Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.04.2015 11:29 - Кръстът – средство и духовност [1]
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2904 Коментари: 11 Гласове:
6

Последна промяна: 10.04.2015 22:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  КРЪСТЪТ – като средство     Бине-Сангле описва патологичната физиология на разпнатите на кръст и по-специално на Иисус в своя огромен тритомен труд от около 1400 страници по следния начин: слабо кървящите рани, предизвикани от приковаването с гвоздеи, са невероятно болезнени. Прикованите се опитват да възседнат дървения стълб, за да смекчат донякъде разтягането на мускулите и сухожилията. При уморяване на мускулите те отново се разтягат и така нататък. Зачервяване и възпаляване на раните от бичовете, както и на раните от гвоздеите поради инфекция. След това – треска и безкрайна жажда. Мъчение от десетки хиляди мухи. Неприятно чувство заради неподвижността. Претоварване на сърцето, понеже ръцете са вдигнати. Застой в кръвообращението, пристъпи (мускулен тетанус) и припадък от непоносимата болка. Страх от задушаване поради застой на кръвта в белите дробове. Тялото посинява, вените се подуват, ноктите добиват оловен цвят. Белезите от раните също се подуват. Пот се стича по цялото тяло. Гърлото отича, лицето подпухва, покрито със сивкави петна. Ноздрите се издуват от недостиг на въздух. Бузите са провиснали, устните са посинели и полуотворени, венците са покрити с петна, виждат се зъбите. Погледът е замъглен и безпомощен. Изпускат се изпражнения и урина. Смъртта настъпва в конвулсии, поради недостиг на кислород. Така биват наказвани богохулниците. Труповете биват унищожавани по заповед на Върховния съвет. Такъв е обичаят при всички еретици.     Този начин на екзекутиране, достигнал до римляните от персите през картагенците, е описан още по-подробно от Кернер в модерен източник: "Бичуването на мястото на заседанието е законното въведение към екзекутирането. То се извършва с бич, като върху свободния край на кожения ремък закрепвали оловни топчета или кости от овен, предизвикващи дълбоки контузни рани. По еврейското право броят на ударите не бива да надвишава 40". Следва коронясването с трънен венец (игра на цар). Пътят до Голгота е около 600 м, като се носи "Patibulum" – дървен кръст, тежащ до 100 кг. Това е невероятно изтощение, предизвикано също от травмите по главата, нанесени от подиграващата се тълпа; многократни припадъци под тежестта на дървени кръст. След изминаването на този път следва разпъването върху кръста на земята. Гвоздеите се забиват в основата на китката, не в дланта, защото иначе тежестта на тялото не би могла да бъде понесена. Кръстът се закрепва върху "Stipses" – надлъжни греди, дълги около 3 м, предварително набити в земята и след това Т-образно свързани с кръста. Накрая се забива дълъг гвоздей през скръстените едно върху друго ходила (лявото върху дясното). Разпнатият може да се опре върху този стабилно забит гвоздей, ако иска да се изправи, за да намали напрежението на ръцете и да може да си поеме глътка въздух. Борбата със смъртта, която трае обикновено 12, но понякога и до 48 часа, се състои значи в редуващи се отпускане и повдиган, вдишване на въздух и задушаване… Тази борба може значително да се удължи чрез дървена кука – "Sedile" – закрепена върху предната страна на вертикалния стълб между бедрото и перинеума, която е предназначена за сядане. "Sedile" почти никога не се изобразява, за разлика от "Suppedaneum" – подпората за краката (налице в кръс8товете на православната църква). Цицерон определя смъртта на кръста като "crudelissimum terrimumque supplicium"(1), още повече, че тя настъпва при пълно съзнание и мъчително бавно".     Що се отнася специално до Иисусовата смърт на кръста Шмитлайн говори за травматичен шок. За шока е характерно следното: 1) липса на тежко натоварване, което по нормален начин да предизвика смъртта; 2) онзи, който страда от шок, остава в съзнание до самата си смърт; 3) агонията е много кратка; 4) при всички починали вследствие на шок, аутопсията установява вътрешен кръвоизлив и едем. За мъчителната смърт чрез разпъване на кръст има още един френски източник, излязъл изпод перото на твърде благочестивия хирург Барбе, който се занимава от медико-хирургична гледна точка с последстните актове в историята на Страстите Христови. Според него, "Suppedanewm" е измислица на художници, за пръв път споменава за него през VІ век Григорий от Тур. Всички разпънати на кръст умират от задушаване, т.е. от асфиксия, а не от емболия вследствие "Crurifragium" – счупването на краката при удари. Само чрез изправяне престъпниците са можели да поемат дъх; колко ли е мъчително да стоиш върху прободените с гвоздеи крака? Счупените крака правят стоенето невъзможно; затова, скоро е настъпвало задушаването. Тъй като агонията на Иисус е сравнително кратка, поставянето на "Sedile" – дървената кука между краката, изглежда неправдоподобно. Един сериозен перикардит би могъл да обясни изключителната слабост на Иисус при изкачването на Хълма Голгота, отдалечен на 600 м от преторията.

