашия началник да ви уволни или да ви принуди да напуснете сами; или нелечима болест, ако приемете физическата криза като възможност да свидетелствате за непоклатимото си доверие в Бог сред надвисналата болка и смърт. Но в края на краищата решението трябва да бъде ваше и само ваше. Тери Уордъл твърди: "Християнският живот носи огромно благословение (…) Но Исус нито веднъж не скрива факта, че ще бъде взискателен и с високи претенции" ("Преобразяващият път"). В нашето "чувствително към правата" общество – където хората подават за всяка дреболия искове – Витлеем и Голгота ни напомнят, че това, което заслужаваме, е КРЪСТ. Джордж Найт

Нагоре