Вилхелм Лаге-Айхбаум, Волфрам Курт. Религиозни водачи. ИК "Кибеа", 2006, с. 33-36. (1) "Най-жестокото смъртно наказание на земята" (лат.) – Бел. ред.

• • • VIA DOLOROSA

  "Оттогава Исус почна да известява на учениците Си,
че трябва да отиде в Ерусалим и много да пострада
от старейшините, главните свещеници и книжницитте,
и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен"

(Евангелие от Матей 16:21)
 
    Знаете ли, че когато идва Милостта, винаги минава по същия път? Пътят се нарича Via Dolorosa – латинската дума за "пътят на скръбта" или "пътят на страданието". Всъщност има един път днес в Стария Ерусалим, който се нарича Via Dolorosa. Прекосих тази свещена алея, където според преданието Исус се е препъвал, натоварен с кръста Си, докато е оставял отпечатъци от кървави стъпки. Via Dolorosa, пътят на страданието! Защото без страдание Милостта не може да бъде милост, нали?     "Оттогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва (…) много да пострада" (Евангелие от Матей 16:21).     Но това е точно нещото, за което говорим. Това е онази част наречена "необходимо страдание", която за никого от нас не е желана. Гьоте, немският поет и философ, отбелязва: "Има четири неща, които мразя – цигарения дим, чесъна, дървениците и кръста". Защото никой не желае тази част, наречена "трябва да страдам", която кръстът така видимо представя.     Нищо чудно, че когато Исус произнася това мрачно потвърждение за надвисналото страдание, Петър "Го взе настрана и почна да Го мъмри" (стих 22). Защото точно като Гьоте, апостолът си има свой собствен списък от четири неща, които мрази – и "кръстът" е едно от тях! "Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Теб" (стих 22). Няма начин, Исусе – никаква Via Dolorisa за Теб или (ако трябва да прочетем придружаващата сюжетна линия между редовете на Петровия разгорещен протест) за мен!     И когато Спасителят избягва от омекотяващата събитията версия на приятеля Си, поглежда го право в очите и произнася най-пронизващия укор, който някога е отправял. "Махни се зад Мен, Сатано; ти си ми съблазън, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките" (стих 23). А ние научаваме истината, че без страдание Милостта не може да бъде милост.
    Защото от Божията гледна точка Via Dolorosa е пътят, който Милостта винаги извървява. Пътят на страданието е нейният път. Така че, ако вие сте този, който страда днес, сърцето ви познава двете реалности – вие сте по пътя, който тя винаги поема, и Милостта е с вас! Дуайт Нелсън. Божията мечта за нас, кн. 1, С., 2012 г.

 



Гласувай:
6
0



1. oia - кръстът
09.04.2015 13:00
Ами аз тогава се питам---какво празнуваме-----Празник на терора или празник на позора Празник за изкупуване на грях, или наставане на нечии крах. На кое от това човек да се кланя и на какво да се осланя Що за безумие е да величаят разпятие, знаейки, че това е проклятие??? Кого са разпнали--Исуса или Христа, и каква ли ще е новата лъжа? Премного пилатовци по земя се нароиха, а тълпите и те премного се умножиха, но един е Христа и кой ще изкупува греха, и кого от двамата ще разпъват сега, ---дали Исуса, или отново Христа, като знае се, че нищо не е като в предходни времена В това е жалкото безумие,че земно човецетво цяло е вкарано в бездрумие. Това е едно мнение не ангажиращо никой с нищо
цитирай
2. nbrakalova - Към oia:
09.04.2015 19:45
Накратко, по-скоро е празник за победата на благодатта*, ако сте в течение на евангелската вест.
Ап. Павел проповядва и пише за "тайната от векове скрита у Бога" (Ефесяни 6:9), за "тайната на благовестието" (ст.19), и за "тайната на вярата" (1 Тимотей 3:9) Обобщава пред младия Тимотей, че " без противоречие, велика е тайната на благочестието: - Тоя,
"Който биде явен в плът,
Доказан чрез Духа,
Виден от ангели,
Проповядан между народите,
Повярван в света,
Възнесен в слава". (1 Тимотей 3:16)

И още, ап. Павел избира да проповядва "благовестието; не с мъдри думи, да не се лиши Христовия кръст от значението си. … Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост; а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост… защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат. Обаче, ние поучаваме мъдрост, ала не мъдрост от тоя век, нито от властниците на тоя век, които преминават; но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете. Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата. А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини. … А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци. Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно. (Из 1 Коринтяни 1 и 2 гл.)

Най-кратко: Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот (Йоан 3:16)
Благодаря Ви, че сте обърнали внимание на споделеното от мен, което е по-скоро за размисъл. Колкото за самия празник - това е отделна тема.

* благодат - незаслужена милост
цитирай
3. danailvdimitrov - малко е католическо това дърдорене и ровене в подробности "а ла Мел Гибсън"
09.04.2015 21:18
както винаги не разбират смисъла на страданията (страстите) Христови , а виждат повърхността с нейната чуствената и материална страна.
цитирай
4. troia - Наистина
09.04.2015 21:19
ужасна и мъчителна смърт. Великден е тъжен празник. Винаги съм предпочитала Коледа.
За мен смъртта не е нещо толкова страшно и не се вълнувам от това дали има вечен живот. Като умра и ако това е завинаги, какво от това?! Голяма работа!
Човек трябва да е добър, не за да отиде като награда в Рая, а защото е такъв по душа и му е приятно да прави добро.
Интересен постинг. Хареса ми.:)
цитирай
5. nbrakalova - Към danailvdimitrov
09.04.2015 23:45
Авторите на книгата, от която цитирам, имат предвид именно това, за което Вие говорите. Те нямат предвид духовната страна, а психо-физическата.
цитирай
6. nbrakalova - Към troia
10.04.2015 00:02
"Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна. (Яков 1:17)
Едва ли дори доброто, което извършваме, е наше дело. По-вероятно се съгласяваме да станем негови проводници. Защото по естество човекът е зъл. Той "не притежава някаква вътрешно присъща му доброта". Дж. Найт споделя, че смъртта на Исус за мен на кръста "показва величината на моята стойност. Изопачената любов към себе си оставя Бога навън и поставя моето изгубено Аз в центъра. Тогава тази егоцентричност се превръща в основа на моята гордост и егоизъм. Исус призовава за здрава любов към себе си, но вижда и нейните нездрави прояви като източник на греха, възникнал у Луцифер. Според Х. Х. Фармър да се мине от човешката егоцентричност към Духа на Христос не е просто въпрос на бавно израстване или на естествена еволюция. Всъщност това е "изкореняване, разкъсване, разделяне, разчупване, хирургическа операция (…) РАЗПЪВАНЕ (курсив мой, Н.Б.)". Бойното поле на борбата е индивидуалната човешка воля, "управляваща сила на човешкото естество". Грехът възниква в егоцентричната упоритост. Е. У. пише, че "битката против личното Аз е най-великата битка, която някога е била водена…"
В този ред на мисли добротата не е достатъчна, за да ни препоръча (особено когато става въпрос за съдбата на човека), въпреки думите на Исус, че: "По-блажено е да дава човек, отколкото да приема." (Деяния 20:35). Ако забелязвате, става въпрос за блаженство, а не за награда.

Дали ще бъдем живи или мъртви едва ли е маловажна работа, особено когато въпросът не опира единствено до съдбата на човека и тази планета.
Колкото до учението за Рая и Ада, то не се поддържа от Библията.
Приятно ми е, че сте намерили в постинга нещо, което да Ви заинтригува.
цитирай
7. danailvdimitrov - На вас протестантите всичко ви е объркано и надолу с главата...
10.04.2015 09:19
Каква е тази "Билия" дето четете в която няма ад и рай ???

"И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде.." (Битие гл.2:8)

Казано е още в началото за да няма неясноти и за да не се "мъдрува" и "философствува".

А за такива като "въпросната" troia, които не се вълнуват от вечния живот- то си е тяхна работа. Те просто си търсят четиво за развлечение...."но гоько будет в последний день, егда душа от тела разлучатися будет..."(покаен канон на Господа Иисуса Христа)
цитирай
8. nbrakalova - Към 7. danailvdimitrov
10.04.2015 10:21
Библията е наука. Тя не се чете като роман, а се изучава. Сама тълкува себе си – "тук малко, там малко" (Исая 28:10). Споделям текстове, които се отнасят до последната седмица от живота на Исус Христос. Темата за рая и ада може да се изучи отделно. Накратко.
"В Стария Завет царството на мъртвите е наречено на еврейски "шеол", което означава "гроб". В българските Библии тази дума е преведена различно, в някои стихове с "преизподня", в други с "гроб", а в трети - с "ад". Всичко това визира винаги гроба, понеже е все превод на еврейската дума "шеол".
Българската дума "ад" произхожда от гръцката "хадес", която също означава "гроб", "обиталище на мъртвите" и е еквивалент на еврейската дума "шеол" ("гроб").
Преизподня и ад са едно и също понятие - това е видно от речта на ап. Петър, записана в Деян. 2:25-27. Там се цитира Пс. 16:10, това е едно пророчество, в което се говори, че Бог няма да остави душата на Исус "в преизподнята ... да види изтление". Апостолът употребява думата "ад", а не "преизподня", понеже и двете означават едно и също..."
Темата за рая и ада е съществена, но в случая отмества вниманието от онова, което Христос е направил за човека.
Благодаря Ви за прочита и споделените разсъждения.
цитирай
9. danailvdimitrov - не лукавствувай и не тълкувай произвално
10.04.2015 11:26
Как така: "Колкото до учението за Рая и Ада, то не се поддържа от Библията. " и едновремено с това :
"Апостолът употребява думата "ад", а не "преизподня", понеже и двете означават едно и също..."

Думите "ад" и "рай" не са въпрос на превод а на понятийна система !

И като такива те са въведени именно чрез Библията (в езическите религии съществува само ада- тъй като до идването на Иисус Христос който е и Господ рая е бил заключен за хората)

Райската градина е дадена на Адам за да я обработва и пази (Бит. 2:8-9,15), както и всички животни и птици (Бит.: 2:19) с промислетелна цел за неговото усъвършенстване. Понеже беше създаден по образ на Бога но трябваше и да се уподоби на него. Това уподобяване става чрез свободната му воля да върши добро, а за изпитването на тази воля Бог му запрети да яде от забранения плод.

Последиците от нарушената забрана и първородня грях именно изкупи Божия син Иисус Христос.

Така, че темата за "рая" и "ада" въобще не е странична.
цитирай
10. nbrakalova - Към 9. 9. danailvdimitrov -
10.04.2015 11:51
" Думите "ад" и "рай" не са въпрос на превод, а на понятийна система ! " –
Да, "на понятийна система", която обаче, подробно анализирана в цялостния контекст на Библията, се вижда, че е различна от общоприетото официално разбиране. Не без значение е, че в основата стои въпросът за безсмъртието на душата.
"Раят. Това е гръцката дума "парадейсос", което значи парк, градина с дървета и животни. Най-характерният текст от Новия Завет, където срещаме тази дума, е Лука 23:43: "А Исус му рече: (на разпънатия до Него разбойник) Истина ти казвам днес, ще бъдеш с Мене в рая"." Пъкълът и раят ще съществуват след Второто пришествие на Исус Христос, а адът, това е гробът.


"…Това уподобяване става чрез свободната му воля да върши добро,…"
По-скоро ставаше (а и за всеки от нас днес става) въпрос на ДОВЕРИЕ, което се проявява чрез свободната воля. Християнството е отношение, връзка с Твореца, което се осъществява на базата на свободната воля.

цитирай
11. oia - Кому е нужно кръвно изкупуване на ...
21.04.2015 00:00
Кому е нужно кръвно изкупуване на грехове---сиреч --чрез отнемане на живот за доказателство. Нямам противоречия с вярата, а с това; Христос и християнство, защото; християнството по- подхожда да е от Християн, а кой е той. Не подценявам ничии мнения, нито разсъждения--всеки има свободната воля, която не чрез тайни е дадена за ползване от всеки земен човек. В завещанието на Йоан Заведеев, което е написано в година 073, след Христа, която е шестата по ред от управлението на Цезар Нерва Траяно Августо, точно и ясно е описано кой е Христос. Истината не е бащиния нито наследство, което принадлежи на определен кръг алчни човекоподобия. Тайнства и тайни Отеца няма от и за никой. Колкото до църквите, също е описано и тяхното появяване, а и поведение. Колкото до така наречените ад и рай---всеки ги носи в себе си Говорим за християнство, значи ли, че визираме Христос, или друга личност?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 389459
Постинги: 157
Коментари: 690
Гласове: 2816
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930